Р Е Ш Е Н И Е
Номер №220 23.07.2020г. гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет и втори юли две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Чолакова
Секретар Снежина Радева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №774/2020 г.
Производството е с правно основание чл.139 СК вр. с
чл.140 от СК.
Депозирана е молба, с която е
предявен иск от А.Х.Х. против К.А.Х., за заплащане на
ежемесечната парична издръжка в размер на 200лв., считано от завеждане на
молбата. Сочи, че на 27.11.1976г. сключили граждански брак с ответника. От
брака си имали деца, които са пълнолетни. По време на брачното съжителството се оказало, че имат
непреодолимо несъответствие в разбиранията им за живота. От 2000г. били във
фактическа раздяла. Към момента била безработна, в тежко материално положение.
Не притежавала имоти и движими вещи от които да си осигурява доходи. Съпругът и
получавал пенсия, както и доходи от собственост.
Ответникът
депозира отговор. Счита иска за неоснователен и недоказан. Твърди, че е на 68
години и получава пенсия в размер на 280лв. Притежавал в режим на СИО с ищцата
недвижим имот жилище в с.Д. ул.****. Отрича
да притежава друга собственост, от която да реализира доходи.
Предявеният
иск е допустим, предвид съществуващата родствена връзка между страните.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка: Ищецът и ответникът са съпрузи видно от приложения Акт за граждански брак № 42 от 27.11.1976
За ответника не са представени доказателства за доходите и имущество.
При така установените фактически обстоятелства предявеният иск с правно основание чл.139 СК вр.с чл.140 от СК е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл.139 от СК издръжка може да търси само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Нетрудоспособността и невъзможността за издържане от имуществото трябва да съществува обективно и кумулативно./Постановление №5 от 16.11.1970г. на Пл ВС/ Нетрудоспособността следва да се възприема като пълна неспособност на лицето да полага труд, а не като намалена работоспособност. С оглед изложеното съдът намира, че по делото не се доказа основанието за дължимост на издръжка от съпруга-ответника на съпруга-ищец, тъй като по никакъв начин не се установи ищцата да не може да се издържа, както и че е нетрудоспособна, като обстоятелството, че е безработна и ирелевантно. А възможностите на ответника да дава издръжка е предпоставка не само за размера на издръжката, но и за основанието на иска/същата практика на ВС/. Поради което в случая ищецът не доказа, че е във невъзможност да полага труд и не притежава имущество, от което да реализира доход. Както и не се установи ответникът от своя страна, да има доходи и/или имущество, които да му позволят да дава издръжка без особени затруднения. От приложените писмени доказателства се установява единствено, че страните са съпрузи. За прецизност следва да се посочи, че въпреки предоставената възможност и дадените указания за страните, не се представиха други доказателства. След като липсват законовите предпоставки на чл.139 СК, то претенцията като недоказана, следва да се отхвърли.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.Х.Х., ЕГН**********, адрес *** против К.А.Х., ЕГН**********, адрес *** за заплащане на месечната парична издръжка в размер на 200лв., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд двуседмичен срок от 05.08.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: