№ 260073
гр. Дулово, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Дулово,
граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Емил Николаев
при секретаря
Росица Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 442 по описа на
съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e
за делба във фаза по извършването.
С Решение № ****г.
по в. гр. дело № 208/2018 г. по описа на ОС-Силистра и с решение № 7/13.01.2020
г. по в.гр.дело № 303/2019 г. по описа на ОС-Силистра е допусната делбата на:
1. НИВА, с площ
от 14.900 дка (четиринадесет дка и деветстотин кв.м.), ****, находяща се в
местността „С.Н.”, представляващ имот № ***, в землището на село О., общ. Д., с
ЕКАТТЕ ***, при граници и съседи: имот № ***- нива на Х.Р.Х.; имот №***- полски
път на Държавен поземлен фонд; имот № ***- нива на Ц.Х.Р., имот № ***- нива на А.
Ш.М., между следните съделители при квоти, както следва: за Р.У.М., с ЕГН: **********
- 1/4 ид. част, за С.А.М., с ЕГН: ********** - 2/4 ид. части, и за С.У.А., с
ЕГН: ********** -1/4 ид. част ;
2. НЕДВИЖИМ
ИМОТ, находящ се в с. О., общ. Д., ул. „С.“, № 8, представляващ УПИ ***,
квартал **, по регулационния план на село О., одобрен със Заповед №****г.,
представляващ жилище с площ 113 (сто и тринадесет) кв. м., селскостопански
обект с площ 20,00 (двадесет) кв.м., построени в имот частна общинска
собственост с площ 1 780 (хиляда седемстотин и осемдесет) кв. м., между
следните съделители при квоти, както следва: за Р.У.М., с ЕГН: ********** - 1/4
ид. част, за С.А.М., с ЕГН: ********** - 2/4 ид. части, и за С.У.А., с ЕГН: **********
- 1/4 ид. част .
По начина на
извършване на делбата :
Относно
поделяемостта на НИВА с площ от 14.900 дка (четиринадесет дка и деветстотин
кв.м.), ****, находяща се в местността „С.Н.”, представляващ имот №***, в
землището на село О., общ. Д., с ЕКАТТЕ ***, при граници и съседи: имот № ****,
имот №****, имот №***и имот № ****, е изготвена съдебно-техническа и ценова
експертиза. От заключението на вещото лице М.С. става ясно, че имотът е
поделяем на два дяла – един самостоятелен и един съсобствен.
Ищците са
направили искане да им бъде определен съсобствен дял, а на ответника да бъде
определен самостоятелен дял.
Вещото лице е
изготвило и пазарна оценка на получените дялове, както следва:
Първи дял:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.****по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. О., общ. Д., ****, одобрени със Заповед № ****г. на изпълнителен
директор на АГКК, с начин на трайно ползване – НИВА с площ от 11177 кв. м. /единадесет
хиляди сто седемдесет и седем квадратни метра/, находяща се в местността „С.Н.”,
с трайно предназначение на територията – земеделска, категория на имота при
неполивни условия – трета, при съседи: ***.****, ***.****, ***.****, и ***.****.
Имотът е
образуван при делбата на имот поземлен имот с идентификатор ***.****/ с номер
по предходен план ***/.
Пазарна стойност
на първи дял – 17 880.00 лв. /седемнадесет хиляди осемстотин и осемдесет лева/.
Втори дял:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.****по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. О., общ. Д., ****, одобрени със Заповед ****г. на изпълнителен
директор на АГКК, с начин на трайно ползване – НИВА с площ от 3 726 кв.м./три
хиляди седемстотин двадесет и шест квадратни метра/, находяща се в местността „С.Н.”,
с трайно предназначение на територията – земеделска, категория на имота при
неполивни условия – трета, при съседи: ***.****, ***.****, ***.****, и ***.****.
Имотът е
образуван при делбата на имот поземлен имот с идентификатор ***.****/ с номер
по предходен план ***/.
Пазарна стойност
на втори дял – 5 960.00 лв. /пет хиляди деветстотин и шестдесет лева/.
Суми за
уравнение няма да се дължат.
С оглед на
изложеното и на основание чл.353 от ГПК, първи дял следва да бъде възложен в
съсобственост на ищците Р.У.М. и на С.А.М., а втори дял следва да се възложи на
С.У.А..
По отношение
поделяемостта на НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в с. О., общ. Д., ул. „С.“, № 8,
представляващ УПИ ***, квартал **, по регулационния план на село О., одобрен
със Заповед №****г., представляващ жилище с площ 113 (сто и тринадесет) кв. м.,
селскостопански обект с площ 20,00 (двадесет) кв. м., построени в имот частна
общинска собственост с площ 1 780 (хиляда седемстотин и осемдесет) кв. м., е назначена
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице Я.А., имотът
не може реално да бъде поделен на три самостоятелни жилища.
Вещото лице е
включило и дворното място, което не е
допуснато до делба, тъй като същото е частна общинска собственост.
Пазарната оценка на този имот, вещото лице е определило на 23 540 лева, като
оценката на полагащите се на съделителите идеални части от същия са както
следва: Р.У.М. за 1/ ид.част е 5 885.00 лв.,
С.А.М. за 2/4 ид. части е 11 770.00 лв. и С.У.А. за ¼ ид. част е 5 885.00 лв.
Ищците са
направили искане имота да бъде изнесен на публична продан като неподеляем.
Искане за
възлагане на процесното жилище и на селскостопанският обект е направено от
ответника С.У.А. и намира правното си
основание в нормата на чл.349, ал.2 ГПК. Искането е неоснователно. Имотът е
неделим, съгласно приетото и неоспорено заключение по съдебно – техническата
експертиза, което се кредитира от съда.
Съгласно
разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете
на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
В настоящият
случай ответникът С.А. не отговаря на
изискванията на закона, за да му бъде възложен в дял жилищния имот, тъй като от
представената и приета като доказателство по делото справка по лице /л.87 от
делото/, издадена от Служба по вписванията – Д. за периода от **** г., се установява по безспорен начин че
на ***** г. същият е закупил и станал собственик
на жилищен имот, находящ се в с. О., общ. Д..
Ето защо и с
оглед липсата на всички кумулативно предвидени предпоставки на чл. 349, ал.2 от ГПК, искането на ответника за възлагане на процесия жилищен имот се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Тъй като този
имот е неподеляем, то същият следва да бъде изнесен на публична продан.
По претенциите по
сметки по реда на чл.346 ГПК:
Приети за
съвместно разглеждане са претенции от Р.У.М. и С.А.М. срещу С.У.А. с правно
основание чл.31, ал.2 от ЗС за сумата от
150 лева – обезщетение под формата на ежемесечен наем, за лишаване от право на ползване на
полагащите им се общо ¾ ид. части от
делбения жилищен имот, считано от ***г.,
от която в размер на 50 лева за ищеца Р.М. и 100 лева за ищеца С.М..
В тази връзка е
поставена задача на вещото лице Я.А., изготвило съдебно –техническата и ценова
експертиза, което е определило общ размер на дължимото обезщетение по чл. 31 от
ЗС за 16 месеца, считано от ***** г. /датата, от
която ответникът е поканен да заплаща/ до ***
г./датата
на изготвяне на заключението/ от 800 лв. или по 50.00 лв./месец.
Горната
претенция се явява основателна, защото се установи, че преди предявяването им
по съдебен ред ищците да са канили писмено ответника да им се заплаща
обезщетение за това, че са били лишени от правото да ползват полагащата им се
част от съсобствения жилищен имот. За присъждане на обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствен имот е необходима писмена покана – арг. чл.31, ал.2 ЗС.
Право на всеки съсобственик е да си служи с общата вещ и той не трябва да пречи
на останалите съсобственици също да ползват вещта, съобразно правата си - 31, ал.1
от ЗС. За да се приеме, че е налице създаване на пречки за ползване на
общата вещ, в който случай се дължи обезщетение – чл.31, ал.2 от ЗС, следва да
се установи, че е поискано ползването на съсобствената вещ и такова е било
отказано.
От представените
по делото доказателства /листи 90, 91 и 92 от делото/, се установява, че с обратна разписка на
19.12.2019 г. до ответника С.У.А. е изпратена писмена покана от ищците, с която същият е поканен от тях да
им заплаща обезщетение под формата на ежемесечен наем в размер на 150 лв. за
това, че не ги допуска в съсобствения жилищен имот и че ги е лишил от
възможността да ползват общите им ¾ ид.части от правото на собственост.
Поканата е
получена от ответника на **** г. чрез
упълномощено лице Р.И. А.
От събраните по
делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите се установява по
безспорен начин, че процесният съсобствен жилищен имот се ползва изцяло само и
единствено от ответника и неговото семейство. Доказателства, че ответникът е
осигурил възможност на ищците да ползват полагащата им се част от жилищния имот,
не бяха събрани по делото.
При това
претенцията на ищците като основателни следва да се уважи, съгласно прието
заключение на вещото лице в размер от 800 лв. за периода от *** г./датата, от
която ответникът е поканен да заплаща/ до **** г., или за 16 месеца.
В останалата
част до размера от 2 400 лв. /16 месеца по 150 лв./, искането следва да бъде
отхвърлено като неоснователно.
Приета за
съвместно разглеждане е и претенция с правно основание чл.346 от ГПК на
ответника С.У.А. за осъждането на ищците Р.М. и С.М. да за платят съобразно
полагащите им се идеални части стойността на извършените подобрения в
съсобствения жилищен имот и стопанска постройка за периода от 2009 г. до 2020 г., подобно описани в молба /л.128 от делото/. В
съдебно заседание на 11.05.2021 г. размерът им е изменен съобразно заключението
на вещото лице, като за ищеца С.М. е в размер на 11 667.00 лв. /2/4 от 23
334.00 лв./ , а за ищеца Р.М. е 5 833.50 /1/4 от 23 334.00лв./
Съдът намира за
безспорно установено по делото от събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите, че в процесния имот са извършвани подобрения и строително-ремонтни
дейности, докато е бил жив У.М. Ч.. Посочват техният вид и обем. Свидетелите не
заявиха да са присъствали на плащане от страна на ответника С.А. за тяхното
извършване, а че са чували, че той е плащал.
Отделно от това
не бяха представени никакви писмени доказателства, че материалите за извършване
на тези подобрения и ремонтни дейности са закупени от ответника с лични негови средства.
Свидетелските
показания относно извършването на ремонтни дейности се подкрепят и от
констатациите на вещо лице в изслушаното заключение по СТЕ, което е прието без
възражения и се кредитира от съда.
По отношение на
претенцията на ответника, че през 2009 г. е подменил изцяло дограмата в къщата,
включително и вътрешна врата на стойност 3 500 лева, по делото бе разпитан в
качеството на свидетел Ш.Х.А., който заяви, че той е подменил дограмата на
цялата къща, като за труда и материалите му е заплатено от ищеца Р.М. със
средства, изпратени от нейната майка С.М..
Свидетелят изрично заяви, че ответникът С.А. не му плащал за дограмата.
Тези дейности са
довели до увеличаване стойността на имота, видно от експертното заключение и
представляват разходи за извършването им. Изключение от тях са разходите за
закупуване и монтаж на кухненски шкафове, защото те не водят до увеличена
стойност на имота, а представляват движими вещи, които могат да бъдат отделени
от имота, без да се наруши целостта им. Следователно за разходите, направени за
закупуването им – 2 715.00 лв., не следва да се ангажира отговорността на
другите съсобственици на имота, защото тези вещи могат да бъдат ревандикирани
от собственика им.
Следва да се
приспадне и разхода за доставка и монтаж на дограмата – 3 960.00 лв., които са
направени от ищците.
На следващо
място по делото не се установява ищците да са дали съгласие за извършване на
подобренията и строително-ремонтните дейности. Поради това отношенията между
страните относно подобренията и разходите следва да се уредят съгласно
правилата за водене на чужда работа без пълномощие, предприета и в своя полза -
чл.61, ал.2 ЗЗД. При това ищците дължат по - малката сума от обогатяването /в
случая това е увеличената стойност на имота вследствие на подобренията/ и
действителните разходи за извършването на подобренията - в този смисъл ППВС
6/74г.; решение № 461 от 12.V.1986 г. по гр. д. № 570/85 г., II г. о.; решение
№ 339/10.10.2011г. по гр.д. № 1072 по описа за 2010 г. на ВКС, I ГО. По -
малката от двете стойности, които са предмет на заключение по СТЕ на в.л. Я.А.,
е тази с която се увеличила стойността
на имота и тя възлиза на сумата от 10 000.00 лева. От тази сума следва да се извади стойността на разходите за
закупуване кухненските шкафове – 2 715.00 лв. и стойността на доставката и
монтажа на PVC-дограма - врати и прозорци – 3 960.00 лв.
Съдът приема, че
ответникът е владял собствената си 1/4 ид. ч. и е бил държател на останалите
¾ ид. части, собственост на ищците по делото и не се установява
твърдените подобрения, с които се е увеличила стойността на имота, да са извършвани с категоричното съгласие на
последните. Следва да се приеме, че отношенията между страните трябва да се
уредят по правилата на гестията, в частност – съгл. чл. 61, ал. 2 ЗЗД,
доколкото извършеното е в интерес и на съделителите-ищци.
В тази хипотеза
заинтересованият отговаря до размера на обогатяването си. Това следва да бъде
по-малката стойност от двете изследвани величини - стойността на подобренията и
увеличената стойност на имота.
Тъй като това
вземане е с облигационен характер и се погасява по общите правила за погасяване
на вземанията, погасителната
давност по смисъла на чл.114, ал.1 от ЗЗД започва да тече от момента, в който то
е станало изискуемо, а именно – от момента, когато са извършени разходите в
делбения имот. Това е така, понеже вземането е възникнало и станало изискуемо
при извършване на подобренията, защото оттогава възниква и обективната
възможност за подобрителя да предяви претенция за защита на своите права.
Неоснователността на преминаването на благата в патримониума на съсобственика
се осъществява при самото им създаване, а не в някой последващ момент, поради
което погасителната давност при вземанията за извършени от държател подобрения
започва да тече от извършването им.
С оглед
изложените дотук съображения съдът приема, че заявените по реда на чл. 346 от ГПК искане по сметките в размер на 15
000 лева - представляваща по - високата
стойност от тази, с която се е увеличила стойността на делбения имот в резултат
на извършените от ответника подобрения и разходите за тях, както и
предявеното в условията на евентуалност
вземане за разходи на ответника към ищците в общ размер от 12 0**.00 лева, са
погасени по давност и следва да се отхвърлят като неоснователна по тази
причина.
Поради това е
безпредметно да се обсъждат въпросите относно това кои подобрения/разноски са
били необходими, кои – полезни или луксозни, дали някои от тях следва да бъдат
изключени от стойността на подобренията и как това би се отразило на общата
увеличена стойност на съсобствения имот, респективно – на частта, съответстваща
на дела на ищците.
По възражението
за изтекла погасителна давност направено своевременно от ищците, следва да се посочи,
че давността в случая тече от датата на извършване на съответния разход, защото
тогава вземането става изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД, и следва да се прилага
общата 5 – годишна давност /чл.110 ЗЗД/. Относно началния момент на давността
следва да се посочи, че за процесния период, в който се твърди да са извършени
твърдените СМР /***** г., вкл./, ответникът е били държател на частите на
ищците, а не владелец /доколкото завладяване на частите на ищците не се доказа
безспорно по делото/. Тъй като давността спира да тече с предявяване на
вземането по съдебен ред /чл.116, б. „б“ ЗЗД/, погасени по давност ще са тези
вземания за извършени разходи и подобрения, които са направени преди повече от
5 години преди предявяване на претенциите по реда на чл.346 ГПК или в случая
преди 04.06.2020 г., датата на съдебното заседание в което е направено
искането.
По отношение на
подобренията и строително ремонтните дейности/допълнително посочени и в писмена
молба –л.128 от делото/, извършени в
периода от 2009 г. – 2013 г., вземанията за тях са погасени по давност, тъй
като са направени без съгласието на останалите съсобственици и преди повече от
5 години преди предявяване на претенцията за тях по реда на чл. 346 от ГПК.
Непогасено по
давност е вземането на ответника в общ размер на 650 лв., за извършени
подобрения в периода ***** г. за поставяне на ограда от телена мрежа и
изграждане на външна чешма.
Ищците са
поискали прихващане на задължението си за заплащане на подобрения с вземането
си спрямо ответника за дължимо обезщетение по чл. 31 от ЗС. Такова прихващане е
допустимо и в случая то е основателно.
Както бе
посочено по-горе непогасено по давност е искането на ответника по чл. 346 от ГПК в общ размер на 650 лв., за извършени подобрения в периода 2017 г. – 2020 г.
за поставяне на ограда от телена мрежа и изграждане на външна чешма. От този
общ размер ищците дължат на ответника
сумата от 487.50 лв. равняваща се на общите им ¾ ид. части от общата
делбена маса.
След прихващане
на вземанията за подобрения на ответника с дължимото от него обезщетение по чл.
31 от ЗС, задължението за обезщетение се погасява до сумата от 312.50 лева/ 800
лв. – 487.50 лв.= 312.50 лв./, дължима от ответника на ищците.
По разноските: И
ищците и ответниците са направи искане за присъждане на разноски, както по
делбени иск, така и по исканията по сметки.
Списък на
разноските по чл. 80 от ГПК с приложени към него доказателства са представили
само ищците. Р.М. претендира разноски в общ размер 975.00 лв., от които 580 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение
по исканията по сметките и 395.00
лв. – направени разноски по иска за съдебна делба. С.М. претендира разноски в
общ размер от 865.00 лв., от които 830 лв. заплатено адвокатско възнаграждение
по исканията по сметките и 35.00 лв. –
направени разноски по иска за съдебна делба.
Ответникът С.А.
не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК, но претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на половината от заплатеното такова в
началото на производството. Видно от представения с писмения отговор на
исковата молба договор за правна защита и съдействие, в него изрично е
записано, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за отговор на исковата молба и за процесуално
представителство в размер на 996 лева с ДДС. Никъде в договора не е отбелязано,
че част от платеното адвокатско възнаграждение е за искания по сметките, поради
което съдът приема че направените разноски са за предявения делбен иск.
Само ищците са
поискали присъждане на разноски във връзка с претенциите по сметки и доколкото
тези претенции са основателни отчасти, разноски им се следват съобразно
уважената част от иска за адвокатско възнаграждение, като ответника следва да
заплати на ищците Р.М. и С.М. в условията на активна солидарност
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 469.95 лв./33.33% от 1
410.00лв./
По отношение на
разноските по иска за извършване на съдебна делба:
Направените от
страните разноски за адвокат за съдебната делба не подлежат на възстановяване
от другите съделители и са за сметка на страната, която ги е направила. Поради
това, съдът не включва сумата от 2 000 лева платено от ищците възнаграждение за адвокат и 996.00 лв. с ДДС
платено от ответника възнаграждение за
адвокат.
Между страните
не е било спорно, че имотите, на които се иска делба, са съсобствени помежду
им, поради което направените от тях разходи за правна защита и съдействие не се
включват в разноските, които на основание чл. 355 ГПК, всяка страна в делбено
производство има право да претендира. В този смисъл е и разрешението дадено в
определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., в
определение № 335 от 01.07.2015г. по гр.дело № 2020/2015г. на ВКС, I г.о. и в
ППВС № 7/1973 г.
Относно останалите
разноски по делбеният иск:
Ищците са
направили разноски в общ размер от 640.00 лв., от които за вещи лица относно
поделяемостта на допуснатите до делба недвижими имоти в размер на 400 лв. такса
за вписване на искова молба в размер на 10.00 лв., както и такса за съгласуване
и заверка на проекта за делба в размер на 230.00 лв.
От тези разноски
ответникът, съобразно правото му в съсобствеността, ще дължи на ищците в
условията на активна солидарност сумата от 160.00 лв. за разноски, които той е
следвало да направи.
По дължимите
държавни такси:
На основание
чл.355 ГПК, вр. чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, страните следва да платят държавна такса по сметка на
Районен съд -Д. съобразно правата им в съсобствеността, като при съобразяване
на оценката на имота по заключението на вещото лице, ищецът Р.М. дължи държавна
такса в размер на 213.40 лв. /след приспадане на първоначално платената
държавна такса от 25.00 лв. при завеждане на делото/, ищецът С.М. дължи
държавна такса в размер на 451.80 лв. /след приспадане на първоначално
платената държавна такса от 25.00 лв. при завеждане на делото/ и ответникът С.А.
дължи държавна такса в размер на
238.40лв.
Относно
уважената част на претенцията на ищците по чл. 31, ал.2 от ЗС ответникът ще
следва да заплати държавна такса в размер на 50 лв. по сметката на РС-Д..
Така мотивиран и
на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на С.У.А., с ЕГН **********,***, за възлагане в негов дял на осн. чл. 349, ал. 2 ГПК на допуснатият
до делба недвижим имот, находящ се в с. О., общ. Д., ул. „С.“, № 8,
представляващ УПИ ***, квартал **, по регулационния план на село О., одобрен
със Заповед №****г., представляващ жилище с площ 113 (сто и тринадесет) кв. м.,
селскостопански обект с площ 20,00 (двадесет) кв.м., построени в имот частна
общинска собственост с площ 1 780 (хиляда седемстотин и осемдесет) кв. м., като
неоснователна.
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот, находящ се в с. О.,
общ. Д., ул. „С.“, № ***, представляващ УПИ ***, квартал **, по регулационния
план на село О., одобрен със Заповед №****г., представляващ жилище с площ 113
(сто и тринадесет) кв. м. и селскостопански обект с площ 20,00 (двадесет) кв. м.,
построени в имот частна общинска собственост с площ 1 780 (хиляда седемстотин и
осемдесет) кв. м., с действителна пазарна стойност 23 540.00 лв. /три хиляди
седемстотин и осемдесет лева/, като получената от публичната продан сума да
бъде поделена между съделителите, съобразно техните квоти от правото на
собственост, установени с Решение № ****г.
на ОС-Силистра по в. гр. дело № 208/2018 г. по неговия опис.
На осн. чл.353
от ГПК, ВЪЗЛАГА В ОБЩ ДЯЛ и обявява за съсобственици Р.У.М., с ЕГН **********,***
и С.А.М., с ЕГН: **********,***, общ.Д., ****, на:
Първи дял:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.****по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.О., общ.Д., ****, одобрени със Заповед ****г. на изпълнителен
директор на АГКК, с начин на трайно ползване – НИВА с площ от 11177
кв.м./единадесет хиляди сто седемдесет и седем квадратни метра/, находяща се в
местността „С.Н.”, с трайно предназначение на територията – земеделска,
категория на имота при неполивни условия – трета, при съседи: ***.****, ***.****,
***.****, и ***.****.
Имотът е
образуван при делбата на имот поземлен имот с идентификатор ***.****/ с номер
по предходен план ***/.
Пазарна стойност
на първи дял – 17 880.00 лв./седемнадесет
хиляди осемстотин и осемдесет лева/.
На осн. чл.353
от ГПК, ВЪЗЛАГА В ДЯЛ и обявява за собственик С.У.А., с ЕГН **********,***, на:
Втори дял:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.****по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. О., общ. Д., ****, одобрени със Заповед ****г. на изпълнителен
директор на АГКК, с начин на трайно ползване – НИВА с площ от 3 726 кв. м./три
хиляди седемстотин двадесет и шест квадратни метра/, находяща се в местността „С.Н.”,
с трайно предназначение на територията – земеделска, категория на имота при
неполивни условия – трета, при съседи: ***.****, ***.****, ***.****, и ***.****.
Имотът е
образуван при делбата на имот поземлен имот с идентификатор ***.****/ с номер
по предходен план ***/.
Пазарна стойност
на втори дял – 5 960.00 лв. /пет хиляди деветстотин и шестдесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл. 346 от ГПК от С.У.А., с ЕГН: **********, против Р.У.М.,
с ЕГН: **********, иск по чл. 61 ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата 5 833.50
лв., представляваща част от стойността, съразмерна на квотата ѝ от
правото на собственост, на подобрения извършени в съсобствения жилищен
имот и в стопанската сграда през периода
**** г., като неоснователен, поради погасяване по давност на правото на иск.
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл. 346 от ГПК от С.У.А., с ЕГН: **********, против С.А.М., с ЕГН: **********, иск по чл. 61 ал.
2 от ЗЗД за заплащане на сумата 11 667.00 лв., представляваща част от
стойността, съразмерна на квотата ѝ от правото на собственост, на
подобрения извършени в съсобствения жилищен имот и в стопанската сграда през
периода ***** г., като неоснователен, поради погасяване по давност на правото
на иск.
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл. 346 от ГПК от С.У.А., с ЕГН: **********, против С.А.М.,
с ЕГН: **********, и Р.У.М., с ЕГН: **********, иск по чл. 61 ал. 2 от ЗЗД за
заплащане на сумата 15 000, 00 лв., представляваща част от стойността,
съразмерна на квотата им от правото на собственост, с която се е увеличила
стойността на съсобствения жилищен имот, като неоснователен, поради погасяване
по давност на правото на иск.
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл. 346 от ГПК в условията на евентуалност от С.У.А., с ЕГН: **********, против С.А.М., с ЕГН: ********** и Р.У.М., с ЕГН: **********,
иск по чл. 61 ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата 12 037.00 лв., представляваща
част от стойността на разходите, съразмерна на квотата им от правото на
собственост, в следствие на които са извършени подобрения съсобствения жилищен
имот, като неоснователен, поради погасяване по давност на правото на иск.
ОСЪЖДА С.У.А., с
ЕГН: **********, да заплати на С.А.М., с ЕГН: **********, и Р.У.М., с ЕГН: **********,
в условията на активна солидарност сумата от 312.50 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от право на ползване на полагащите им се общо ¾
ид. части от делбения жилищен имот за периода ***** г., като вземането за
обезщетение за разликата до пълния дължим размер от 800 лева спрямо С.У.А. е
погасено чрез ПРИХВАЩАНЕ с вземания, предмет на претенции по чл.346 ГПК, за
сумата от 487.50 лева на основание чл.61, ал.2 ЗЗД за извършени подобрения в
периода ****** г. – поставяне на ограда от телена мрежа и изграждане на външна
чешма на обща стойност от 650 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения по реда на чл.346 ГПК иск по чл.31, ал.2 от ЗС от С.А.М., с ЕГН: **********,
и Р.У.М., с ЕГН: **********, срещу С.У.А., с ЕГН: **********, да им заплати
сумата от 1 600 лева – обезщетение за лишаване от право на ползване на делбения
жилищен имот за периода ***** г.
ОСЪЖДА С.А.М., с
ЕГН: **********,***, да заплати по
сметка на Районен съд –Д., на основание чл.355 ГПК, сумата от 451.80 лева –
дължима държавна такса върху стойността на припадащия ѝ се дял.
ОСЪЖДА Р.У.М., с
ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на Районен съд –Д., на основание
чл.355 ГПК сумата от 213.40 лева – дължима държавна такса върху стойността на
припадащия ѝ се дял.
ОСЪЖДА С.У.А., с
ЕГН: **********,***, общ.Д., ****, да заплати по сметка на Районен съд –Д., на
основание чл.355 ГПК, сумата от 238.40 лева – дължима държавна такса върху
стойността на припадащия му се дял, и сумата от 50 лева – държавна такса по
уважената част от претенцията на ищците по сметки.
ОСЪЖДА С.У.А., с
ЕГН: **********, да заплати на С.А.М., с ЕГН: **********, и Р.У.М., с ЕГН: **********,
в условията на активна солидарност сумата от 160.00 лв. – разноски по делбата и
сумата от 469.95 лв. – разноски по претенцията по сметки.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Районен
съдия: