Р Е Ш Е Н И Е
№ 895 15.05.2019г. гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на
двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХР. ХРИСТОВ
при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр.
Христов административно
дело № 612 по описа
за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл.
от АПК, във
връзка с чл.68л, ал.1 от Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/.
Административното дело е образувано по жалба
от „ФАКТОРИНГОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД,
с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Ивайло“ №
6, представлявано от управителя С.М., чрез процесуални
представители адвокати М. П. Г. и И.Г.Б., против Заповед № 63/14.01.2019г. на председателя на Комисията за защита
на потребителите, с която на „ФАКТОРИНГОВА КОМПАНИЯ“
ЕООД, с ЕИК ********* е забранено при
упражняване на своята дейност да използва нелоялна
заблуждаваща търговска практика, а именно: Търговецът да предоставя
на интернет сайтове https://bghotelite.com и https://visit.bg невярна информация относно вида и мястото на настаняване,
като посочва, че е „хотел“, а всъщност притежава удостоверение за утвърдена категория за обект „семеен
хотел“, в нарушение на чл.68д, ал.4, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68в от ЗЗП.
Иска се
отмяната на оспорената заповед като необоснована, издадена при съществени
нарушения на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния
закон. Иска се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят „ФАКТОРИНГОВА
КОМПАНИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, редовно и своевременно призована, се представлява от адв. Г., който
поддържа жалбата и искането за присъждане на разноски в полза на доверителя му,
за заплатено възнаграждение на адвокат и внесена държавна такса.
Ответната страна – ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ
НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ /КЗП/, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. По
делото е представено становище от името на ответника, чрез юрисконсулт
Станислава Петкова-Джеджева, в което се излагат съображения за неоснователност
на жалбата и за законосъобразността на оспорената заповед. Няма направено
искане за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбата
на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
На 01.08.2018 година служители на Регионална дирекция /РД/ Бургас при КЗП
са извършили планова проверка на туристически обект – семеен хотел „Делта”,
находящ се в с.Синеморец, м-т „Поляните”, стопанисвано от жалбоподателя „ФАКТОРИНГОВА
КОМПАНИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********. При проверката било установено, че обектът има удостоверение за категоризация
с № 01038/01.08.2016 година като "семеен хотел" с утвърдена категория
"две звезди", издадено от кмета на Община Царево. За извършената
проверка бил съставен Констативен протокол № К-2638764/01.08.2018г. Към акта са
приложени удостоверение за категоризация № 01038/01.08.2016 година и Чек лист –
Приложение № 2 към чл.17, ал.1, т.2 от Наредбата за изискванията към местата за
настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на
категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на
категорията, приета с ПМС № 217 от 17.08.2015г. (л. 18-25 от делото).
На 07.08.2018г. отново длъжностни
лица на РД Бургас при КЗП извършили проверка в интернет сайт https//www.bghotelite.com и https//www.visit.bg, при която е
установено, че мястото за настаняване се представя като "хотел". За
проверката бил съставен Констативен протокол № К-2638789/07.08.2018г. Към
протокола са приложени разпечатки от посочените интернет сайтове. (л. 29-39 от
делото).
За извършените нарушения бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
К-0043542/24.08.2018г. (л. 15-17 по делото). Актът е връчен на управителя на
дружеството на 31.10.2018г.
Въз основа на направените
констатации с цитираните констативни протоколи, председателят на Комисията за
защита на потребителите с процесната заповед е забранил на ФАКТОРИНГОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД, с ЕИК
********* при
упражняване на своята дейност да прилага нелоялна заблуждаваща търговска
практика, а именно: да предоставя
на интернет сайтове https://bghotelite.com и https://visit.bg невярна информация относно вида и мястото на настаняване,
като посочва, че е „хотел“, а всъщност притежава удостоверение за утвърдена категория за обект „семеен
хотел“, в нарушение на чл.68д, ал.4, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68в от ЗЗП.
Заповедта е връчена на лично управителя
на ФАКТОРИНГОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД - Соня Мойсеева, на 01.02.2019 година.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна –
адресат на оспорения акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът следва да провери
законосъобразността на обжалвания административен акт, като прецени дали е
издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли
са процесуалните и материално правни разпоредби по издаването му и съобразен ли
е с целта на закона.
Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган. Този
извод се налага от разпоредбата на чл.68л ал.1 от ЗЗП, която указва, че когато
Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е
нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява
прилагането на търговската практика.
Заповедта съответства на изискванията за форма на административния акт по
чл.59 от АПК и съдържа както фактическите така и правните основания за
издаването й. В административното производство по издаването на процесната заповед не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Не е налице допуснато такова нарушение на
административнопроизводствените правила, което да е довело до съществено ограничаване
правата на дружеството-жалбоподател в такава степен, че да обоснове отмяната на
оспорената заповед. Обстоятелството, че съставените констативни протоколи не са
били му били предявени своевременно, не са попречили на дружеството да
осъществи защитата си, тъй като същото е било запознато със съдържанието на
съставеният за извършеното нарушение АУАН, като управителят му е заявил, че ще
представи възражения.
Процесната заповед е издадена
срещу ФАКТОРИНГОВА КОМПАНИЯ“
ЕООД за това, че
туристическият обект на търговеца се предлага като "хотел", а в
действителност обектът е категоризиран като "семеен хотел".
Установеното нарушение е квалифицирано по чл.68д, ал.1, предл.1 (съдържа
невярна информация и следователно е подвеждаща), във връзка с чл.68г, ал.4, във
връзка с чл.68в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Изричната забрана
за осъществяване на нелоялна търговска практика е установена в чл.68в от ЗЗП.
Законът за
защита на потребителите забранява нелоялните търговски практики. Българският закон,
съгласно § 13а, т.12 от ДР на ЗЗП въвежда разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно
нелоялни търговски практики от страна
на търговци към потребители на вътрешния пазар
и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/EО,
98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския
парламент и на Съвета, и Регламент (EО) №
2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Търговската практика е нелоялна ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или
е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител,
когото засяга или към когото
е насочена, или на средния член
от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена
група потребители – чл.68г,
ал.1 от ЗЗП, член 5, параграф 2 от Директива
2005/29/ЕО. Легално определение
на понятието търговска практика дава разпоредбата на § 13, т.23 от ДР на ЗЗП – „Търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна
на търговец към потребител, което е пряко свързано
с насърчаването, продажбата
или доставката на стока или
предоставянето на услуга на потребителите.
Съгласно § 13, т.28 ДР на
ЗЗП „Добросъвестност и професионална
компетентност“ е степента на специални познания,
умения и грижи, които може да
се очаква да бъдат притежавани
и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност
в сферата на дейност, упражнявана от търговеца, а съгласно § 13, т.25 ДР на ЗЗП „Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите“
е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано
решение, което води до вземане
на търговско решение, което потребителят не би взел без
използването на тази търговска практика. „Търговско решение“ е всяко
решение, взето от потребител за
това дали да закупи стока
или услуга, за начините и условията
за нейното закупуване, дали да извърши цялостно
или частично плащане, дали да
задържи стоката, или да се
разпореди с нея, да упражни правата
си, предвидени в договора по отношение
на стоката или услугата, независимо
от това, дали потребителят решава да предприеме
действие или не (§ 13, т.31 ДР на ЗЗП). Съгласно изричната разпоредба на чл.68г, ал.4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите
и агресивните търговски практики по чл.68д - 68к. Процесната заповед, с оглед
посоченото правно основание – чл.68д, ал.1, предл.1, е издадена
заради използването на заблуждаваща търговска практика – такава, която съдържа
невярна информация и следователно е подвеждаща.
Видовете туристически обекти са изброени в чл.3, ал.3
от Закона за туризма (ЗТ). Хотелите са места за настаняване от клас А, а
семейните хотели – места за настаняване от клас Б. Съответно всеки от тези
видове туристически обекти трябва да отговаря на определени изисквания,
разписани в Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за
настаняване и заведенията за хранене и развлечения (Наредбата). Дефиниция на
отделните видове места за настаняване е дадена в разпоредбата на § 1 от ДР на
ЗТ, като съгласно т.17 "хотел" е сграда или функционално свързани
сгради с минимум 15 стаи за настаняване, в която се предлагат основни и
допълнителни туристически услуги, свързани с пребиваването на туристите. Хотелът
разполага поне с едно заведение за хранене и развлечения. Съгласно
§ 1, т.23 от ДР на ЗТ, "семеен хотел" е сграда в
архитектурен стил, съответстващ на облика на селището и/или обвързан с
историята му, с капацитет от 5 до 20 стаи за настаняване на туристи, в която се
извършва хотелиерска дейност. Обектът се стопанисва от домакини или от нает
персонал, които предоставят персонално обслужване на гостите. Семейният хотел
има поне едно заведение за хранене и развлечения.
Съпоставката на двете приложения показва, че изискванията
за местата за настаняване клас А – хотели две звезди, са по-високи от тези за
местата за настаняване клас Б – семейни хотели две звезди, например относно
обзавеждането на стаите, броя и квалификацията на персонала и др.
В местата за
настаняване клас Б – семейни хотели две звезди, има по-малък брой задължителни
услуги, отколкото в местата за настаняване клас А – хотели две звезди.
От цитираните
по-горе определения за „хотел” и „семеен хотел” е видно, че двата обекта за
настаняване съществено се различават и по своя капацитет. При хотелите се
изисква да бъдат осигурени минимум 15 стаи за настаняване (с възможност за
намаляване на този праг най-много с 20 %), докато при семейните хотели
ограничението е в точно обратната посока – капацитетът може да е от 5 до 20
стаи. С оглед посочената разлика следва да се приеме, че двата вида
туристически обекти се посещават от туристи, които предпочитат различен вид
престой – в по-голямо (шумно, оживено) място за настаняване или в по-малко
(тихо, спокойно). За да избере вида туристически обект обаче, туристът следва
да е надлежно и правилно информиран какъв точно е обектът - хотел или семеен
хотел, както и за капацитета му.
Предоставяйки
невярна и подвеждаща информация относно вида на туристическия обект, жалбоподателят
действително е приложил нелоялна търговска практика по смисъла на цитираните
разпоредби на ЗЗП. Касае се за практика, която заблуждава или е в състояние да
въведе в заблуждение средния потребител, така че той да вземе търговско
решение, което иначе не би взел.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че фактически не е налице заблуждаваща търговска
практика, поради това, че процесният туристически обект е рекламиран в интернет
сайтове, които не са негова собственост и същият не може да носи отговорност за
това. От информацията, която се съдържа и в двата сайта - https//www.bghotelite.com и https//www.visit.bg, се установява, че информацията за предлаганите на
потребителите и рекламирани туристически обекти се подава от собствениците им.
В този смисъл администраторите на двата сайта не носят отговорност за
истинността на предоставената им информация. Без значение за решаване на
правния спор е обстоятелството дали дружеството – жалбоподател има собствен
сайт и каква информация по отношение на процесните туристически обекти е
представена в него. Неоснователно и необосновано е и твърдението на
жалбоподателя, че в случая не е налице нелоялна търговска практика, тъй като дружеството
не е собственик на https//www.bghotelite.com и https//www.visit.bg, в които е осъществена рекламата.
Това е така защото предоставяйки информация за своя туристически обект в
посочените сайтове дружеството осъществява реклама пряко към потенциалните свои
клиенти, които са адресата на публикуваната информация. Неоснователни и
необосновани и неподкрепени с никакви факти са твърденията на процесуалния
представител на жалбоподателя направени в съдебно заседание, че с издаване на
процесната заповед административният орган е нарушил основните принципи,
прогласени в разпоредбите на чл.7, 8 и 9 от АПК.
Предвид горното настоящия съдебен състав приема, че
са били налице
основанията за издаване на
обжалваната заповед, поради което налагането на дружеството-жалбоподател забрана при упражняване на търговската
си дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика е било законосъобразно, с оглед установеното от фактическа страна.
Съобразно изложеното съдът намира, че
оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията
му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените
правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него
се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ФАКТОРИНГОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Ивайло“ № 6,
представлявано от управителя С.М., чрез процесуални представители адвокати М. П.
Г. и И.Г.Б., против Заповед № 63/14.01.2019г. на председателя на Комисията за
защита на потребителите, с която на „ФАКТОРИНГОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД, с ЕИК
********* е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна
заблуждаваща търговска практика, а именно: Търговецът да предоставя на интернет
сайтове https://bghotelite.com
и https://visit.bg
невярна информация относно вида и мястото на настаняване, като посочва, че
е „хотел“, а всъщност притежава удостоверение за утвърдена категория за обект
„семеен хотел“, в нарушение на чл.68д, ал.4, предложение 1 /съдържа невярна
информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с
чл.68в от ЗЗП.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: