№ 11254
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110115165 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от И. И. М.
искова молба насочена против „А.И.Б.Л.“ КТЧ, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
КТ.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че по
силата на подписан на 26.05.2020г. трудов договор между страните са възникнали
трудови правоотношения, по силата на които е престирал труд в полза на ответника на
длъжност „Мениджър на акаунти“. Сочи се, че на 22.01.2024г., на ищеца е връчена
заповед, с която трудовото правоотношение е прекратено от дружеството работодател
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Навеждат се
доводи, че трудовото правоотношение е прекратено незаконосъобразно, като са
изложени подробни съображения в тази насока.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор, с който не се оспорва
наличието на трудово правоотношение между страните, породено от сключен на
26.05.2020г. трудов договор, по силата на който ищецът е престирал труд в полза на
ответника на длъжност „Мениджър на акаунти“. С отговора се оспорват всички
наведени в исковата молба фактически и правно съображения, като се сочи, че
трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно, в каквато насока са
изложени подробни съображения.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение /връчване на уволнителната заповед/
1
заеманата от ищеца длъжност е съкратена въз основа на решение на компетентен
орган, като са спазени формалните изисквания за уволнение на основание съкращаване
на щата, свързани с извършване на подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ, в
случай че такъв е бил задължителен /ако не са съкратени всички щатни бройки за
заеманата от ищеца длъжност и не е съществувала друга длъжност с еднакви на
съкратената функции/.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че въз основа
на подписан на 26.05.2020г. трудов договор между страните са възникнали трудови
правоотношения, по силата на които ищецът е престирал труд в полза на ответника на
длъжност „Мениджър на акаунти“, че на 22.01.2024г., служител на ответника е връчил
на ищеца заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства
намират опора в приобщената по делото доказателствена съвкупност, в частност от
приложеното на л. 11 по делото копие на трудов договор се установява, че между
страните са възникнали трудови правоотношения, по силата на които ищецът е
престирал труд в полза на ответника на длъжност „Мениджър на акаунти“.
От приложеното на л. 129 по делото копие на уведомление за прекратяване на
трудов договор и приложеното на л. 132 копие на заповед се установява, че ответното
дружество е връчило на ищеца документи за прекратяване на трудовото
правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата.
Съгласно практиката на ВКС преценката извършено ли е реално съкращаване на
щата се извършва не само с оглед доказателствата за общите щатни бройки преди и
след съкращаването, а предвид това дали е премахната щатна бройка за изпълнение на
определени трудови функции. Реално съкращаване на щата може да бъде извършено
при съкращаване на щатна бройка за опредЕ. длъжност при едновременно разкриване
на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с
различни трудови функции, т.е. при запазване или увеличаване общия брой на
работниците. Съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или
няколко длъжности бъдат обединени в една при премахване на щатни бройки.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на
щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т.нар.
"трансформиране" на длъжности, което съставлява закриване по щатното разписание
на опредЕ. длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова
длъжност в щатното разписание - нова по трудови функции или когато са включени
изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и
включени съществено нови по своята характеристика трудови функции в този смисъл /
Решение № 189 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 919/2012 г., IV г. о., ГК, Решение №
154 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г., с Решение № 275 от 04.06.2012 г. по гр. д.
№ 1369/2010 г./
В Решение № 498 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о., ГК е
прието, че правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване
на щата - решение за реално съкращаване на щатната бройка за опредЕ. длъжност.
Реално съкращаване на щатна бройка за опредЕ. длъжност е налице не само при
отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и
преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят
между други длъжности.
При въведен довод за нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, изразяващо се в липса на
обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът проверява
основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на
действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на
2
изпълнение на възложената работа.
Един от въведените с исковата молба доводи за незаконосъобразност на
уволнението е, че подборът не е извършен законосъобразно, тъй като на работа са
останали лица, притежаващи по-ниска степен на квалификация и умения за изпълнение
на възложената работа.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011
г., ОСГК - преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и
служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен
контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при
упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително
притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение
на възложената работа.
Прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ според точния й смисъл
съгласно принципа за законност, прокламиран в чл. 5 ГПК не може да се реализира с
ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на
критериите, установени с нормата. Като субективно право, упражняването на подбора
е насочено към опредЕ. от законодателя цел - да бъде в интерес на производството или
службата и към конкретно посочени резултати - да останат на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по-добре. Работодателят следва да провежда подбор
съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване
на правото си по чл. 329 КТ /арг. от чл. 21 от Закона за защита срещу
дискриминацията/, които независимо от спецификата на всяко производство или
служба трябва да бъдат относими към нормативно регламентираните критерии.
Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за
законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на
критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и
оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява
обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор
е осъществено съобразно установения правен режим.
При извършването на подбора преценката е на работодателя за това кой от
работниците или служителите работи по-добре. За да е съобразена със закона тази
преценка трябва да е реална, почиваща на конкретни факти, и при спор за законността
на подбора, в тежест на работодателя е да докаже тези конкретни факти, въз основа на
които са оценени работниците или служителите, участващи в подбора. Когато
преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено
доказателство и при оспорването му от уволнения работник или служител, истинността
на установените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя
чрез разпит на свидетели, или прилагане на други доказателствени средства с оглед
установяване на действителните качества на участвалите в подбора. / Решение № 347
от 16.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4084/2013 г., III г. о., ГК/.
С отговора на исковата молба ответникът работодател твърди, че подборът е
извършен между всички служители в клона на дружеството на територията на
България, заемащи длъжността „Мениджър на акаунти“. В подкрепа на тези твърдения
работодателят е приложил копие на протокол за решение на дружеството от
22.12.2023г., с което с цел постигане на по – висока ефективност и оптимизиране
дейността на клона, е променено щатното разписание, организационната структура и
структурата на организацията на персонала на клона, чрез съкращаване на 2 от
съществуващите 4 щатни бройки за длъжността „Мениджър на акаунти“.
От приложеното извлечение на щатното разписание на Клона за м. 12.2023г., се
установява, че четирима служители са изпълнявали трудови функции на процесната
длъжност, а именно В.Г., М.А., И. М. и А.З..
3
На л. 53 по делото е приложена карта за извършване на подбор при съкращаване
на щата, в която в табличен вид са обективирани критерии и оценки за всеки един от
В.Г., М.А., И. М. и А.З.. Видно от получените точки, с най-ниски показатели са ищецът
И. М. и В.Г., като от материалите по делото се установява, че ответникът е прекратил
трудовите правоотношение именно на тези двама служители. На работа са останали
М.А. и А.З.
В закона не е уредена форма за валидност или за доказване на извършването на
подбор. Дори когато някаква част от осъществяването по подбора е документирана
(назначаване на комисия, посочване на критерии, начин на оценяване и др.),
съставеният документ е частен и след като не е подписан от работника, той няма
доказателствена сила срещу него. Частният свидетелстващ документ, обективиращ
констатациите за подбора, не ги доказва, нито защитата срещу доказателствената му
сила е подчинена на изискванията за оспорване на истинността им / в този смисъл
Решение № 137 от 19.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2018 г., III г. о., ГК /.
С най – ниски показатели е В.Г.. Голяма част от показателите на ищеца И. М. и
един от служителите останали на работа А.З. са или идентични или близки. Двамата са
получили еднакви оценки за образователна степен, управление на показателите на
проекта и клиента в рамките на договорените споразумения, точно и навременно
изпълнение на работата, своевременно и точно документиране на всички процеси,
спазване на сроковете за докладване, постоянно и своевременно водене на
счетоводството, спазване на договорените с доставчици крайни срокове, точност и
ефективност на предприетите корективни действия. Тоест от общо 17 критерия за
извършване на подбор, по 8 от тях И. М. и А.З. са получили идентични оценки.
По останалите критерии А.З. е получила с една единица повече като оценка от
оценките дадени на ищеца. И. М. е получил по-ниски оценки по критерии – отзиви от
клиенти, комуникация с екипа, постигане на договорени цели, изпълнение на
проектиране в рамките на бюджета, проактивно взаимодействие с ръководители
„доставки“, мениджмънт на очакванията на клиенти, качество и постоянство в
подпомагането на екипа за снабдяване и централния екип, точност и последователност
при проследяването на проектите и точност при прогнозиране и съставяне на бюджета.
Въпреки формулираното възражение с исковата молба, че на работа са останали
лица с по-ниска степен на квалификация и умения за възложената работа и разпредЕ.та
доказателствена тежест, настоящият съдебен състав намира, че ответникът не доказа
при условията на пълно и главно доказване, че И. М. е с по - ниски показатели от А.З.
по критериите, за които е получил по-ниски оценки. Приложената карта за извършване
на подбор съдържа единствено констатации за критериите и получените точки, но
същата не доказва по-висока степен на притежаваните от Занева трудови качества по
критериите, по които е била по-високо оценена, доколкото картата е частен документ и
след като не е подписан от работника, няма доказателствена сила срещу него в този
смисъл Решение № 137 от 19.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2018 г., III г. о., ГК.
На следващо място от страна на ответника не бяха ангажирани каквито и да било
доказателства от трудовите досиета на най-високо оценените двама служители - М.А. и
А.З., въз основа на които съдът да може да извърши съдебен контрол на база
обективни данни, че двамата притежават по-високи професионални качества от
съкратените служители, в частност от И. М..
Във връзка с извършения подбор от страна на ответника бяха ангажирани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетеля М.П.. По време на разпита си същата заяви, че
подборът е извършен само на база документи /протокол стр. 4, аб. 3/, без събеседване с
отделните служители. От страна на работодателя, обаче, не бяха ангажирани
писмените доказателства, предмет на обсъждане при подбора, за фактите, дали
основание на комисията да приеме, че уволненият работник се е справял с работата си
по зле от предпочетените да останат на работа, което поставя съда в невъзможност да
извърши съдебен контрол кой от работниците и служителите има по-висока
4
квалификация и работи по-добре. При липса на такива доказателства при
доказателствена тежест на ответника по исковете, както е в процесния случай се
обосновава извод, че провеждането на подбор съобразно критериите на чл. 329, ал. 1
КТ не е доказано / в този смисъл Решение № 265 от 14.01.2016 г. на ВКС по гр. д. №
421/2015 г., III г. о., ГК /.
Обективните критерии, въз основа на които А.З. и М.А. са получили по-високи
оценки не се установяват и от ангажираните от ответника гласни доказателства. От
показанията на М.П. се установява кога ищецът е встъпил в трудови правоотношения с
ответника, кога и на какво основание е прекратено трудовото правоотношение, че е
взето решение и е извършен подбор, но показанията на този свидетел не са носител на
информация за конкретните основания, въз основа на които ищецът е получил по-
ниски оценки от останалите на работа двама служители.
По време на разпита си другият свидетел на ответника П.Г. заяви, че познава
ищеца, изложи съображения във връзка с изпълняваните трудови функции от М., като
посочи, че трудовото правоотношение е прекратено поради загуба на сериозен клиент
на ответното дружество и решение за съкращаване на щата. И показанията на този
свидетел не са носител на информация за обективните критерии, които обуславят
извода, че И. М. притежава по – ниска квалификация и че изпълнява трудовите си
задължения по-лошо от М.А. и А.З..
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че исковата
претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателна, доколкото
ответното дружество при условията на пълно и главно доказване не доказа
провеждането на подбор, съобразно критериите, систематизирани в
материалноправната разпоредба на чл. 329, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен
характер.
Основателността на иска се обуславя от незаконността на прекратяване на
трудовото правоотношение. Доколкото съдът достигна до такъв фактически и правен
извод, както и предвид обстоятелството, че трудовият договор е за неопределено
време, искът за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност следва да бъде
уважен, респективно ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „мениджър акаунти“
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски
в размер на 1119.60лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на
СРС, държавна такса в общ размер на 160.00лв. / по 80.00лв. за исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ /.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ,
уволнението на И. И. М. , ЕГН **********, извършено с издадена от служител на
„А.И.Б.Л.“ КТЧ, ЕИК ********, Заповед от 23.01.2024г., на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ – съкращаване на щата.
5
ВЪЗСТАНОВЯВА И. И. М. , ЕГН **********, на заеманата преди
уволнението длъжност в „А.И.Б.Л.“ КТЧ, клон на чуждестранен търговец, ЕИК
********, „Мениджър на акаунти“.
ОСЪЖДА „А.И.Б.Л.“ КТЧ, клон на чуждестранен търговец, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на И. И. М., ЕГН **********, сумата от
1119.60лв. – разноски, адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА „А.И.Б.Л.“ КТЧ, клон на чуждестранен търговец, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметката на Софийски районен съд
сумата от 160.00лв. – държавни такси.
Решението, по аргумент от чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от
страните, в двуседмичен срок от датата на която съдът е посочил, че ще го обяви –
14.06.2024г., пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6