Определение по дело №422/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 712
Дата: 1 ноември 2022 г.
Съдия: Радослав Кръстев Славов
Дело: 20223001000422
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 26 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 712
гр. *****, 31.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно частно
търговско дело № 20223001000422 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез
процесуален представител юрк. Г. Д. против определение № 784 от 30.05.2022 г.,
постановено по т. д. № 105/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд. С обжалвания
акт първоинстанционният съд е прекратил частично производството по търговско дело
№ 105 по описа на Варненски окръжен съд за 2021г., първи състав, а именно в частта
по иска предявен срещу ответника М. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
*****, ул. „*********, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК.
В жалбата са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното определение.
Въззивникът оспорва изводите на съда за идентичност на страните в двете
производства. Твърди, че производството пред Варненския окръжен съд е образувано
по иск по чл. 422 от ГПК, по отношение на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение и страните по спора, основанието и размерът са предварително очертани в
заповедното производство. Намира, че ответникът М. М. е страна в качеството си на
кредитополучател, а ЕТ „М. М. – Марти 89“ - в качеството си на солидарен длъжник.
Излага твърдения, че въпреки неограничената отговорност на физическото лице по
отношение на задълженията на едноличния търговец, съобразно действащото
законодателство обратната хипотеза е невъзможна и едноличният търговец не отговаря
за задълженията на физическото лице. Счита, че ако бъде приета тезата за идентичност
между кредитополучателя М. и ЕТ „М. М. – Марти 89“, то следва да се приеме, че
процесният договор обвързва ответника, действащ в качеството му на едноличен
1
търговец, без обаче да поражда отговорност и при условият на солидарност. Моли за
отмяна на определението.
В законоустановения срок не са постъпили отговори от ответните страни.
Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба е
редовна, подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна по следните съображения:
Наведени са следните факти:
Производството по т. д. № 105/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд е
образувано по предявен от „Първа инвестиционна банка" АД срещу ответниците М. М.
М., ЕГН ********** и Г. И. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД
и чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца заплащането на общо сумата от
85 345.15 евро, дължима по Договор за предоставяне на комбиниран ипотечен кредит
№ 1506 - ИП - С/26.07.2006 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/20.06.2007 г. За
посочената сума е издадена Заповед за изпълнение № 3971/31.07.2020 г. по ч.гр.д. №
8830 по описа за 2020 г. на Районен съд - гр. *****. Цитираната заповед е издадена в
полза на кредитора „Първа инвестиционна банка" АД срещу общо четирима солидарни
длъжници - 1/ М. М. М., ЕГН ********** и 2/ Г. И. М., ЕГН ********** - физическите
лица, както и срещу „М.“ ЕООД, ЕИК ********* и ЕТ „ М. М. - Марти - 89“, ЕИК
*********.
Варненският окръжен съд е установил, че след подадено възражение в рамките
на заповедното производство и от последните две лица - търговци, по искова молба,
депозирана от „Първа Инвестиционна Банка“ АД във ВОС е образувано т. д.
1298/2020г., което е предхождащо по време т. д. № 105/2021 г. по описа на Варненския
окръжен съд. Констатиран е идентитет между ответника по т. д. № 105/2021 г. на ВОС -
М. М. М., ЕГН ********** и ответника в производството по предходно заведеното т.д.
1298 / 2020г. на ВОС, в рамките на което същият е действащ като ЕТ “М. М. - Марти
89“ с ЕИК *********. Установено е и че производството по двете дела има за предмет
установяване на дължимостта на едни и същи суми, на едно и също основание.
Въз основа на горните основания, Варненския окръжен съд с определение №
784 от 30.05.2022 г., постановено по т. д. № 105/2021 г., е прекратил частично
производството по търговско дело № 105 по описа на Варненски окръжен съд, в частта
по иска предявен срещу ответника М. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
*****, ул. „*********, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК.
Не се оспорва наличието на идентитет по отношение на предмета на делата и
спорното материално право. Спорен се явява въпросът относно съвпадението на
2
страните по двете дела.
По същество:
Когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между
същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се
прекратява служебно от съда.
Отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК е отрицателна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск /процесуална пречка/,
наличието на която води до недопустимост на предявеният иск, за която съдът следи
служебно. Отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при
наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Субективен
идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни – противопоставените
субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще
бъдат обвързани от СПН, а обективен - при пълно съвпадане на предмета на делата;
при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от
ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 56 от ТЗ регистрацията на едно лице като ЕТ му
дава права на търговец, но същата не води до възникването на отделен правен субект, а
самото физическо лице придобива правоспособността да сключва търговски сделки по
занятие. Независимо дали физическото лице се индивидуализира с фирмата, с която е
вписан в търговския регистър, или с името, с което е вписан в регистъра на
населението, то е един и същ правен субект. Макар и регистриран по ТЗ едноличният
търговец запазва качеството си на физическо лице и отговаря с имуществото, което
притежава, а обстоятелството, че е вписан като едноличен търговец, разширява
правоспособността му, което е свързано с осъществяваната от него търговска дейност.
Още повече при прекратяване дейността на физическото лице като търговец, респ.
заличаването му от търговския регистър отговорността за задълженията, сключени от
него, когато е било вписано като ЕТ продължава да се носи от лицето, макар и вече то
да няма качество на търговец.
В процеса едноличният търговец не се представлява „от себе си”, а участва в
качеството си на физическо лице, като качеството му на търговец се взема предвид или
не, според характера и съдържанието на спорното правоотношение.
В настоящия случай пред Варненския окръжен съд са висящи две дела, а
именно процесното т. д. № 105/2021 г. и по-рано образуваното т. д. 1298/2020г.
Предвид изложеното по-горе, безспорно се установява наличието на пълен субективен
и обективен идентитет по отношение на двете дела. Съвападат както страните - М. М.
М. и ЕТ “М. М. - Марти 89“, така и предмета на делата и спорното материално право.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение на
3
първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдъ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 784 от 30.05.2022 г., постановено по т. д. №
105/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което частично е прекратено
производството по търговско дело № 105 по описа на Варненския окръжен съд, в
частта по иска предявен срещу ответника М. М. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. *****, ул. „*********, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.
1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4