Определение по дело №133/2021 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №  260159

 

 

гр.Пловдив, 25 март 2021 г.

Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесет  и първа година , в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

след като разгледа докладваното от съдия Панайотова възз.ч.гр.дело № 133 по описа на АС - Пловдив за 2021г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 274, ал.1 ГПК.

  Образувано е по частна жалба  вх.№ 261291 /02.02.2021г. от „Б.“АД *** против определение № 260247/18.01.2021г. ,постановено по гр.д. 742 / 20 г. по описа на ОС – Пазарджик ,с което е оставена без разглеждане искова молба от жалбоподателя ,по която е образувано посоченото дело като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото.По съображения ,изложени в частната жалба жалбоподателят заявява искане обжалваното определение да бъде отменено и се постанови ново ,с което да бъде уважено заявеното от него искане за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК и делото бъде върнато на ОС – Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

  Ответникът по частната жалба С.Н.П.,представлявана от адв-. Т. оспорва частната жалба и по съображенията ,изложени в отговора заявява искане обжалваното определение  да бъде потвърдено като законосъобразно ведно с присъждане на разноски.

              Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбата и оспорванията в отговора и след като извърши цялостна преценка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, намира следното:

Производството  по гр.д.742 /20 г. по описа на ОС – Пазарджик е образувано по искова молба ,предявена от „Б.“АД против С.Н.П. за осъждане последната да заплати на ищеца на основание чл.42 ал.1 от ЗЗД сумата от 174 717,06 лв. ,т които 133 900 ,92лв. главница  по описаните в исковата молба 21 броя фактури  и 40 816,14 лв. законна лихва върху главницата за периода 28.09.2015 г. – 28.09.2018 г. ,представляваща обезщетение за претърпени от дружеството ищец вреди вследствие сключените споразумения с ответницата  като мним представител на „Ф. „АД ,ведно със законна лихва и разноски.

Ищецът е твърдял в исковата молба ,че между него и дружеството „Ф.“АД са подписани 21 броя фактури за периода 2009 г.- 2011 г.  като на 30.10.2015 г. ,30.11.2015 г и 05.01.2016 г. между двете дружества ,второто от които представлявано от ответницата ,са сключени споразумения ,с които „Ф. „ АД признава вземанията на ищеца по посочените фактури, с което признание е прекъсната давността.През 2017 г. по отношение на „Ф. „ АД е открито производство по несъстоятелност ,в хода на което ищецът е предявил вземанията си към длъжника ,включващи и тези по процесните 21 бр. фактури,които са били прието и включени в списъка на приети вземания ,против който списък длъжникът ,представляван от изп.директор Н. П.е възразил  като е поддържал възражение за изтекла погасителна давност ,а по отношение на трите споразумения ,с които  са признати вземанията е твъдял ,че същите са подписани от лице без представителна власт.В производството по чл.692 от ТЗ съдът е установил ,че действително споразуменията ,подписани от ответницата като представител на длъжника не са подписани от лице ,имащо представителна власт по отношение на дружеството и е зачел възражението за изтекла давност по отношение на вземанията ,обективирани в посочените 21 фактури ,които вземания ,включително е тези за мораторно обезщетение, е изключил от списъка на приети вземания. От ищеца „Б.“АД е предявен иск против „Ф. „АД в несъстоятелност на основание чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ за установяване съществуването на вземанията по процесните фактури ,по който иск към момента на постановяване обжалваното определение все още няма постановен влязъл в сила съдебен акт.

При тези твърдения ищецът е заявил ,че  доколкото споразуменията ,за които е прието ,че  са подписани от страна на „Ф. „ АД от лице без представителна власт по отношение на дружеството и поради това не е зачетено направеното в тях признание относно вземанията на ищеца ,поради което за част от тях е изтекла 5 годишната погасителна давност ,то е налице фактическия състав на иска по чл.42 ал.1 от ЗЗД за ангажиране отговорността на мнимия представител за обезщетяване на вредите ,претърпени от  ищеца  ,които вреди се изразяват в погасените по давност вземания  за главница по 21 бр. фактури и законна лихва за посочени период. И тай като производство  по иска по чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ все още не е приключило с влязло в сила решение ведно с  заявения осъдителен иск против мнимия представител е поискал и спиране на производството по настоящето дело до приключване на производството по иска по чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ.

С обжалваното определение  съдът е приел ,че поради това производството по иска  по чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ все още не е приключило,искът ,предмет на настоящето гр.д. е преждевременно заваден и поради това недопустим ,поради което е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото.

Определението е неправилно .Изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум  осъдителната искова претенция с правно основание чл.42 ал.1 от ЗЗД е напълно допустима и заявена при наличие на правен интерес за ищеца .Обстоятелството ,че производството по иска по чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ все още не е приключило с влязло в сила решение  не е относимо към допустимостта на предявения иск п чл.42 ал.1 от ЗЗД.Влязлото в сила  решение по иска на „Б.“АД по чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ би било относимо към основателността на предявения в настоящето производство иск ,но не и към неговата допустимост.

Поради казаното настоящата инстанция намира ,че обжалваното определение като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.А що се отнася до искането ,заявено с частната жалба ,след отмяна на определението настоящата инстанция да постанови спиране на производството на основание чл.299 ал.1 т.4 от ГПК  съдът намира ,че компетентен да се произнесе по това искане е първоинстанционният съд,а  не въззивния и то по реда на въззивно обжалване на  прекратителното определение,предмет на настоящето производство.

 Мотивиран от това, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

        ОТМЕНЯ определение № 260247/18.01.2021г. ,постановено по гр.д. 742 / 20 г. по описа на ОС – Пазарджик и ВРЪЩА делото на ОС – Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените  действия по него.

       Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.