№ 6
гр. Русе , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20214501000004 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД,
ЕИК131134023, представлявана от Н.С. и А.Д., подадена чрез юрисконсулт
М.Н., против решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.
№4902/2019г., в частта, с която е отхвърлен предявен по реда на чл.422 ГПК
иск за договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 2262.37лв., по
отношение на Б.Б. Н..
Излагат се оплаквания за неправилност на решението, сочи се, че
неправилно съдът е приел, че е налице валидно обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита. Иска се решението да бъде отменено от въззивния
съд и отхвърлената претенция за договорна лихва-уважена. Претендират се и
съответните разноски за двете инстанции.
Насрещната страна-въззиваемата Б.Б. Н. /Д./ не е подала отговор на
въззивната жалба. В съдебно заседание заявява, че тя е неоснователна и иска
решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
1
на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на
правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
Безспорно е установено от събраните доказателства, че на
10.01.2018г. между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Б.Б. Н. е сключен Договор за
потребителски кредит №**********, по силата на който и е отпуснат кредит
в размер на 3500лв. Договорено е заплащането на BANK КОМБО ЖИВОТ-
554.40лв.,BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА-565.49лв., като общия размер на
кредита е 5174.28лв. Договорена е дължима еднократна такса за оценка на
риска-554.39лв. Срока на договора е до 15.01.2022г., Лихвения процент е
31.84%, ГПР-46.59%, общата дължима сума е 9210.11лв. Част от договора е
погасителен план-т.11.2. В т.16.2 е посочено при какви предпоставки кредита
става предсрочно изискуем. Банката е подала заявление по чл.417 ГПК и по
ч.гр.д.№562/19г. по описа на РРС и е издадена заповед за изпълнение за
заявените суми за главница, договорна лихва и обезщетение за забава по
процесния договор. В заявлението банката се е позовала на предсрочна
изискуемост на кредита, настъпила на 16.08.2018г., поради просрочие на три
вноски. След подадено възражение по чл.414 ГПК от длъжника, заявителя в
едномесечен срок е предявил иска, предмет на първоинстанционното
производство.
В исковата молба банката-ищец, е поддържала, че процесния
кредит е станал предсрочно изискуем на основание чл.16, т.2 от договора, тъй
като кредитополучателката не е заплатила три вноски-на 15.06., 15.07. и
15.08.2018г. Претендирал е да се признае за установено, че Н. дължи по
процесния договор: главница 4947.05лв., договорна лихва 2262.37лв. за
периода 15.06.2018г.-15.01.2022г., обезщетение за забава 370.14лв. за периода
15.06.2018г. - 17.01.2019г. По делото е изслушано заключение на съдебно-
икономическа експертиза, както и допълнително заключение, от които е
установено, че кредитът в общ размер 5174.28лв. е усвоен на 10.01.2018г.
чрез превод по личната разплащателна сметка на Б. Н., от който са удържани
2
такса оценка на риска-554.39лв., застраховка „Живот“-554.40лв., застраховка
„Безработица“-565.49лв., реално усвоен кредит-3500лв. Вещото лице е дало
заключение, че предвид извършените плащания, са налице три неплатени
вноски по кредита за м.юни, юли и август 2018г., с падеж 15-то число. Дадени
са два варианта на претендираните вземания, при настъпила предсрочна
изискуемост и без такава.
С постановеното по делото решение първоинстанционния съд е
приел, че процесния кредит е станал предсрочно изискуем, поради настъпване
на предпоставките на чл.16, т.2 от договора, поради което се дължи от
кредитополучателката предоставената в кредит сума 5174.28лв. По
отношение дължимостта на договорна лихва, съдът е приел, че след
предсрочна изискуемост такава не се дължи. Уважени са исковете за главница
и обезщетение за забава, така както са предявени и е отхвърлен иска за
договорна лихва. В частта, с която са уважени исковете, решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната
част, с която е отхвърлен иска за договорна лихва-правилно.
Несъстоятелно е оплакването на въззивника „ТИ БИ АЙ
БАНК“ЕАД, че неправилно е прието от районния съд, че кредита бил
предсрочно изискуем. Това оплакване е в противоречие с тезата му
поддържана в заповедното и в първоинстанционното производство. От
горното оплакване произтича и това за неправилност на решението в
обжалваната отхвърлителна част относно вземането за договорна лихва. С
ТР№3/17 от 27.03.2019г. по т.д.№3/17г. на ОСГТК на ВКС е уеднаквена
съдебната практика, като в т.2 на същото е посочено, че размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Т.е., след настъпване на предсрочна изискуемост на кредитора не се следва
договорна лихва, а само законна такава. Претендираната от въззивника
договорна лихва за периода 15.06.2018г.-15.08.2018г., предхождащ
предсрочната изискуемост, е погасена от кредитополучателката с
3
направеното плащане от 1200лв. на 29.11.2018г., видно от заключението на
вещото лице. Ето защо и договорна лихва не се дължи на въззивника за целия
заявен период. Решението в обжалваната част, с която е отхвърлен този иск е
правилно и следва да бъде потвърдено.
В останалите части, с оглед липсата на жалба, решението е влязло в
сила.
Поради изхода от обжалването, на въззивника не се дължат разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване, предвид
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260041/27.08.2020г., постановено по гр.д.
№4902/2019г. по описа на РРС, Х-ти граждански състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4