Решение по дело №316/2022 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 34
Дата: 10 март 2023 г.
Съдия: Антони Иванов Николов
Дело: 20223120200316
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Девня, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20223120200316 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от „Котура“ ЕООД, ЕИК: *********,
срещу НП № BG 2022 – 2000 – 107 / 20. 07. 2022 г. на Директор ТД – МВ –
АМ. Със същото на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗАДС и на основание
чл. 126 А, ал. 1 от ЗАДС е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 500. 00 лв. /петстотин лв./.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП с довод незаконосъобразност,
в частност процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за разноски.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да
бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената
санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
1
Претендира за разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка :

На 28. 03. 2022 г. моторно превозно средство в състав влекач с ДК№
***** и полуремарке с ДК№ ******, пристигнало на територията на данъчен
склад, находящ се в гр. *******, обл. *******, стопанисван от възз. „Котура“
ЕООД. Впоследствие било извършено разкачване на влекача от
полуремаркето, като първото напуснало, а второто останало на територията
на склада. На 09. 04. 2022 г. свид. Т. И. Н. – служител при ТД – МВ – АМ
извършила проверка на горепосочения данъчен склад. Установила, че
визираното полуремарке не било разтоварено от превозваното гориво. На 20.
04. 2022 г. била извършена контролна проверка от същия служител на ТД –
МВ – АМ. Установено било, че на 13. 04. 2022 г. разтоварването било
извършено, като забавянето се дължало основно на две липси: на место в
резервоари, както и на горепосочения влекач. Проверяващият приел, че
полуремаркето е използвано като съд / резервоар за съхранение на
превозваното с него гориво. Съставен бил АУАН, предявен и подписан с
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени
такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на
актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени документи. Съдът кредитира така посочените доказателства като
единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда
фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към
предмета на доказване по делото. Следва да се отчете липсата на
заинтересованост от страна на свидетеля от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
2

Настоящият състав намира, че производството е проведено без
нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на
съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен.
НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН и е надлежно връчен. Фактическата обстановка е еднакво отразена в
АУАН и НП.
Безспорно възз. „Котура“ ЕООД стопанисва данъчен склад, находящ се
в гр. ******, обл. Варна, на територията на който, на 28. 03. 2022 г.
пристигнало моторно превозно средство в състав влекач с ДК№ ****** и
полуремарке с ДК№ *******, с товар – гориво. Не се спори от страните, че
превозваната стока била разтоварена на 13. 04. 2022 г., като причините за това
били основно две липси - на место в резервоари, както и на горепосочения
влекач, който напуснал територията на данъчния склад за няколко дни.
Безспорно се установи по делото, че визираното полуремарке е престояло на
територията на данъчния склад за времето от пристигане, до разтоварване.
Спорен се явява въпроса дали това следва да се приеме за използване като съд
/ резервоар за съхранение в данъчен склад.
Актосъставител и административно – наказващ орган са приели, че
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗАДС. Тази норма
се състои от две изречения, като първото визира забрана за използване на
транспортни средства и части от тях като съдове и резервоари за съхранение
в данъчен склад, а второто изрично указва, че това не се счита за такова до
приключване на разтоварването. Освен нормативно установените правила, в
разглеждания случай е следвало да бъдат отчетени и конкретните
обсоятелства, а именно, че транспортното средство пристига на територията
на данъчния склад, поради липса на място в резервоари веднага не може да
бъде извършено разтоварване на пренасяната стока, съвсем нормално е докато
се освободи такова, с влекача да се извършат други действия, а
полуремаркето остава на место, като няколко дена след това се е извършило и
прехвърлянето на горивото. Разглеждайки случая в цялост няма нищо
необичайно, което да се различава от подобни случаи. Ако се приеме тезата
3
на актосъставител и административно – наказващ орган следва операциите по
разтоварване да се извършват непосредствено след пристигане на всяко едно
транспортно средство, нещо което противоречи на обичайната практика. В
този смисъл как ще се процедира ако по едно и също време пристигнат
няколко транспортни средства – възможностите ще са две: да се рискува
санкция ако влязат на територията на данъчния склад или да изчакват извън
него, нещо което е изключително неприемливо с оглед риска, който поражда
вида на товара, при това за множество хора в близост. Именно затова са
строго специфични изискванията към териториите, на които има данъчни
скадове за горива. Не може да бъде споделена теза, че ако не се разтовари
веднага стоката, транспортното средство няма място на територията на
данъчния склад. Неслучайно законодателят изрично е предвидил
възможността транспортните средства да пребивават на територията на
данъчния склад до разтоварването, като не е указал конкретен срок за това, с
идеята най – вече безопасност, а не санкциониране. В контекста на
изложеното настоящия състав намира, че в конкретния случай по никакъв
начин не може да се обоснове извод, че е нарушена визираната норма,
респективно заключението в тази насока не е обосновано, напротив оборва се
категорично от събрания по делото доказателствен материал, вкл. и
показанията на актосъставителя.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на въззивника следва да се присъди сумата от 500. 00
лв. /петстотин лв./, представляваща направени по делото разноски.
С оглед изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде
отменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № BG 2022 – 2000 – 107 / 20. 07. 2022 г. на Директор ТД –
МВ – АМ, с което на „Котура“ ЕООД, ЕИК: *********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗАДС и на основание
чл. 126 А, ал. 1 от ЗАДС е наложено административно наказание
4
„Имуществена санкция“ в размер на 500. 00 лв. /петстотин лв./.
ОСЪЖДА Териториална дирекция – Митница Варна – Агенция
митници да заплати на „Котура“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 500. 00 лв.
/петстотин лв./, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5