ОПРЕДЕЛЕНИЕ№2370
15.11.2019г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание на 15.11.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Михова в.ч.гр.дело № 2646 по описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от
ГПК.
Образувано е по
частна жалба , подадена от „Агенция за контрол на просрочените задължения"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"Панайот Волов" № 29, ет. 3, представлявано от И. К., чрез
процесуален представител юрисконсулт Д.А., срещу разпореждане , обективирано в
заповед за изпълнение на парично задължение №9086/17.10.2019г. по ч.гр.д. №
16346/2019г. по описа на ПРС, XXII гр.с-в, в частта, с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Й. М. И., ЕГН **********, за сумата от 105,54 лева- неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
В жалбата са
релевирани подробни оплаквания за неправилност на постановено от заповедния съд
разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив
с указания за издаване на исканата заповед.
Съгласно
разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната
страна.
Частната жалба е
подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е допустима и следва да се разгледа по същество.
Районен
съд-Пловдив е бил сезиран от "Агенция за контрол на просрочените
задължения" ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу Й. М.И., ЕГН **********, с предмет вземания, произтичащи от
договор за паричен заем с № 3248280 от 14.06.2018 г., както следва: 282,31 лева
-главница; 105,54 лева- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение по договора; 17.69 лева - договорна лихва за периода 24.06.2018
г. до 07.10.2018 г.; 15 лева - разходи за извънсъдебно събиране на задължението
и 29.53 лева - обезщетение за забава за периода 08.10.2018 г. до 24.09.2019 г
., както и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането,
придобити от него по силата на Приложение № 1 от 02.05.2019 г. към рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен
с предходния кредитор - цедент "Изи асет мениджмънт" АД.
За да откаже
издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част, районният съд е приел, че
уговорената между страните неустойка е нищожна, тъй като противоречи на чл. 21,
ал. 1 ЗПК и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока, повече от 1/3 от отпуснатия кредит.
Въззивният съд
намира така изложените мотиви от заповедния съд за неправилни.
Заповедното
производство по чл. 410 от ГПК предоставя на страните- кредитор и длъжник
облекчен (като процедура и разноски) съдебен ред за внасяне на безспорност в
правните отношения помежду им. По тази причина производството е строго
формално. Заповедта за изпълнение по чл, 410 ГПК представлява съдебен акт, с
който съдът разпорежда на длъжника да заплати на кредитора конкретна сума, само
въз основа на твърденията на кредитора, без да е необходимо същите да са
подкрепени с доказателства. До влизането й в сила тази заповед се приравнява по
своето правно действие на покана към длъжника да изпълни задължението, описано
в заповедта (така- чл. 412, т.7 ГПК). За длъжника съществува възможността да
оспори заповедта за изпълнение чрез писмено възражение по реда на чл. 414, ал.1 ГПК, което също не следва да се обосновава. За да формира процесуалното си
поведение (дали да оспори или не заповедта за изпълнение) е необходимо
длъжникът да бъде наясно какви са конкретните факти, въз основа на които
кредитора претендира, че в негова полза е възникнало вземането спрямо длъжника.
По тази причина в разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК законодателят изрично е
предвидил преценката за редовност на заявлението и изискуемостта на вземането,
следва да бъде извършвана само въз основа на направените от заявителя твърдения
в самото заявление, тъй като прилагането на доказателства към заявлението не се
изисква.
С оглед
характера на заповедното производство по чл. 410 от ГПК, то преценка за
неравноправност на договорни клаузи нито може, нито следва да бъде правена от
сезирания заповеден съд, който договор в настоящия случай не е и представен по
делото от заявителя. Нищожността на договорни клаузи поради неравноправният им
за потребителя характер е особен вид недействителност, която не попада в общите
хипотези на противоречие със закона или с добрите нрави. Принципно изследването
на въпроса за наличието на неравноправни клаузи става след изричното позоваване
на това обстоятелство от страна на потребителя, който от друга страна, има и
избор да не се ползва от тази защита (когато сезираният съд приеме дадена
клауза за неравноправна, той е длъжен да не я прилага, освен ако потребителят,
след като е бил информиран за това от посочения съд, възрази срещу това -
решение на СЕС С-243/08, т. 2 от диспозитива, дело С-397/11, т. 41). Наред с
това е необходимо да се изследва и въпросът дали не е налице индивидуално
уговаряне на оспорваната договорна клауза. Действително, възможно е съдът и по
своя преценка да инициира процедура за проверка на нищожността на договорни
уговорки поради неравноправния им характер, но за това е необходимо първо да се
уведомят страните, да се изслушат становищата им и да се съберат съответните
доказателства. И в двата случая обаче, за да се извърши проверката, е
необходимо това да стане в двустранно състезателно производство, каквото
заповедното не е.
Изложените от
първоинстанционния съд мотиви и извършената от него преценка за липса на
материалноправните предпоставки за съществуване на претендираното от кредитора
вземане, излизат извън рамките на дължимия съдебен контрол по чл. 411, ал. 2 ГПК, вр. чл. 410 ГПК,предвид на което и като е основал на последните съдебния
си акт, ПРС е нарушил процесуалния закон.
По горните
мотиви настоящият въззивен състав намира обжалвания съдебен акт за неправилен и
като такъв следва да бъде отменен, а делото върнато на ПРС с указания за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съдът
ОТМЕНЯ разпореждане
, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение №9086/17.10.2019г.
по ч.гр.д. № 16346/2019г. по описа на ПРС, XXII гp.c-в,
в частта, с която е отхвърлено заявлението на от „Агенция за контрол на
просрочените задължения" ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Й. М. И., ЕГН **********, за сумата от
105,54 лева- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Агенция за контрол на
просрочените задължения" ЕООД, ЕИК ********* против Й. М. И., ЕГН
**********, за заплащане на сумата 105,54 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, което вземане е
придобито от заявителя по силата на Приложение № 1 от 02.05.2019 г. към рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен
с предходния кредитор - цедент "Изи асет мениджмънт" АД.
Връща делото на
Районен съд -Пловдив за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото
определение.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: