Р Е Ш Е Н И Е
№
ІV – 137 29.11.2019
г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На четвърти
ноември, две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно
гражданско дело номер 1432 по описа за 2019 година
Производството по делото е образувано по повод
въззивна жалба на на Й.в. *** – ответник в първоинстанционното производство, срещу
Решение №1475/11.06.19г., постановено от Бургаски районен съд по
гр.д.№6253/18г., с което е разпределено реалното ползване между Т.А.К., ЕГН **********,
Й.В.В., **********, Т.З.С., ЕГН ********** и С.З.С., ЕГН ********** в
качеството им на съсобственици на поземлен имот с идентификатор 07079.658.49,
административен адрес: гр. Бургас, ж. к. Меден рудник, Стопански двор № 8 и 5,
съобразно правата в съсобствеността – 270/1137 кв. м. ид. ч. за К., 144/1137
кв. м. ид. ч. за В., за Сивеви – общо
511/925 кв. м. ид. ч., съгласно първия вариант в заключението по СТЕ на вещото
лице Мирчо Мавродиев. Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение и
претендира отмяната му. Според въззивника предложените от съдебно –
техническата експертиза варианти не са целесъобразни и правилни.
От въззиваемия - ответник Т.А.К.,
в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба.
От въззиваемите – ответници Т.З.С.,
в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба на Николина Желязкова Янева е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно съществуваща между страните по делото съсобственост
върху поземлен имот с идентификатор 07079.658.49, с административен адрес: гр.
Бургас, ж. к. Меден рудник, Стопански двор № 8 и 5 и невъзможността да се вземе
решение на мнозинството от собствениците относно начина на ползване на
съсобствената вещ. Съдът е извършил експертиза, предлагаща два варианта
разпределение и е отказал на въззивника да извърши повторна, която да даде
трети вариант. Поради това и на осн. чл.272 ГПК мотивите на първоинстанционното
решение в тази им част следва да бъдат споделени.
Бургаският
окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност или
недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред вид
събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона съдът намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено. Бургаският районен съд е изложил подробни
съображения, които въззивната инстанция споделя изцяло на основание чл.272 ГПК.
В допълнение и предвид възраженията във въззивната жалба следва да се каже:
Въпросът
за ползването на съсобствена вещ при липса на мнозинство на гласовете на
съсобствениците относно начина на ползването, може да бъде решен от съда по
реда чл.32, ал.2 ЗС. Решението на съда е акт на спорна съдебна администрация на
гражданските правоотношения. При решаване на спора относно начинът на
разпределение на ползването на съсобствената веща, съдът следва да се съобрази
с всички трайно прикрепени второстепенни вещи към главната съсобствена вещ,
предмет на спора. Когато се касае за недвижим имот, следва да се вземат пред
вид всички трайни насаждения, второстепенни постройки и пристройки, огради,
шахти, канали и други съоръжения, независимо дали същите са изградени законно
или не. Основна цел при разпределение на ползването е създаване на възможно
най-безконфликтно и безспорно ползване на съсобствената вещ, по начин, че да не
се накърняват необосновано и в по-голяма степен правата на едната от страните
за сметка на другата.
В
настоящият случай първоинстанционният съд е аргументирал решението си да приеме
да извърши разпределение по вариант първи от експертизата. Във въззивната жалба
не се излагат съображения, оборващи изводите на съда да приеме този вариант,
нито такива, обосноваващи извод за по-голяма целесъобразност от приемане на
вариант втори. Въззивникът намира, че има и трети вариант, по който да се
извърши разпределението, но нито го е обосновал с аргументи, нито е поискал
извършването на допълнителна експертиза във въззивната инстанция.
Поради
това и въззивният съд, който е ограничен да се произнесе само по оплакванията
във въззивната жалба намира, че изложените не водят до промяна в крайния извод,
до който е достигнал първоинстанционния съд. Ето защо решението на
първоинстанционния съд, с което е приет вариант първи, е правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено..
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1475/11.06.19г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№6253/18г.
Настоящото решение
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.