Р Е
Ш Е Н
И Е № 945
29.05.2013г, гр.Пловдив
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на двадесет и девети май
две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Веселин
Атанасов
Като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева гр.д.№ 1451/2013г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.437, ал.1 и
сл. ГПК и чл.438 ГПК.
Постъпила е жалба вх. № 131348
/ 09.05.2013г. при ПОС на И.Г.И. с посочен постоянен адрес:*** против
действията по изп.д.№ 20138270400156 по описа на ЧСИ Величко Апостолов, с рег.№
827, район на действие ОС-Пловдив, изразяващи се в насочване принудителното
изпълнение чрез възбрана и описване на несеквестеруемо имущество на
длъжника-жалбоподател, описано съответно
да представлява сграда № 502.1807.1 на два етажа, масивна стоманобетонна,
жилищна сграда, многофамилна, с площ от 84 кв м,; ведно със сграда №
502.11807.2 на един етаж, друг вид обитаване – антре посочено в НА № 108, т.ІІ,
д.№ 287/2006г. на нотариус Св.Запрянова, с площ от 12 кв м; сграда № 502.1807.6
на един етаж, паянтова, друг вид сграда за обитаване с площ от 51 кв м-лятна
кухня; сграда № 502.1807.4 на един етаж, масивна стоманобетонна, с площ от 10
кв м; сграда № 502.1807.5 на един етаж , полумасивна, с площ от 18 кв м,
всичките сгради построени в Поземлен имот № 502.1807, представляващ УПИ ІІІ, в
кв. № 101 по решение № 88/06.07.2004г. гр.Раковски, община Раковски, одобрен
със заповед № 88/ 06.07.2004г на ОбС-гр.Раковски, с административен адрес:
гр.Раковски, ул.”ХХХХХ”, № 11А, с площ от 558 кв м – частна общинска
собственост. По изложени доводи в жалбата за несеквестеруемост на описаното
имущество, се иска отмяна на действията на ЧСИ за насочване принудителното
изпълнение спрямо същото, изразяващи се опис на същия / на
21.03.2013г./Формулираното доказателствено искане в жалбата за допускане на СТЕ не се поддържа с оглед
постъпилата допълнително молба вх.№ 14509/22.05.2013 г., в която молба е
формулирано искане за спиране на изпълнението по изп.дело, мотивирано с
допълнителните обстоятелства за продължаване на действията на съдебния
изпълнител спрямо процесното имущество чрез насрочване на публична продан.
Постъпило е възражение от
„Зоохран трейд” – гр.София чрез адв. А.Б. и адв.Н.П. от АД ”Б. и П.” , оспорва
се жалбата като неоснователна, по подробно изложени доводи в насока относно
понятията „семейство”, „жилище” и предпоставките по чл.444, т.7 ГПК.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ В.Апостолов, в които излага доводи за неоснователност на жалбата,
вкл. по аргументи от Наредба за
жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство от 01.03.2008г.,
аргументи за това, че семейството на длъжника се явява двучленно такова, за
което са налице данни, събрани в изп.производство, както и съображението, че
така или иначе се явява ипотекиран в полза на посочено дружество, с оглед на
което при същинското изпълнение/ публична продан/ по отношение на имота ще
отпадне несеквестеруемостта и ипотекарния кредитор ще се присъедини.
Пловдивски окръжен
съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна
страна и е в законния по чл.436, ал.1 ГПК едноседмичен срок, попада в
хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК, поради което като процесуално допустима следва
да се разгледа по същество.
Изпълнителното производство е
инициирано от „Зоохран трейд” – гр.София чрез адв. А.Б. и адв.Н.П. от АД” Б. и
П.” срещу длъжниците „Иги-инвест” ЕООД –
гр.Раковски, И.Г.И. и Г.И.И. *** за събиране на вземане по изп.лист от
13.02.2013г. , издаден по ч.гр.д.№ 1714/ 2013г. на ПРС – ХVІІ гр.с.
С депозирана молба вх.№ 02887/
27.02.2013г. пред съдебния изпълнител насочването на изпълнението чрез налагане на възбрана и
насрочване на опис върху описаните недвижими имоти е инициирано от взискателя,
което искане, видно от поставената резолюция на съдебния изпълнител върху
молбата, без дата, е уважено. В резултат на последното са предприети
процесуалните действия за вписване на възбраната чрез АВ, както и насрочване на опис за 21.03.2013г., а последният извършен видно от Протокол за опис на недвижим имот от 21.03.2013г. В съответствие с изложеното от жалбоподателя
в постъпилата допълнително молба от 22.05.2013г. за процесното имущество е
насрочена и публична продан за периода 27.04. – 27.05.2013г.
С разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК,
пр.І ГПК е регламентирана законовата забрана, при която изпълнението не може да
бъде насочено върху „жилището на длъжника, ако той и някой от членовете на
семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това
дали длъжникът живее в него”. Следователно законодателят е ограничил
възможността за провеждане на принудително изпълнение върху вещи, в обхвата на
които е включено и жилището на длъжника, явяващо се единствено за длъжника. При
образуване на изпълнителен процес по позитивен начин се събират данни от
съдебния изпълнител относно имущественото състояние на длъжника с цел осребряване
на имущество, необходимо за удовлетворяване на вземането на взискателя. Налична
информация за такова е налице по изпълнителното дело, в която се удостоверяват
данни от Служба вписвания относно наличието на собствени на длъжника недвижими
имоти и данни относно това, кои от тях са предназначени за жилищни нужди, вкл.
и техния брой. Уместно е позоваването от
страна на ответника по жалбата, че е налице законово легално определение на
понятието „жилище” в пар.5, т.30 ДР на ЗУТ като : „ Съвкупност от помещения,
покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в
едно цяло за задоволяване на жилищни
нужди”. В случая такава съвкупност, която да е обединена функционално и
пространствено от данните по делото за описание на процесните имоти може да се
наложи извод, че съставляват в своята цялост като единствено жилище двата така
описани обекти, а именно сграда № 502.1807.1 на два етажа, масивна
стоманобетонна, жилищна сграда, многофамилна, с площ от 84 кв м ведно със сградата № 502.11807.2 на един
етаж, с предназначение друг вид обитаване – антре с площ от 12 кв м. Действително
от друга страна макар и за целите на урегулиране
на други правоотношения / Закона за семейните помощи за деца, Закона за преброяване
на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България
през 2001, ЗЖСК, ЗДАНС /, на които се
позовава с възражението си ответника по жалбата, се въвежда стеснително
определяне на понятието за семейство, включващо съпрузите и ненавършилите
пълнолетие деца, което се прилага като в съдебната практика. В тази насока
направената от съдебния изпълнител справка по делото / л.3/ показва семейството на длъжника –
жалбоподател да се състои само от него и съпругата му
- Н.Й.И. поради липса на ненавършили пълнолетие деца. Следователно
възражението в тази насока на ответника по жалбата и съдебния изпълнител
принципно се явява основателно, поради което представените от жалбоподателя
данни за наличие и на други лица, обитаващи посочените сгради, не следва да се
вземат предвид за определяне броя на членовете на семейството на длъжника.
Съобразно Наредбата за жилищни нужди на длъжника и членовете на неговото
семейство / ДВ, бр.20/ 26.02.2008г, в сила от 01.03.2008г. / определената норма
за двучленно семейство, каквото се явява това на жалбоподателя, е 40 кв м
жилищна площ / чл.2, ал.1, т.2/. Следва
да се има предвид обаче и пар.1 , ал.1 и
ал.2 от наредбата, при която „жилищната
площ се определя като сбор от площите на помещенията в жилището, предназначени
за обитаване – дневни, спални, детски стаи и трапезарии / когато има кухня с
място за хранене/, измерени по вътрешния контур на съответните вертикални
конструктивни елементи – стени и колони” / ал.1/, както и това, че „в площта
по ал.1 не се включват:
кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите/ когато няма кухня с
място за хранене/ вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и
обслужващите и спомагателни помещения – бани, тоалетни, предверия, коридори,
килери, складове, изби, тавански помещения и други подобни.”
Действително на следващо
място следва да се отчете и условието на чл.444, т.7, пр.ІІ ГПК относно това,
че „ ако жилището надхвърля жилищните
нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на
Министерски съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице
условията по чл.39, ал.2 от Закона за собствеността.” В този аспект следва да се разбират
възраженията на ответника по жалбата и съдебния изпълнител относно наличието на
повече по размер площ от защитената по чл.2 ал.1, т.2 от цитираната наредба на
МС за двучленното семейство на жалбоподателя.
Конкретната площ от 40 кв м за това семейство обаче следва да бъде
определена като обхват помещения и тяхното обособяване като жилище от съдебния
изпълнител в приложение на нормативното условие по чл.2, ал.1, т.2, при
спазване на изискванията за определяне на тази площ съобразно пар.1 , ал.1 и
ал.2 от същата наредба и законовото изискване на чл.444, т.7, пр.ІІ относно
условията на чл.39, ал.2 от Закона за собствеността. В настоящото съдебно производство
с цел контрол за законосъобразност на действията на съдебния изпълнител, не са
налице условия за определяне на конкретния обхват от конкретните процесни
обекти на подлежащото на защита жилище
на длъжника, поради което насоченото принудително изпълнение, вкл. извършения
опис с цел провеждана публична продан, ще се отменят за двата обекта, посочени по-горе за които на
налице данни да съставляват „функционално и пространствено обособено
„жилище” , а именно за : сграда № 502.1807.1 на два етажа, масивна
стоманобетонна, жилищна сграда, многофамилна, с площ от 84 кв м ведно със сградата № 502.11807.2 на един
етаж, с предназначение друг вид обитаване – антре с площ от 12 кв м, съответно
двата обекта с обща площ от 96 кв м. Задължението на съдебния изпълнител за
конкретното определяне по пар.1 от цитираната наредба на площта в размерите по чл.2,
ал.1, т.2 от същата наредба е
предпоставено от необходимостта за спазване на законовата разпоредба на чл.444,
т.7 ГПК, което прави основателна жалбата в частта относно описаните два обекта
със самостоятелен идентификатор.
Към настоящия момент ирелевантно се
явява наведеното обстоятелството от съдебния изпълнител относно евентуално
присъединяване на ипотекарен кредитор с последиците на чл.445, ал.1 ГПК.
Възраженията относно
жалбата в частта на наложената възбрана са непроменящи фактическите и правни
изводи на съда, тъй като така или иначе с пристъпване към опис на имущество,
представляващо несеквестеруемо такова, се изпълва предпоставката на чл.435,
ал.2 ГПК за допустимост на жалбата, която се явява частично основателна
съобразно изложените мотиви по-горе от съда.
По искането за спиране,
депозирано значително по-късно от депозиране на първоначалната жалба, следва да
се отбележи, че спирането на изп.производство по чл.438, ал. пр.І ГПК се предпоставя от допустимостта и вероятната основателност на
жалбата и има обезпечителен спрямо принудителното изпълнение характер. В случая
произнасянето по жалбата с настоящото решение по съществото й за частична
основателност, което решение е окончателно и не подлежи на обжалване съобразно
чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК, прави безпредметно искането на жалбоподателя в частта
на жалбата, в която същата се уважава като основателна. В останалата част поради неоснователността й
за останалите описани в жалбата обекти на собственост, спрямо които не може да
се приемат доводите за несеквестеруемост по аргумент от вече изложените мотиви
по-горе, искането за спиране е неоснователно.
Водим от горното и на основание
чл.437, ал.4 и чл.438 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ действията
на съдебен изпълнител по изп.д.№ 20138270400156 по описа на ЧСИ Величко
Апостолов, с рег.№ 827, район на действие ОС-Пловдив, изразяващи се в насочване
принудителното изпълнение чрез опис с цел предприемане на последващи
изпълнителни действия на несеквестеруемо имущество на длъжника И.Г.И. с посочен
постоянен адрес:*** по отношение на недвижими имоти, представляващи сграда №
502.1807.1 на два етажа, масивна стоманобетонна, жилищна сграда, многофамилна,
с площ от 84 кв м, ; ведно със сграда № 502.11807.2 на един етаж, друг вид
обитаване – антре с площ от 12 кв м съобразно НА № 108, т.ІІ, д.№ 287/2006г. на
нотариус Св.Запрянова,, с рег.№ 179, и район на действие РС-Пловдив, находящи
се в поземлен имот № 502.1807, представляващ УПИ ІІІ - 1807 в кв. № 101 по
плана на гр.Раковски, община Раковски, с административен адрес: гр.Раковски,
ул.”ХХХХХ”, № 11А.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата вх. №
131348 / 09.05.2013г. при ПОС на И.Г.И. с посочен постоянен адрес:*** против
действията по изп.д.№ 20138270400156 по описа на ЧСИ Величко Апостолов, с рег.№
827, район на действие ОС-Пловдив, изразяващи се в насочване принудителното
изпълнение чрез възбрана и описване на
имущество на длъжника-жалбоподател по отношение на сграда № 502.1807.6
на един етаж, паянтова, друг вид сграда за обитаване с площ от 51 кв м - лятна
кухня; сграда № 502.1807.4 на един етаж, масивна стоманобетонна, с площ от 10
кв м; сграда № 502.1807.5 на един етаж , полумасивна, с площ от 18 кв м,
всичките построени в поземлен имот № 502.1807, представляващ УПИ ІІІ - 1807, в
кв. № 101 по плана на гр.Раковски,
община Раковски с административен адрес: гр.Раковски, ул.”ХХХХХ”, № 11А, КАКТО
И искането за спиране на изпълнението по
молба вх.№ 14509/ 22.05.2013г. на
жалбоподателя при ПОС, като неоснователни.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: