Р Е Ш Е Н И Е
№
1258
гр.Варна, 31.03.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ – ти състав в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р. Х.
при секретаря Г.Д. като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№435 по описа за 2016 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Ищците претендират от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищците, действащи чрез своята майка и
законен представител издръжка, както следва: За детето Н. Д. С. месечна
издръжка в размер на 150лв. (сто и петдесет лева) с падеж до 10-то число
на месеца за който се дължи, считано от датата на предявяване на исковата молба
в съда – 18.01.2016год., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на
основание чл.143,ал.2 от СК и 750лв.
(седемстотин и петдесет лева) издръжка за минало време за пет месеца назад
от подаване на иска в съда по 150лв. на месец за периода от 01.07.2015год. до
31.07.2015год. и от 01.10.2015год. до датата на входиране на исковата молба в
съда, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл.149
от СК и за детето Р. Д. С. месечна издръжка в размер на 150лв. (сто и петдесет лева) с падеж до
10-то число на месеца за който се дължи, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 18.01.2016год., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание чл.143,ал.2 от СК
и 750лв. (седемстотин и петдесет лева) издръжка за минало време
за пет месеца назад от подаване на иска в съда по 150лв. на месец за периода от
01.07.2015год. до 31.07.2015год. и от 01.10.2015год. до датата на входиране на
исковата молба в съда, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска, на
основание чл.149 от СК. Молят за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ищците, действащи чрез своята майка и законен
представител излагат че са непълнолетни. Ответникът е техен баща. Ответникът не
осигурява доброволно издръжка, с която да се задоволяват нуждите на децата от
храна, отопление, облекло и да се покриват разходите по отглеждането им.
Нуждата от издръжка на децата е много по-голяма от собствените възможности на
майката да им осигурява такава.Майката на децата не е трудово ангажирана,
защото е в майчински и отглежда сама децата си, за което получава от ДСП сума в
размер на 185лв.
Родителите на децата нямат сключен граждански брак. От
октомври месец на 2012год. живеят на семейни начала и през началото на месец
юли 2015год. се разделят. С ответника
майката на децата не живее заедно от седем месеца, като в този период той е
превел на 10.08.2015год. сумата от 150лв. за издръжка и в края на месец август
2015год. в брой е дал на майката на децата сумата от 50лв. В края на месец
септември 2015год. ответникът Д.А.С. е
дал сумата от 200лв. на бабата на децата Р. Кр.К., като й е обяснил, че ги дава
за издръжка за децата.
Ответникът има възможност да дава на децата
претендираната издръжка, тъй като същият работи в „К. Е.”ЕООД с ЕИК: * на
длъжността „машинен оператор” и получава месечно трудово възнаграждение, което
надхвърля в голяма степен собствените му доходи
и възможности за осигуряване на
необходимите средства за покриване нуждите на децата.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор на исковата молба. Излага, че с майката на ищците
са живели заедно от октомври 2012год. до юли 2015год.в неговата къща. На
12.11.2013год. се ражда дъщеря им Р. На 28.12.2014год. се ражда сина им Н. През
целия период на съвместното им съжителство е работил само ответникът и
единствено той е осигурявал средства за нуждите на семейството и издръжката на
децата. През юли 2015год. родителите на децата вземат решение да не
съжителстват заедно. Майката на децата, заедно с тях напуска семейното жилище.
Тъй като ответникът има проблеми с осъществяване режим
на лични отношения с децата, преустановява плащането на уговорената между
страните издръжка. Сочи, че работи и живее в собствената си къща на семейни
начала с лицето С. С.С..Счита, че при липсата на постановено решение за
предоставяне на родителските права по отношение на децата е спорен въпросът кой
да заплаща издръжка в полза на децата, как да се определи размерът на
издръжката и вината от неплащането на тази издръжка.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуален
представител адв.К. от ВАК , поддържат исковете. В хода по същество на делото
молят за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът, чрез
проц.представител адв. К. от ВАК моли за определяне на издръжка в минимално
установения от закона размер.
Контролиращата страна Д. “С. п.” Д., редовно призована не изпраща
представител.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства съобразно чл.235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за
раждане, издадено от Община Варна/л.4/родители на малолетното дете Н.
Д. С., родено на ***год., ЕГН:********** са лицата: Д.Н.С. и Д.А.С..
Видно от
представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Община Варна/л.5/
родители на малолетното дете Р. Д. С., родено на ***год., ЕГН:**********
са лицата: Д.Н.С. и Д.А.С..
По делото е
приета служебна бележка с изх.номер 157/02.12.2015год. , издадена от К. Е. ЕООД,
съгласно която лицето Д.А.С. работи в К. Е. ЕООД и е получил следните брутни
трудови възнаграждения: м.декември 2014год. 340лв.; м.януари 2015год.
360лв.;м.февруари 2015год.360лв.;м.март 2015год.360лв.; м.април
2015год.360лв.;м.май 2015год. 360лв.; м.юни 2015год.360лв.;м.юли 2015год.380лв.;
м.август 2015год. 380лв.;м.септември 2015год. 380лв.;м.октомври 2015год. 540лв.
и м.ноември 2015год. 540лв. Същите доходи на ответника са удостоверени в
удостоверение изх.№7/28.01.2016год., издадено от К. Е. ЕООД , като в
удостоверението фигурира и трудовото възнаграждение на ответника за м.декември
2015год., което възлиза в размер от 540лв.
Към
доказателствата по делото е приет нот.акт №*, том *, рег№*, дело №* от
11.08.2015год.,съставен от нотариус с район на действие РС-Д., вписан в регистъра
при НК под номер *, се установява, че на 11.08.2015год. ответникът е признат за
собственик на недвижим имот, находящ се в село М., община *, обл.*.
Към
доказателствата по делото е приобщен соц.доклад, изготвен от контролиращата
страна.
Приобщени към
доказателствата по делото са удостоверение №94ДД/0005 от 11.03.2016год., издадено от ДСП град * и
заповед на ДСП –*. Съгласно удостоверението за периода от 03.2015год. до
12.2015год. ищцата е получавала месечна соц.помощ в размер на 185лв., а за
периода от 01.2016год. до 02.2016год. месечна соц.помощ в размер от 85лв. От
заповедта се установява промяната в размера на соц.помощ, който ищцата получава
месечно.
Приобщено към
доказателствата по делото е удостоверение с изх.номер 113/2016год., издадено от
Служба по вписванията гр.Д., съгласно което ищцата Д.Н.С. през периода от
15.03.2006год. до 15.03.2016год. няма вписвания и отбелязвания.
Приета по делото
е справка за ответника, издадена от СВ гр.Д., в която са отразени придобивни и
прехвърлителни сделки на името на ответника.
Приетото по
делото удостоверение изх.№8/28.01.2016год. за доходите на лицето С. С.С. съдът
не цени, тъй като същото е неотносимо към настоящия спор.
Предвид гореизложената фактическа
обстановка съдът извежда следните правни изводи:
Няма спор между страните, а и от приетите по
делото удостоверения за раждане се установява, че ответникът е баща на децата Н. Д. С., роден на ***год., ЕГН:********** и Р. Д. С.,
родена на ***год., ЕГН:**********. Възраженията на ответника , че при липсата
на съдебно произнасяне по въпроса за родителските права, относно децата Н. и Р.,
исковете за издръжка се явяват недопустими съдът не споделя. Искът за
присъждане на издръжка в полза на непълнолетен е самостоятелен иск, който не е
обусловен от наличието на влязло в сила решение, относно упражняването на
родителките права. Претендираната в настоящото производство издръжка е в полза
на малолетни деца. Съгласно императивно предвидените разпоредби на чл.143 от СК
двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
грижите на родителя, при когото се отглежда детето/Пост.5/70год. на Пленума на
ВС/. В настоящия казус няма спор между страните , че в претендирания период от
време децата се отглеждат от своята майка, която е напуснала жилището в което
са живеели съвместно с ответника и са полагали общи грижи за децата. За
проц.период от време не се оспорва от ответника факта, че не е плащал издръжка
в полза на децата. В съдебно заседание проведено на 17.03.2016год. е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че за
претендирания за минало време период, ответникът не е плащал издръжка в полза
на децата. Твърденията на ответника, че не е плащал издръжка, тъй като не му
била предоставена възможност за лични отношения с децата, съдът намира за
неотносими към настоящия спор, тъй като задължението за издръжка на малолетен е
безусловно и не може да бъде обусловено неизпълнението му със сочените от
страна на ответника доводи.
Предвид
гореизложеното се извежда извод за основателност на предявените искове.
Преценявайки
потребностите на децата, обусловени от тяхната възраст, социално-икономическите условия на
живот в страната , факта, че ответникът
е работоспособен и реализиращ постоянен трудов доход в минало време и към момента,
отчитайки обстоятелството, че майката на децата е трудоспособна, но неработеща,
същата получава месечни доходи, идващи
от получаване на соц.помощи, давани за майчинство, съдът определя общата месечна
издръжка за всяко едно от децата , които
са със незначителна разлика във възрастта в размер на 160лв., от които бащата
следва да заплаща по 110лв., а разликата от 50лв. да се поеме от майката. Приоритетното
парично участие на бащата е обусловено
от обстоятелството ,че същия е трудово зает със сравнително добър месечен
доход, притежаващ недвижим имот и явно с по-добри финансови възможности от
майката. Освен това в непосредствена тежест на майката са грижите за отглеждане
и възпитание на детето, което обстоятелства е със касателство при определяне
размера на издръжката, дължима от родител в полза на непълнолетно дете./ т.7 от
Пост.5/70год. на Пленума на ВС/. Предвид изложеното исковите претенции,
основани на чл.143, ал.2 от СК , следва да се уважат до размера от 110лв., като
за разликата над този размер до претендираните 150лв. да се отхвърлят. Този размер е съобразен с минимално
определения в закона размер на издръжка за непълнолетен и с обстоятелството, че
ответникът дължи издръжка в полза на двете деца и дохода които реализира
позволя реално изпълнение на издръжка в този размер.
Така присъденият размер на издръжката се дължи от деня на предявяване на
исковете с правно основание чл.143, ал.2
от СК –18.01.2016год., ведно със законната месечна лихва за всяка закъсняла
вноска с падеж – до 10-то число на месеца,
за който се дължат издръжките, до настъпване на обстоятелства, обосноваващи
тяхното изменение или прекратяване.
Предявените искове
за издръжка, за минало време, предвид гореизложените обстоятелства за нуждите
на децата и възможностите на родителите , социално –икономическите отношения,
съществували в този период от време и наличието на материално правна уредба по
отношение размера на издръжката, за част
претендирания период, различна от установената към момента на момента на подаване на
исковата молба , мотивира съда , че
следва да се уважат претенциите за
издръжка за минало време , до размера от 100лв./сто лева/ месечно за всяко от
децата или общо за претендирания период
от 01.07.2015год. до 31.07.2015год. и от 01.10.2015год. до датата на входиране
на исковата молба в съда в общ размер от
455лв., на осн. чл. 149 от СК, като за разликата до претентираните 750лв.,
исковете следва да се отхвърлят. Като законна последица от уважаването на
исковете следва да се присъди лихва от датата на подаване исковата молба в съда
– 18.01.2016год. до окончателното изплащане.
На
основание чл.242, ал.1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, и с оглед изхода на делото, ответникът
следва да заплати държавна такса в общ размер на 353.20лв., от която 316.80лв.
по исковете с правно основание чл.143,ал.2 от СК и 36.40лв. до исковете с
правно основание чл.149 от СК.
Ищците са
депозирали искане за присъждане на разноски, но не са представили списък на разноските
, нито доказателства, че такива са реализирани в определен размер. Предвид на
това съдът не присъжда разноски на ищците, съобразно уважената част от
исковете.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.А.С. , ЕГН: ********** с адрес *** да заплаща в
полза на децата Р. Д. С., ЕГН:********** и Н. Д. С., ЕГН:********** , действащи чрез своята майка и
законен представител Д.Н.С., ЕГН: **********,
тримата с адрес: ***, месечна издръжка в размер на по 110,00 /сто и десет лева/ за
всяко едно от децата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.01.2016
год., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж до десето
число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.143, ал.2 СК, като в останалата част до
претендираните 150лв./сто и петдесет
лева/ месечно, отхвърля исковете,
поради неоснователност.
ОСЪЖДА Д.А.С.
, ЕГН: ********** с адрес *** да заплаща в полза на децата Р. Д. С., ЕГН:**********
и Н. Д. С., ЕГН:********** ,
действащи чрез своята майка
и законен представител Д.Н.С.,
ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, издръжка за минало време за периода от 01.07.2015год.
до 31.07.2015год. и от 01.10.2015год. до датата на входиране на исковата молба
в съда-18.01.2016год. в общ размер от 455лв./четиристотин
петдесет и пет лева/ или по 100лв. месечно за всяко едно от децата, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -18.01.2016год., на основание чл.149 от СК, като в
останалата част до претендираните 750лв., отхвърля
исковете, поради неоснователност.
ПОСТАНОВЯВА
предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Д.А.С.
, ЕГН: ********** с адрес *** да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна
такса в размер на 353.20лв./триста
петдесет и три лева, двадесет ст./, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от датата на
обявяване-31.03.2016год.
Районен съдия: