Решение по дело №5911/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2395
Дата: 17 февруари 2023 г.
Съдия: Гергана Великова Недева
Дело: 20221110105911
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2395
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110105911 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
491 и чл.535 от ТЗ.
Ищецът К. С. К. твърди, че ответникът Б. С. Б. е издател на запис на заповед от
08.05.2016 г. за сумата от 14 000 лева, а ищецът е поемател по ценната книга. Сочи, че на
падежът – 30.10.2016 г., сумата по записа не била платена.Поради неизпълнение от страна
на задълженото лице, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист, като в негова полза срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 11.11.2020 г. и изпълнителен лист от с.д., по ч.гр.д. №
43829/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 164 състав, за сумата в размер на 14000 лева, ведно със
законната лихва за периода от 10.09.2020 г. до погасяване на задължението по записа, както
и 960 лв. разноски по делото. Предвид постъпило възражение от длъжника и дадени от съда
указания за предявяване на установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на вземането по ЗЗ, ищеца е предявил настоящия иск пред
съда. Прилага писмени доказателства и претендира присъждане на разноските, от двете фази
на производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответника Б. С. Б., с ЛНЧ **********, получил лично
съобщението за образуваното срещу него исково производство, не подава отговор и не
заявява възражения. В съдебно заседание се явява лично и оспорва иска, като твърди, че не
дължи изпълнение по записа, тъй като издал същия под заплаха и след оказан натиск от
поемателя, Б. да поеме отговорност като гарант за изпълнението на сделка, сключена между
ищеца К. и трето за спора лице. Не оспорва, че той е издател на процесния запис на заповед.
Не представя доказателства.
В съдебното заседание ищецът се представлява от пълномощник адв. Д., която
поддържа исковата молба както е предявена. Намира възраженията на ответника за
неоснователни и като израз на защитна теза, която обаче не се подкрепя от никакви
доказателства. Представя списък за извършените разноски, като претендира присъждане на
1
същите.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 43829 по описа на Софийски районен съд за 2020 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК на 10.09.2020 г., за вземането, предмет на настоящото производство, като съдът е издал
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 11.11.2020 г. и изпълнителен лист от същата дата.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, на 09.06.2021 г., длъжникът е подал възражение срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение. С разпореждане от 12.10.2021 г. заповедният
съд е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за съществуването на
вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, като в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК настоящия ищец К. С. К. е депозирал искова молба, с която е предявил настоящия иск
по реда на чл. 422 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че предявения иск е процесуално
допустим.
По отношение на основателността, с обявения за окончателен доклад по делото,
съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е възложил в тежест на
ищеца К. да докаже, че е легитимиран поемател по записа на заповед от 08.05.2016 г., който
отговоря на изискванията на чл. 535 ТЗ и по който ответникът Б. С. Б. е издател, както и че е
настъпил падежа на задължението по ценната книга.
Видно от приетия по делото оригинал на Запис на заповед от 08.05.2016 г. /приложен
по ч.гр.д. № 43829/2020 г., по описа на СРС/същия съдържа изискуемите съгласно чл.535 от
ТЗ реквизити, а именно наименованието „запис на заповед“ в текста на документа, на
български език, със същия е поето безусловно задължение от страна на издателя да плати
посочената в ЗЗ сума от 14 000 лв., на падежа – 30.10.2016 г. /записан с цифри и думи/;
посочено е място на плащане – ... и името на лицето, на което или на заповедта на което
трябва да се плати – К. К.; място и дата на издаване – ... и дата 08.05.2016 г., като записът е
подписан от издателя си Б. С. Б., положил собственоръчно подпис и изписал трите си имена
под него.
В производството издателят на записа и настоящ ответник не е оспорвал неговата
автентичност, като изрично признава, че той е подписал процесния ЗЗ от 08.05.2016 г.
Изложените срещу записа на заповед възражения срещу вземането на поемателя по
него са лични, основават се на лични взаимоотношения между страните, вкл. и
взаимоотношения с трети за спора лица, които обаче от една страна са преклудирани, като
заявени извън срока за отговор по чл.131 от ГПК, а от друга не се подкрепят и от никакви
доказателства по делото. Не се установява по делото, във връзка с твърденията от ответника
за отправени му „заплахи“ или извършено „изнудване“ от страна на поемателя при
съставянето и подписването на процесния запис на заповед, ответника да е подавал жалби,
сигнали или друг вид оплакване до компетентните органи. Не се установяват и твърденията
му за наличие на сделка, нито за вида й, още по-малко за възникнали правоотношения между
поемателя К. и трето за спора лице, наричано само със собствено име „К.“, по което
правоотношение издателя на ЗЗ /ответника Б./ да е страна, в качеството му на „поръчител“
или „гарант“ нито пък тези правоотношения да са причина, основание за издаването на
процесния ЗЗ.
Ищецът по делото /поемател по ЗЗ/ също не е въвел в предмета на делото твърдения,
че записа на заповед обезпечава задължения по каузално правоотношение, поради което в
производството не е провеждано такова изследване и доказване.
По делото не се твърди от ответника и не са ангажирани доказателства за плащане на
сумата по записа, на посочения в него падеж.
2
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира записа на заповед за редовен от външна страна,
като същия съдържа изискуемите си съгласно чл.535 от ТЗ реквизити. Безспорно е по
делото, че същия е издаден и подписан от сочения в ЗЗ за негов издател, ответника Б. С. Б.,
следователно същия е автентичен.
Записът на заем е абстрактна сделка, освен ако не се докаже, че е издаден за
обезпечаване на друго задължение, каквото в случая не се установява, поради което и
настоящият съдебен състав намира претенцията за сумата по редовния запис на заповед
предмет на делото – 14000 лева, за изцяло основателна.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
на ОСГТК на ВКС, при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал. 1
от ГПК, в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, както е в
случая, предмет на делото е съществуването на вземането, основано на ценната книга, в
конкретния случай Запис на заповед.
В производството по чл. 422, ал.1 от ГПК, ищецът, който се е снабдил със ЗНИ по чл.
417, т.9 от ГПК, въз основа на запис на заповед, доказва
вземането си, основано на менителничния ефект – т.е. той следва да докаже съществуването
на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е
бил издаден записът на заповед, всяка страна ще следва да доказва фактите, на които са
основани нейните твърдения и възражения, които обуславят претендираното или отричано
право.
Според дадените разяснения от ВКС, тежестта на доказване във всички случаи се
разпределя съобразно общото правило на чл. 154, алл.1 от ГПК, като в практиката трайно е
прието, че предметът на делото не се променя при въведено от ищеца твърдение в исковата
молба по чл.422, ал.1 от ГПК, че вземането по заповедта за изпълнение, издадена въз основа
на документ по чл.417, т.9 от ГПК, произтича от каузално правоотоншение, изпълнението на
което е било обезпечено от издадения запис на заповед. Въпреки сочената обезпечителна
функция на записа обаче, кредиторът дължи на общо основание доказване на вземането си,
което е основано на менителничния ефект. Ако между страните възникне спор относно
конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед и страните сочат
различни каузални правоотношения, по повод или във връзка с които е издадена ценната
книга, съдът следва да обсъди този въпрос в мотивите на решението, при доказана връзка
между ЗЗ и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено. В
тази връзка, доводите, произтичащи от въведеното каузално правоотношение са релевантни,
ако са свързани с погасяването на вземането по ефекта, като доказаното погасяване на
задълженията по договора /каузалната сделка/ би имало за последица и погасяване на
вземането на кредитора по ценната книга. Така напр. в решение № 248/23.01.15 г. по т. д. №
3437/13 г. на І т.о. ВКС, решение № 17 от 19.02.2015 г. по т. д. № 3385/2013 г., т. к., І т.
о. на ВКС, решение № 76 от 11.05.2016 г. по т. д. № 3503/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и т.
н.
В заключение следва, че в т. 17 на ТР № 4/2014 г. не се вменява задължение на
ищеца да доказва каузата, но не се изключва интереса и възможността му, като
поемател по запис на заповед, да докаже такава, с цел преодоляване защитата на ответника,
свързана с възражения за погасяване на вземането.
В случая не се твърди такова погасяване, а единствено факти, свързани с причините
и мотивите за издаването на ценната книга, които обаче са ирелевантни по делото.
В заключение и с оглед на изложеното съдът приема, че представеният запис на
3
заповед от 08.05.2016 г. установява годно за изпълнение вземане на ищеца К. К., в
качеството му на поемател на ценната книга, срещу ответника Б. С. Б., като издател на
записа, чиято изискуемост е настъпила на падежа – 30.10.2016 г.
Въпреки възложената доказателствена тежест, ответникът не ангажира доказателства
за плащане на задължението си по записа, поради което съдът приема, че към датата на
приключване на съдебното дирене, то все още е дължимо.
Следователно, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 538 вр. с чл.535 от
ТЗ за установяване съществуване на вземане по запис на заповед от 08.05.2016 г., предявен
срещу Б. С. Б., като основателен и доказан, следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, право на разноски има само
ищецът. Последният е представил Списък по чл.80 от ГПК, съгласно който е извършил
съдебни разноски в хода на настоящото исково производство в общ размер на 1230, 00 лв.,
от която сума 280,00 лв. е за доплатена държавна такса, а 950,00 лв., съставлява заплатено
адвокатско възнаграждение на адвоката, представлявал го по делото. Отделно, в хода на
проведеното ч.гр.д. № 43829/2020 г. ищецът е извършил разноски в общ размер на 960,00 лв.
от която сума 280 лв. за заплатена държавна такса, а 680,00 лв. за платено адв.
възнаграждение на адвоката, подал заявлението по чл.417 от ГПК .Така общия претендиран
от ищеца за възстановяване размер на съдебните разноски от двете фази на производството,
възлиза на сумата от 2190,00 лв.
В зависимост от изхода на делото, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на
пълния размер на извършените от него съдебни разноски, в т.ч. сторените в хода на
заповедното производство.
При този изход на спора пък ответника няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът на осн. чл.235, ал.1 от ГПК,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, с пр.осн. чл.535, ал.1 вр. чл.538, ал.1 и чл. 491 от
ТЗ, подаден по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, от К. С. К., ЕГН **********, с адрес .... срещу
Б. С. Б., с ЛНЧ ********** с адрес: ... че ответникът Б. Б. дължи на ищеца К. К., по Запис
на заповед, издаден на 08.05.2016г., с падеж 30.10.2016 г., сумата от 14 000,00 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
11.11.2020 г. по ч.гр.д. № 43829 /2020 г. по описа на СРС, 164-ти състав.
ОСЪЖДА Б. С. Б., с ЛНЧ ********** с адрес: ... да заплати на ищеца К. С. К.,
ЕГН **********, с адрес .... сумата 2190,00 лв., от която 1230, 00 лв., съставлява разноски за
настоящото исково производство, а 960,00 лв. съответно разноски, сторени в хода на ч.гр.д.
№ 43829/2020 г. по описа на СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4