РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Перник, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720103122 по описа за 2022 година
Производството е oбразувано по искова молба от Р. Д. К., подадена срещу
„СИТИ КЕШ“ ООД, с която се иска да се осъди ответното дружество да заплати на
ищцата сумата от 241,00 лева, недължимо платена при начална липса на основание по
договор за паричен заем № **********, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между нея и ответника е сключен договор за паричен заем
****** от 31.03.20022 г. по силата, на който ответникът й е предоставил сумата от 500
лв., а тя се е задължила да я върне на три броя месечни погасителни вноски. Сочи
според чл. 6, ал. 1 от договора заемателят се е задължил в срок до три дни от усвояване
на заетата сума да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: безусловна
банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да
отговарят на условия, определение от кредитора. За неизпълнение на това задължение
в чл. 6.2 от договора е предвидено начисляване на неустойка в размер на 207,27 лв.
Ищецът твърди, че тази сума е начислена в негова тежест още при сключване на
договора. Ищецът твърди, че в изпълнение на своето задължение за връщане на заетата
сума е превел по сметка на ответника на 19.04.2022 г. 741,00 лева лв. Сочи, че част от
заплатената от него сума, надвишаваща размера на заетата такава, а именно 241 лв., е
недължимо платена, тъй като договорът за паричен заем е нищожен, евентуално –
1
нищожни са отделни негови клаузи, послужили като основание за начисляването й.
Според него договорът за паричен заем е нищожен, тъй като не е спазено изискването
за форма – да е написан по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи да са
с еднакъв по вид и размер шрифт/чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК/, както и в
съдържанието му не са включени всички реквизити – не е посочен годишния процент
на разходите, условията за издължаване/чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11, вр. чл. 22 от ЗПК/.
Счита, че отсъствието на ясна методика относно компонентите, включени в ГПР и
начина на формирането му е в противоречие с чл. 19, ал. 1,вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал.
2 и ал. 4 от ЗПК и по съществото си представлява непосочване на ГПР. Твърди, че е
нарушена забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и действителният ГПР значително
надхвърля допустимия процент на разходите, тъй като в него следва да се включва и
сумата за неустойка. Сочи, че клаузата на чл. 6.2 от договора за дължимост на
неустойка е нищожна, тъй като излиза извън функциите, които законът и придава –
обезпечителна, обезщетителна и санкционна и съответно противоречи на добрите
нрави. Твърди, че основание за нищожността и е и противоречието и на чл. 33, ал. 1 от
ЗПК, тъй като уговарянето и по съществото си представлява второ обезщетение за
забавено плащане, каквото представлява и начисляването на лихва за забава. Като
друго основание за нищожността и изтъква 1 противоречието и на чл. 71 от ЗЗД, в
която са предвидени последиците от непредставяне на обещано обезпечение –
настъпване на предсрочна изискуемост на цялото задължение, а за неизпълнението на
процесната уговорка от заемателя, е предвидена различна последица – заплащане на
неустойка. Счита, че тази клауза е неравноправна и като такава нищожна на осн. чл.
143, ал.2, т.5 ЗЗП. Твърди нищожност и на клаузата за присъждане на възнаградителна
лихва, поради нарушение на добрите нрави, тъй като предвиждането и заедно със
задължение за заплащане на неустойка се явява изключително и необосновано висок.
Сочи, че договорът е сключен от ищеца, при условия на крайна необходимост, в
момент, в който поради липса на парични средства не е имал възможност да
задоволява основни свои и на семейството си потребности, което е определящо за
решението му. Излагат се съображения за прилагане на заблуждаваща търговска
практика от ответника по отношение на клаузата за определяне на ГПР. Искането към
съда е да осъди ответника да заплати на ищеца 241 лв., представляващи недължимо
платена сума по силата на нищожен договор за паричен заем ****** от 31.03.20022 г.,
евентуално поради нищожност на клаузите на чл. 6, т. 1, чл. 6, т. 2, чл. 3.7 от същия
договор, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба – 31.05.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът признава, че
между него и ищцата е сключен договор за паричен заем ****** от 31.03.20022 г.,
който е бил усвоен на 31.03.2022 г. Ответникът оспорва изцяло наведените доводи за
нищожност на договора за паричен заем, както и за нищожност на част от клаузите му.
2
Сочи, че същият е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП, тълкувани
съобразно трайната практика на Съда на Европейския съюз и на Върховния
касационен съд на Република България. Искането към съда да отхвърли предявения
иск. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, от страните се признават следните права и
обстоятелства: 1/ сключването на договор за 656377 от 31.03.20022 г., по силата на
който „Сити Кеш“ ООД предоставил на ищцата в заем парична сума в размер на 500
лева, която е била усвоена от ищеца на 31.03.2022 г., поради което съдът е обявил
посочените безспорни между страните обстоятелства за ненуждаещи се от доказване
по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.
По делото е представено копие на договор за паричен заем № **********,
сключен между „Сити Кеш“ ООД като кредитодател и ищцата Р. Д. К., като
кредитополучател за предоставяне в заем на парична сума в размер на 500 лева, срещу
задължение за връщане на предоставения кредит за срок от 3 месеца за връщане на
предоставения кредит, при годишен лихвен процент от 40.05 % и годишен процент на
разходите от 47.77 %.
В договора е инкорпориран погасителен план, съдържащ размера и падежните
дати на отделните погасителни вноски, както и разбивка на това всяка от вноските
каква част от главницата погасява, както и какъв е размерът, ако същият включва
неустойка. Първата погасителна вноска е с падеж на 02.05.2022 г., а последната- на
30.06.2022 г.
По делото е приет и неподписан стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити.
Представени са и Общи условия, уреждащи конкретната процедура от
последователни действия, извършването на които обуславя възникването на договорно
правоотношение.
Съгласно чл. 28, т. 4 от общите условия, ако отпуснатият заем е в обхвата на ЗПК
и заемателят предсрочно го погаси, има право на намаление на размера на
задълженията, като за целта е необходимо да подаде искане за предсрочно погасяване
чрез писмено уведомление или по електронен адрес до заемодателя. В чл. 28, т. 5 от
общите условия е предвидено правото на отказ от договора в срок от 14 дни от
сключването му.
Съгласно чл. 6.1 от договора, във вр. с чл. 33 ОУ заемателят се е задължил в срок
до 3 дни, считано от усвояване на кредита да предостави едно от следните обезпечения
3
на кредитора: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ
търговска банка, за периода от сключване на договора за кредит до изтичане на 6
месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, включваща договорената главница и лихва, или 2. Поръчителство на едно или
две физически лица, които да отговарят на посочени в договора условия.
В чл. 6.2 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението по чл. 6.
1 заемателяттелят дължи на кредитора неустойка в размер на 207,27 лева, платима
разсрочена съгласно погасителния план, включен в договора. В инкорпорирания в
договора погасителен план е включена вноска за неустойка.
Приета е като писмено доказателство и разписка № 0300015460924421/19.04.2022
г. за заплащане на сумата от 741,00 лева от Р. Д. К. по микросметка на „СИТИ КЕШ“
ЕООД в системата на „Изипей“ АД
От заключението на приетата и неоспорена съдебноикономическа експертиза, се
установява, че съгласно предоставена от ответника информация от ищцата в полза на
„Сити Кеш“ ООД по процесния договор на 19.04.2022 г. е платена сума в размер на
общо 741,00 лева, като плащането е отразено в счетоводството на ответното дружество
както следва: погасяване на неустойка в размер на 207,27 лева, договорна лихва 33, 73
лева и главница в размер на 500, 00 лева. По отношение на ГПР, вещото лице посочва,
че действителният му размер е 47,77 %. В случай, че в ГПР по договора за кредит се
включи и начислената неустойка, то би било 11124,79 %.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно и компетентно
дадено и подкрепящо се от представената разписка по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Материалноправните предпоставки за уважаване на който са следните: 1) ищецът да е
платил на ответника сумата, чието връщане претендира, и 2) същата да е реално
платена при начална липса на основание.
Съгласно задължителните разрешения на т. 1 от ППВС 1/1979 първият
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на
нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало
след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и
без наличието на някакво правоотношение. По този иск в тежест на ищеца е да докаже
факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице основание
4
за получаването.
В тази връзка ответникът твърди, че правното основание, на което е получил
процесната сума е сключеният с ищцата договор за заем от разстояние, чиято
действителност ищцата оспорва.
Правният режим на процесния договор като договор за кредит от разстояние е
уреден както в специалните Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
уреждащ спецификите на договора с оглед начина на неговото сключване и
доказването на този факт, и ЗПК, така и в общите правила на ЗЗД, уреждащи договора
за заем. Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Предвид разпоредбата на т. 1 от ДР на ЗПФУР, такава финансова услуга, по
отношение на която той е приложим, е и кредитирането. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя; че e уведомил потребителя за сроковете, в които може да
се откаже от договора; че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора и други. Съгласно ал. 2 на чл. 18, за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Закона за
електронния документ и електронния подпис.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен от разстояние договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Предвид правата и
задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от
договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши
проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
Между страните не се спори, че договорът е сключен в изискуемата се форма,
която се приравнява на предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма.
5
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора, размер на заема от 500 лева; годишен фиксиран
лихвен процент от 40,05 %, ГПР от 47,77 % и обща дължима сума за връщане от 533,73
лева, без предвидената в чл. 6 от договора неустойка от 207,27 лева, поради което
същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 ЗПК.
В същия се съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което води до извод за
спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Посочен е и размерът главницата,
която се погасява след плащане на всяка погасителна вноска. Както националният
закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на
договора посочване на компонетните на годишния процент на разходите. Те са
нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК.
Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по
кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Няма
нарушение на императивната норма на закона, тъй като същата не изисква в договора
да бъде посочен математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така,
защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно
предвидени две математически формули за изчислението на ГПР (т.1 и т.2 от
Приложение № 1 към ЗПК), които единствено могат да се прилагат за изчислението на
ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението
на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули.
От друга страна чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи,
включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при
изчисляване на ГПР. Терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за
бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания
са изчерпателно изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския
Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в
издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към
чл.19, ал.2 от ЗПК. Допусканията се делят на две групи: първата група са базови
допускания (чл.19, т.3 и т.4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" Приложение №
1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл.19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви -
в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Първата група допускания биха имали значение за
всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят
6
определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит
с неопределен срок, чиято легална дефиниця е дадена в буква "ж" на приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се
изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да
се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една - единствена ставка
с точност поне един знак след десетичната запетая (т.2, б. "г" от Приложение № 1 към
ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19 г. В настоящия случай е
приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение №
1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен,
и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с
условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касае уговорени
променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и
подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са
приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити,
какъвто настоящият не е.
В горния смисъл, и доколкото в случая приложимо е единствено първото базово
допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно
посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит,
неговото непосочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност
на клаузата, уреждаща ГПР. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае
предварително с размера на сумата, която ще върне под формата на ГПР, което
изискване в случая е изпълнено. С оглед на това съдът намира, че не е налице
недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение на
кредитополучателя за осигуряване на обезпечение на заема чрез банкова гаранция в
полза на кредитора или на едно или две физически лица, които да отговарят на
посочени в договора условия. Въведен е кратък срок за представяне на обезпеченията –
до 3 дни, считано от датата на сключването му. Въведени са редица условия, на които
да отговарят поръчителите, които в голямата си част са несъобразени с конкретния
размер на предоставения заем. При съобразяване на тези характеристики следва, че
неустойката не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение,
обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения /в този
смисъл- определение № 150 от 17.02.2021 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 72/2021
г./.
Освен това неустойката се начислява за неизпълнение на непарично задължение
7
/компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение
на вноските по кредита и за периода на неизпълнението. На практика неустойка би се
дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да
заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези
вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната
й функция.
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора би покрила неустойката. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник,
който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните
задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да
предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са
предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и
едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното
задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а
вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението
на това свое задължение.
Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй
като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на банкова
гаранция или поръчители, не е определено като предварително условие за сключване
на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като
утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално
изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване на договора за
кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на
неустойката и води до оскъпяване на кредита. Неустойката не е обоснована от вредите
за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на
насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а
произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника, което не е
свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство.
С оглед горното, като договорен подход неустойката цели да се заобиколи и
забраната на чл. 143, т. 3 ЗЗП, защото със задължението за представяне на обезпечение
следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
8
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Посоченото обуславя извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, поради което е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП,
което я прави нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона- чл. 146,
ал. 1 ЗЗП.
Нищожността на тази клауза, обаче не обуславя нищожност на целия договор и
приложение на правилата на чл. 23 ЗПК, в какъвто смисъл са твърденията на ищеца.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че по договора ищецът е
дължал заплащане единствено на главница от 500 лева и договорна лихва от 33,73
лева. Приспадайки посочената неустойка в размер на 207,27 лева, общата дължима
сума за плащане от заемодателя възлиза на 533,73 лева.
Заплатените в повече от тази сума по недействителната уговорка в чл. 6.1 от
договора се явява платено при начална липсва на основание и искът за връщане на
претендираната от ищеца сума от 207, 27 лева следва да бъде уважен до този размер.
За разликата над тази сума до предявения размер от 241, 00 лева претенцията
следва да се отхвърли.
Сумата от 33,73 лева, представляваща възнаградителна лихва е платена на
валидно правно основание.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъдят направените за
производството разноски съразмерно с уважената част на иска. Ищцата е сторила
разноски за ДТ в размер на 51,20 лева и за възнаграждение за вещо лице в размер на
150 лева или общо 201, 20 лв, от които се дължат на осн. чл. 78, ал.1 ГПК 173, 04 лева.
Налице са основанията и на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, тъй като в договора за правна
защита и съдействие е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ на ищеца.
Дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника
на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, определено съобразно предвидените
минимални размери в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 400 лева в
приложимата към момента на депозиране на договора по делото редакция, доколкото в
самия договор липсва посочване на дата и следва да се приеме, че е сключен най-късно
на 09.12.2022 г. или съразмерно с уважената част на иска 344,01 лв. Съдът не намира,
че се дължат сумите на адв. М. за пътни в размер на 40 лева, доколкото същите са
разход, направен единствено и само по преценка на Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“, което би могло да предвиди транспорт не само с личен автомобил, но също
така и с автобус или влак, както и да преупълномощи адвокат с адрес в гр. Перник.
9
Ответното дружество има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Същото е сторило разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лева
и му се дължат такива за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100
лева или съразмерно следва да се присъдят 34, 98 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на Р.
Д. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес в **************, на основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД сумата от 207,27 лева /двеста и седем лева и двадесет и седем стотинки/,
недължимо платена при начална липса на основание по недействителна клауза по чл.
6.1 от договор за паричен заем № 656377/31.03.2022 г., сключен между страните, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 31.05.2022
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до
претендирания размер от 241,00 лева или за сумата от 33,73 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на Р.
Д. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес в ********** сумата 173,04 лева /сто
седемдесет и три лева и четири стотинки/ - разноски по делото, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с
БУЛСТАТ *****, фирмено дело № 24/2021 г. на СГС, сумата 344, 01 лева /триста
четиридесет и четири лева и една стотинка/, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ищеца Р. Д. К..
ОСЪЖДА Р. Д. К. , с ЕГН **********, с настоящ адрес в *********** ДА
ЗАПЛАТИ на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, сумата 34,98 лева
/тридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/ - разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Присъдените суми на ищеца подлежат на плащане по посочената в исковата
молба сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, **********.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11