РЕШЕНИЕ
№ 2649
гр. Бургас, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120104342 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Министерството на
правосъдието, с адрес ***, предявена против Т. Д. Г., ЕГН **********, с адрес за
призоваване *** за осъждането му да заплати сумата от 10800 лева, представляваща
изплатена финансова компенсация на наследниците на починалата в следствие на
престъпление М. Н., извършено от ответника, ведно със законната лихва, начиная от
10.03.2022 год. до окончателното плащане.
Сочи се в исковата молба, че с влязла в сила присъда на Сливенския окръжен съд,
ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116 НК, извършено на
04.07.2020г., с пострадало лице М. И. Н., както и че на основание чл.3, ал.2 и ал.3, чл.12, т.1,
чл.13, ал.1 и ал.2, чл.14, т.3 от ЗПФКПП, Министерството на правосъдието е изплатило
финансова компенсация на пострадалите наследници на убитата, възлизаща на исковия
размер. Поддържа се, че при тези обстоятелства, за ищцовото министерство е възникнало
право на регрес, поради което се моли за уважаване на исковите претенции. Ангажират се
писмени доказателства.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез особения си
представител, назначен по реда на правната помощ, в който възразява против иска и моли да
бъде отхвърлен, като плащанията останат за сметка на държавата, евентуално моли за
прихващане и приспадане на сумите, за които е осъден. Отделно ответникът лично е подал
отговор, в който е заявил, че няма възможност да изплати търсената сума, понеже е в *** и
1
получаваното от него трудово възнаграждение е под запор. Ответникът вече е бил осъден от
съда да заплати на пострадалите наследници значителни суми и не следва да плаща
повторно. Евентуално моли сумата за финансова компенсация да бъде приспадната от
сумите, за които е осъден от наказателния съд.
Предявените искове са с правно основание в чл.16 от ЗПФКПП и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковете са основателни.
Съгласно чл.3, ал.1 ЗПФКПП при условията и по реда на този закон подпомагане
могат да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от
престъпления от общ характер, а финансова компенсация - пострадали, претърпели
имуществени вреди от престъпленията, посочени в ал. 3. Съгласно чл.3, ал.2 от закона,
когато пострадалият е починал в резултат на престъплението, правото на подпомагане и
финансова компенсация преминава върху неговите наследници или върху лицето, с което се
е намирал във фактическо съжителство. Според чл.3, ал.3 от закона, финансова компенсация
могат да получат лицата по ал. 1 и 2, когато са претърпели вреди от престъпленията: 1.
тероризъм; умишлено убийство; опит за убийство; умишлена тежка телесна повреда;
блудство; изнасилване; трафик на хора; 2. престъпления, извършени по поръчение или в
изпълнение на решение на организирана престъпна група; 3. други тежки умишлени
престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна
повреда.
В случая предпоставките на чл.3 ЗПФКПП са изпълнени изцяло. От
доказателствата се установява, че с присъда № ***г. на СлОС по НОХД № ***г. Т. Д. Г. е
бил признат за виновен за това, че на 04.07.2020г. умишлено е умъртвил чрез удушаване М.
И. Н., като деянието е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост, с
което е извършил престъпление по чл.116, ал.1, т.6 НК, като е осъден на 17 години лишаване
от свобода. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в сила. Умишленото убийство е сред
престъпленията по чл.3, ал.3 ЗПФКПП, за които се полага даване на от страна на държавата
на финансова компенсация на пострадалите лица, респ. на техните наследници. Самата
финансова компенсация е за претърпени от престъплението имуществени вреди.
С решение на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления от 18.10.2021г. е разрешено предоставянето на финансова компенсация в
размер на 800 лева на Х. Н. Н., наследник на починалата от престъплението М. И. Н., като
тази компенсация е за понесени разходи за съдебни и деловодни разноски.
Със същото решение на Националния съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления е разрешено предоставянето на финансова компенсация в
размер на 10000 лева на Н. Н., наследник на починалата от престъплението М. И. Н., като
тази компенсация е за пропуснати средства за издръжка.
2
Финансовата компенсация е разпоредена при спазване на чл.12, ал.2 ЗПФКПП, тъй
като вече е била налице влязла в сила осъдителна присъда.
Видно е от платежните нареждания, че на 10.03.2022г. сумите са били изплатени на
правоимащите.
При това положение искът е основателен. Според чл.16 ЗПФКПП министърът на
правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява регресен
иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването на
изплатената парична сума. В случая министерството има право на регрес, след като е
платило на наследниците на пострадалия от престъплението суми за финансова
компенсация. Сумите са платени на правоимащи лица, след влизане в сила на осъдителната
присъда, за престъпление, за което се полага такъв вид компенсация и за имуществени
вреди, които могат да бъдат компенсирани съгласно чл.14, ал.1 ЗПФКПП.
Възраженията на ответника, че се намира в *** и няма възможност да плати
търсените суми, нямат отношение към решаване на делото. След като Министерството на
правосъдието е заплатило финансова компенсация на правоимащите лица, няма пречка по
реда на регреса да иска връщане на платените суми от лицето, осъдено с влязлата в сила
присъда. Не е предвидена законова възможност и плащанията да останат за сметка на
държавата, в случай, че ответникът няма възможност да плати. Не може да се уважи и
искането на ответника за прихващане и приспадане на тези суми със сумите, за които той е
осъден с влязлата в сила присъда по наказателното дело, защото повечето от тези суми са
присъдени като обезщетение за неимуществени вреди, отделно от това страните по двете
дела не са идентични.
Ето защо искът е основателен и трябва да се осъди ответникът, като извършител на
престъплението, да заплати на ищеца сумата от общо 10800 лева за финансова компенсация,
ведно със законната лихва от деня на плащането – 10.03.2022г. до окончателното изплащане
на сумите.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК, доколкото ищецът е
освободен от заплащане на такса, ответникът трябва да бъде осъден да заплати по сметка на
БРС такса от 432 лева за предявения иск.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Д. Г., ЕГН **********, понастоящем в *** да заплати на
Министерството на правосъдието, с адрес *** сумата от 10800 лева /десет хиляди и
3
осемстотин лева/, представляваща изплатена финансова компенсация на наследниците на
починалата в следствие на престъпление М. И. Н., извършено от ответника, ведно със
законната лихва, начиная от 10.03.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Т. Д. Г., ЕГН **********, понастоящем в *** да заплати на
Министерството на правосъдието, с адрес *** сумата от 100 лева /сто лева/ съдебно –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Т. Д. Г., ЕГН **********, понастоящем в *** да заплати на БРС сумата
от 432 лева /четиристотин тридесет и два лева/ такса за разглеждане на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
4