Решение по дело №27/2019 на Окръжен съд - Шумен

                     

 

 

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                                           №43

                                          гр. Шумен, 25.02.2019 год.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският окръжен съд  в публичното съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                              Председател:М.Маринов

                                                                      Членове:1.А.Карагьозян       

                                                                                     2.Р.Хаджииванова                                                                                                

при секретаря Ж.Дучева като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова  в.гр.дело №27 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1030/21.11.2018г. по гр.д.№2380/2018г. Районен съд-гр.Шумен е признал за установено по отношение на  Г.  К.Д., че в полза на “Еос Матрикс” ЕООД- гр. С., срещу нея, съществува вземане за сумата от 1000лв.– главница по договор за потребителски кредит № 3-225-1579-2077773/24.04.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лева, от 02.08.2017г., до окончателното плащане. Присъдени са и следващите разноски по първоинстанционното производство, както и по ЧГД № 2248/2017г., по описа на ШРС.   

Решението е обжалвано от ответната страна изцяло. Жалбоподателят намира същото за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и противоречащо на материалния закон и доказателствата по делото. Ищецът не я бил уведомил надлежно за цесията, тъй като уведомяването не било извършено съгласно изискванията на чл.99 от ЗЗД. Неправилно съдът приел за неоснователно  възражението й,  за неприемане на процесиня договор за цесия, както и възражението й за изтекла погасителна давност. По делото липсвали доказателства, че ищецът е упражнил  правото си да направи предсрочно изискуем кредита.  Сочи също, че дружеството поддържало исковата си претенция само до размер на сумата 759.42лв., като за останалата част до 1000лв. е заявило оттегляне, което действие също не било съобразено от първоинстанционния съд.  Моли, решението да бъде отменено изцяло  и вместо него постановено друго такова, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира заплащането на разноски  и пред двете инстанции.

         Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

         Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна,  поради което се явява процесуално допустима.

          Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:  

          Въз основа на депозирано от “Еос Матрикс” ЕООД- гр. С.    заявление, по реда на чл.410 от ГПК, е издадена заповед №1358/02.08.2017г. по ч.гр.д.№2248/2017г. на ШРС , по силата на която е разпоредено ответницата Г.К.Д. да заплати на ищцовото дружество  сумата от 1000лв. -главница по договор за потребителски кредит №3-225-1579-2077773 от 24.04.2013г., договорна лихва в размер на 216лв. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението  - 01.08.2017г. до окончателното му изплащане и разноски в размер на 25лв.. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът  е депозирал възражение , поради и което кредиторът , съгласно възможността , предвидена от чл.415 ал.1 от ГПК  е предявил настоящия установителен иск  - че в полза на “Еос Матрикс” ЕООД- гр. С. срещу Д. съществува вземане за сумата от 1000лв.– главница по договор за потребителски кредит № 3-225-1579-2077773/24.04.2013г., ведно със законната лихва.

              На 24.04.2013г. между „Кеш кредит”ЕАД и ответницата Г.К.Д., бил сключен договор за потребителски кредит №3-225-1579-2077773, по силата на който дружеството предоставило на Д. потребителски кредит  в размер на 1000лв. със срок на договора 24.04.2014г.. Договорът,  погасителният план, както и общите условия към него, са подписани и от двете страни. Съгласно сочения погасителен план, изплащането на задължението /главница и лихва/ следва да бъде изплатено на 12 месечни вноски, всяка от които по 177лв..

             С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 09.03.2016г., „Кеш кредит”ЕАД-гр.С. прехвърлило на „ЕОС Матрикс”ЕООД-гр.С. свои парични вземания, сред които и вземането от Д. по процесния договор за кредит.

             С писмо до ответницата  „ЕОС Матрикс”ЕООД-гр.С. е уведомило последната за прехвърляне на вземането й, като й е указало възможността да внесе сумите за погасяване на задължението в 7-дневен срок от получаване на уведомлението по банковата сметка на дружеството. Съгласно известието за доставяне, уведомлението е изпратено на сочения в договора от ответницата адрес-гр.Ш..., но на 30.05.2014г. пратката е върната като непотърсена.

           При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

           Заявена е претенция с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане – неиздължена главница по договор за потребителски кредит.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът  следва да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно:  че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на   облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответницата,  настъпване изискуемостта на паричното задължение на последната, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор за кредит, прехвърляне на вземането на ответницата чрез договор за цесия на ищцовото дружество, съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница по договора .

В настоящия случай се установи  по безспорен начин,  че „Кеш кредит”ЕАД-гр.С. и Г.К.Д. са  били в  облигационни  отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит, като не се спори, че кредиторът е предоставил на кредитополучателката уговорената сума. Ответната страна не е ангажирала доказателства, че е погасила задължението си за връщане на главницата по договора. Установи се също, че кредиторът е прехвърлил вземането си по договора на ищцовото дружество на „ЕОС Матрикс”ЕООД-гр.С., както и че цесията е била надлежно съобщена на ответницата. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд в този смисъл и препраща към същите. Ищецът е бил упълномощен от цедента да съобщи цесията на длъжника/л.19/,като в случая е сторил това изпращайки съобщение на сочения в договора адрес. С общите условия, неразделна част от договора, Д. се е съгласила с посочения от нея адрес за кореспонденция, който я обвързва, поради което следва да се приеме, че ответницата е получила съобщението на сочения от нея адрес. Няма данни същата да е заявила промяна на адреса. Съгласно константната практика, цедентът може да упълномощи трето лице, включително цесионера, да извърши уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД от негово име, като с това не е налице заобикаляне на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, тъй като длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор/решение № 137/ 02.06.2015г. по гр.д. № 5759/2014г. , IIIг.о./. Дори да се приеме, че ответницата не е била уведомена за цесията с известието за доставяне от 26.04.2017г. , тъй като не е намерена на сочения в договора адрес, то това е сторено с  връчване на препис  от исковата молба, към която е приложено уведомление за извършеното прехвърляне и пълномощно допускащо това.

Настоящата инстанция не споделя възражението на жалбоподателката, че договорът за цесия не следвало да се приема /зачита действието му/, тъй като представеният екземпляр от него по делото бил непълен, липсвали категорични доказателства, че същият бил влязъл в сила и че било извършено плащане по него. В хода на първоинстанцинното производство е представен договорът за цесия от 09.03.2016г. в оригинал, като в §1, т.2 от същия изрично е посочено, че прехвърлителното действие на вземанията, предмет на договора, настъпва със сключването му. Наличието на извършено плащане по него  е ирелевантно за спора, даколкото липсата на плащане дава право, и то  само на страната по него, да иска развалянето му, данни за което липсват по делото. Напротив, още с исковата молба е представено потвърждение на извършената цесия на всички вземания, от представителя на „Кеш кредит”ЕАД.

Неоснователно се явява и твърдението, че вземането на ищцовата страна било погасено по давност, тъй като се касаело до предявен не един, а обективно съединени искове, всеки от които бил за една отделна погасителна вноска от 117лв. с конкретен падеж и конкретна дата на изискуемост, поради което била налице хипотеза на периодични плащания. Същите се погасявали по давност след изтичане на  тригодишен,  а не петгодишен срок

В случая се касае  за една неделима престация,  като плащането на главницата съгласно разсрочен план е частично плащане /връщане на кредит/, а не периодично плащане, поради което към него, съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС,  приложение следва да намери общата петгодишна давност.   От падежа, както на първата, така и последната вноска – 24.04.2014г. до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по  гр.д.№2248/2017г. на ШРС, не е изтекъл петгодишен срок.  Уговорката за връщане на кредита и изплащане на лихвата на периодични  вноски до пълното погасяване на задължението не превръща договора за  кредит в договор с периодични плащания,  защото при периодичните плащания отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни задължения, докато при договора за  кредит с уговорени анюитетни вноски, отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части.

Що се касае до изложеното в жалбата оплакване, че  ищецът не бил упражнил  правото си да направи кредита предсрочно изискуем, следва да се посочи, че процесната претенция е за заплащане само на неиздължена главница по договор за кредит и не се основава на настъпила предсрочна изискуемост, а на изтекъл срок на договора, т.е. на настъпил падеж на цялото задължение по  договора.

Предвид изложеното съдът намира, че заявената установителна претенция се явява основателна и доказана в предявения размер от 759.41лв. и следва да бъде уважена. Първоинстанционното решение в тази му част-за сочената сума се явява правилно  и следва да бъде потвърдено. Доколкото ищцовата страна в хода на първоинстанционното производство/преди пъвото по делото заседание/ е депозирала искане за оттегляне на първоначално заявената претенция в размера над 759.41лв. до 1000лв., т.е. десезирала е съда  за сумата 240.59лв., то решението в частта, с която е налице поризнасяне за тази сума се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, съответно производството по делото прекратено касателно претенцията в частта й над 759.41лв. до 1000лв./за 240.59лв./. Решението следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените разноски.

    На основание чл.78 от ГПК, дружеството следва да заплати на Д., съобразно изхода на спора, 72.18лв. разноски за първа инстанция / размерът е изчислен въз основа на минимума съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото настоящата инстанция намира депозираното от жалбоподателката възражение за прекомерност за заплатеното от въззиваемия възнаграждение за адвокат за  основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото/ и 6.01лв.-разноски пред въззивната инстанция.  

Водим от горното и на основание чл.270 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

                                               Р    Е    Ш    И    :  

 

      ОБЕЗСИЛВА решение №1030/21.11.2018г. по гр.д.№2380/2018г. на ШРС само в частта, с която е признато за установено по отношение на  Г.  К.Д. с ЕГН********** ***, съдебен адрес:***, офис , чрез адв.А.Д. при ШАК, че в полза на “Еос Матрикс” ЕООД- гр. С., адрес на управление: ..., ЕИК , представлявано от управителя Р.И.М.-Т., чрез адв.Р.М. при ВАК, съдебен адрес:г***, че срещу Д. съществува вземане в размера над 759.41лв. до 1000лв./за 240.59лв./ -по договор за потребителски кредит № 3-225-1579-2077773/24.04.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от 240.59лв. от 02.08.2017г. до окончателното й изплащане, като ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на сочената установителна претенция в тази част/за 240.59лв./.

          ОТМЕНЯВА решението в частта, с която Г.  К.Д. е осъдена да заплати на “Еос Матрикс” ЕООД- гр. С. разноски за първоинстанционното производство в размера над 18.98лв. до 25лв. и разноски по ч.гр.д.№2248/2017г. на ШРС в размера над 15.61лв. до 25лв..

      ОСЪЖДА  “Еос Матрикс” ЕООД- гр. С. да заплати на Г.  К.Д. деловодни разноски, с оглед изхода на спора, в размер на 72.18лв. за първа инстанция и 6.01лв. за въззивната инстанция. 

      Потвърждава решението в останалата му част.

     На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване..

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                    2.