Р Е Ш Е Н И Е №
345
гр.Пловдив, 14.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 20.02.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов гражданско въззивно дело № 199/2018г.
по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от Л.К. против решение № 4009 от 17.11.2017 г. по гр.д. № 16684/2016 г.
на ПРС, ІІІ гр.с., с което е уважен иск по чл. 422 ГПК, като е признато за
установено по отношение на жалбоподателя, че същият дължи на Етажната
собственост в сградата на ул.“**** сумата от 230,75 лв., представляваща такса
за режийни разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата за
периода от м. декември 2013 г. до м. август 2016 г..
От ответната Етажна собственост оспорват
въззивната жалба като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в предвидения от закона преклузивен двуседмичен срок, от
легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Пловдивски окръжен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира следното:
По приложеното
ч. гр. д. № 13525/2016 г. по описа на ПРС, V бр. с. в полза на етажната
собственост е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу жалбоподателя
за сумата от 230,95 лева- дължими режийни разходи за стопанисване и управление
на общите части на сградата, находяща се в гр.****. Подадено е възражение в
срока по чл. 414 ГПК, поради което е възникнал правен интерес от предявяване на
иска по чл.422 от ГПК.
В исковата молба по гр.д.№ 16684/2016г. се твърди, че с решение от
25.11.2015 г. на Общото събрание на Етажната собственост, е предвидено, че
ответникът, в качеството му на собственик на ап.№ 14, находящ се в гр.****, към
месец ноември 2015г., е имал текущи задължения към ЕС в размер на 146.99 лв.,
която сума се състои от 49.58 лв. – режийни разходи, такса професионална
домоуправа в размер на 82.50 лв., ремонт на асансьор – 14.90 лева. Съдейки по
съдържанието на молба за уточнение на исковата молба по л.72 по същото дело,
следва да се приеме, че горепосочените задължения са натрупани през периода от
месец декември 2013г. до месец август 2016г. включително. В подаденото
възражение по чл.414 от ГПК по ч.гр.д.№ 13525/2016г. жалбоподателят твърди, че
е депозирал „уверение“ в офиса на фирмата, предоставяща услугата „професионален
домоуправител“, че няма да ползва асансьор, нито стълбищно осветление. От
таблиците за задълженията на етажните собственици в сградата ставало ясно, че
собствениците от 1 до 3 етаж включително не ползвали асансьор / следва да се
разбира в смисъл, че не плащат за асансьор/. В тези таблици срещу името на
покойната Д. Г., както и срещу имената на други етажни собственици, не били
отразени никакви задължения. Жалбоподателят бил платил припадащата му се част
от разходите за ремонт на покрива и за смяна на бравата на входната врата.
Искал да плати и за почистването на общите части, но му отказали. Той не
оспорва, че е собственик на горепосочения ап.№ 14. В първонистанционното
производство са приети множество изходящи от Л.К. документи, адресирани най-
общо до етажната собственост, в които се изразява недоволство от начина на
разпределяне на дължимите от етажните собственици суми.
На проведено на 22.11.2013г. общо събрание са гласувани решения всеки
собственик, ползвател и обитател на самостоятелен обект в сградата е длъжен
ежемесечно от 5-то до 25-то число да заплаща на етажната собственост сумата за
покриване на текущите разходи по управление на общите части на етажната
собственост, разпределена според броя на обитателите и ползвателите на база
разходо-оправдателни документи, като е определен и размер на такса за
професионален домоуправител от 3,50 месечно за самостоятелен обект. В протокола
за проведено последващо общо събрание на 02.06.2014г. е отразено, че етажните
собственици К. и Б. отказват да заплащат задълженията си към етажната
собственост, тъй като били против решението за избиране на професионален
домоуправител. В протокол за проведено на 10.06.2015г. общо събрание е
отразено, че Л.К. има задължения в размер от 275,68 лева. С решение на
проведено на 25.11.2015 г. общо събрание е прието, че към месец ноември 2015г.
жалбоподателят е имал текущи задължения към етажната собственост в размер от
146.99 лева, от които 49.58 лева– режийни разходи, такса за професионална
домоуправа в размер от 82.50 лева, и за ремонт на асансьор – 14.90 лева. В
първонистанционното производство е приет и констативен протокол от 30.08.2016г.
на ОС на етажната собственост, съгласно който Л.К. дължи сума в размер на
230.95 лв. за просрочени задължения за периода от месец декември 2013г. до
месец август 2016г.
По делото на ПРС е
изготвено и прието заключение по ССЕ. От вещо лице С. К. е извършена проверка в
счетоводството на „Марков НМ 1“ ЕООД, на което дружество по решение на ОС на
етажната собственост е възложено управлението на общите части на сградата на
ул.“****. От заключението се установява, че за всеки месец от горепосочения
период са налице фактури, фискални бонове, сметки и др. за платени суми за ползвани
в общите части ел.енергия / за осветление и за асансьор/, ВиК- услуги, услуги
по почистване и за извършени ремонти. По партидата на Л.К. през процесния
период са начислени суми в общ размер от 230,75 лв., включваща ел. енергия за
стълбите, ел. енергията за асансьора, такса за ползването на асансьора, такса
за почистване на общите части в сградата, такса за професионален домоуправител,
както и сумата от 114,00 лева, представляваща припадаща се част от разходите за
извършени ремонти по общите части на сградата. Констатират се плащания от жалбоподателя
в размер от 125,31 лева за ремонт на покрива, в размер от 2,13 лева за нов
автомат на вратата и в размер от 44,69 лв. за такса поддръжка. Заключението на
вещото лице е, че платената сума от общо 172,13 лева е приспадната от общия
размер на задължения, както дължимият остатък е в размер от 230,75 лева.
Съгласно чл.51,
ал.1 от ЗУЕС,
разходите за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства
независимо от етажа, на който живеят. В тази връзка следва да се отбележи, че,
видно от таблиците за месечните задължения на етажните собственици за месеците
декември 2013г. и ноември 2015г. / л.26 и л.28 по първонистанционното дело/, на
жалбоподателя са разпределяни минимални суми за ел.енергия и за такса за
асансьор, а на други етажни собственици са разпределяни суми в двоен и троен
размер. Това означава, че жилището на жалбоподателя са разпределяни суми като
за един обитател, а за други жилища за двата, трима, а и за четирима обитатели.
Разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС предвижда, че, когато етажен собственик
пребивава в имота си не повече от 30 дни през цялата година, той не дължи
заплащане на разходите за управление и поддържане на общите части. Ето защо,
напълно е обяснимо, ако след смъртта на бившата етажна собственичка Д. Г., за
която жалбоподателят сочи, че е починала и й начисляват нулеви разходи за
управление и поддържане, жилището й е останало необитаемо, то на основание на
горепосочената разпоредба наследниците й да не плащат никакви разходи. Сумите
за такса „поддръжка“ и за „професионален домоуправител“ са равни за всички
обекти, независимо от броя на обитателите, но това не е дотолкова съществено
нарушение на закона, което да обосновава нищожност на съответните решения на
общото събрание. Тези решения не са отменени по реда на чл.40 от ЗУЕС и поради
това подлежат на изпълнение. Същото се отнася и до освобождаването на
собствениците на обекти на първия, втория и третия етажи от заплащане на такса
и разходи за ползването на асансьора.
В обобщение на
горното настоящата инстанция намира, че първонистанционният съд правилно и
законосъобразно е приел исковата претенция на етажната собственост за
основателна и доказана, поради което обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено, като в полза на въззиваемата страна бъдат присъдени направените от
същата съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 300 лева.
Предвид
гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4009 от 17.11.2017 г. по гр.д. №
16684/2016 г. на ПРС, ІІІ гр.с., с което е уважен иск по чл. 422 ГПК, като е
признато за установено по отношение на жалбоподателя Л.К.К. ***, ЕГН: **********,
че същият дължи на Етажната собственост в сградата на ул.“**** сумата от 230,75
лв., представляваща такса за режийни разходи за управление и поддръжка на
общите части на сградата за периода от м. декември 2013 г. до м. август 2016
г..
ОСЪЖДА Л.К.К. ***, ЕГН: ********** да заплати на
Етажната собственост в сградата на ул.“**** сумата от 300 лева- съдебни
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: