№ 11859
гр. С., 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря П.Н.А.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20211110140706
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.49 от ЗЗД – за осъждане на ответника да
заплати на ищеца 10 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
публикации.
В исковата молба се твърди, че на 24.06.2021г. на сайта си http://www.bnews.bg,
ответното дружество е публикувало статия, с клеветнически и обидни твърдения по
отношение на ищеца, накърнили доброто му име. Претендират се разноски по делото.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не подава отговор.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
На 24.06.2021 г. в сайта http://www.bnews.bg, стопанисват и поддържан от ответника, е
публикувана статия със заглавие „Общинарка пращала снимки на интимните си части, правени в
работно време (Брутални кадри)“. В статията се сочи че „...За С. се знае, че е от град Н. и е била
любовница на бившия кмет на района инж. Р. Р., който я закрилял на поста...“. Посочено е още, че
посочено, че „...Общинарка от ГЕРБ в столичния район „М.” си снимала подробностите през
работно време и ги разпращала на любовниците си. Това разкри сайтът Jilo.bg, който публикува
скандални голи кадри на въпросната С. Ф....“
Установено е по делото с кредитираните показания на св. Ф.Г., че публикацията се е
отразила негативно в професионален план на ищеца. Постоянно се разсейвал в работно отношение
от неспирните телефонни обаждания, в които са му искани обяснения за описаното в статията. От
показанията на св. И. Р.а – съпруга на ищеца, чиито показания съдът кредитира с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява, че публикацията се е отразила негативно и върху
семейния живот на ищеца. Имало неразбирателство в семейството, липса на доверие, напрежение
в семеен план, което се е отразило и на децата им – две дъщери, едната от които на 25, а друга
ненавършила 18 години.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от
1
закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието
на следните предпоставки: 1) възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите,
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа–чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се
изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (така- ППВС № 9/1966 г.); 2) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от
физическо лице–пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда–
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност
и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-
ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа.
По делото не се спори, че ответното дружество поддържа и собственик на сайта
http://www.bnews.bg. Не се спори и по самия факт на публикуването на статията на 24.06.2021.
Поради това издателят - юридическо лице носи отговорност по чл.49 ЗЗД за вредите от
публикувани в изданието му материали (Решение №340/15.07.1998 г. по гр.д.№178/1997 г. на
ВКС, 5-чл.с-в, Решение №648/15.04.1999 г. по гр.д.№ 267/1998 г. на ВКС-V г. о.).
Принципът е, че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 от ЗЗД е
предвидено изключение от общото правило. Според последния текст възложителят на работата,
при изпълнение на която е настъпило непозволеното увреждане, носи отговорност, която е
безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция и не произтича от вината на възложилия
работата. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 7/58 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е
обективна, за чужди виновни действия и е предвидена за по - лесното обезщетяване на
пострадалите.
Ангажирането на отговорността на ответника по посочения ред изисква осъществяването
на противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на лица - служители на ответника
при или по повод извършване на възложена от ответника - юридическо лице работа, наличие на
причинно - следствена връзка между поведението на ответника - деликвент и претърпените от
ищеца неимуществени вреди.
Несъмнено ответникът – издател, носи отговорност по чл.49 ЗЗД за вредите от
публикувани в изданието му материали.
В конкретния казус се претендират вреди, настъпили в резултат на публикувана статия, в
които се твърди, че се съдържат факти, уронващи престижа и доброто име на ищеца.
В съдебната практика, както и в правната доктрина, принципно се приема, че обидните и
клеветническите твърдения могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице (явление от миналото и
настоящето). Това обстоятелство следва да бъде позорно, т. е. недостойно, от гледна точка на
общоприетите морални разбирания, и да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото,
или да представлява приписване на престъпление. На следващо място, тези факти трябва
обективно да бъдат съобщени, а не - да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В настоящия случай всички
тези предпоставки са налице, поради което следва да се ангажира отговорността на ответника –
издател.
В статията, публикувана на 24.06.2021г., се съдържат твърдения по отношение на ищеца Р.,
уронващи престижа и доброто му име От съдържанието на статията е видно, че целта й е не да
бъде огласена обществена информация, важна за обществото, а привличане на вниманието на
читателите и повишаване на интереса им към изданието чрез опозоряване личността на ищеца.
Всички обстоятелства, посочени в статията по отношение на Р., са недостойни от гледна точка на
общоприетите морални норми и предизвикват еднозначна негативна оценка. Поради това съдът
прие, че с публикуването на процесната статия са накърнени по недопустим начин доброто име,
2
честта и достойнството на ищеца.
Вярно е, че свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на
мнение и на търсене и разпространяване на информация са защитени от чл.40, ал.1, чл.39, ал.1 и
чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България. Доколкото процесната публикация
представлява съобщаване на позорящи факти и изразяване на негативно мнение, правото на
ответника да извърши тази публикация не може да бъде противопоставено на правото на ищеца на
защита на честта и доброто му име. В настоящия случай правото да се изразява мнение е
използвано в нарушение на чл.39, ал.2 от Конституцията на РБ, като с процесната статия са
накърнени по недопустим начин доброто име, честта и достойнството на ищеца.
При установеното противоправно поведение и отговорност на ответната страна по чл.49
ЗЗД за процесната публикация, съдът в настоящия си състав намира настъпването на
неимуществени вреди за ищеца-физическо лице от тези действия на ответната страна за доказани.
Самото осъзнаване от едно физическо лице на обстоятелството, че определено негово право е
нарушено и че то е подложено на ограничаване на личната му правна сфера представлява
неприятно преживяване и само по себе си подлежи на обезщетяване. Да се приеме, че
потърпевшият ищец в резултат на поведението на ответната страна не е претърпял неимуществени
вреди, въпреки че е узнал и възприел нарушаването на негови конституционни право, не само би
било в разрез с всякаква логика и здрав разум, но и би представлявало израз на необоснован
формализъм, разпространението на който в съдебната практика на българските съдилища
основателно е разкритикувано от Европейски съд по правата на човека в Решението от 10.02.2011
г. по делото Илиев и др. срещу България (съединени жалби №4473/02 и №34138/04) и Решението
от 10.02.2011 г. по делото Радков срещу България (жалба №18382/05). По делото /от показанията
на разпитания свидетел/ се установи, че ищеца е изпитвал негативни емоции във връзка с
публикацията, които следва да бъдат обезщетени.
С оглед установяване на иска по основание и като взе предвид от една страна начина на
извършване на непозволеното увреждане (чрез публикация в електронна медия), а от друга -
доказания по делото еднократен характер на възпроизвеждане на процесната публикация, съдът
намира с оглед критериите на чл. 52 ЗЗД сумата от 10 000 лв. за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца.
При този изход на делото в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищeца
разноски.
Разноски на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.49 от ЗЗД, /фирма/, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление-гр. С., /адрес/, да заплати на Р. А. Р., ЕГН **********, гр. С., /адрес/, сумата от 10 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от публикация на 24.06.2021г. в сайта
http://www.bnews.bg, ведно със законната лихва върху главницата от 20.06.2016г. до окончателното
й плащане, както и 1830,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3