Решение по дело №7115/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8509
Дата: 12 декември 2019 г. (в сила от 9 октомври 2020 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20191100507115
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              12.12.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №7115 по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №7115/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С.А.Е. ЕГН ********** *** срещу решение от 05.03.2019 г на СРС , 156 състав по гр.дело №74053/2017 г на СРС , в частта , с която на основание чл.341 и сл. и чл.34 ЗС е допусната делба на следния недвижим имот – апартамент №1 в гр.София ж.к.*****Г ; състоящ се от две стаи , дневна, кухня и други сервизни със застроена площ от 93,68 кв. м., заедно с принадлежащото избено помещение № 22 с полезна площ от 4,56 кв. м., с 0,849 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при съседи на жилището – изток: държавен ап. № 2 вх. В, запад: асансьор и коридор, север: тревна площ, юг: тревна площ, отгоре – апартамент № 3 собственост на сем. Гетови , отдолу – мазета, а на избеното помещение – изток: коридор, запад: коридор, север: коридор, юг: стълбище ; който имот е с идентификатор: 68134.612.1086.3.70, при съседи на имота: на същия етаж обект с идентификатор: 68134.612.1086.3.48, над обекта, обекти с идентификатори 68134.612.1086.3.73, 68134.612.1086.3.72, под обекта – няма, между въззивника и В.С.Ю. ЕГН ********** от гр.София  ; при квоти от по ½ от имота .

 

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ¼ от цената на делбения имот е придобита с лични средства – чрез суми получение от уравнение за личен имот , който е бил предмет на делба по дело пред Районен съд-гр.Ихтиман . Докладът на СРС е непълен и на въззивника не е указано , че трябва да представи доказателства , че присъденото уравнение е платено и е послужило за заплащане на процесното жилище . С лични суми от ВСК е заплащано жилището като трудовото възнаграждение на въззивника е било много по-голямо и той е заемал важна позиция в жилищна комисия .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Въззивникът не е доказал по безспорен начин наличие на трансформация на лично имущество в процесния апартамент . С молба от 02.07.2018 г ответникът е оттеглил насрещните си искове за трансформация и за по-голям дял от СИО . Въпреки това в о.с.з на 10.12.2018 г СРС е дал указания по доказателствената тежест , като съдът не е длъжен да дава указания какви доказателства да се представят . Отделно по решението на РС-Ихтиман въззивникът евентуално е имал вземане за 185 лева спрямо съделителите , поради извършено прихващане . Плащането на суми от ВСК не обосновава трансформация , защото паричните влогове са СИО при действието на СК /1985 г / и за тези задължения страните са поели солидарна отговорност . Не е вярно , че въззивникът е вземал много по-високо възнаграждение , а и въззивникът е плащал издръжка на деца от предходен брак . Апартаментът е придобит с общи средства на съпрузите   

 

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 05.03.2019 г и е обжалвано в срок на 19.03.2019 г / по пощата/ .

 Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

 

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да постанови , че делбата следва да се извърши при равни квоти на двамата съделители СРС е приел , че с договор за продажба на държавен недвижим имт по реда на НДИ от 14.04.1994 г страните закупили процесния имот .

Към момента на покупката на имота страните са били в брак - удостоверение за граждански брак № 100886/18.04.1987 г. Развели се с според решение № 137168/05.06.2017 г., постановено по гр. д. № 13503/2016 г. по описа на СРС, III Г. О., 84-ти състав от което се изяснява, че сключеният граждански брак между В. С. Е. и С. А. Е. е бил прекратен чрез развод. С решението е утвърдено постигнато между съпрузите споразумение, че семейното жилище ще се ползва от Еманоилов , като ищцата го е напуснала.

От приложена скица от АГКК се установява, че процесният недвижим имот е с идентификатор 68134.612.1086.3.70.

С молба с вх. № 5196251/29.11.2018 г. са представени писмени доказателства под опис от ответника, като СРС е счел , че са допустими, относими и необходими : 1) Заповед № 626/29.05.1985 г.; 2) Заповед № 24/24.02.1992 г.; 3) Разписка № 2114/14.04.1994 г. за изплатена сума от 76911,00 лева издадена на страните ; 4) 7 бр. квитанции от ВСК (л. 123 и л. 125 от делото пред СРС ); 5) Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от В. С. Е.; 6) Заповед за незабавна защита издадена по гр. д. № 57080/2016 г., с която ответникът е задължен от съда да се въздържа от домашно насилие; 7) Съдебномедицинско удостоверение № 474.09/2016 г. издадено на ищцата , в която е отбелязано, че към момента на прегледа не се установяват видими следни от травматични увреждания по кожата и лигавицата с вид на охлузвания и/или кръвонасядания; 8) Протокол от открито съдебно заседание по гр. д. № 57080/2016 г. от 31.01.2017 г., от който се установява, че страните са постигнали спогодба, като производството по делото е прекратено; 9) Решение от 03.08.1992 г., постановено по гр. д. № 704/1992 г. по описа на РС-Ихтиман. Според СРС останалите писмени доказателствени средства в една си част са неотносими към предмета на правния спор, като касае отношения с трети лица и периоди, които са ирелевантни за настоящият правен спор или са по отношение на факти, които са без значение с оглед предмета на делото. .

Пред СРС са разпитани св.Ю. и св.Е. , но показанията им нямат отношение по въпроса за квотите в имота .

За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищците да са носители на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

СРС счита , че процесният апартамент е СИО , защото според чл.19 ал.1 СК /1985 г-отм., но действащ към момента на придобиване на имота/ вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Според чл.28 СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни . Не е доказано от ответника , че е налице частична трансформация при придобиването на процесният недвижим имот. Когато в имуществените отношения между съпрузите е приложим законовия режим на съпружеска имуществена общност, придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени в придобиването, като преценката се извършва съобразно нормативната уредба на съпружеската имущества общност към момента на плащането. В случаите, които плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на Семейния кодекс от 1985 г. (отм.), по който съгласно  чл. 19, ал. 1 СК (отм.) паричните влогове се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, за да се обори презумпцията за съвместен принос по  чл. 19, ал. 3 СК (отм.) е необходимо да се установи произходът на средствата по влога и да се докаже техния личен характер.

По делото не са събрани доказателства , от които да се направи извод, че цената на имота е заплатена частично с лични средства на ответника . Представените Разписка № 2114/14.04.1994 г. за изплатена сума от 76911,00 лева и 7 бр. квитанции от ВСК според СРС водят до извод в противната насока. От една страна разписката е издадена и на двете страни, като същата не може да установи пълно и главно от кого точно, респ. с какви средства е заплатен процесният имот, а представените 7 бр. квитанции от ВСК касаят период след процесния, поради което се ирелевантни за разрешаването на правния спор.

Това , дали единият съпруг е получавал по-голямо възнаграждение е без значение, доколкото съвместният принос предствлява и работа в домакинството, тоест лицето което иска да го установи следва пълно и главно да докаже, че другият съпруг не е допринесъл с нищо – в икономически, съответно брачено-социален аспект. Следователно, установената в чл. 19, ал. 3 СК (отм.), респ. § 4 ПЗРСК, във вр. чл. 21, ал. 3 СК презумпция за съвместен принос не бе оборена в настоящото съдебно производство, поради което съдът приема, че правото на собственост върху апартамента е придобито изцяло от съпрузите по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност.  Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства – така Решение № 62 от 8.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2017 г., I г. о., ГК; Решение № 218 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1872/2016 г., I г. о., ГК; Решение № 347 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1071/2011 г., IV г. о., ГК.

Неоснователни са и доводите на ответника, които са развити в писмената защита, че с решение от 03.08.1992 г., постановено по гр. д. № 704/1992 г. по описа на РС-Ихтиман бил получил парична сума в уравнение, която била 1/4 от стойността на процесния имот. По делото не са ангажирани никакви доказателства, че твърдяното уравнение изобщо е платено, респ. че паричните суми по същото са послужили дори за заплащане на част от цената на имота, който е предмет на настоящото производство, а съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК . оглед гореизложеното СРС намира, че направените възражения от ответника за частична трансформация на лично имущество и за липса на принос са неоснователни, поради което процесният недвижим имот следва да бъде допуснат до делба при равни квоти във съсобствеността от по 1/2 ид. ч. – арг. чл. 28 СК, във вр. чл. 27, ал. 1 СК и чл. 30, ал. 2 ЗС.

 

 Решението на СРС е правилно в обжалваната част , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите на въззивника . Според настоящия съд възраженията за частична трансформация поради влагане на лични средства /средства от делбено уравнение пред РС-Ихтиман и от ВСК/  са преклудирани – релевирани са ясно и изрично едва в писмената защита пред СРС .

 В отговора на исковата молба ответникът се е позовал други обстоятелства :

-                  по-високо трудово възнаграждение и

-                   отговорна позиция в жилищна комисия.

 

В определение от 26.04.2018 г СРС е констатирал , че възраженията на ответника са неясни , включително и след депозиране от последния на молба-уточнение от 04.06.2018 г. В уточнението ответникът се позовава на частична трансформация поради спестена сума преди сключване на брака . Отново се позовава на по-високо трудово възнаграждение и на отговорна позиция в жилищна комисия .

В първото о.с.з на 11.06.2018 г ответникът не е изменил възражението си за трансформация и неправилно /без искане на ответника/ СРС му е дал възможност да уточни възраженията си в триседмичен срок .

С молба по факс от 02.07.2018 г възраженията на ответника са били оттеглени от процесуалния представител на ответника .

Въпреки оттеглянето в о.с.з на 05.11.2018 г процесуалният представител на ответника заявил , че поддържа възражениято си за частична трансформация .

Неправилно в о.с.з на 10.12.2018 г е дал указания по доказателствена тежест на възраженията за трансформация /ПЪРВОНАЧАЛНИТЕ , НЕ И ЗАЯВЕНИТЕ ВЪВ ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА / , които са били отдавна преклудирани /а и оттеглени/ и въобще не е следвало да ги допуска за разглеждане . Преклудирана е била и възможността за представяне от ответника с молба от 29.11.2018 г на писмени доказателства /едва преди третото о.с.з/ .

Дори да се разгледат , възраженията за частична трансформация са явно неоснователни .  Сумите от заем /от ВСК/ не могат да се отчетат като личен принос , защото за заема страните-бивши съпрузи са били солидарно отговорни . Според решение №38 от 25.03.2019 г по гр.д.№878/18 г на ВКС , I ГО и решение №189 от 28.03.2002г. по гр.д.№ 580/2001г. на ВКС І ГО придобитото със заем имущество е общо на двамата съпрузи независимо кой от тях е издължил заетата сума, тъй като меродавен момент за възникване на съпружеската имуществена общност върху конкретен имот е момента на юридическото придобиване правото на собственост, а последващото изплащане на заема не води до вещноправни трансформации на придобитите права, а до възникване на облигационни отношения. За изтегления заем по време на брака за закупуване на жилище, солидарно отговорни са двамата съпрузи. Изплащането на заема или част от него от трето лице има за последица възникване на облигационни отношения между него и съпрузите, но също не води до промяна на възникналите вече вещни права. Нормата на чл. 77 ЗС изчерпателно определя основанията, на които може да се придобива право на собственост и ограничени вещни права. Изплащане на заем, изтеглен за закупуване на недвижим имот не е посочено нито в този текст, нито друг закон.  Отделно , в случая са данните , че заемът е изплащан и от двете страни .

Няма данни ответникът да е разполагал със средства от делбено уравнение пред РС-Ихтиман   . Видно от съдебно решение от 03.07.1992 г по гр.д.№804/92 г на РС-Ихтиман по това дело е извършено прихващане и на ответника са присъдени само 185 /недономинирани/ лева, които са незначителни , а и няма данни да са вложени за покупката на процесния имот .

Възражение за трансформация поради „спестени суми“ не е доказано , защото не е доказано ищецът да е имал такива суми .

„Отговорната позиция в жилищна комисия“ и „по-високо трудово възнаграждение“ са неотносими към възражения за трансформация , а евентуално към иск за по-голям дял от цялата СИО . Този иск е бил оттеглен , а и не подлежи на разглеждане в делбеното производство .

Отделно , страните са подписали брачен договор от 06.01.2010 г , с който са приели , че имуществото придобито по време на брака остава СИО . В брачния договор не е посочено , че дяловете в процесния апартамент не са равни . Трябва да се приеме , че си признали равни квоти в имота .

Налага се изводът , че решението на СРС е правилно в обжалваната част и трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна в размер на 1800 лева адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение е намалено поради прекомерност на тази сума от сумата от 2800 лева .

           

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.03.2019 г на СРС , 156 състав по гр.дело №74053/2017 г на СРС , в частта , с която на основание чл.341 и сл. и чл.34 ЗС е допусната съдебна делба на следния недвижим имот – апартамент №1 в гр.София ж.к.*****Г ; състоящ се от две стаи , дневна, кухня и други сервизни със застроена площ от 93,68 кв. м., заедно с принадлежащото избено помещение № 22 с полезна площ от 4,56 кв. м., с 0,849 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при съседи на жилището – изток: държавен ап. № 2 вх. В, запад: асансьор и коридор, север: тревна площ, юг: тревна площ, отгоре – апартамент № 3 собственост на сем. Г. , отдолу – мазета, а на избеното помещение – изток: коридор, запад: коридор, север: коридор, юг: стълбище ; който имот-апартамент №1 е с идентификатор: 68134.612.1086.3.70, при съседи на имота: на същия етаж обект с идентификатор: 68134.612.1086.3.48, над обекта, обекти с идентификатори 68134.612.1086.3.73, 68134.612.1086.3.72, под обекта – няма, между С.А.Е. ЕГН ********** *** и В.С.Ю. ЕГН ********** от гр.София  ; при квоти от по ½ от имота .

 

ОСЪЖДА С.А.Е. ЕГН ********** *** да заплати на В.С.Ю. ЕГН ********** от гр.София сумата от 1800 лева разноски пред СГС.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                       

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                  2.