РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Севлиево , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и шести
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
Секретар:Рефузе Я. Османова
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20204230200381 по описа за 2020 година
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба на К. Н. П. от с. Угорелец, община Севлиево срещу
наказателно постановление /НП/ № 20106500135 от 27.08.2020 година на Директора на РДГ
– Велико Търново, с което за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ във
връзка с чл. 16, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на
горските територии /Наредбата/ и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е
наложена глоба в размер на 300,00 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление. Жалбоподателят твърди, че деянието, което му се вменява
във вина с наказателното постановление, не е описано в същото в пълнота, както и че е
нарушено правото му на защита, тъй като същият не може да разбере какво точно
нарушение е извършил. В заключение в жалбата се сочи, че наказателното постановление е
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон.
ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и в съдебно заседание, е съдът да отмени
изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява
становище за неоснователност на жалбата. Намира, че нарушението е установено и доказано
по несъмнен начин, поради което НП следва да се потвърди изцяло.
1
От събраните по делото писмени и галсин доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 16.01.2020 тодина свидетелите в.в. и И.Р. – служители на РДГ – Ловеч,
извършили проверка в обект по чл. 206 от ЗГ в гр. Славяново, ул. „Сергей Румянцев“ № 13,
община Плевен, ргестриран на фирма ЕТ „Фонтана – 6“, по време на която установили, че в
обекта са доставени 45 пр.м3 букови дървета от фирма „Крис Лес 2016“ ЕООД с. Угорелец,
община Севлиево, като дървесината била придружена с превозен билет №
6988/00524/10122019/130912-DQ3BE4W, издаден на 10.12.2019 година в 13:09:34 часа от
К.П. и маркирана с КГМ Б 2619. Същевременно било установено, че като основание за
издаване на превозния билет са посочени превозни билети с номера, както следва: №
6988/00514/08122019/141752-CAM04G1, издаден на 08.12.2019 година, 14:18:13 часа; №
*********/08122019/151732-IZXIJ69, издаден на 08.12.2019 годинав 15:17:54 часа и №
6988/00523/10122019/125347-5JF29TP, издаден на 10.12.2019 година, 12:54:11 часа, които не
били приложени към билет 6988/00524/10122019/130912-DQ3BE4W и липсвали в мястото
на получаването. За констатацията от проверката бил издаден Констативен протокол №
13/2020г., Серия Б00А 2018г. № 0002891 с който бил иззет и посочения по – горе билет в
оригинал.
С Писмо от 17.01.2020 година /л. 12 от делото/ иззетият превозен билет, издаден от
жалбоподателя, бил изпратен от Директора на РДГ – Ловеч на Директора на РДГ – Велико
Търново за извършване на насрещна проверка.
След извършване на проверката жалбоподателят Петров бил поканен в сградата на
ТП ДГС – Севлиево /л. 21/ на 05.03.2020 година за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. На същата дата в 09:30 часа свидетелят И.Н., в присъствието
на свидетелите И.Р. и А.В. – служителите на РДГ – Ловеч, иззели последващия билет,
съставил против жалбоподателя К.П. акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № ********** за това, че на 10.12.2019 година не изпълнил задълженията си,
посочени в чл. 16, ал. 3 от Наредбата, като при издаване на последващ превозен билет №
6988/00524 от 10.12.2019 година по превозни билети № 6988/00514/08.12.2019 година; №
6988/00516/08.12.2019 година и № 6988/00523/10.12.2019 година за претоварване на цялото
количество дървесина по превозните билети в размер на 22,50 м3 дърва за горене от
дървесен вид бук, не приложил превозни билети № 6988/00514/08.12.2019 година; №
6988/00516/08.12.2019 година и № 6988/00523/10.12.2019 година към новия превозен билет
№ 6988/00524 от 10.12.2019 година. В АУАН е записано, че нарушението е открито на
16.01.2020 година и извършено на 10.12.2020 година на територията на РДГ – Велико
Търново, община Севлиево, координати: ширина: 42.90847824 и дължина: 25.01240548.
Актосъставителят е квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 257, ал.
1, т. 1 от ЗГ във връзка с чл. 16, ал. 3 от Наредбата.
2
След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя, който записал в
графата за възражения, че не е съгласен с констатациите по констативния протокол. Същият
не е депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на описания по – горе АУАН административно – наказващият орган
съставил на 27.08.2020 година обжалваното наказателно постановление. В него той се е
съгласил изцяло с констатациите, описани в акта и ги е преповторил буквално. Счел е, че
описаното деяние съставлява нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във връзка с чл. 16, ал. 3
от Наредбата и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ му е наложил глоба в размер на 300,00
лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
02.09.2020 година. Жалбата е постъпила в канцеларията на РДГ – Велико Търново на
09.09.2020 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва
да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № РД 49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните.
АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от
ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество.
Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните
правни изводи: нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя се състои в това, че
същият не е издал последващ превозен билет, към който не е приложил старите превозни
билети. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 16, ал. 3 от Наредбата, съжласно
която разпоредба: „В случаите, когато се претоварва или премества цялото количество
транспортирана или складирана дървесина, описана в старите превозни билети или
документи, доказващи законния й произход, в последващия превозен билет се описва
претоварената дървесина или се посочват общото й количество и брой, като старите
превозни билети се прилагат към последващия превозен билет и също придружават
дървесината до мястото на доставка.“. Същевременно съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ на
наказание подлежат лицата, упражняващи лесовъдска практика, които не изпълняват своите
задължения, възложени им по Закона за горите, подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Видно от посочената като
нарушена правна норма сред задълженията на лесовъдите на частна практика, какъвто е
жалбоподателя, е прилагането на старите превозни билети към новия превозен билет, които
също трябва да придружават дървесината до мястото на нейната доставка и да са
3
прикрепени към последващия превозен билет. По делото безспорно се установи, че
превозният билет с номер 524 е издаден именно от жалбоподателя на 10.12.2019 година.
Този факт не се оспорва и от самия него.
Безспорен е и факта, че в мястото на доставката на дървесината в гр. Славяново се
е намирал само превозният билет с номер 524, без към него да са били прикрепени
предходните три билета, издадени от жалбоподателя. От събраните по делото доказателства
се установява, че нарушението е установено в гр. Славяново от двамата свидетели по АУАН
– служителите на РДГ- Ловеч. Мястото на извършване на нарушението е посочено от
наказващия орган в наказателното постановление като са посочени координатите на
мястото, където е издаден превозния билет. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че мястото на извършване
на нарушението не било посочено, тъй като както в АУАН, така и в НП мястото е
индивидуализирано, като са посочени освен конкретни координати на мястото, така и
съответните РДГ и община, на територията на която нарушението е извършено. С това
според съда за жалбоподателя, който като лесовъд на частна практика има знания относно
определяне на конкретно място по координати, не се нарушава правото му на защита да
разбере къде точно се твърди, че е извършил нарушението.
На следващо място съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че
нарушението не било описано, както и не били посочени доказателствата, които го
потвърждават, тъй като видно от наказателното постановление, което преповтаря дословно
установените фактически обстоятелства, деянието е описано ясно, точно и изчерпателно,
като са посочени всички обективни признаци от състава на нарушението по чл. 257, ал. 1, т.
1 във връзка с чл. 13, ал. 6 от Наредбата. Деянието е извършено и от субективна страна, тъй
като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на същото и е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че било нарушено правото му
на защита, тъй като не били посочени обстоятелствата, при които било извършено
нарушението. В случая според съда както актосъставителят, така и наказващият орган са
посочили всички обстоятелства, релевантни за нарушението, като ясно и конкретно са
посочили номера на последващия билет, издаден от жалбоподателя, както и на трите
предходни билета, издадени от него. Посочено е и задължението, което се твърди, че не е
изпълнил, което формира състава на нарушението, за което жалбоподателят е
санкциониран. В тази връзка е налице единство както между правната квалификация на
деянието в АУАН и наказателното постановление, така и между текстовото описание на
нарушението в двата акта.
Съобразявайки описаните по – горе фактически обстоятелства и направените въз
основа на тях правни изводи съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
4
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Разноски по делото претендира само жалбоподателя, но предвид изхода на делото
такива не следва да му бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА наказателно постановление № ********** от 27.08.2020 година
на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на К. Н. П. от
********** за извършено нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с
чл. 16, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските
територии е наложено административно наказание глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за
горите в размер на 300,00лв. /триста/ лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Габрово
в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5