Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 17.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на дванадесети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 4333 по описа за 2016г. и
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 66, ал. 6
ЗБН, образувано въз основа на определение от 18.05.2016г. по т.д. №3698/2016г.
на СГС, ТО, VІ-22 с-в, с което е разделено производството по възражение вх.
№1004/16.02.2016г., подадено от името на „А.Е.“ ООД, „З.“ ООД, „З.К.ООД,
„З.И.“ ООД, „М.Камък“ ООД, „К.И.“ ООД, „Л.Е.“ ООД, „К.Д.“ ООД, „Г.П.П.“ ООД, „С.Б.К.“
ООД, „З.М.“ ООД, „Б.С.К.Б.“ ЕООД и „К..И.“ ООД срещу решение №ЗБН66-153 от
20.01.2016г. на синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност).
Заявеният с цитираното възражение петитум е в
списъка на приетите вземания на кредиторите на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност)
да бъдат включени вземания на възразилите дружества, придобити въз основа на
договори за цесия, сключени с Б.Г.Б.и В.Д.Ш., както и от списъка да бъдат
изключени приети вземания на Б.Г.Б.и В.Д.Ш.срещу банката, произтичащи от рамкови
договори между банката и посочените физически лица и прехвърлени с договорите
за цесия от физическите лица на възразилите дружества.
Като последица от определението от
18.05.2016г. по т.д. №3698/2016г. на СГС, ТО, VІ-22 с-в и извършения последващ
акт за образуване и разпределение на настоящото самостоятелно дело предмет на
производството по настоящото дело е възражението вх. №1004/16.02.2016г. в
частта му, в която е подадено от името на „З.М.“ ООД срещу решението №ЗБН66-153
от 20.01.2016г. на синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) в частта му, с
която е оставено без уважение възражение вх. №ЗБН66-153/31.08.2015г. срещу
списъка на приетите вземания на кредиторите на банката относно искането за
включване в списъка на вземане на „З.М.“ ООД за сумата 80 050,00 евро с
равностойност 156 564,19 лева, придобито с договор за цесия от
26.03.2014г., сключен с В.Д.Ш., тоест предметът на настоящото дело е
съществуването на посоченото вземане на „З.М.“ ООД срещу „К.т.б.“ АД.
В противовес на съображенията, изложени в
хода на производството по делото от процесуалния представител на синдиците на „К.т.б.“
АД, предметът на настоящото дело не включва и съществуването на приетите
вземания на В.Д.Ш.срещу „К.т.б.“ АД, включени в списъка по чл. 64, ал. 1 ЗБН,
респективно допустимостта на производството по делото не е обусловена от
участие на В.Д.Ш.като страна в това производство, тъй като:
Субективните и обективни предели на предмета
на настоящото дело произтичат от основанието за образуването му, което в случая
е определението от 18.05.2016г. по т.д. №3698/2016г. на СГС, ТО, VІ-22 с-в за
разделяне на производствата по възраженията с правно основание чл. 66, ал. 6
ЗБН, релевирани с общо подаденото от цитираните по-горе тринадесет дружества
възражение вх. №1004/16.02.2016г.
Според съдържанието на възражение вх.
№1004/16.02.2016г. (а и според съдържанието на определението от 18.05.2016г. по
т.д. №3698/2016г. на СГС, ТО, VІ-22 с-в) с възражението като допустим предмет
на искане за съдебна защита по реда на чл. 66, ал. 6 ЗБН са заявени искания за
включване на вземания с индивидуализирани основания и размери на тринадесетте
дружества в списъка на приетите вземания на банката в несъстоятелност и искания
за изключване на приетите вземания на физическите лица Б.Г.Б.и В.Д.Ш.от този
списък.
Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗБН възраженията срещу
всяко прието и неприето вземане се разглеждат в отделно производство, което
предпоставя, че с възражението вх. №1004/16.02.2016г. са въведени петнадесет
самостоятелни предмета на съдебно производство по чл. 66, ал. 6 ЗБН
(съществуването на вземанията на тринадесетте дружества и несъществуването на
вземанията на двете физически лица).
Цитираната разпоредба на чл. 68, ал. 1 ЗБН не
обусловя недопустимост на разглеждането в едно дело на две или повече искания
със самостоятелен предмет по чл. 68, ал. 1 ЗБН, заявени с обща молба, но
предпоставя допустимостта на производството по всяко от исканията със
самостоятелен предмет от участието на всички необходими задължителни другари,
регламентирани с разпоредбата (а именно синдиците на банката и възразилия
кредитор – в хипотезите на искане за включване в списъка по чл. 64, ал. 1 ЗБН
на неприето вземане, респективно синдиците на банката, кредитора с оспорено
вземане и направилия възражение кредитор – в хипотезите на искане за изключване
на приети вземания от списъка по чл. 64, ал. 1 ЗБН).
От съществено значение в случая е, че разпоредбата
на чл. 68, ал. 1 ЗБН (нито друга законова разпоредба) не обусловя правото на
кредитор да предяви по реда на чл. 66, ал. 6, вр. ал. 1 ЗБН искане за включване
на вземането му в списъка на приетите вземания на кредиторите на банката в
несъстоятелност от упражняване на правото му да възрази срещу включването в
този списък на вземането на друг кредитор (включително в хипотези като
процесната, при които твърденията на кредитора за възникване на вземането му
изключват съществуването на вече прието вземане на друг кредитор).
От по-съществено значение в случая е, че
систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗБН (в частта й, която
регламентира необходимите задължителни другари в производството по оспорено по
реда на чл. 66, ал. 6 ЗБН вземане на кредитор с прието вземане) с разпоредбата
на чл. 69, ал. 2 ЗБН (която регламентира последиците на влязло в сила съдебно
решение по възражение по чл. 66 ЗБН, а именно установително действие спрямо
банката и всички кредитори) предпоставя неизбежния извод, че подадените по реда
на чл. 66, ал. 6 ЗБН възражения на кредитори срещу вземане на друг кредитор,
включено в списъка по чл. 64, ал. 1 ЗБН, подлежат на разглеждане в единно
съдебно производство, независимо дали са заявени с едно общо възражение
(какъвто е процесният случай) или със самостоятелни възражения (в който случай синдиците
на банката дължат действия по общо администриране на възраженията по реда на
чл. 67, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 9 ЗБН).
Както се посочи по-горе с процесното възражение
вх. №1004/16.02.2016г. възразилите тринадесет дружества (сред които и „З.М.“
ООД) са заявили самостоятелни искания за включване на вземанията на всяко от
дружествата в списъка на приетите вземания на кредитори на „К.т.б.“ АД и общи
искания за изключване на вземанията на Б.Г.Б.и В.Д.Ш., като от съдържанието на
самото възражение не може да бъде направен извод, че всяко от дружествата е
заявило самостоятелно искане за изключване на вземания на посочените физически
лица до размер, съответен на размера на вземането на съответното дружество, а
не възражения срещу пълния размер на приетите вземания на физическите лица
(отделен е въпросът, че дори такива искания да бяха изрично заявени с възражението,
по съображенията по-горе исканията отново биха подлежали на разглеждане в
единно производство).
Съдържанието на определението от 18.05.2016г.
по т.д. №3698/2016г. на СГС, ТО, VІ-22 с-в, с което производствата по
възраженията на дванадесет от възразилите дружества са разделени за разглеждане
в самостоятелни дела, също не индивидуализира вземанията на Б.Г.Б.и В.Д.Ш.или
част от тях като предмет на разделените производства, поради което и по
изложените съображения предметът на настоящото производство, образувано като
последица от цитираното определение, се състои и изчерпва именно до
съществуването на вземането на „З.М.“ ООД срещу „К.т.б.“ АД за сумата
80 050,00 евро с равностойност 156 564,19 лева, придобито според
твърденията на кредитора с договор за цесия от 26.03.2014г., сключен с В.Д.Ш..
В хода на производството по делото синдиците
на „К.т.б.“ АД чрез процесуалния си представител оспорват вземането със
съображения, че договорът за цесия от 26.03.2014г. между В.Д.Ш.и „З.М.“ ООД е
нищожен (конкретните твърдения в подкрепа на тези съображения са, че договорът
е антидатиран и е сключен с цел да бъдат заобиколени правилата на ЗГВБ, като
бъде осигурена възможност за цесионера „З.М.“ ООД и останалите цесионери по
договора да получат суми от влога на В.Д.Ш.в „К.т.б.“ АД по реда на ЗГВБ без да
са вложители в банката към датата на решението за отнемане на лицензията й),
както и съображения, че банката не е надлежно уведомена за сключената цесия,
поради което договорът за цесия няма действие спрямо нея.
Изявленията от името на синдиците на „К.т.б.“
АД в производството по настоящото дело, а и съдържанието на решението
№ЗБН66-153 от 20.01.2016г. предпоставят, че сключването на договора за цесия
между „З.М.“ ООД и В.Д.Ш., както и съществуването и размера на вземането на В.Д.Ш.към
банката, за чието прехвърляне е сключен договорът за цесия, не са спорни между
страните, поради което и по аргумент от обратното на чл. 153 ГПК не се нуждаят
от доказване в производството.
Сключването на договора за цесия се
установява и от самия договор, който е приет като писмено доказателство по
делото, включително представен е оригиналът на договора по реда на чл. 183 ГПК.
Договорът е с нотариална заверка от
26.03.2014г., а оспорването на посочената дата от процесуалния представител на
синдиците на „К.т.б.“ АД не е доказано от събрани в производството
доказателства, но подробни съображения в тази насока е безпредметно да бъдат
излагани в случая, тъй като дори да се приеме, че посочената дата не е
действителната дата на сключване на договора, а договорът е сключен на друга
дата, само по себе си това обстоятелство не може да обоснове основателност на
възраженията на синдиците за нищожност на договора.
Възраженията на синдиците на „К.т.б.“ АД, че
договорът е нищожен поради заобикаляне на правилата на ЗГВБ за изплащане на
гарантирания размер на влоговете в банката в несъстоятелност, също са
неоснователни.
Хипотезата на заобикаляне на закона по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е налице, когато като последица от
сключването и изпълнението на договора могат да бъде постигнат забранени от
закона последици, като според твърденията на синдиците в случая тези последици
са получаване на суми от влога на В.Д.Ш.над гарантирания размер по ЗГВБ.
С влязло в сила съдебно решение по т.д.
№4564/2015г. на СГС, ТО, VІ-13 с-в е отхвърлен иск с правно основание чл. 23,
ал. 1 ЗГВБ (отм.), предявен от „З.М.“ ООД срещу Фонда за гарантиране на
влоговете в банките за присъждане на вземане за сумата 156 564,19 лева,
придобито с договора за цесия от 26.03.2014г.
Решението е постановено при участието на „К.т.б.“
АД като трето лице помагач на фонда и със задължителна сила по чл. 223, ал. 1 ГПК установява между страните по настоящото дело невъзможността „З.М.“ ООД да
получи суми по реда на ЗГВБ като последица от сключения договор за цесия с В.Д.Ш.,
респективно изключва възможността за квалифициране на договора като сключен при
заобикаляне на правилата на ЗГВБ относно размера на гарантираните влогове.
Втората група възражения на синдиците на „К.т.б.“
АД срещу съществуването на процесното вземане на „З.М.“ ООД към „К.т.б.“ АД са
мотивирани с липсата на надлежно уведомяване на банката за договора за цесия
между В.Д.Ш.и „З.М.“ ООД.
Съображенията в подкрепа на тези възражения
се концентрират, а и изчерпват до оспорване на представената от кредитора нотариална
покана, която обективира удостоверяване за връчване на писмено уведомление за
цесията по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК на адреса на управление на банката на 16.06.2014г.
Оспорването на официалния удостоверителен
документ не е доказано от събраните доказателства в производството по делото,
но подробни съображения в тази насока е безпредметно да бъдат излагани по
настоящото дело, тъй като между страните по делото е безспорно, а се и
установява от писмо вх. №2799/18.06.2015г. от регистратурата на „К.т.б.“ АД
(прието като писмено доказателство по делото), че най-късно на посочената дата
банката е уведомена от цедента и цесионерите за договора за цесия от
26.03.2014г., поради което и съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД най-късно от тази дата
цесията има действие спрямо банката и нейни кредитори стават цесионерите по
договора, в това число и „З.М.“ ООД.
По изложените съображения възражението на „З.М.“
ООД се явява основателно и следва да бъде уважено, като списъкът на приетите
вземания срещу „К.т.б.“ АД следва да бъде допълнен по реда на 68, ал. 3 ЗБН с вземането
на „З.М.“ ООД за сумата 156 564,19 лева, придобито с договор за цесия от
26.03.2014г., сключен с В.Д.Ш..
Вземането следва да бъде включено в списъка с
ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН (редакция преди измененията с
ДВ, бр. 62 от 2015г., които съгласно §12 от ПЗР към ЗВПКИИП не се прилагат за
производствата по несъстоятелност, открити преди влизане на закона в сила), тъй
като предвидената с цитираната разпоредба привилегия по отношение на цедента по
договора за цесия съгласно общото правило на чл. 99, ал. 2 ЗЗД се прилага и по
отношение на цесионера.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 6 ГПК държавната такса за разглеждане на уваженото възражение по чл. 66,
ал. 6 ЗБН следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА на основание чл. 68, ал. 3 ЗБН
списъка на приетите вземания срещу „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** с вземане на „З.М.“
ООД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** за сумата 156 564,19
лева, придобито с договор за цесия от 26.03.2014г., сключен с В.Д.Ш.за
прехвърляне на вземания по рамков договор за платежни услуги за
потребители от 17.01.2014г. за получаване на налични суми по банкова сметка *** ***, с ред на удовлетворяване на вземането по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН (редакция
преди изменението с ДВ, бр. 62 от 2015г.).
ОСЪЖДА „К.т.б.“
АД (в несъстоятелност) с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски градски съд
сумата 6 262,57
лева – държавна такса за съдебното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: