Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.11.2018 г. гр.А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН
СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тридесет и първи ОКТОМВРИ две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДУЧЕВА
Секретар: Яна Петкова
като разгледа докладваното от съдия Дучева гр.дело
№358 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д.Г.
Т. с ЕГН **********, пocтоянен адрес: *** представлявана от адв.С. Х. Г. с
адрес на кантора на AД „***" в град ***, ул. ***, против Т. Г. Т. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***
С исковата молба ищеците твърдят, че с ответникът Т. Г. Т.
са бивши съпрузи сключили граждански брак на 28.05.1972 г. Гражданският брак
бил прекратен чрез развод с решение № ***2017 г. постановено пo гр.дело №
894/2016 г. пo описа на PC гр.А., влязло в законна сила на 09.11.2017 г.
Пo време на брака ищцата придобила изцяло с лично
имущество 2/ 3 ид.части oт npaвomo нa собственост върху недвижим имот, находящ
cе в село П., общ.А., обл.Б., представляващ дворно място цялото с площ 2418
кв.м. , образуващо УПИ № I — 91 в квартал 12 no плана на селото, представляващ
застроена и необходима прилежаща площ към обект „Склад за зърно и стая за
ярмомелка" в стопански двор на бивше ТКЗС, при граници и съседи: улица,
край на регулация, УПИ № III- 91,123 кв.12, улица, заедно с построения в
описаното дворно място селскостопански обект- склад за зърно и стая за
ярмомелка .
Г. Ж. Я. , баща на ищцата, предоставил на Д.Г.Т. и на Ж. Г.
Я. дяловото си участие от имуществото на ТКЗС „ Е." с.К. на обща стойност
126801 лв. (неденоминирани). Ищцата участвала заедно с брат си Ж. Г. Я. и с
братовчед си Т. Я. Ж. (син на Е. Ж. Е. - брат на Г. Ж. Я.) в процедура за
доразпределение имуществото на ТКЗС„ Е." в ликвидация с.К. и били
определени за купувачи с протокол oт 28.11.1995 r. на обект - Обор (склад) за
зърно и стая за ярмомелка. C фактура № 88 от 12.09.1995 г. общата цена на
закупения обект в размер на 155700 лв. (неденоминирани) е изплатена изцяло с
талони за дялово участие. Всеки от купувачите придобил пo 1/ 3 ид.част от
постройките. Придобитото право на собственост е удостоверено с нотариален акт №
111 TOM 10 per.№ 8594 дело № 1488/ 03.10.2005 г. пo регистър на нотариус рег.№
324 на HK-Б.Д. в района на PC гр.А..
При изкупуване на терен като прилежаща площ към
постройките, съсобствениците Д.Г.Т., Ж. Г. Я. и Т. Я. Ж. сключили на 03.09.2008
г. предварителен договор за разпределение квотите на съсобственост, с който
страните се договорили да придобият no 1/ 3 ид.част oт подлежащия на закупуване
имот — УПИ № I- 91 кв.12 с площ 2418 кв.м. ,при граници: от две страни улици и
поземлен имот № III- 91, 123. Ha 07.07.2009 r. подписали договор за
покупко-продажба на недвижим имот- държавна земя частна държавна собственост no
чл.27 ал.б от ЗСПЗЗ , с който продавачът Министерството на земеделието и
храните прехвърлил на купувачите Д.Г.Т., Ж. Г. Я. и Т. Я. Ж. собствеността при
равни квоти върху земя- частна държавна собственост с площ 2418 кв.м.
представляваща УПИ № I- 91 кв.12 no плана на с.П., общ.А., обл.Б.,
представляващ застроена и необходима прилежаща площ към обект : „Склад за зърно
и стая за ярмомелка" в стопански двор на бивше ТКЗС, при граници и съседи:
улица,край на регулация, УПИ № III- 91, 123, улица.
Цената на закупения имот е 2902 лв. изплатена изцяло от Д.Г.Т.
no банкова сметка *** № *** при БНБ-ЦУ гр.С. със средства от банковата си
сметка в *** , IBAN: ***. Паричният влог , oт който е извършено посоченото
плащане е придобит изцяло с лично имущество на съпругата Д. Г.Т.. Банковата
сметка е открита на 27.04.2009 г. и по същата е постъпила сума от 2000 лв. на
29.05.2009 r. представляваща аванс no договор за продажба на плод от черешови градини
придобити no наследство от Г. Ж. Я., находящи се в землището нa c. П.,общ.А..
Kъм дата 02.07.2009 r. no сметката е имало наличност 506.25 лв., когато на
същата дата Д. Г.Т. е внесла 3000 лв. , представляваща сума oт продажба на
череши реколта 2008 г. от същите наследствени градини. Полученият чист доход oт
реколта 2008 r. в размер на 7700 лв. наследниците на Г. Ж. Я. разпределили
помежду си, като съпругата М. Я.а получила 700 лв., a Д. Г.Т. и брат й Ж. Г.Я.
получили пo 3500 лв. Сумата от 3000 лв. е внесена в деня на плащане на
покупната цена на държавния имот чрез превод на 2902 лв. no сметка на МЗХ.
C нотариален aкт за покупко-продажба нa недвижим имот №
158 TOM 2 per.№ 2096 дело № 312 oт 17.05.2011 r. по регистъра на нотариус Г.Г.ев
с рег.№ 557 на HK в района на А.ки РС, Д.Г.Т. закупила от братовчед сu Т. Я. Ж.
и съпругата MУ С. С. Ж.а 1/ 3 ид.част от общото дворно място цялото с площ 2418
кв.м. съставляващо УПИ № I¬91 кв. 12 no ПУП на с.П. заедно с 1/ 3 ид.част от
построения в имота селскостопански обект- склад за зърно и стая за ярмомелка
целия със застроена площ 480 кв.м. , за продажна цена общо в размер на 3000
лв., която сума е изплатила в деня на сделката в брой преди подписването на
договора. Сумата е изплатена напълно с лично имущество - парични средства
придобити чрез продажба на череши от наследствените градини реколта 2010 г.
Чистия доход от 8500 лв. е разделен no равно - no 4250 лв. между Д. Г.Т. и брат
й Ж. Г.Я. като наследници на Г. Ж. Я..
В ИМ се излага, че Д.Г.Т. е придобила в изключителна
собственост 2/ 3 ид.част от дворното място и 2/ 3 ид.част от стопанския обект
построен в същото дворно място на основание чл. 21 ал.1 от СК (1985 г., отм.) и
на основание чл.23 ал.1 от СК (2009 г.). Макар и придобит no време на брака,
закупеният от ищцата имoт е изплатен изцяло с лично имугцество на жената,
каквото имущество съставляват платежни средства придобити no дарение и парични
средства придобити от продажба на добив от наследствен имoт. Съвместният принос
в придобиването на имота е изключен в настоящата хипотеза. Процесният имот е
лична собственосг на Д.Г.Т..
През 2012 r. Д. Г.Т. и брат й Ж. Г. Я. извършили
разпределение ползването на общия имот съобразно частта на всеки от
съсобствениците. Нотариус Г.Г.ев настоявал при сключването на договора да
вземат участие и съпрузите на съсобствениците, тьй като имота бил придобит no
време на брака чрез покупка следователно съгласно чл. 21 an. 1 от СК станал
съпружеска имуществена общност. Доколкото в този момент не е бил решен със сила
на присъдено нещо cпop досежно изключването на имота от обхвата на съпружеската
имуществена общност, участието на съпрузите било наложително според нотариуса.
Ha 17.05.2012 г. бил подписан договор за разпределение реално ползване с per.№
2036 по регистъра на нотариус Г.Г..№ 557 на HK в района на PC гр.А., между Д.Г.Т.
и Ж. Г. Я. при участие на съпрузите им Т.Г.Т. и С. Г. Я. Дял първи бил
предоставен за реално ползване от ищцата и съпругът й, включващ части застроена
и незастроена площ oт общия имот. Този договор не е създал вещни права, в
частност на ответника Т.. Ищцата декларирала изключителната си собственост
върху имота no партида № *** образувана въз основа на декпарация no чл.14 от
ЗMДT № **********/21.12.2012 г.
Д.Г.Т. и Т.Г.Т. cе разделили окончателно на 01.10.2015 г.
, когато настъпила фактическата раздяла между съпрузите. Ответникът Т.Г.Т.
заживял в процесния имот и препятствал достъпа на ищцата. Продължил да живее в
имота и след постановяване на развода между съпрузите на 09.11.2017 г. заявявайки собственически npaвa. Пo искане на ответника е образувака
нова данъчна партида *** пo подадена от нeгo декларация № **********/04.01.2018
г. за собственост върху 1/ 2 ид.част от процесния имот. Данъчният орган е
извършил промяна без да уведоми собственика no първоначалната партида за
направеното искане. Пo искане на ответника е извършена и корекция в разписния
лист към плана, където Т.Г.Т. е вписан като собственик. Д. Г.Т. отправила запитване
относно извършените корекции no данъчната й партида и разписната книга. Кметът
на община А. е отговорил с писмо изх.№ Ж-15 (1) от 22.03.2018 г. , че промяната
в данъчната партида е извършена на основание скица № 1293/ 22.11.2017 г. , в
която Т. е отбелязан като собственик, a промяната в разписната книга е на
основание представен договор от 17.05.2012 r. за разпределение ползване на
имота, където Т. е вписан като съсобственик. Т. отказва да освободи имота и да
го предаде на ищцата като действителен собственик.
При наличие на гореизложените обстоятелства, за ищцата твърди,
че за нея е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за
собственост върху недвижим имот придобит лично от нея пo време на брака й с
ответника чрез пълна трансформация на лично имущество нa основание чл. 21 ал.1
от СК (1985 r., отм.) и чл.23 aл.1 от СК (2009 г.), както и за осъждане на Т.Г.Т.
да предаде владението нa личния й имот, който държи без правно основание на
осн. чл.108 ЗС.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата
молба от Т.Г.Т., който отрича изнесените от ищцата твърдения, че имота е закупен с изцяло нейни средства. Т. твърди,
че средствата от череши са придобити благодарение на неговият труд и земеделска
техника, поради което има личен принос в придобиване на средствата,
следователно и имота е придобит като СИО. Прилага документи, от които е видно ,
че в периода е бил регистриран като земеделски производител и какви са били
годишните му доходи.
С оглед
събраните по делото доказателства от фактическа страна съдът установи следно:
На 28.05.1972г страните сключили гражданкси брак.
На 28.11.1995г ищцата Д.Т. заедно с брат си Ж. и братовчед-
Т. Ж. закупуват с талони постройките в двора на ТКСЗ „Е.“ с.П..
На 03.09.2008г ищцата Д.Т. заедно с брат си Ж. и
братовчед- Т. Ж. сключват предварителен договор, с който си разпределят квотите
/по 1/3 /относно земята към сградите в двора на ТКСЗ „Е.“ с.П., която предстои
да закупят от МРРБ.
На 07.07.2009г ищцата Д. заедно с брат си Ж. и братовчед- Т.
Ж. сключват с МРРБ договор за покупко-продажба на земя-частна държавна
совственост с площ от 2 418кв.м., представляваща УПИ I-91, кв.12 по плана на с.П., общ.А., представляваща застроена и необходима
прилежаща площ към обект „Склад за зърно и стая за ярмомелка“ в стопански двор
на бившето ТКЗС , при граници и съседи : улица, край на регулация; УПИ III-91, 123, кв.12, улица
На 17.05.2011г ищцата Д.Т. закупува от братовчед си Т. Ж. 1/3 ид.ч. от УПИ I-91, кв.12 по плана на с.П., общ.А., с площ от 2 418кв.м, ведно с 1/3 ид.ч. от постройките.
На 17.05.2012г ищцата Д.Т. и ответника Т.Т. сключват с Ж. Я.
и съпругата му С. Я.а договор за разпределение на реално ползване на УПИ I-91,
кв.12 по плана на с.П., общ.А., с площ от 2 418кв.м, ведно с построените в него
сгради.
На 01.10.2015г настъпила фактическата раздяла между
страните.
На 09.11.2017г влязло в сила решението за развод между
страните.
На 22.11.2017г ответника Т.Т. променил едностранни
данъчната партида на УПИ I-91, кв.12 по плана на с.П., общ.А., като вписал себе
си като собственик.
При при режим на довеждане са разпитани свидетелите Ж. Я. и
З. Ц. от страна на ищцата. Свидетелят Я. е категоричен, че ответникът никога не
е помагал в обаботката на наследствените земи и че получените суми от череши от
тези земи са били само на сестра му, а по-късно с тях тя е закупила 1/3 ид.ч.
от земята и сградите в двора на ТКЗС от братовчед си. Свид. Ц. твърди,
че баща й не е реализирал трудови ходи през годините, като повече изнасял,
отколкото внасял в семейния бюджет. Твърди също така, че майка й е издържала
цялото семейство с доходите от наследените от баща си черешови градини, като в
същото време тези доходи стигали на семейството да закупува посадъчен материал
и да увеличава всяка година площта на тези градини. Свид. Ц. (макар и в лоши отношения
с баща си) не отрича, че той е помагал за обработване на наследствените имоти
на майка й, като е поемал ангажимента да закупува посадъчен материал и да
намира работници, които да помагат при
отглеждането на дърветата. Свид. Ц.
потвърждава и че ответникът не е бездесйтвал през годините на брака , а се е
заминавал с животновъдство и земеделие, като сам е взел под аренда земи, върху
които е създал черешови градини. Съдът като взе предвид близката родствена
връзка на свидетелите Я. и Ц. с ищцата, както и личната вражда на свид.Ц. с
ответника и пряката й заинтересованост от изхода на делото прецени да не
кредитира с доверие показанията на тези двама свидетели в цялост , а само в
тази част, където те кореспондират с другия събран по делото доказателствен
материал.
При при режим на довеждане са разпитани свидетелите Т. Р.
и З. З. от страна на ответника. Свид.Р. разказва,че почти всички фиданки, с които е създадена
черешовата градина в наследствените земи на ищцата, са закупени от него.
По-късно той давал и съвети относно отглеждането и пръскането на дърветата,
като през цялото време човекът, с когово е контактувал по всички въпроси
свързани с черешовата градина е бил ответникът Т.Т.. В същия смисъл са и показанията
на свид.З., който потвърждава, че наследствените земи на ищцата, са били
засяти като черешова градина и
разработени от ответника, като успоредно с това той е създал и още една овощна градина
на общинска земя, която е взел под аренда.
По делото са приложени и писмени доказателства- годишни
данъчни декларации на Т.Т., от които е видно, че за 2008г ответникът е
декларирал доход от череши в размер на 33605лева и 500лева от овце (л.60).На
л.132 са приложени РКО , които доказват изкупуване на овче мляко през 2008г. Приложена
е и годишна данъчна декларация на Т.Т. за 2009г, от която е видно, че за същата
година ответникът е декларирал доходи в размер на 15 100лева от продажба
на череши и субсидии (л.69). За календарната 2010г ответникът е декларирал
доходи от 8166,87 лева от продажба на череши (л.78), а за 2011г -19 891,82
лева също от продажба на череши (л.89). за календарната 2012г Т. е декларирал
доходи от 6507,50 лева (л.100), за 2013г -10683,91 лева (л.111), за 2014г- 7328лева (л.116), а за 2015- доходът
е бил 6545,51 лева (л.120), а за 2016г- 10298,07лева (л.124). В същото време
видно от Удостоврение № 3042-02-349/02.04.2018г в периода след 2006г ответникът
Т.Т. е получавал и пенсия в размер между 133,20лева и 329,26лева (л.133-138).
Съгласно представено на л.152-160 извлечение от банковите сметки на ответника ,
на 22.01.2008г той е изтеглил от *** потребителски кредит в размер на 1000 лева
, на 13.03.2008г е изтеглил потребителски кредит в размер на 3000 лева, а на 26.05.2011г.
е изтеглил потребителски кредит в размер на 15 000лева.
По делото на л.161-168 са приложени 8бр.фактури за торове
и пестициди, издадено на ответника Т.Т.. Видно от фактури на л.241-245 авансите
за отглеждане на черешовата градина за периода 2012-2017г са изплащани от „***“
на Т.Т..
От ищцата Д.Т. е представена Декларация по чл.14 ЗМДТ от
03.06.1998г където е декларирано придобиването на земеделска земя и сграда (л.259-262),
както и Декларация по чл.14 ЗМДТ от 21.12.2012г , в която е декрарирано
придобиването на 1/3 ид.ч. от УПИ I-91, кв.12 по плана на с.П. ведно със
сградите в съсобственост с ответника Т.Т. (л.263-266). Приложен е и НА № 158,
том 2, дело №312/17.05.2011г на нотариус Г. Г.ев, което е цитирано в посочента
декларация от 21.12.2012г като основание за придобиване на имота. На л.258 е
приловено и извлечение от банкова сметка *** Д.Т..
На л.269-296 по делото са приложени данъчни фактури за
закупуване на бонове в периода 04.08.1996г- 29.09.1997г, издадени от Д.Т..
При гореизложените
фактически изводи съдът намира, че предявеният иск с правно основание по чл.108
от ЗС се явява неоснователен.
Разпоредбата на чл. 108 от ЗС посочва, че собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без правно
основание. Основателното провеждане на ревандикационния иск е обусловено от
установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия
състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на
собственост на ищецът, придобито на твърдяното основание, упражнявана
фактическа власт от ответника върху спорния имот с намерение за своене, както и
липса на правно основание за това.Основната тежест за доказване на това
обстоятелство е върху ищеца. Следва да се посочи, че ищецът следва по безспорен
начин при условията на главно и пряко доказване да докаже фактите, на които се основава – чл. 154 ал.1 от ГПК.
Както се посочи по горе
ревандикационният иск по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик на
процесния имот против владеещия го без правно основание несобственик на същия
имот.Следователно за да се приеме претенцията по чл.108 от ЗС за основателна,е необходимо да бъдат доказани
всички кумулативно дадени елементи на сложния фактически състав по чл.108 от ЗС
,в т.ч. на първо място,че ищецът е собственик на процесния имот към момента на завеждане на
исковата молба. Искът по чл.108 от ЗС съдържа в себе си установителен момент, касаещ
собствеността на ищеца върху имота,както и
осъдителен елемент,насочен към осъждане на владеещия този имот несобственик-ответника
по делото,да го освободи и върне на
ищеца. Тежестта за доказване собствеността на ищеца върху имота лежи изцяло върху него.За уважаването на иска
по чл.108 е от значение да се докаже, че
ищецът е собственик на претендирания имот и ако това не се установи, без
значение за изхода на спора е кой точно владее същия имот, на какво основание и
собственик ли е на процесния имот.
Ищцата претендира, че 2/3 ид.ч. от процесния
имот УПИ I-91, кв.12 по плана на с.П., общ.А., с площ от 2 418кв.м, ведно с 2/3
ид.ч. от построените в него сгради е придобит изцяло и само от нея в резултат
на трансформация на лично имущество и при наличие на предпоставките на чл.21,
ал.1 СК (отм.). Излага,че средствата са от добив на череши брани от градините,
които е наследила от баща си. Ищцата твърди, че парите, с които е закупен
имотът са преведени от нейната банкова сметка, ***.04.2009г.На 29.05.2009г по
сметката постъпили 2000 лева от продажба на череши, а на 02.07.2009г Д.Т.
внесла 3000 лева на каса. С тези суми на 07.07.2009г Д. заедно с брат си и
братовчед си закупили от МРРБ земята на УПИ I-91, кв.12 по плана на с.П., общ.А.,
с площ от 2 418кв.м.
Ответникът Т. Т. не отрича, че
ищцата е придобила като лична собственост 1/3 ид.ч. от сградите в УПИ I-91,
кв.12 по плана на с.П., общ.А., с площ от 2 418кв.м, които са придобити чрез
талони в наследство от баща й. В о.с.з. ответникът Т. поддържа , че
закупуването на 2/3 ид.ч. от земята и 1/3 ид.ч . от сградите в УПИ I-91, кв.12
по плана на с.П., общ.А., е станало по време на брака , в резултат на общите
усилия на страните и поради тази причина е съсобственик на процесните ид.ч., а
от там и владее имота на годно правно основание.
По делото безспорно е установено, че процесните
2/3 ид.ч. от земята и 1/3 ид.ч . от сградите в УПИ I-91, кв.12 по плана на с.П.,
общ.А. са придобити по време на брака между страните чрез възмезден придобивен
способ, по силата на договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен на
07.07.2009г с МРРБ и на 17.05.2011г сключен
с Т. Ж..
Съгласно § 4 СК „Правилата на този кодекс относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества,
придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове.“ „Съпрузите по заварени бракове могат да
изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на
този кодекс.
При законовия режим на общност, съгласно
чл. 21, ал.1 от СК, "Вещните права, придобити по време на брака в резултат
на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на
чие име са придобити“. Съвместният принос според ал.2, може да се изрази във
влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, а
според ал.3 съвместният принос се предполага до доказване на противното.
Съпружеската имуществена общност възниква
върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в
резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити - чл.
21, ал.1 СК.Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при
възмездните придобивни основания - чл. 21, ал.3 СК. Критерият за преобразуване
на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен -
изследва се характерът на вложените в придобиването средства. По силата на чл.
23 от СК едно имущество или право, което е лично запазва този си характер, дори
да се превърне в друг обект. Независимо от конкретния придобивен способ,
законът приема, че щом новата вещ е придобита с лично имущество т.е. с изцяло
личен принос на единия съпруг, тя е лично имущество на този съпруг. Придобитото
през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в
придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг,
другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част.
Според задължителната практика на ВКС по
реда на чл. 290 ГПК, всяко възражение за трансформация по чл. 21, ал.1 и ал.2 СК 1985 г. (отм.)
(съответна на чл. 23, ал.1 и ал.2 от новия СК от 2009 г.) по същество е
опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и
доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 19, ал.3 СК от 1985 г. (отм.) (аналогична на чл. 21, ал.3 СК от 2009 г.), а за този, който поддържайки влагането на лични средства следва
да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането
на извън семейни - лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно
право. Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на
суми, които имат личен характер могат да обусловят извод, че презумпцията за
съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната
хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното основание изцяло или
отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг.
Искът по чл. 23, ал.1 СК би могъл да се
предяви само в случаите, когато имуществото придобито по време на брака е
придобито на името на единия съпруг, със средства които имат извън семеен
произход. С предявеният иск ищцата цели признаването на едно съществуващо
правно положение, което се отклонява от презумираната от закона съпружеска
имуществена общност по чл. 21 СК и равенство на дяловете. В конкретния случай,
процесният имот действително е придобит само на името на съпруга твърдящ
трансформацията. За да бъде уважен този иск е необходимо придобиването на имота
да е станало по време на брака, с лични средства, без другият съпруг да има
принос за закупуването му. Искът по чл. 23 СК е положителен установителен иск
за собственост и иск за трансформация в резултат на вложени лични средства.
Искът по чл. 23 СК е правна възможност предоставена на всеки един от
съпрузите.С иска по чл. 23, ал.1 и ал.2 СК се дава възможност да се установява
трансформация на лично имущество.Критерият за преобразуването на лично
имущество е изцяло обективен като се изследва характера на вложените средства.
Когато недвижимият имот е придобит по време на брак с договор за
покупко-продажба, сключен при действието на СК от 1985 г., а в исковото
производство единият от съпрузите твърди, че имотът е лична негова собственост,
защото цената е платена с лични негови средства, в тежест на този съпруг е да
обори законовата презумпция за съвместен принос като проведе обратното
доказване за законовата презумпция за съвместен принос.
За да се приеме, че установената в чл. 21,
ал.3 СК презумпция за съвместен принос е оборена е необходимо да се установи
пълно или частично преобразуване на лично имущество на някой от съпрузите при
придобиването по смисъла на чл. 23, ал.1 и ал.2 СК,като се установи, че
средствата са дарени на един от съпрузите, както и че именно дарената сума е
действително вложена при покупката на процесния имот, необходимо е доказване на
произхода на средствата, с които е платена цената на имота при неговото
придобиване. Съгласно трайно установената практика на ВКС по приложението на
чл. 20 СК от 1985 г./отм/ и аналогичния чл. 22, ал.1 СК, дарение на парични
средства, извършено от родителите от единия съпруг в хипотеза, при която само
той е изразил воля да приеме дарението е дарение за него.
Видно от установените по делото факти на 27.04.2009г.
ищцата Д.Т. открила банкова сметка ***. На 29.05.2009г по сметката постъпили
2000 лева от продажба на череши, а на 02.07.2009г Д.Т. внесла 3000 лева на каса.
На 07.07.2009г със сумите от банковата сметка на МРРБ е платена 1/3 ид.ч. от УПИ
I-91, кв.12 по плана на с.П., общ.А.. Сметката е закрита на 30.09.2009г. От
приложеното извлечение от банкова сметка ***, че по сметката от която е платена
продажната цена са постъпвали суми, но не и какъв е произходът на тези суми и
още по –малко дали те са лична собственост на ищцата. Относно сумата от 2000 лева от продажба на череши, постъпила на
29.05.2009г по делото не беше категорично доказано , че същата е лична
собственост на Д.Т.. Няма как да приемем, че сумата е била дарена от родителите
на ищцата, т.к. към този момент и двамата са починали. Дори да приемем , че
сумата от 2000 постъпила по сметка на 29.05.2009г е от
продажба на череши от наследствената градина на ищцата, изцяло недоказан остана
по делото произходът на останалите 3000 лева ,които ищцата е внесла по сметката
си на 02.07.2009г, само 5 дни преди да бъде изповядана разпоредителната сделка
със земята. Макар банковите сметки и влогове съгласно СК да са лично имущество
на съпрузите, в настоящото производство ищцата трябва при условията на пълно и
главно доказване да убеди съда, че сумите, с които е закупен имотът са само
нейна лична собственост.
На
следващо място ищцата твърди, че на 17.05.2011г
от братовчед си е закупила сама и с лични средства 1/3 ид.ч. от УПИ
I-91, кв.12 по плана на с.П., общ.А. и построените върху него сгради, но по
делото липсват доказателства относно доходите на ищцата в процесния период от
време. Ищцата твърди като доход продажба
на череши от наследствените градини на баща й, но не представя годишни данъчни
декларации относно реализираните си доходи през годините. Следователно
твърдението за личен принос при придобиване на 1/3 ид.ч. от имота остана недоказано.
Ответникът напротив при условията на пълно и главно доказване опровергава
твърдението на ищцата за личен принос като представи годишни данъчни декларации
за доходи като земеделски производите и животновъд, и получена пенсия. От
приложените писмени доказателства е видно, че ищцата през процесния период не е
реализирала трудови доходи, нито такива като замеделски производител, а твърди
единствено доходи от наследствени имоти, които останаха недоказани. От
доказателствата по делото се установява,че към момента на придобиване на
собствеността ответникът е разполагал със средства , поради което и при липса
на доказателства за заплащане на цената на 1/3 ид.ч. от УПИ I-91, кв.12 по
плана на с.П., общ.А. и построените върху него сгради само и единствено със собствени
средства на съпругата се налага извода,че е налице съвместен принос при
придобиването.
Следователно съдът въз основа на доказателствата прецени,
че спорната ид.ч. от имота е придобита в режим на СИО от страните, а не на
лична собственост от Д.Т.. Нещо повече видно от договор за разпределение на
реално ползване от 17.05.2012г , сключен между Д.Т. и Т.Т. от една страна и Ж. Я. и съпругата
му С. Я.а от друга, ищцата сама се е идентифицирала като съсобственик на имота
с ответника. Същото заключение може да се направи и от Декларация по чл.14 ЗМДТ
от 21.12.2012г , в която е декрарирано придобиването на 1/3 ид.ч. от УПИ I-91,
кв.12 по плана на с.П. ведно със сградите в съсобственост с ответника Т.Т.
(л.263-266).
Отхвърлянето на иска по чл.23, ал.1 СК, закономерно води като последица и отхвърляне на иска по чл.108 ЗС, т.к. от
наличните по делото доказателства е видно, че ответникът владее имота на годно
правно основание.
Относно разноските по делото.
Съдът като се запозна отново със съдържанието на Отговора на
ИМ не констатира в него да е направено искане за присъждане на разноски,. Такова
липсва и в о.с.з. , като не е представен и изискуемия от чл.80 ГПК списък на
разноските. В адвокатското пълномощно на адв.А. (л.192 ) не е вписана стойност
на адв.хонорар, от което съдът прави извод ,че не е сезиран с искане за
присъждане на разноски от ответника.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Г. Т. с ЕГН **********,
пocтоянен адрес: *** представлявана от адв.С. Х. Г. с адрес на кантора на AД „***"
в град ***, ул. ***, против Т. Г. Т. с
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, иск
с правно основание чл.23, ал.1 СК ,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Г. Т. с ЕГН **********,
пocтоянен адрес: *** представлявана от адв.С. Х. Г. с адрес на кантора на AД „***"
в град ***, ул. ***, против Т. Г. Т. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищцата Д.Г. Т. с ЕГН ********** е едноличен собственик
на 2/3 ид.ч. от УПИ I-91, кв.12 по плана на с.П., общ.А., с площ от 2 418кв.м и
1/3 ид.ч. от построените в имота сгради склад за зърно и стая за ярмомелка,
целия със ЗП от 480кв.м. и осъждане на
ответника да й предаде владението върху имота, като неоснователен.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия………………………..