Р Е Ш Е Н И Е
№ 261321/20.11.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 22.10.2020
г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16788
по описа за 2018 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 221 ал.2 от КТ.
Производството по делото
е образувано по повод предявен от ищеца ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО
ДВИЖЕНИЕ"" ТПП ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу ответника А.А.А. ЕГН **********,
с адрес: *** осъдителен иск с правно основание чл.221 ал.2 от КТ , както следва:
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3203,38 лв., представляваща
обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие от служителя за прекратяване
на трудовото правоотношение.
Ищецът основава исковата
си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената
част на исковата молба: твърди, че с ответника са били в трудови
правоотношения, като ответникът е работил в ищцовото
предприятие като "Авиодиспечер -
статистика", с място на работа: Летищен център за обслужване на въздушното
движение Варна, сектор „Летищна аеронавигационна
служба". Излага се, че със Заповед
№ 130 от 11.07.2018 г. на Ген. директор на ищцовото
предприятие на ответника е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение" и
е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 17.07.2018г. Сочи се, че претендираното обезщетение в размер на 3203,38 лева е за неспазено едномесечно предизвестие
от служителя за прекратяване на трудовото правоотношение , на основание чл.
221, ал. 2 от КТ, изчислено съгласно чл. 228, ал. 1 КТ вр.
с чл. 17 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а за
база е послужило последното получено от служителя брутно трудово възнаграждение
за пълен отработен месец (месец февруари 2018 г.).
Счита се, че това е така, защото съгласно последното сключено, между
работодателя и служителя Допълнително споразумение № 1011/03.07.2014 г. към
Трудов договор № 12/14.05.2003 г. преди уволнението на ответника, същият е бил
в безсрочно трудово правоотношение с ДП РВД, като съгласно т. 7 от същото между
страните е уговорен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение в размер на 30 дни. Съгласно споразумението с него се отменят
изрично всички предходни договорености между страните. Процесното
трудово правоотношение е прекратено, считано от 17.07.2018 г., по силата на
Заповед № 130/11.07.2018 г. на генералния директор за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение" на основание на чл. 192, ал. 1, чл. 195, ал. 1 във
връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 1, т.т.
1, 2 и 10, чл. 188, т. 3 и във връзка с чл. 126, т.т.
1, 2, 10 и 13 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 17, т.т.
2, 11 и 14, чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за вътрешния трудов ред на ДП РВД
(ПВТР).
Твърди се, че последният
пълен отработен месец на ответника е месец февруари 2018 г. , който е взет
предвид при определяне на размера на предявения иск.
Предвид изложеното , се
моли да бъде уважен предявения иск и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
А.А.А. ЕГН **********,
с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба , в който изразява становище за допустимост, но неоснователност
на предявения иск.
Оспорва се предявения иск по основание и
размер, като се претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Оспорва се посоченото в исковата молба
обстоятелство, че претендираното обезщетение по
чл.221, ал.2 от КТ следва да се определи от брутното трудово възнаграждение на
ответника А.А.А. за м. февруари 2018 г., както и
срещу посочения в исковата молба размер на това възнаграждение. Счита се, че на
основание чл.228 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ е полученото от ответника А.А.А. брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието за това обезщетение, т.е. м. юни 2018
г., независимо от това , дали е пълен отработен месец или не. На основание
чл.19, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
когато работникът или служителят не е отработил пълен месец, брутното трудово
възнаграждение по чл.228 от КТ се определя, като полученото среднодневно
брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия
месец.
Предвид горното се моли да се отхвърли
предявения иск и да се присъдят разноските по делото.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщения към доказателствения
материал трудов договор № 12/14.05.2003г. А.А.А. е
назначен при Държавно предприятие "Ръководство на въздушното
движение" на длъжността „авиодиспечер“.
Видно от приетата Заповед № 130/11.07.2018 г. на Ген.
директор на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното
движение", на А.А.А., на длъжност: Авиодиспечер-статистика, с място на работа: Летищен център
за обслужване на въздушното движение Варна (ЛЦ за ОВД Варна), Оперативна
дейност, сектор „Летищна аеронавигационна
служба" (ЛАС), ДП РВД, код по НКПД: 31547001, е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение", поради системни нарушения на трудовата дисциплина,
а именно: явяване на работа с повече от 1 (един) час закъснение и
преждевременно напускане на работа на 22.05.2018 г. и 23.05.2018 г.; неявяване
на работа на 25.05.2018 г.; закъснение за работа на 28.05.2018 г.; явяване на
работа след употреба на алкохол и изпълнение на служебните задължения под
въздействие на алкохол с концентрация в кръвта 0.91 промила на 28.05.2018 г.;
наложено със Заповед № РД-18-1/08.02.2018 г. предходно дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение", което към настоящия момент не е заличено по
реда на чл. 197 или чл. 198 от КТ.
С оглед становищата на
страните, съдът намира за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните по делото обстоятелството , че са били в трудово правоотношение,
като ищецът е бил в трудово правоотношение с ДП РВД по силата на трудов договор
№ 12/14.05.2003 г„ изменен с допълнително споразумение № 274/09.02.2004 г., №
336/30.08.2007 г., № 1272/16.07.2008 г.. № 1011/03.07.2014 г., както и че със Заповед № 130/11.07.2018 г. на
генералния директор, същото е прекратено, на основание на чл. 192, ал. 1, чл.
195, ал. 1 във връзка с чл. 190, ал. 1. т. 3 и чл. 187, ал. 1. т.т. 1. 2 и 10. чл. 188, т. 3 и във връзка с чл. 126, т.т. 1,2, 10 и 13 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 17, т.т. 2. 11 и 14, чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за вътрешния
трудов ред на ДП РВД (ПВТР), както и че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение с ДП РВД ищецът е заемал длъжността Авиодиспечер
- статистика, с място на работа: ЛЦ за ОВД Варна. Оперативна дейност, сектор
ЛАС, в ДП РВД, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.
С влязло в законна сила
съдебно решение № 5164/13.12.2018г. , постановено по гр.дело № 13865 по описа за 2018 год. на Районен съд-гр.Варна
, от чието производство е разделен настоящия иск , предявен като насрещен иск,
доколкото в бързото производство по гр.дело № 13865 по описа за 2018 год. на Районен съд-гр.Варна
не е допустимо едновременно разглеждане на насрещен иск , на основание чл.314
ал.2 от ГПК , са отхвърлени предявените от А.А.А. ЕГН
**********, с адрес: *** "ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА
ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ"" ТПП ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението му , извършено със Заповед №
130/11.07.2018 г. на Генералния директор на Държавно предприятие
"Ръководство на въздушното движение" и за възстановяване на ищеца на
заеманата от него преди уволнението длъжност „Авиодиспечер
- статистика“ , с място на работа: Летищен център за обслужване на въздушното
движение - Варна, сектор „Летищна аеронавигационна
служба", като неоснователни.
Видно от представения фиш
за работната заплата на ответника за м.февруари 2018г. , както и от
удостоверение № РД-37-02-640/30.10.2018г. размерът на последното брутно трудово
възнаграждение на ответника е за месец февруари 2018г. , като същото е в размер
на 3203,38 лв.
Предвид така установеното
от фактическа страна, СЪДЪТ възприе
следните изводи от правна страна:
По предявения иск в
тежест на ищцовата страна е да установи , в условията
на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни
факти, от които се ползва: сключването
между страните на трудов договор № 12/14.05.2003 г.; прекратяването на
трудовото правоотношение между страните с налагане на наказание „уволнение“ със
Заповед № 130/11.07.2018 г. на
работодателя, надлежно връчена на работника; датата, на която на служителя е връчена
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение; уговорени между страните
по трудовото правноотношение срок на предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение; Размерът на брутното трудово
възнаграждение на ответника.
От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи
наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Възникването и
прекратяването на трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ се установява от представените трудов договор и Заповед №
130/11.07.2018 г. , връчена лично на ответника. Размерът на последното брутно трудово
възнаграждение на ответника, съгласно представения фиш за работната заплата на
ответника е в размер на 3203,38 лв.
Съгласно чл.221, ал.2 КТ
при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в
размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. По
делото се установи пълния фактически състав за прилагане на посочената
разпоредба – наличието на трудово правоотношение, налагането на дисциплинарно уволнение,
срокът на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение уговорен
между страните, както и размерът на последното брутно трудово възнаграждение на
работника.
В този смисъл исковата
претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена
изцяло.
Постановеният правен
резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата
страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски , съгласно
представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК , обективиран в исковата молба на ищеца, по делото, за които са представени
доказателства за заплащането им. С оглед на изложеното , съдът намира,че следва
да бъдат присъдени направените от ищеца в настоящото производство разноски, за
които са налице доказателства за извършването им, в общ размер на сумата от 228,14
лв., от които 128,14 лв. - държавна такса за образуване на производството и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100,00лв.,
определено по реда на чл.23 от Наредба за правната помощ.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.А.А. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО
ДВИЖЕНИЕ"" ТПП ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 3203,38
лв., представляваща обезщетение , дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение , поради дисциплинарно уволнение , в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието,
на основание чл.221 ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА А.А.А. ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на "ДЪРЖАВНО
ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ"" ТПП ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 228,14 лв., представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1
вр. ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок , считано от връчването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му , на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: