№ 401
гр. Бургас, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. С
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500177 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Със съдебно решение № 261174 от 01.11.2021г.,постановено по гр.д.№2638/2020г.по
описа на БРС,районният съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К.
ГР. ГР. с ЕГН-**********,че като поръчител по договор за кредит от
26.08.2014г.дължи/солидарно с В В Г с ЕГН-**********/ на „Банка ДСК“ АД с ЕИК-
********* сумата от 2689.28 лева,представляваща главница за периода от 15.07.2020г.до
15.10.2021г.,сумата 99.68 лева обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/ за периода
от 15.01.2019г.до 23.10.2019г.,сумата от 0.40 лева обезщетение за забава за периода
24.10.2019г.-29.10.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
15.10.2021г.до окончателното изплащане,които вземания са част от предмета на Заповед за
незабавно изпълнение №9376 от 12.12.2019г.на ВРС по ч.гр.д.№17731/2019г.,като е
ОТХВЪРЛИЛ ИСКА за горницата над 2 689.28 лева до 8 737.30 лева главница,за сумата от
201.96 лева договорна лихва за периода от 15.01.2019г.до 23.10.2019г.,за горницата над 99.68
лева до 178.39 лева обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/,за горницата над 0.40
лв.до 17.23 лева обезщетение за забава и за сумата 120 лева разход за изискуем кредит,както
и за законната лихва от 29.10.2019г.до 14.10.2021г.
Срещу съдебното решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ е подадена въззивна
жалба от ищеца „Банка ДСК“АД, с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност.
Срещу съдебното решение е подадена въззивна жалба от ответника Г.,като същото е
оспорено изцяло с оплаквания за недопустимост,а в частта,с която е УВАЖЕНА исковата
претенция решението е оспорено като неправилно.
Въззивната жалба на ищеца е депозирана в законоустановения срок,внесена е
държавната такса за въззивното обжалване.
1
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника Г.,който е депозирал
писмен отговор в законоустановения срок.
Въззивната жалба на ответника е депозирана в законоустановения срок,внесена е
държавната такса за обжалването.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца,който е депозирал
писмен отговор в законоустановения срок.
С въззивната си жалба ищецът „Банка ДСК“ АД е оспорил решението на БРС в
отхвърлителната му част,излагайки оплаквания за неговата незаконосъобразност и
неправилност. Оспорен е изводът на районния съд,че не е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита,като счита,че съдът е присъдил произволно определени от него
вноски с настъпил падеж.Направен е анализ на относими към предсрочната изискуемост
доказателства,въз основа на който въззивникът-банка намира за неправилен и необоснован
изводът на съда,че не е била допусната забава над 90 дни. Този извод съдът е изградил
върху приетата първоначална СИЕ,но противно на даденото заключение и изчисления.
Изтъква се и противоречие в мотивите,тъй като от една страна съдът е приел,че кредитът е
бил обслужван редовно до 15.08.2017г.,а след това има плащания на вноски със
закъснение,а от друга страна е игнорирал таблицата към заключението на ССчЕ,съдържаща
информация по спорния въпрос.Изложени са и правни аргументи относно неправилността
на решението,съдържащи се в ТР № 8/02.04.2019г.по т.д.№8/2017г.на ОСГТК на ВКС , ТР
№4/18.06.2014г.по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС и решение по т.д.№16/2019г.на
ВКС,ТК.В тази връзка посочва,че ако по делото се установи,че кредиторът не е упражнил
надлежно потестативното си право да обяви предсрочната изискуемост на кредита,то
изискуемостта на вземането не може да бъде отречена в исковото производство.
Упражняването на това право може да се осъществи в исковото производство с връчване на
препис от исковата молба.Предвид тези аргументи въззивникът –ищец счита,че дори да се
приеме,че по кредита не е била допускана забава над 90 дни и изводът на районния съд е
правилен,то доколкото по делото е установена забава в плащанията по кредита,което е
основание за изискуемост по чл.20.1 от ОУ и има изявление в исковата молба за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем,то с връчване на препис от исковата молба вземането на
кредитора е станало предсрочно изискуемо ,което е основание за уважаване на предявения
иск в цялост.Намира за неправилен отказът на съда да се произнесе по предявения
осъдителен иск,като намира,че изложените мотиви не кореспондират с утвърдената съдебна
практика по този въпрос.Позовава се на съдебна практика на ВКС.Моли за отмяна на
решението и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което предявените искове
да бъдат уважени.Претендира разноски.
В представения писмен отговор на въззивната жалба на ищеца,ответникът К.Г. е
изложил становище,че доводите на ищеца подкрепят и обосновават твърденията на
ответника във въззивната му жалба,че съдът се е произнесъл по непредявен иск.Предмет на
исковата претенция е неизпълнение на кредитно задължение за периода от м.януари
2019г.до м.октомври 2019г.-просрочие на 10 месечни вноски.Основанието на този иск е
настъпила предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение.Съдът е разгледал иск за частично месечно неизпълнение на
кредитното задължение,който се отнася за друг период от време,различен от посочения в
исковата молба и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Такъв иск ищецът не е
предявявал.Посочва,че също е оспорил изчисленията на съда но в друг аспект,като счита,че
данните от ССчЕ са били правилно кредитирани от районния съд,но изчисленията в
експертизата са направени при лихвен процент за забава 13.5% пункта,какъвто не е
договарян,нито индивидуално,нито е посочен в ОУ,а според вещото лице е приет от някакъв
съвет на банката.Ответникът поддържа становището си,че банката е приложила самоволно
този лихвен процент,като се е обогатила неоснователно и е създала допълнителна
финансова тежест за длъжника.Поддържа се искането банката да бъде задължена да
представи Стандартен европейски формуляр,от който да се установи предоставената на
длъжника преддоговорна информация.Намира за неоснователни твърденията на ищеца,че
2
волеизявлението за предсрочна изискуемост е инкорпорирано в исковата молба,като се
сочи,че в заключението на вещото лице е ясно посочено,че длъжникът не е допускал
просрочие по кредита за повече от 90 дни,а макар и със забава е плащал
вноските,впоследствие е сключил и споразумение с банката и е правил погашения в по-
голям размер,на базата на което банката приема извършените плащания и до настоящия
момент. По оплакванията на ищеца,че съдът не е разгледал предявеният при условията на
евентуалност осъдителен иск,ответникът изразява становище,че ако въззивният съд
прецени,че този иск следва да бъде разгледан и предсрочната изискуемост е обявена с
връчване на исковата молба,то следва да се съобразят извършените до момента от длъжника
и поръчителя плащания,които според ССчЕ в първата инстанция са възлизали на над 20 000
лева.При този иск също следва да бъдат съобразени възраженията на ответника за
произволно начислен лихвен процент за забава от 13.5 пункта. Моли въззивната жалба на
ищеца да бъде оставена без уважение.Претендира разноски.
С въззивната жалба на ответника Г. решението на БРС е оспорено изцяло като
недопустимо,с изложени твърдения и оплаквания за това,че съдът се е произнесъл по
непредявен иск.Счита,че съдът не е изпълнил задължението си да извърши проверка на
валидността и действителността на издадената заповед за незабавно изпълнение,като
провери и истинността на всички факти и обстоятелства,посочени в извлечението от
счетоводните книги на банката.Това не е било сторено от исковия съд,който не е извършил
и съпоставка на записите в счетоводното извлечение с изискванията на чл.60 от ЗКИ.Твърди
се,че извлечението от счетоводните книги не посочва вярно броя на вноските,които не са
издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени,не е вярно посочен и
общият размер на просрочената сума и на непогасената част от дълга,при обявена
предсрочна изискуемост.Прави се довод,че събраните по делото доказателства категорично
опровергават верността и истинността на записите в извлечението от счетоводните книги на
банката,което представлява основание за исковия съд да отхвърли предявения иск,но вместо
да стори това,съдът е разгледал факти и обстоятелства,които имат отношение към дълга,но
не са въведени като предмет на делото с обстоятелствената част и петитума на исковата
молба.Посочва,че въз основа на новите факти и обстоятелства съдът е приел,че оставащата
неизплатена главница е в размер на 7395.49 лева,но при настъпила предсрочна
изискуемост,а по-горе в мотивите си е формирал извод,че не е настъпила предсрочна
изискуемост. По отношение на лихвата за просрочени кредити в размер на 13.5 % ищецът е
представил решение на комитета на директорите на банката,а ответникът е възразил,че
такава лихва не е била договаряна.Следователно,изчисленията на вещото лице ,направени
при този лихвен процент и данните в експертизата за този размер на дълга,не следва да се
кредитират,тъй като са изчислени в хипотеза на предсрочна изискуемост и при лихвен
процент,който не е бил предмет на договаряне. След като кредитът не е предсрочно
изискуем,то според ответника неговото олихвяване следва да се извършва при лихва
10%,какъвто е договореният лихвен процент.На следващо място,при действие на договора
няколко пъти е бил променян индексът SOFIBOR,след това е отпаднал и банката еднолично
е въвела нови правила,които не е съобщила на длъжника,не е изговен и връчен на длъжника
нов погасителен план.Посочва се,че по делото няма данни за размера на остатъка от
дълга,при олихвяване с договорения лихвен процент 10%,няма данни за последния
погасителен план,което е така,защото тези факти и обстоятелства не са били въведени с
исковата молба и не са били предмет на делото. Оспорен е изводът на съда,че предявеният
иск с правно основание чл.422 ГПК не може да бъде отхвърлен,макар да не е настъпила
предсрочната изискуемост,тъй като следва да се съобрази фактът,че междувременно е
изтекъл период,в който няма плащане на вноските,чиито падежи са настъпили.Такива факти
и обстоятелства ищецът не е навел в исковата молба,съдът не е бил сезиран с такъв иск и не
дължи произнасяне по него, а ответникът не е организирал защитата си по приетите
самоволно от съда за установени факти и обстоятелства.Прави довод,че ако ищецът бе
посочил в исковата си молба претенция за частично или напълно неплатени
вноски,ответникът-поръчител би направил възражение по чл.147 ЗЗД за недължимост на
тези вноски.Предвид разгледаните факти и обстоятелства касаещи плащането и пропуските
3
в плащането на дълга извън периода,посочен в исковата молба- 15.01.2019г.-
15.10.2019г.които не са въведени в исковата молба,съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение ,което представлява основание за обезсилване на постановеното
решение и връщане на делото на БРС за ново разглеждане от друг съдебен състав. Във
въззивната жалба са изложени оплаквания и за неправилност на решението ,като се сочи,че
съдът не е разгледал възраженията на ответника за нищожност на договора за потребителски
кредит с отговора на исковата молба. Ответникът е възразил,че на длъжника не е бил
представен Стандартен европейски формуляр съобразно изискванията на ЗПК и изрично е
поискал ищецът да го представи.Направил е възражение и относно лихвения процент от 13.5
пункта,който не е договарян в ОУ или в договора за потребителски кредит,а е бил определен
въз основа на решение на комитета на директорите на банката.По делото са били събрани
доказателства,включително и ССчЕ,че остатъкът от кредита е бил олихвяван с този лихвен
процент,а не с договорения такъв от 10%. Съдът е следвало и служебно да извърши
преценка за неравноправност на клаузи от договора,което не е било сторено. Във въззивната
жалба са изложени подробни аргументи в подкрепа на възражението,въведено с отговора на
исковата молба ,за неспазване на изискванията на чл.11 от ЗПК за съдържанието на договора
за потребителски кредит,за липсата на яснота относно компонентите,които се включват в
ГПР съобразно чл.19 ал.1 ЗПК ,не е посочена и методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съобразно чл.33а ЗПК.Не е посочен лихвеният процент,който се прилага при
просрочени плащания,изчислен към момента на сключването на договора за
кредит,начините за неговото променяне и стойността на всички разходи,които се дължат
при неизпълнение на договора.В договора е посочен само лихвеният процент,който се
прилага при редовни плащания,но не е посочена стойността на всички разходи,които се
дължат при неизпълнение на договора.Не се съдържа и предупреждение към потребителя за
последиците при просрочие на вноските.Заявява,че от доказателствата по делото е видно,че
банката многократно е извършвала промени на БЛП по кредита,но нито веднъж не е
предоставила на длъжника актуален погасителен план.От справка на л.366 и разпита на
вещото лице е било установено,че банката е прилагала завишени лихвени проценти по свое
усмотрение ,но нито веднъж не е уведомила длъжника и не е съставила и връчила на
длъжника нови погасителни планове. В договора за потребителски кредит не се съдържат
клаузи,които дават право на банката да извършва едностранно тези действия.Въззиивникът
–ответник счита,че посочените нарушения на императивни разпоредби на ЗПК обуславя
нищожност на договора на основание чл.22 ЗПК.Сочи се конкретно и нарушение на чл.11
ал.1 т.10 ЗПК.Въззивникът счита,че съдът е постановил решение в противоречие с
материалния закон,като моли за отмяната му и отхвърляне на предявения иск.Въззивникът-
ответник също е направил доказателствено искане за допускане на ССчЕ.
В постъпилия отговор на ищеца не е споделено оплакването на ответника за
недопустимост на съдебното решение,както и оплакванията,че съдът не се е произнесъл по
възраженията на ответника за неравноправност на клаузи и за нищожност на договора за
потребителски кредит.В мотивите на решението съдът е посочил изрично,че счита
възраженията за неоснователни.Не се споделя и оплакването,че кредиторът многократно и
едностранно е променял договорената възнаградителна лихва по кредита,произволно и по
свое усмотрение. Посочва,че договореният лихвен процент от 10 пункта е бил
промоционален,а с изпадането на длъжника в забава след 14.08.2017г.,когато е последното
постъпление по разплащателната сметка,кредитополучателят се е лишил от договорената
преференциална лихва и кредиторът е приложил стандартният лихвен процент 6 месеца
след настъпването на основанието,въпреки правото му да стори това по-рано.По отношение
на възражението за неравноправност на клаузата досежно договорената лихва,банката се
позовава на съдебна практика и посочва,че в случая отпадането на привилегията е в
резултат на неизпълнение на условията за ползването и от кредитополучателя,а
увеличението на лихвата е ограничено до ставки,приложими към стандартни кредити ,при
което длъжникът не се поставя в по-обременително положение спрямо останалите
потребители –клиенти на банката.По отношение промените в индекса СОФИБОР се сочи,че
тези промени са извън контрола на банката,а индексът е бил в посока намаление.По
4
отношение на изискуемостта на кредита се моли съдът да вземе предвид изложеното във
въззивната жалба на ищеца,като е направено и подробно изложение на доказателствата
досежно надлежното упражняване на правото да се обяви кредита за предсрочно
изискуем.Позовава се на съдебна практика.Посочва,че споделя оплакването на ответника за
това,че експертните заключения са изготвени при твърденията на ищеца за настъпила
предсрочна изискуемост на вземането, поради което изводите на съда,ако се приеме,че
вземането не е предсрочно изискуемо,не почиват на съответно необходимите,но
ненаправени в хода на делото експертни изчисления.
Доказателствените искания на двете страни –за допускане на допълнителна ССчЕ
по поставените от тях въпроси са уважени от въззивния съд при условията на чл.266 ал.3
ГПК.По делото е допусната и приета допълнителна ССчЕ,която не е оспорена от страните.
Уважено е и искането на въззивника-ответник К.Г. да бъде задължен въззивникът-ищец
„Банка ДСК“АД да представи Стандартен европейски формуляр,предоставен на
кредитополучателя и съдържащ преддоговорната информация,с указания относно
последиците от непредставянето му съгласно чл.161 ГПК.
В съдебно заседание въззивникът-ищец „Банка ДСК“ЕАД,редовно уведомен,се
представлява от главен юрисконсулт Михайлова,която поддържа въззивната жалба и моли
за уважаването и.Оспорва въззивната жалба на ответника. Няма нови доказателствени
искания, претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът-ответник К.Г.,редовно уведомен,не се явява.
Представлява се от пълномощника си адв.Владикова,която поддържа подадената въззивна
жалба и оспорва въззивната жалба на ищеца.Няма нови доказателствени искания,претендира
разноски.
Пред БРС ищецът „Банка ДСК“АД е предявил иск срещу ответника К. ГР. ГР.,като
е поискал от съда да приеме за установено по отношение на ответника К. ГР. ГР.,че дължи
на ищеца „Банка ДСК“АД ,в качеството си на поръчител ,солидарно с кредитополучателя В
В Г на основание договор за поръчителство към договор за потребителски кредит от
26.08.2014г.следните суми: 10 267.30 лева главница по договора за кредит; 201.96 лева-
неплатена договорна лихва,натрупана в периода от 15.01.2019г.до 23.10.2019г.;178.39 лева-
обезщетение за забава,натрупано в периода от 15.01.2019г.до 23.10.2019г.;17.23 лева-
обезщетение за забава след настъпване на изискуемост,натрупано за периода от
24.10.2019г.до 29.10.2019г.и 120 лева разходи за изискуем кредит,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК- 29.10.2019г.
до окончателното изплащане на задължението,за които вземания е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК №9376/12.12.2019г.по ч.гр.д.№17731/2019г.по описа
на РС-гр.Варна.
Ищецът е твърдял,че между банката и кредитополучателя В Г е сключен
гореописаният договор за потребителски кредит,обезпечен с поръчителството на ответника
К.Г. по силата на сключен договор за поръчителство. Твърдял е,че кредитополучателката В
Г е изпаднала в забава при плащането на 10 месечни вноски,начиная от вноска с падеж
15.01.2019г. в размер на 76.21 лева, следващите я месечни вноски за месеците от февруари
до юли/с падеж-15-то число на всеки месец/,в размери от по 264.48 лева и следващите
месечни вноски за август,септември и октомври/с падеж 15-то число на всеки месец/ от по
266.35 лева. Заявено е твърдение,че банката е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем ,като предсрочната изискуемост е настъпила на 24.10.2019г. Ищецът е
посочил също така,че след образуване на заповедното производство,а впоследствие и
изпълнителното дело,са правени доброволни плащания при кредитора –банка за погасяване
на присъдените задължения,в резултат на което е намалял размерът на присъдената в
заповедното производство възнаградителна лихва и главница,поради което се претендира
установяване на дължимостта само на неизплатените части от присъдените по заповедното
5
производство вземания.
При условията на евентуалност банката е предявила осъдителен иск срещу ответника
–поръчител за същите вземания.
Ответникът К.Г. е оспорил предявените искове ,като е навел възражения за
недействителност на договора за потребителски кредит ,поради допуснати нарушения на
чл.11 т.9 и т.10 ЗПК,както и на чл.33а ЗПК и е поискал договорът да бъде обявен за
недействителен от съда на основание чл.22 ЗПК,с последиците по чл.23 ЗПК. Навел е и
възражения за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит,както и
възражения ,че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита,тъй като банката не е
упражнила надлежно правото си да обяви предсрочната изискуемост съгласно чл.60 ал.2
ЗКИ. Оспорен е и размерът на вземанията,които според ищеца не са погасени,като се
твърди,че в счетоводното извлечение е налице разминаване и противоречие в компонентите
на дълга и датите на настъпила изискуемост на дълга.В извлечението е посочена дата на
настъпила предсрочна изискуемост 23.10.2018г.,а в исковата молба- 23.10.2019г.,което
според ответника също води до неправилно определяне на лихвената надбавка за забава в
размер на 178.39 лева,така и на размера на договорната лихва.Оспорена е верността на
извлечението от счетоводните книги на банката.Твърди се,че до 01.06.2020г. длъжникът и
поръчителят солидарно са заплатили на банката сумата от 21 981.23 лева и е преодоляна
нередовността в плащанията,като дори е извършено предсрочно погасяване на част от дълга.
Правилно и в съответствие с твърденията на ищеца и вида на търсената съдебна
защита БРС е дал правна квалификация на предявения главен иск по чл.422 ГПК вр.с чл.415
ГПК вр.чл.430 ТЗ вр.с чл.141 ЗЗД вр.с чл.79 ЗЗД ,а на акцесорния – по чл.86 ЗЗД.
С оспореното съдебно решение БРС е приел,че доказателствата по делото не дават
основание за извод,че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.Приел е,че всички
дължими суми до 15.06.2020г.-главница,лихви и такси са изплатени и не се дължат,като е
присъдил на ищеца падежиралите вноски след 15.06.2020г.- с падежи от 15.07.2020г.до
15.10.2021г.,а за разликата е отхвърлил предявения установителен иск,тъй като падежът на
следващите вноски не е настъпил.
Въззивникът-ответник е изложил оплаквания за процесуална недопустимост на
решението ,които не се споделят от въззивната инстанция. При произнасянето си относно
дължимостта на падежирали вноски по кредита БРС се е произнесъл в съответствие със
задължителната съдебна практика,обективирана в ТР №8/02.04.2019г. по т.д.№8/2017г.на
ОСГТК на ВКС по поставените въпроси по т.1.1 и т.1.2 на това Тълкувателно решение. В
мотивите на ТР по въпроса дали присъждане на падежирали вноски е процесуално
допустимо ВКС е приел,че:„Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се
претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не
съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по
непредявен иск.“ На въпроса по т.1.2 в цитираното Тълкувателно решение ВКС е дал
отговор,че:“.. предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.“
При съобразяване на становището на ВКС,обективирано в горецитираната задължителна
съдебна практика,въззивният съд намира за неоснователни оплакванията на ответника Г. за
процесуално недопустимо произнасяне на БРС по непредявен от ищеца иск за присъждане
на падежирали вноски,чийто падеж е настъпил след подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
6
При служебната проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.269 ГПК,
въззивният съд го намери за валидно и допустимо.
Преди да пристъпи към разглеждане на твърденията и възраженията на страните по
спора им относно предсрочната изискуемост на кредита и размера на
задълженията,въззивният съд ще разгледа възраженията на въззивника-ответник за
недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.22
ЗПК,поради несъответствието му с императивни изисквания на чл.11 ЗПК.
В отговора на исковата молба ответникът е изложил следните възражения: 1.на
длъжника не е бил предоставен стандартизиран единен европейски формуляр за
преддоговорна информация на потребителите преди сключване на договора за
кредит;2.неспазване на изискванията на чл.11 ЗПК за съдържанието на договора- не е
посочено как ще се променя ГПР при промяна на договорения лихвен процент,съответно
промяна на РЛП; не е посочено как ще се променя общият размер на дълга при промяна на
тези показатели;не е посочена методиката за изчисляване на РЛП съгласно чл.33а ЗПК; не е
посочен лихвеният процент,който се прилага при просрочени плащания,изчислен към
момента на сключване на договора за кредит,начините на промяната му,както и стойността
на всички разходи,които се дължат при неизпълнение на договора,както и че не се съдържа
предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските. Ответникът е
заявил твърдение,че банката многократно е извършвала промени на лихвения процент по
кредита,но нито веднъж не е предоставила на длъжника актуализиран погасителен
план,прилагани са завишени лихвени проценти по усмотрение на банката,без да бъде
уведомяван длъжникът,не са били съставяни нови погасителни планове при тези промени,а
в договора липсват уговорки,които да дават право на банката едностранно да извършва тези
действия.
БРС правилно и законосъобразно е приел,че по отношение на процесния договор се
прилагат разпоредбите на ЗПК. В мотивите на решението е формиран извод,че договорът
съответства на императивните изисквания на чл.11 ал.1 ЗПК ,но съдът не е обсъдил в
конкретика възраженията на ответника Г.,изследвайки относимите към тях клаузи от
договора и Общите условия. Възраженията за недействителност на договора се поддържат
от ответника и във въззивната му жалба,като са релевирани оплаквания за необоснованост
на извода на районния съд по спора за действителността му.
Възражението,че на потребителя не е бил предоставен стандартизиран европейски
формуляр,съдържащ преддоговорна информация БОС намери за основателно,тъй като и във
въззивното производство банката не представи такъв формуляр,поради което и съобразно
чл.161 ГПК съдът приема,че такъв не е бил предоставен на кредитополучателката В
Г.Следва да бъде отчетено обаче,че В Г е представила декларация с дата 15.08.2014г.,в която
е декларирала,че и е предоставена необходимата преддоговорна информация по чл.5 ал.2
ЗПК и ОУ. При това положение въззивният съд намира,че на кредитополучателя е била
предоставена необходимата преддоговорна информация,за да може да вземе информирано
решение за сключване на договор за потребителски кредит с банката при предложените
условия.Следва да се отбележи, че пропуските при предоставянето на преддоговорна
информация под формата на стандартен европейски формуляр не представляват основание
съгласно чл.22 ЗПК за обявяване на недействителността на договор за потребителски
кредит.
Неоснователно е възражението на въззивника-ответник,че договорът не съответства
на императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК по отношение определянето на ГПР и
общия разход по кредита. В т.9 на процесния договор е посочен размерът на ГПР- 10.88,като
е посочено,че може да се променя при предпоставките,предвидени в ОУ. По отношение на
изчисляването на ГПР, след погасителния план са посочени допусканията и параметрите,въз
основа на които банката определя ГПР,в т.9.1 от ОУ са посочени компонентите,които се
7
включват в ГПР- лихви и такси,които са индивидуализирани,а в т.9.2 са посочени
разходите,които не се включват като компоненти в ГПР-разходи при неизпълнение на
задълженията от кредитополучателя и нотариални такси,свързани с учредяване на
обезпеченията.
Основателни според въззивната инстанция обаче са възраженията на въззивника-
ответник за несъответствие на процесния договор на императивните изисквания на чл.11
ал.1 т.9 ,т.9а/във връзка с възражението за нарушения на чл.33 а ЗПК/ т.11 и т.12 от ЗПК.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.9 ЗПК гласи,че договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита,условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент,който е свързан с първоначалния лихвен процент ,както и
периодите,условията и процедурите за промяна на лихвения процент;ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти. Разпоредбата на чл.9а ЗПК ,която е в сила от
23.07.2014г. гласи,че договорът следва да съдържа методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл.33а ЗПК.
В т.8 на договора за потребителски кредит е уговорено,че кредитът се олихвява с
преференциален лихвен процент в размер на 10% годишно или 0.03% на ден,който се
формира от две компоненти: стойността на 6-месечен СОФИБОР/тъй като кредитът е в лева
и се прилага чл.7.1.,раздел ІІІ от ОУ/ в размер на 1.351 /към датата на сключване на
договора/ и надбавка в размер на 8.649 п.п. Сборът от двете компоненти към момента на
сключване на договора е бил 10% и представлява договорения променлив лихвен процент
на възнаградителната лихва по кредита към датата на сключване на договора. Уговорено
е,че този лихвен процент е приложим при изпълнение на Условията по Програма „ДСК
Престиж плюс“ ,подробно описани в Приложение №2,неразделна част от договора.При
нарушаване на Условията,кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите
изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на
надбавката,съгласно Условията. В раздел ІІ на Условията „Отнемане на преференции“ са
уредени няколко хипотези на изгубване на правото на кредитополучателя да ползва
преференциите изцяло или частично. В чл.9.1 на Условията е посочено,че максималният
размер,до който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на
Условията е променливият лихвен процент,приложим по стандартни договори за
потребителски кредити,посочен в Договора за кредит,заедно със съответните изменения
на променливата му компонента. В хипотеза на прекратяване на трудовото
правоотношение на кредитополучателя или постъпленията на месечната вноска по кредита
бъдат преустановени в два последователни месеца,чл.9.1.3 от Условията предвижда
цялостно изгубване на правото да се ползват преференциите,като приложимият лихвен
процент се увеличава и остатъкът по кредита започва да се олихвява от първа следваща
падежна дата с действащия лихвен процент към датата на промяната,приложим по
стандартни кредити за текущо потребление,посочен в договора за кредит,със
съответните изменения на променливата му компонента и след учредяване на
съответното обезпечение. Анализът на клаузите на чл.9 от Условията води до извод,че
независимо от различните варианти на определяне на лихвения процент по кредита в
различни хипотези на неизпълнение,е уговорено,че максималният размер,до който може да
достигне лихвения процент по кредита при неизпълнение на Условията е приложимият
към стандартни договори за потребителски кредити лихвен процент,който следва да е
посочен в процесния договор за потребителски кредит. Видно обаче от клаузата на т.8
изречение последно от договора за потребителски кредит от 26.08.2014г.,сключен между
ищеца и кредитополучателката В Г,максималният размер, до който може да достигне
лихвеният процент не е определен съобразно императивните изисквания на чл.11 ал.1
т.9 ЗПК. Уговорено е следното: „Максималният размер,който може да достигне
лихвеният процент в резултат от неизпълнение на Условията е променливият лихвен
процент,приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6- месечния
SOFIBOR / EURIBOR към съответната дата и надбавка в размер на ……….п.п.“ .
Очевидно е,че кредиторът-банка не е посочил в клаузата размера на надбавката,която е
8
непроменливата компонента на лихвения процент ,с което е нарушено императивното
изискване на чл.11 ал.1 т.9 ЗПК относно предоставянето в договора на информация за
всички приложими лихвени проценти при различни обстоятелства. В случая това е
изключително важната информация за потребителя относно максималния размер на
надбавката,която ще участва във формирането на лихвения процент като непроменлива
компонента,при евентуално настъпване на обстоятелства,които биха изключили
прилагането на преференциалните условия,включващи лихвен процент с по-нисък размер на
непроменливата компонента- надбавката.По този начин кредиторът на практика е въвел две
променливи компоненти- променлив СОФИБОР и надбавка в непосочен размер,приложима
към стандартни договори за потребителски кредити. През периода на действие на договора
банката може да определя различни по размер надбавки по предлаганите от нея стандартни
потребителски кредити и при липсата на посочен размер на надбавката в договора се
оказва,че при отпадане на преференциите относно размера на надбавката, РЛП може да бъде
определян от кредитора с участието на компонентата „надбавка“ в променливи размери през
различни периоди,в разрез с посочения в договора начин на определяне на лихвения
процент,в който участва една променлива компонента- СОФИБОР и една непроменлива
компонента –надбавка.
Основателно е и възражението на въззивника-ответник,че при определяне на
референтния лихвен процент по процесния договор,кредиторът не е изпълнил вменените му
задължения с чл.33а ЗПК,в резултат на което е нарушено императивното изискване на чл.9а
от ЗПК. В ОУ ,приложими към договора се съдържат клаузи,относими към методиката на
определяне на лихвения процент/Раздел ІІІ Олихвяване.Разходи по кредита./ и както се
посочи по-горе,договорен е променлив лихвен процент,съдържащ променлива компонента-
индексът СОФИБОР и непроменлива компонента- надбавка в преференциален размер 8.649
п.п.
Съгласно обявено на 16.03.2017г.решение на УС на БНБ ,считано от 01.07.2018г. БНБ
преустановява изпълнение на дейностите,свързани с изчисляването и публикуването на
справочните индекси СОФИБОР и СОФИБИД.Следователно,от 01.07.2018г. лихвеният
индекс /бенчмарк/СОФИБОР вече не се прилага,а банките са въвели нови методики за
определяне на референтния лихвен процент по отпусканите от тях кредити.
В случая и съобразно разпоредбата на чл.33 а ал.3 ЗПК описаната в договора за
потребителски кредит методика за определяне на лихвения процент, не може да бъде
променяна едностранно от кредитора. С новата разпоредба на чл.33 а ал.5 ЗПК ,в сила от
01.07.2018г. е въведено изключение от общото правило,в случаите, когато бенчмарк за
лихвен процент се промени съществено или вече не се използва. В тези случаи кредиторът
прилага план за действие,изготвен съобразно чл.28 пар.2 от Регламент /ЕС/ 2016/1011 на
Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016г.относно индекси,използвани като
бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване
на резултатите на инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и
2014/17/ЕС и на Регламент /ЕС/ №596/2014г/ОВ,L 171/1 от 29 юни 2016г. Съгласно нормата
на чл.33а ал.6 от ЗПК,също в сила от 01.07.2018г., кредиторът уведомява потребителя по
реда на чл.14 за промените в договора за кредит,произтичащи от прилагането на плана по
ал.5. Към момента на прилагането на плана по ал.5 новият лихвен процент по договора за
кредит не може да е по-висок от лихвения процент по договора преди този момент.
Процесният потребителски кредит несъмнено попада в хипотезата на чл.33а ал.5 и ал.6
ЗПК,регламентиращи условията и реда на извършване на едностранна промяна от кредитора
на методиката,според която се определя РЛП, с оглед преустановеното използване на
индекса СОФИБОР като бенчмарк по договорите за кредити,считано от 01.07.2018г. Няма
твърдения и представени доказателства „Банка ДСК“АД да е изпълнила вменените с
горецитираните норми задължения,поради което изискването на чл.11 ал.1 т.9 и т.9а ЗПК не
е спазено,тъй като за останалата част от срока на действие на договора,считано от
01.07.2018г.до края на срока, липсва каквато и да е яснота за потребителя как ще се определя
лихвеният процент,какви ще са условията и начините за промяната му. Независимо,че с
9
клаузата на чл.7.2.4 от ОУ е предвидена възможност за банката да не уведомява писмено
кредитополучателя за промените в РЛП,в това число и за промените в методиката на
определяне на РЛП,то кредиторът има задължение съгласно чл.33а ал.5 и ал.6 ЗПК да
изготви план за действие,да определи РЛП по конкретния кредит и да изготви актуализиран
погасителен план. В случая по делото няма твърдения и доказателства това да е било
сторено от кредитора-банка,тъй като освен първоначалния погасителен план,не са
представени като доказателства следващи актуализирани погасителни планове, в това число
и погасителен план,актуален от 01.07.2018г.,във връзка с отпадането на ползвания до този
момент като бенчмарк индекс СОФИБОР. В допълнителното заключение на СИЕ,приета
във въззивното производство,вещото лице е посочило,че се е запознало с първоначалния
погасителен план и последният,актуален погасителен план,така както е прилаган от банката
до обявяване на предсрочната изискуемост. На въпроса има ли изготвени погасителни
планове при промени на СОФИБОР и РЛП и какъв е актуалният погасителен план към всяка
промяна на СОФИБОР и РЛП и съответно размерът на месечните вноски по главница и
лихва,съобразно приложимият към този момент лихвен процент,вещото лице е дало
отговор,че му е бил предоставен само последният погасителен план от 16.07.2019г.,прилаган
преди обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.Предходните погасителни
планове не са били предоставени на вещото лице,но са били извършвани промени на
лихвения процент,които вещото лице е установило от предоставената му информация за
начислени суми от усвояването на кредита до обявяването на предсрочната изискуемост и
ги е посочило в Приложение №1 към заключението.
В контекста на горните установени по делото факти,досежно липсата на
актуализирани погасителни планове,включително и на актуален план,считано от
01.07.2018г.,основателно се явява и възражението на въззивника-ответник,че процесният
договор не отговаря на императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.11 ЗПК. При съпоставяне
на данните в единствения представен по делото първоначален погасителен план с
данните,посочени от вещото лице в Приложение №1 към допълнителното заключение на
СИЕ,приета от въззивния съд,съдът констатира,че след промените на лихвения процент по
кредита, не се е запазило разпределението на погасяваните задължения за главница с
месечните вноски,така както е било посочено в първоначалния погасителен план.
Следователно, кредиторът е извършвал промени не само в лихвения процент по
кредита,съобразно промените в индекса СОФИБОР,а и в разпределението на погасяваните
части от главницата с всяка месечна вноска. Тези промени обаче съдът приема,че не са били
извършвани след изготвяне на нови,актуализирани погасителни планове,тъй като такива не
са представени по делото,нито са предоставени на вещото лице. Горните констатации на
въззивния съд допълват и подкрепят извода му, че в резултат на неизпълнение на
императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.11 ЗПК в процесния договор има съществена и
непреодолима дори чрез тълкуване съобразно правилата на чл.20 ЗЗД, непълнота,досежно
условията за издължаване на кредита от потребителя,изразяваща се в липса на
актуализирани погасителни планове,които да указват как се разпределят вноските между
различните неизплатени от потребителя суми,дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Липсата на погасителни планове при всяко актуализиране на
лихвения процент по кредита,които би следвало да са неразделна част от договора, води и
до извод,че РЛП е определян произволно от страна на банката,в това число и след
01.07.2018г.когато е отпаднало приложението на СОФИБОР като бенчмарк.
По гореизложените съображения,въззивният съд намери,че възражението на ответника
за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК
е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен,потребителят връща само чистата стойност на
кредита,като не дължи лихви и други разходи по кредита. От заключението на вещото лице
се установява,че до момента/14.02.2022г./ за погасяване на задълженията по кредита е
изплатена сума в общ размер на 22 425.54 лева,от които 11 149.80 лева са отнесени като
платена лихва,а 11 264.66 лева са отнесени като платена главница. /Приложение №1/.
Съгласно сключения договор за потребителски кредит, общият размер на главницата по
10
кредита е 18 000 лева,което води до извод,че чистата стойност на кредита- 18 000
лева,дължима на основание чл.23 ЗПК е изплатена изцяло и дори е надплатена.
Недействителността на договор за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК е
частна хипотеза на недействителност на договор поради противоречие със закона по
смисъла на чл.26 ал.1 предл.първо ЗЗД. Разпоредбата на чл.22 ЗПК гласи,че когато не са
спазени изискванията на чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2,чл.12 ал.1 т.7-9 договорът
за потребителски кредит е недействителен. Когато съдът формира извод,че договорът за
потребителски кредит е недействителен поради неспазване на някое от посочените в чл.22
ЗПК изисквания, следва да приложи разпоредбата на чл.23 ЗПК и да постанови връщане от
длъжника на чистата стойност на кредита. В правната доктрина и съдебната практика е
възприето безпротиворечиво становище,че недействителните сделки не пораждат правните
последици,които страните целят с тях,а пороците им не подлежат на саниране. В случай,че
договор бъде обявен за недействителен,съобразно разпоредбата на чл.34 ЗЗД всяка страна
дължи връщане на другата на всичко,получено от нея. Разпоредбата на чл.23 ЗПК не
предвижда отклонения от този принцип на общото гражданско законодателство,а в ЗПК
няма разпоредби,които биха могли да обосноват становище,че договорите за потребителски
кредит запазват действието си,въпреки тяхната недействителност ,както и че договорите за
поръчителство по недействителни договори за потребителски кредити обвързват
поръчителите.
Ответникът К.Г. е обвързан от договор за поръчителство,обезпечаващо изпълнението
на задълженията по процесния договор за потребителски кредит,поради което съдът
съобрази разпоредбата на чл.138 ал.2 изр.първо от ЗЗД, която гласи,че поръчителството
може да съществува само за действително задължение.След като договорът за кредит е
недействителен,той не може да породи действително задължение,за което да носи
отговорност поръчителят. В същия смисъл се е произнесъл и ВКС в Определение № 60729
от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2021 г., IV г. о., ГК ,като е приел,че поръчителят не
отговаря за реституиране на даденото по недействителен договор за кредит на основание
чл.23 ЗПК.
В съответствие с извода си,че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл.22 ЗПК и извода си,че поръчителят К Г не следва да
отговаря за реституиране на даденото по недействителния договор за кредит на основание
чл.23 ЗПК, БОС намери,че въззивната жалба на „Банка ДСК“АД следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна. БРС е отхвърлил частично установителния иск с правно
основание чл.422 ГПК и като краен резултат решението в тази му част е правилно,макар и
въззивната инстанция да не споделя доводите на районния съд за ненастъпила предсрочна
изискуемост на кредита,предвид установената недействителност на процесния договор за
потребителски кредит и приложението на чл.23 ЗПК. Решението на БРС в частта,с която е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК следва да бъде потвърдено като
правилно в крайния си извод, но по мотиви,различни от изложените от районния съд.
Въззивната жалба на ответника К.Г. следва да бъде уважена,а решението на БРС- отменено
в частта,с която е уважен частично предявеният от „Банка ДСК“АД установителен иск по
чл.422 ГПК и на ищеца е присъдена сума,представляваща падежирали вноски по кредита.
Предвид извода си за недействителността на процесния договор и приложението на чл.23
ЗПК,въззивният съд не обсъжда оплакванията и доводите на страните във въззивните им
жалби и отговори по спорните между тях въпроси,които биха подлежали на разглеждане,ако
договорът за кредит е действителен.
Тъй като установителният иск с правно основание чл.422 ГПК се отхвърля изцяло,но
не поради ненастъпила предсрочна изискуемост,а поради установена недействителност на
процесния договор за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК и липса на
действително задължение за поръчителя К.Г. съгласно чл.138 ал.2 ЗЗД по договора за
поръчителство,то предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск не следва да
бъде разглеждан от съда.
11
По разноските:
В съответствие с изхода от въззивното обжалване и уважаването на въззивната жалба
на ответника К.Г.,решението на БРС следва да бъде отменено в частта,с която в полза на
ищеца „Банка ДСК“АД са присъдени разноски в исковото и заповедното производство. В
полза на ответника К.Г. следва да се присъдят допълнително разноски,направени в
производството пред БРС.Съгласно представения списък по чл.80 ГПК,ответникът е
направил разноски в размер на 1 700 лева,от които БРС му е присъдил 611.28 лева.
Разликата над присъдената от БРС сума от 611.28 лева до пълния размер на разноските от
1700 лева,а именно сумата 1088.72 лева следва да бъде възложена в тежест на ищеца „Банка
ДСК“АД.
В полза на ответника К.Г. следва да бъдат присъдени и разноските,които е направил
във въззивното производство,които съгласно представения списък по чл.80 ГПК възлизат на
1 120 лева и са представени доказателства за реалното им извършване.
Водим от горните мотиви,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 261174 от 01.11.2021г.,постановено по гр.д.№2638/2020г.по
описа на БРС,с което районният съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК
по отношение на ответника К. ГР. ГР. с ЕГН-**********,че като поръчител по договор за
кредит от 26.08.2014г.дължи/солидарно с В В Г с ЕГН-**********/ на „Банка ДСК“ АД с
ЕИК-********* сумата от 2689.28 лева,представляваща главница за периода от
15.07.2020г.до 15.10.2021г.,сумата 99.68 лева обезщетение за забава/лихвена надбавка за
забава/ за периода от 15.01.2019г.до 23.10.2019г.,сумата от 0.40 лева обезщетение за забава
за периода 24.10.2019г.-29.10.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
15.10.2021г.до окончателното изплащане,които вземания са част от предмета на Заповед за
незабавно изпълнение №9376 от 12.12.2019г.на ВРС по ч.гр.д.№17731/2019г. и в частта,с
която ответникът К.Г. С е осъден да заплати на „Банка ДСК“АД разноски по исковото
производство в размер на 240.51 лева и разноски по заповедното производство в размер на
100.11 лева,като вместо него в отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Банка ДСК“ АД с ЕИК-********* в частта му за приемане за
установено на основание чл.422 КПК по отношение на ответника К. ГР. ГР. с ЕГН-
**********,че като поръчител по договор за кредит от 26.08.2014г.дължи/солидарно с В В Г
с ЕГН-**********/ на „Банка ДСК“ АД с ЕИК-********* сумата от 2689.28
лева,представляваща главница за периода от 15.07.2020г.до 15.10.2021г.,сумата 99.68 лева
обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/ за периода от 15.01.2019г.до
23.10.2019г.,сумата от 0.40 лева обезщетение за забава за периода 24.10.2019г.-
29.10.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 15.10.2021г.до
окончателното изплащане,които вземания са част от предмета на Заповед за незабавно
изпълнение №9376 от 12.12.2019г.на ВРС по ч.гр.д.№17731/2019г.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 261174 от 01.11.2021г.,постановено по гр.д.
№2638/2020г.по описа на БРС в частта,с която районният съд е ОТХВЪРЛИЛ ИСКА на
„Банка ДСК“АД срещу К. ГР. ГР. с правно основание чл.422 ГПК за горницата над 2 689.28
лева до 8 737.30 лева главница,за сумата от 201.96 лева договорна лихва за периода от
15.01.2019г.до 23.10.2019г.,за горницата над 99.68 лева до 178.39 лева обезщетение за
забава/лихвена надбавка за забава/,за горницата над 0.40 лв.до 17.23 лева обезщетение за
забава и за сумата 120 лева разход за изискуем кредит,както и за законната лихва от
12
29.10.2019г.до 14.10.2021г.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД с ЕИК-********* да заплати на К. ГР. ГР. с ЕГН-
********** допълнителни разноски,направени в първоинстанционното производство в
размер на сумата 1088.72 лева и разноските,направени от него във въззивното производство
в размер на сумата 1120 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата
на връчването му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13