П Р О Т О К О Л
Година 2018 Град
Търговище
Търговищкият окръжен съд V-ти
състав
На 10 септември
Година
2018
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СТОЙЧЕВ
Секретар: Жоржета Христова
Сложи за разглеждане докладваното
от Председателя
Гр. дело № 43 по описа за 2018 година.
На именното повикване в 09:30
часа се явиха:
Ищецът - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество -
София /КПКОНПИ/ - Редовно
уведомени, се явява старши инспектор Анна И. в ТД-Варна при КПКОНПИ,
редовно упълномощена по настоящото дело от днес.
Ответниците:
Е.Ш.С. - Редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Попов от АК-София, редовно упълномощен с пълномощно по
делото.
Р.Р.Й. - Редовно призована, не се явява и
се представлява от адв. Попов от АК-София, редовно
упълномощен с пълномощно по делото.
Вещите лица:
Д.И.Д., Ж.В.Ж. и Е.Б.В. – Редовно призовани, се явяват.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Инсп. И.:Да се даде ход на делото.
Адв.Попов: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл.143 от ГПК съдът пристъпва към изясняване
на делото от фактическа страна.
Инсп. И.: Поддържаме
изцяло иска си с направените доказателствени искания. Нямаме засега други
искания по доказателствата. Запознати сме с проекта за доклад, нямаме
възражения по доклада и моля същият да се приеме.
Адв. Попов: Оспорваме
иска и поддържаме отговора. Моля да бъдат приети приложените с исковата молба и
отговора доказателства. Прилагаме
съдебно решение от ВАС, с което е налице отмяна на присъдата и изменение на
присъдата на Районен съд и Окръжен съд.
Моля съдът да ми
даде възможност, при условията на довеждане, да доведа двама свидетели, които
ще изложат своите възприятия, относно дейността на Е.Ш. във връзка с целия
период, който е посочен от КПКОНПИ.
Моля да ми се даде
възможност да представя данни, тъй като КОНПИ изброява изчерпателно юридически
и физически лица, които са привеждали суми по сметката на Е., както и на неговите
фирми и се сочи, че липсва основание за привеждане на тези суми, а все пак
става дума за една сума от порядъка близо на 400 000 лева и имаме правен
интерес да докажем в пълнота, че е извършвана законна дейност, дори и ида е
имало някакви незначителни пропуски, това е една законна търговска дейност,
която искаме пред Вас да докажем в най-голяма пълнота.
В случай, че
ищецът, чрез неговият процесуален представител се съгласи да се признае за
безспорно, че търговските дружества и физическите лица са привеждали тези суми
във връзка с дейността на Е., ние няма да искаме тези посочени фирми и физически
лица да бъдат призовани и разпитани пред съда, с цел доказване, че те са
купували и заплащали дървен материал, което е обективната истина. Иначе ние
правим искане същите да бъдат призовани и разпитани, като молим да ни се даде
възможност да приложим техните ЕГН и имена, за да докажем, че парите сме ги
получавали със законно правно основание,
въпреки, че все пак има едно фактическо предаване на дърва за огрев и хората
така са купували и са плащали и затова е важно ищецът, чрез своя процесуален
представител, да даде едно становище.
Инсп. И.: Изрично
се противопоставям на искането за допускане на свидетели, с оглед следното:
Тяхното твърдение
за извършване на търговска дейност и получаването на тези суми по личната б.
сметка взаимно се противопоставят. Търговската дейност се извършва от
юридическото лице на Е., а не от физическото лице. Ако евентуално тези
отношения са били чисто търговски, до настоящият момент и в отговора на
исковата молба няма представени доказателства с оглед това. Няма представени договори
и издадени фактури, въз основа на които да се предположи основателно, че тези суми
са във връзка с търговската му дейност, осъществявана от юридическото му лице,
а не от физическото му такова.
Движението на паричните
средства следва да бъде отразено в предвидения от Закона за счетоводството ред,
пък и за всяка стопанска операция следва да съществува съответното основание за
нейното заплащане и за извършваната търговска услуга, поради което считам, че
тези суми, преведени само от физически лица, няма преведени суми от юридически
лица, няма преведени суми от юридически лица по личната му б. сметка, не са във
връзка с търговската му дейност или ако са за заплащане на дървесина, то това
заплащане и продажбата на дървесина не е по установения законов ред.
Ако бъдат
представени такива писмени документи, съответно Вие можете да докажете
твърденията си след като следва да бъдат издадени такива, а не са представени,
считам, че не са допустими доказването на тези факти и обстоятелства със
свидетелски показания.
Съдът намира, че следва да бъде одобрен проекта за
доклад, с оглед становищата на страните, както и, че няма пречка за прилагането
на представеното в днешното съдебно заседание на решение № 97/30.03.2018г. на
АС-Варна.
Що се касае до другото доказателствено искане на
ответниците, то съдът ще се произнесе по същото след приобщаване към делото на
наличния доказателствен материал.
Въз основа на горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад по Определение №79/19.04.2018г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представеното от ответната страна решение №
97/30.03.2018г. на АС-Варна.
Съдът пристъпва към снемане самоличността и изслушване
на съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от
вещото лице Ж..
В.л. Ж.В.Ж. – 79 годишен, български
гражданин, висше образование, вдовец, неосъждан, без родство и дело със
страните.
Съдът НАПОМНЯ отговорността по чл. 291 от НК.
Вещото лице ОБЕЩА да даде заключение по знание и съвест.
В.л. Ж.: Изготвил
съм писмено заключение, което поддържам, въпреки, че не можах да видя
автомобила.
Въпрос на адв.
Попов – Видно от заключението на вещото лице не се е справило със
задачата си. Установихте ли каква е ходовата част на автомобила?
Вещото лице Ж.: Как да го установя, след като не съм успял да видя автомобила.
Въпрос на адв.
Попов – Беше ли ви дадена възможност и предоставени доказателства
в съда, че автомобилът е продаден от ответника на трето лице през 2016г. и, че
е собственост на жена му?
Вещото лице Ж.: Не мога да си спомня такова нещо. Посочил съм, че автомобилът е продаден
и не съм успял да го видя.
Въпрос на адв.
Попов – Вие сте посочили, че автомобилът сте го търсили при Е.Ш.С..
Вещото лице Ж.: Не съм го търсил при Е.. Търсил съм го на адреса, който е записан в
материалите по делото, два пъти съм ходил, търсил съм джиесеми да се свържа или
други телефони, за да разбера къде е автомобила и затова не съм успял да видя
автомобила.
Въпрос на адв.
Попов – Вие сте го търсили при продавача, в гр. Търговище, ул.
Росица № 10, но автомобилът е продаден и се намира при купувача. Как
определихте цената на автомобила?
Вещото лице Ж.: Определил съм я по пазарни аналози, по годината на производство, възрастта
на автомобила и от какви граници минимална пазарна цена и максимална и от 10
образеца пазарни аналози съм намерил средна пазарна стойност.
Въпрос на адв.
Попов – По интернет ли правихте справката от пазара или не?
Вещото лице Ж.: Получавам каталог на „Мобиле“ от 20 години и
там се дава всичко по марки, по модели и т.н.
Въпрос на адв.
Попов – Вие разполагахте
ли с параметрите на този автомобил, оборудването, лаковото покритие, двигателя,
обема на двигателя?
Вещото лице Ж.: Те са определи от марката,от модела на автомобила и на база на това е
определена и се дава пазарната стойност.
Въпрос на адв.
Попов – Вие не изброявате в експертизата параметрите на
автомобила, а единствено са изброени рег. №, двигателя и рамата. Ако
разполагате с тях ще можете ли да направите по-точно заключение?
Вещото лице Ж.: От пазарните предложения, които ги има във вестник „Мобиле“
изредени всички марки, по-точно заключение не мога да направя. Такива са
цените. Дали е 1.6 или 1.7 цената е все една.
Въпрос на съда към ответника Е.С. – Колко според Вас струва този
автомобил?
Ответникът Е.С.: Купил съм го да 750 лева. Този автомобил нито съм го закупил с мои средства,
нито като съм го продал съм получил средства. Този автомобил беше на майка ми,
която е в Турция и се наложи да го запиша на мое име. Около 650-700 лева
струваше всичко с прехвърлянето.
Вещото лице Ж.: Възможно е да е такава стойността му. Аз фактически правя една
документална оценка. Това е 18-20 годишна кола. По геометрична прогресия цената
спада. Първата година автомобилът се овехтява 20 %, втора 17% и така нататък намалява
и в 18-тата година става до 7% от
първоначалната цена. Ако е 50 000 нов значи ще струва около 3 000 лева. Аз
това съм дал, 7% от цената на нов такъв автомобил.
Въпрос на адв.
Попов – Възможно ли е и може ли да се приеме цена от 600-700 лева
за автомобила?
Вещото лице Ж.: По принцип мога да кажа, че е възможна такава цена.
Въпрос на инсп.
И. – Ако
техническото състояние на този автомобилът е било много добро, бихте ли оценили
колата на по-висока стойност, тъй като Вие казахте, че сте взели осреднена?
Каква е максималната стойност, пазарна
цена на този автомобил?
Вещото лице Ж.: Посочил съм това. Това е за изправен автомобил, движещ се, автомобил,
който се продава, обявен за продажба.
Въпрос на адв.
Попов – Обективна ли е посочената продажната цена в договора за
лекия автомобил в размер на 600 лева?
Вещото лице Ж.: Какво значи обективна цена. Обективна цена е тази, която ние с Вас
примерно сме се уговорили. Всяка цена, която е договорена между двете страни е
обективна. Тази цена, която страните са вписали в договора за продажба не зная
дали е обективна, така са я написали. Справедливата цена на автомобила е тази,
на която се продаде и се купи от другия.
Инсп. И.: Нямам други въпроси към вещото
лице, да се приеме заключението.
Адв. Попов: Нямам други въпроси към вещото
лице, да се приеме заключението.
Съдът намира, че следва да се приеме и приложи
представената съдебно-автотехническата експертиза по
делото, като на в.л. Ж. се изплати възнаграждение в размер на 80.00 лева, от
определеният от съда и внесен от ищеца депозит, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото изготвената от вещото лице Ж.В.Ж. съдебно-автотехническа експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице Ж.В.Ж. възнаграждение в размер на 80.00
лева от внесения от ищеца депозит.
Съдът освобождава в.л. Ж. от съдебната зала със
съгласието на страните.
Съдът пристъпва към снемане самоличността и изслушване
на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Д..
В.л. Д.И.Д. - 65 годишна, българска гражданка, с висше образование,
неосъждана, без родство и дела със страните.
Съдът НАПОМНЯ отговорността по
чл. 291 от НК.
Вещото лице ОБЕЩА да даде
заключение по знание и съвест.
В.л. Д.:
Поддържам изготвеното от мен заключение, в табличен вид съм дала всички
изчисления и оценки, както са приложени и скици.
Въпрос на адв.
Попов – Моля да уточните в овощната градина, каква е обективната
оценка на градина, която не дава плодове и не се обработва, като градина, която
дава плодове или като място, което пустее?
В.л. Д.: Това
е последният имот под № 11 в заключението. Изчислила съм цената на овощната
градина и към настоящият момент считам, че това е правилната цена на имота и тя
включва насажденията и земята тази цена.
Съобразила съм дисконтовите фактори и темпа на растеж със състоянието на
градината. Ако тя беше в плододаваща възраст, в много
по- добро състояние, цената съответно щеше да бъде доста по-висока.
Въпрос на адв.
Попов – Вие влязохте ли в овощната градина?
В.л. Д.: Ние
с ответника ходихме до овощната градина, направихме оглед на дърветата и съм
описала състоянието на дърветата, което е еднакво в цялата градина. Тя е
изоставена, не е поддържана, не са почистени изсъхналите клони, както съм
описала в заключението. Такова е състоянието в градината на ответника и в
съседните такива.
Въпрос на адв.
Попов – Вие посочвате, че дърветата са извън срока на плододаване и следва да бъдат изсечени.
В.л. Д.: Да.
Всяко едно дърво, на което изтече срока на плододаване,
все още дава плодове, но те не са в такова количество, каквото е при едно по-младо
дърво и в момента в който ние посетихме градината вече сливите бяха преминали.
Цената е 1800 лева за шест декара и половина, по 275 лева на декар. Това
включва цената на насажденията по-скоро вече като дърва за огрев, а не
реализиране на продукция от сливовите
дървета.
Въпрос на адв.
Попов – Виждам едно противоречие, защото Вие отчитате повишение
на цените, а в същото време посочвате в заключението си, че дърветата и
градината не са в състояние да дават плодове. Може ли да се намали цената и
колко е разумната цена тогава на такава площ, която всъщност трябва да бъде
изсечена?
В.л. Д.: Аз
считам, че това е разумната цена, която съм изчислила на овощната градина.
Въпрос на адв.
Попов – Може ли да посочите на съда каква е Вашата специализация,
лесовъд ли сте?
В.л. Д.: Не
съм лесовъд, а инженер по геодезия и картография и строителен техник по
строителство и В и К специалност. Работила съм и в областта на земеразделянето
и гороразделянето.
Въпрос на адв.
Попов – Влязохте ли в горите?
В.л. Д.: Описала
съм къде точно и в кои гори сме влизали и къде не сме влизали с ответника.
Посетили сме двата имота в с. Шишковица,
но не можахме да ги посетим, защото по думите на ответника теренът е трудно
достъпен. На имотите в Изворово направихме оглед и съм описала тяхното
състояние, на двете поляни и на двата имота, които са записани като гори.
Записала съм, че състоянието на дърветата е лошо, има изсичане. Приложила съм
извадка от сайта на Изпълнителна агенция по горите от където е видно, че е
извършвана сеч в имота в с. Изворово. Той е с идентификатор № 079014, с площ
42.386 дка. От тези 42 дка ½ е на ответника, а другата ½ от
имотът е съсобствен на друго лице. Там има извършвана
сеч и съм описала издадените позволителни за сеч, също така съм написала и
протоколи за освидетелстване на сечищата. Описала съм състоянието на гората, там
дърветата са сребролистна липа и бреза. Там състоянието
и на останалите дървета е лошо, поради което съм изчислила такава цена на
гората.
Имотът, който е поляна, той е бил
един имот и след това е бил разделен на два нови имота и съм оценила тези два
нови имота поотделно. Посочила съм и техните идентификатори, тъй като те вече в
кадастралната карта ще съществуват като такива.
Имот № 000294 представлява една
ивица между местния път и язовира и независимо, че се води като залесени
територия, по-скоро е храсти, шипки, глог, къпини така, че там цената на имота
е по-ниска.
Имотът в Кьосевци е широколистна
гора, която е изсечена. Приложила съм три позволителни за сеч и съответно протоколи
за освидетелстване.
В двата имота в Антоново също има
извършвана сеч и съответно съм описала подробно с какви документи е
освидетелствана сечта. Съобразила съм всички тези факти при изчисляване на
цената на имотите към момента на придобиване и към момента на предявяване на
исковата молба.
Въпрос на адв.
Попов – Вие запозната ли сте се, имате ли предишни данни за
цената на тези имотите към датата на придобиването им, през 2008 и 2009г.,
2012г., посещавала ли сте ги?
В.л. Д.: Към
2008 и 2009г. не съм посещавала тези имоти, защотоняма
как да ги посетя и нямам причина да ги посещавам.
Въпрос на адв.
Попов – Как определихте тогава цената към датата на придобиване?
В.л. Д.: Цената
съм я определила на базата на пазарни свидетелства, които съм взела от Службата
по вписванията в гр. Омуртаг. Взела съм пазарни свидетелства, които са на
територията на Община-Антоново в периодите преди и около датата на придобиване.
Въпрос на адв.
Попов – А данъчна оценка вземала ли сте предвид от компетентен
държавен орган?
В.л. Д.: Не
съм вземала предвид данъчната оценка.
Инсп. И.: От кой момент ще бъде издадена
данъчната оценка, ако бъде поискана в момента колега? Ще бъде издадена към
днешна дата и не може да определи стойността на данъчната оценка към 2008г.,
към датата на придобиване. Те са описани данъчните оценки в нотариалните
актове.
Въпрос на адв.
Попов – Моля да посочите на съда, при определяне на цената на
ателие № 2 и гараж № 14 как определихте тази цена?
В.л. Д.: Цената
на ателието и гаража е определена, те са определени веднъж към момента на
придобиване и втори път към момента на подаване на исковата молба. Към момента
на придобиване съм направила оценка по метода на посредственото сравнение и съм
използвала пазарни аналози, като съм взела данни от официални обяви във вестник
„Знаме“ и вестник „Търговищки пазар“. Това съм извела в Приложение № 3, които
са публикувани в тези два търговищки вестници.
От тези 21 пазарни свидетелства
аз съм избрала пет такива и съм ги използвала, приложила съм ги като
коефициенти. Приложила съм, осреднила съм
цената и съм приложила проекта за предаване на реализация, т.е.е намаление с
10% и съм получила цената на ателието.
Освен това съм използвала метода
на вещната стойност, като съм направила оценка на ателието и гаража. Веднъж към
момента на придобиване и втори път към настоящият момент, като съм взела предвид
годината на изграждана, ликвидационната стойност на този вид имоти и сгради и
по този начин съм изчислила цената на ателие №2 и на гаража.
Въпрос на адв.
Попов – Наблюдавате ли случаи, в който продавачът предлага една
по-скъпа оферта и в последствие се съгласява да сключи сделката на една
по-ниска цена?
В.л. Д.: Да,
обикновено така се получава. Продавачът обявява по-висока цена, а след това, след
провеждане на преговори между продавача и купувача се стига до продажната цена.
Въпрос на адв.
Попов – Възможно ли е продавачът и купувачът да се съгласят
цената на сделката да бъде толкова, колкото е цената, определена от Държавата в
данъчната оценка?
Инсп. И.: Възразявам на този въпрос.
Вещото лице не може да знае какво са се договорили хората, купувача и продавача
в случая и вещото лице не може да вземе становище по този въпрос.
Въпрос на адв.
Попов – Моля да кажете на съда, посочената цена на данъчната
оценка в пъти по-ниска ли е от пазарната цена?
В.л. Д.: Не,
доколкото си спомням не е в пъти, а е в порядъка на 40 и няколко хиляди, а
продажната цена е 49 500 лева за ателието и гаража по нотариален акт, а
данъчната оценка, описана в нотариалния акт, доколкото си спомням е 41-42
хиляди лева.
Въпрос на адв.
Попов – Може ли да се постигне такава цена на сделката?
Инсп. И.: Възразявам на този въпрос.
В.л. Д.: Специално
за новото строителство мисля, че трудно може да се сключи сделка на данъчна
оценка.
Въпрос на адв.
Попов – А ако имаме предвид, че тогава беше имотната криза и
нямаше сделки?
В.л. Д.: Не
мога да отговоря на този въпрос.
Въпрос на адв.
Попов – И все пак, като вземете предвид, че няма през този период сделки и брокерите, а и самите продавачът и
инвеститорите, строителите, нямаха продажба, точно в този период, как ще прецените?
В.л. Д.: Не
мисля, че тогава точно нямаше жилища за продаване.
Адв. Попов: Жилища имаше много, но нямаше сделки.
Въпрос на съда – Отчетено ли е, че тогава е
нямало сделки?
В.л. Д.: Според
мен имаше сделки тогава. Не съм изчислявала какъв е процента на сделките спрямо
предходни периоди.
Въпрос на адв.
Попов – Можете ли да кажете
колко имота са били закупени към момента на закупуване на този имот в този
блок?
В.л. Д.: Не
съм правила справка в този блок какви други имоти са се продали.
Инсп. И.: Да се приеме заключението на
вещото лице.
Адв. Попов: Моля да не се приема
заключението. Имаме искания.
Страните нямат повече въпроси към вещото лице.
Съдът намира, че няма пречка за прилагане на изготвената от вещото лице Д.
съдебно-техническа експертиза по делото, поради което и
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА изготвената от вещото лице Д.И.Д. съдебно - техническа
експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице Д.И.Д. възнаграждение в размер на 800.00
лева, съобразно внесения от ищеца депозит.
Съдът освобождава в.л. Д. от съдебната зала, със
съгласието на страните.
Съдът пристъпва към изслушване на съдебно-икономическата
експертиза, изготвена от в.л. Б. и пристъпва към снемане на самоличността й.
В.л. Е.Б.В. - 37 годишна,
българска гражданка, висше образование, омъжена, неосъждана, без родство и дело
със страните.
Съдът НАПОМНЯ отговорността
по чл. 291 от НК.
Вещото лице ОБЕЩА да
даде заключение по знание и съвест.
В.л. Б.:
Поддържам така направеното заключение.
Само да направя едно уточнение,
че на първа страница съм написала гражданско дело № 230/2017г., номерът следва
да се коригира на 43/2018г., което е техническа грешка. Останал е номера на
предно дело, по което съм правила експертиза.
Въпрос на инсп.
И. – По
отношение на варианта, поискан от ответниците да определите внесените по
банковата сметка суми на изтеглени или прехвърлени, по кои сметки след това са
направени плащания, както и каква е наличността по банковите сметки. Изложили
сте вашето заключение в табличен вид в който давате информация на внесените по
личната му б. сметка суми и след това изтеглените от същата б. сметка и след
това внесените по фирмената б. сметка.
Можете ли основателно да
предположите, че това са същите суми, които са изтеглени от личната му б.
сметка и в последствие са внесени по фирмената, като се има предвид и големият
период от време, който има между изтеглянето и внасянето в едната б. сметка?
Вещото лице Б.: Когато се изготвяше този вариант изрично беше направено уточнение с
ответника точно по кои сметки да се направи варианта, като го уточнихме и аз
съм описала вариантите кои са.
Написала съм тук внесена суми от
трети лица, датата на тегленето и съответно после вноските, които са правени
към фирмата, но изрично искам да
подчертая, че пас с ответника говорихме и той искаше така да бъде вариантът, че
суми, които примерно март месец примерно са изтеглени са внесени в август месец
2009 г. до август месец 2009 г., тъй като той твърдеше, че тези суми от март
месец ги е теглил, държал си ги е в къщи и после от тези пари е правил
съответни вноски по фирмената сметка. Към него момент аз не мога да кажа, дали
наистина е така, но не мога да кажа, че не е така. Нека съдът да прецени това.
При този вариант съм приела, че от март месец сумите той е имал изтеглени и след
това е направил преводи към фирмената сметка, но дали точно тези суми са от
третите лица или от други негови лични вноски, които е правил, на това
категорично няма как да ви отговоря на този въпрос.
Въпрос на инсп.
И. – На 08.10.2007
година сте определили, че има внесени по фирмената му б. сметка сума от 5 700
лева. Моля да бъде уточнено, че тази сума от 5 700 лева не е внесена от Е.,
а е изтеглена от същата. На 08.10.2007г. той тегли сумата, а не я внася. Това е
фирмената сметка „К...“ и тази сума всъщност не е внесена, а е изтеглена от
него. Просто сумата не е отразена там, където трябва. Отбелязали сте я като вноска,
а по банковото извлечение се вижда, че е изтеглена от същата. Тази сума
всъщност не е внесена, а изтеглена от него.
Техническа е грешката, не е
отразена сумата където трябва. Това е на стр. 68 от заключението в таблица № 1.
На дата 08.10.2007г. е посочена сумата от 5700 лева като внесена по фирмената
му сметка, като твърдението е, че тя е от изтеглените от личната му б. сметка. Следва
да бъде уточнено, че тази сума не е вноска по фирмената му б. сума, а е
изтеглена от същата.
Вещото лице Б.: Сумата от 5700 лева съм ги отразила като вноска, а те са били изтеглени
касово.
Въпрос на адв.
Попов – Можете
ли да посочите кога са внесени тези пари 5 700 лева и каква е наличността
на банковата сметка?
Вещото лице Б.: Тази сума е изтеглена от фирмената сметка, а теглените суми от фирмената
сметка никъде не се отразява.
Въпрос на адв.
Попов – Кой ги е
внесъл тези пари, тези 5 700 лв.?
Инсп. И.: Няма внесена такава сума, пред
мен е банковото извлечение. Има от „Топливо“ 1 500 лева на 24.09. вноска, има
от „Топливо“ 3 074.72 лева, след което сумата от 5 700 лева е изтеглена.
Салдото към датата е 37 360.31 лева. Това е движението по фирмената
сметка.
Вещото лице Б.: В случая аз отразявам само какво е влязло във фирмената сметка. От фирмената
сметка от там нататък какво е изтеглено никъде не го отразявам.
Въпрос на адв.
Попов – Той ли
си е теглил парите от фирмената сметка?
Вещото лице Б.: Това, което съм гледала вървят само преводи към „Държавно горско стопанство“, „Ловно“, за дървесина
и пет фактури, това е от фирмената сметка движението.
Инсп. И.: Идеята и задачата от
ответниците е внесена сума по личната му б. сметка, изтеглена сума от личната
му б. сметка. Той твърди, че тези суми ги е внасял по фирмената си б. сметка. Последната
колона от таблиците са внесени суми, вноски на каса от Е. към фирмената му б.
сметка. Част от тях не са вноски на каса, а са трансфери между личната му б.
сметка и фирмената му такава.
Въпрос на адв.
Попов – Законна
дейност ли е превеждането на суми от личната му сметка към фирмената му сметка
и обратно и манипулирането с тези средства?
Вещото лице Б.: Конкретно в този случай, където има такива преводи, аз не ги признавам от
тази гледна точка, защото от счетоводна гледна точка той няма документи. Би
следвало с физическите лица да има сключени договори за предоставени заеми,
съответно да бъдат отразени в счетоводната му документация, като взети, дадени,
а при него такива документи нямаше. От тази гледна точка, от счетоводна гледна
точка казвам, че не е правилно, тъй като нямаме договори за заем, нямаме
осчетоводяване във фирмата като внесени пари от собственика, че той трябва да
ги върне на собственика, нямаме такива документи. А отделно с него беше уточнено,
ако има такива договори да ми ги представи, да ги взема в предвид, но той каза,
че няма такива, не са подписвали, не са правили такива договори. От тази гледна
точка, затова казвам, че не е редно така да се прави.
Въпрос на адв.
Попов – Ние никога не сме твърдели, че са
заеми. Вие защо решихте, че са заеми? Ние никога не сме казвали, че са заеми.
Вещото лице Б.: Защото аз предполагам така, когато му внасят пари по сметката, защо ги
внасят? Значи вариантът е евентуално да има сключен договор за заем, аз така го
предполагам. Трябва да има някакъв документ, а тук няма никакъв документ.
Въпрос на адв.
Попов – Това могат ли да бъдат плащания за дървата за огрев,
той всъщност с това се е занимавал?
Вещото лице Б.: Тези пари, които той ги има, те точно затова са отивали, за дървата и за
фирмата, но въпросът е, че просто документално не е отразено никъде. Иначе, че
за там са отивали, за там е, то е ясно, защото от фирмената му сметка всички
преводи отиват към „Държавно ловно стопанство“.
Въпрос на адв.
Попов – Ако тези хора са платили неправилно, той би могъл да
има претенция към тях. Ако те са платили за дървен материал, неправилно ли са
платили?
Вещото лице Б.: Те са платили за дървен материал, обаче после той какъв документ е издал
за дървен материал? Той им е дал дървен материал, но къде е фактурата или
някакъв документ с който продава? Съгласна съм с вашия вариант, но той просто
нямаме никакви документи, иначе точно така го е правил той. Те му внасят
парите, той превежда на „Ловното“, купува дървесината от „Ловното“ и след това
им продава дърва или там каквото е. Но затова няма никакъв документ, нито
фактури, нищо отразено. От тази гледна точка не е правилно, а иначе, че точно
така го е правил, така го е правил. Всичко това не е документално обосновано.
Въпрос на адв.
Попов – Той има ли към тези Ловни стопанства документи,
разрешителни за сеч на свои гори, установихте ли такива по делото?
Вещото лице Б.: Конкретно не съм гледала, но видях движението изцяло, че наистина бяха
към ДЛС. Имаше договори с фирми, с лица, но конкретно не съм гледала дали има
сключен договор с Ловно и Горско стопанство. Ако има сключени договори с Ловно
и Горско стопанства и същите са по делото, мога да изготвя експертиза в тази
връзка, дали са налице такива.
Въпрос на инсп.
И. – Въпросът е
следният, че той получава суми по личната си б. сметка за осъществяване на
търговска дейност по неустановен от закона ред. Тези суми, макар и за дървен
материал, не са осчетоводявани и за тях не са плащани данъци.
Запознахте ли се подробно с
извлечението на фирмената б. сметка на „К...“ ЕООД?
Вещото лице Б.: Да
Въпрос на инсп.
И. – Направи ли
ви впечатление, че Е.С. е и теглил касово от фирмената си б. сметка, в близки
или в същата дата на които е правил вноски на каса по фирмената си б. сметка?
Веднага давам пример, на
03.10.2008г., по таблицата, която е изготвило вещото лице, Е.С. е внесъл
9 900 лева по фирмената си б. сметка на каса. Ще Ви показвам и извлечението
си, тъй като Вие не разполагате с него в момента. Съгласно банковото извлечение
на 01.10.2008г. той тегли от фирмената
си б. сметка 10 000 лева.
Вещото лице Б.: Тези 9 900 лева, които той е внесъл, той ги е имал от тези суми.
Въпрос на инсп.
И. – А може ли
това да суми, който той е изтеглил два дни преди това?
Вещото лице Б.: Може, изтеглил ги е, те са били в него, но в същото време той е изтеглил
и тези и те са били в него. Коя от двете суми
внася в тези 9 900 лева не мога да ви кажа.
Тези 9 900 лева той ги има
от преди това, изтеглени от третите лица, но в същото време той ги има
изтеглени и от фирмената си сметка и сега тези 9 900 лева дали са от тези
трети лица или са от негова лична вноска друга от дейността му, не мога да кажа.
Въпрос на инсп.
И. – Установява
се, че за всички вноски, които той е направил на каса по фирмената си б. сметка,
на предния ден или няколко дни преди
това, даже и на същият ден, е изтеглил суми от фирмената си банковата сметка по търговската дейност,
т.е. не може основателно да се предположи твърдението на ответниците, че това
са суми от внесените от трети лица суми по личната му б. сметка. Считам, че тези
суми, които той е внасял по фирмената си б. сметка са суми изтеглени от същата б.
сметка и в последствие наредени за заплащане на задължения на търговеца към
контрагенти, към НАП или към трети лица.
Можете ли основателно да
предположите, че вноската от 16 400 лева на 25.11.2008г. от извлечението на
банковата сметка на юридическото лице се установява, че на 19.11.2008г. той е
изтеглил 3 000 лв., на 21.11.2008г. е изтеглил 8 000 лв., на
24.11.2008г. 7 000 лв. или общо 18 000 лв. от фирмената си б. сметка,
което в последствие на 25.11.2008г. той
внася и съответно разплаща свои фирмени задължения, т.е. може ли основателно да
се предположи, че тази сума от 16 400 лв. е всъщност сумата изтеглена
малко преди това от фирмената му б. сметка във връзка с осъществяваната търговска дейност?
Вещото лице Б.: Тук пак не мога да кажа дали е от нея или от третите лица, защото от
третите лица той пак е имал свободни пари, които са му стигали. Невъзможно ми е
да кажа дали сумата от 16 400 лв. е от сумите, внесени от трети лица или е
от фирмената сметка.
Въпрос на инсп.
И. – Да, но на
третите лица, сумата, която е изтеглена е месец-два преди това, за да бъде
достатъчна за да бъде внесена, а сумите, които са изтеглени от фирмената му б. сметка
са, както казаха и преди малко са ден, два до три преди това.
При изготвеният накрая извод може
ли да се твърди, че наистина сумите, които са внесени от третите лица по
личната му б. сметка са внесени по фирмената му сметка и разликата е само
170 000 лв., защото изведеният от Вас извод излиза така, че със сигурност
Вие твърдите и поддържате тезата, че това са вноските от третите лица?
Вещото лице Б.: Тази сума от 216 000 лева, за която говорите, която е постъпила по
фирмената сметка, не мога да съда категорична дали точно сума е от третите лица
или е от личните вноски, защото вариантът тук е направен, както казах в самото
начало, че човекът е имал пари, държал си ги е в тях, теглел си ги е и си ги е
внасял, на тази база е направен.
Ако действително, защото аз не
мога да кажа дали са от личните или от третите лица, но реалното, което може да
се каже, че действително отиват във фирмата, това са единствено преведените
суми по банков път, но дали са от личните му или само от трети лица категорично
не мога да го кажа това нещо. Тук правя вариант на ответника, който държи по
този начин да бъде, има си цифри и да си го докаже в залата.
Въпрос на инсп.
И. – При анализ
на личната му б. сметка, в която анализирате вноските от третите лица и след
това тегленията, взехте ли предвид, че изтеглената
сума в размер на 5360 лева на 15.04.2009г., се сформира от лична вноска,
внесена по личната му б. сметка, лично от Е.С., на 14.04.2009г. в размер на
3113.60 лв., т.е. цялата сума от 5 360 лв. не представлява вноска от трето
лице. На 16.04.2009г. има внесени 5 000 лева. Дали сте установили, че тази
сума, която е сформирана и изтеглена на 15.04.2009г. ли в размер на 5360 лв.,
защото толкова той е изтеглил. Вие признавате внесената само от 2270 лв. но
дефакто, за да бъде внесена по фирмената му б. сметка, остатъкът от сумата са
лични средства, които той е внесъл преди това по личната си б. сметка.
Вещото лице Б.: Той на 13.04. нали има неизтеглени 4 000 лв.
Въпрос на инсп.
И. – Внесени са
и са изтеглени. На 14-ти внася 3113.60
лв.по личната си б. сметка, те не са отразени в таблицата. Сборът от внесената
от третото лице сума в размер на 2270
лв., личната му вноска по личната му б. сметка в размер на 3113.60 лв.,
сформира изтеглената на 15.04.2009г. сума в размер на 5360 лв., която вие се
опитвате да докажете, че е внесъл на 16.04.2009г. по фирмената си б. сметка в
размер на 5000 лв., т.е. това не е само сума от трето лице, част от нея е сума,
която той лично прави по личната си б. сметка.
Вещото лице Б.: Преди това на 10.04. и на 06.04. той пак има внесени едни 10 000-
12 000 лв. свободни пари, защо да не вземе от тях и да ги внесе.
Въпрос на инсп.
И. –
Проследявали ли сте салдото му към банковата сметка към датата на теглене, т.е.
вие ги виждате в момента на вашата таблица, а дали наистина са налични, защото
той има и други плащания?
Вещото лице Б.: На тази таблица аз само смятам изтеглените. Изтеглените той ги е имал
кеш.
Въпрос на инсп.
И. – Той ги е
имал кеш, но не и по б. си сметка. Той внася по личната си б. сметка, тегли
сумата и евентуално може да се предположи, че е платил. Вие не сте ги
анализирали.
Вещото лице Б.: Не е така, той няма вноски от друго място откъдето да му дойдат през
2009г. по личната му б. сметка. От анализът, който е от 2009г., той откъде ще
ги вземе да ги внесе? Той ги няма и при това положение, като ги няма никъде,
излиза, че тези суми са от третите лица, защото той няма откъде да ги вземе, те
нямат други пари през 2009г.
Въпрос на инсп.
И. – След като
няма такива пари как внася по личната си б. сметка суми, откъде ги е взел?
Вещото лице Б.: По анализа за 2009г. той няма никакви кредити. Към 2009г. той няма лични
средства така, че внесените пари могат да бъдат само от трети лица.
Въпрос на адв.
Попов – Под трети лица имате предвид юридическите и
физическите лица?
Вещото лице Б.: Те са изцяло само физически лица. По сметките всичко е от третите лица, пише
си им имената. Ясно е, че ги има тези
постъпления, защото те са му влезли по сметката от трети лица и аз съм ги
описала на коя дата, даже и имената им съм описала от кого са направени
плащанията.
Въпросът за третите лица е на стр.
64, на 23.03.2009г. са отразени 3 000 лв., но като съм ги отразявала от 23 март
горе имаме два превода по 4500 лева. Те са общо 9 000 лв. и от тези
9 000 лв., 6 000 лв. са приведени на „К...“, а 3 000лв. са
изтеглени на каса. Просто тук като съм дръпнала колонката да сметна крайната
сума, с 3 000 лв. ги изкарвам повече, а реално трябва да се махнат трите хиляди
лева в 2009г. Значи ако от 212 754лв., което е общо, това е на 66 стр.
вече, трябва да се намалят с 3 000 лева, което при варианта на ищеца от
640 972 лв. ще стане 637 952.18 лв., при варианта на ответника
421 733.20лв. Просто ги намаляваме с 3 000 лв.
Въпрос на адв.
Попов – Ясен ли е произходът на тези средства, за които
говорите?
Вещото лице Б.: Това не е основание, а захранване на сметка. Основание е, ако пише за
какво. Това е така, защото няма основание и документ.
Въпрос на адв.
Попов – Отразила ли сте сумите, които Е. и съпругата му внасят
като овърдрафт за връщане на получените креди по картите?
Вещото лице Б.: Овърдрафтът се прави общо на двамата.
Въпрос на адв.
Попов – Вие установявате внесени суми, дейността му, в същото
време установявате, че има кредити. Тези кредити могат ли да бъдат средства с
които той разполага и може да ги използва за дейността си? Вие смятате ли, че
това е обективно?
Вещото лице Б.: Може по принцип, като е изтеглил тези средства да ги е използва за
фирмата.
Въпрос на съда – Имаме ли данни, че той е
осчетоводил по този начин суми, които са за личен кредит е внесъл за дейността
на фирмата? Осчетоводил ли го е това?
Вещото лице Б.: Нямаме такова нещо. Редът е договор за заем, предоставен на фирмата като
заем, осчетоводяване, такъв е реда. Ние такъв ред нямаме.
Въпрос на адв.
Попов – Средствата с ясен произход ли са? Има ли ги постъпили
по сметки и от тези сметки ли е манипулирал с тях, с банковите кредити, с
постъпленията от третите лица?
Вещото лице Б.: Да, като суми ги имаме в третите лица от банковите кредити, само дето не
е минало през фирмата, не е отразено счетоводно, но парите ги има и е ясно
откъде са.
А за овърдрафта аз съм го
отразила на стр. 10 от експертизата ми 10 000 лв., като отпуснат овърдрафт
и съм го сложила в графата при кредитите. Отразила съм, че са в 2013 и 2014г. и
съответно тук в 2013 г. са сборувани общо усвоими
средства от кредитни карти, като слагам тук и 8 000 лв. овърдрафта. През
2013г. е усвоил 8065 лв., а в 2014г. е усвоил 1934 лв., общо 10 000лв. и
другите стават вече собствени пари. Но тези 10 000 лв. съм ги отразила и
ги има като вариант и съм ги включила в усвоените средства по овърдрафта и със
сигурност ся отбелязани и като приход са му отразени.
Въпрос на адв.
Попов – Запозната ли сте с трудовата книжка на Е.?
Вещото лице Б.: Да, мисля, че я имаше по делото.
Въпрос на адв.
Попов – Към 2005 г. човек с 13 годишен стаж възможно ли е да
има някакви пари на ръка или в дома си?
Инсп. И.: Това е пак чисто хипотетичен
въпрос и възразявам на задаването му.
Въпрос на съда - Защо за 2005 г. не сте отбелязали, че няма доходи?
Вещото лице Б.: Не съм го отразила в 2005г. той да има доходи поради тази причина, че в
справките, които са приложени за осигурители, за доходи, от декларации и
всякакви материали, каквито има, няма данни той да е имал сключван трудов
договор или да имал декларации. Поради тази причина не е отразено в 2005г.
Въпрос на адв.
Попов – Може ли
този човек да има спестявания?
Вещото лице Б.: Възможно е той да е имал спестявания, възможно е и да не е имал
спестявания.
Въпрос на адв.
Попов – Кое ще
приемете тогава за вярно, след като регистрира фирма има ли спестявания?
Вещото лице Б.: Когато регистрира фирмата си внася капитала. Капиталът може да се изтегли
след 1-2 дни.
Въпрос на адв.
Попов – Законно
ли е да си ги изтегли?
Вещото лице Б.: Да.
Инсп. И.: Няма отношение към дохода за
2005г. Фирмата е регистрирана през 2006г. и е продадена малко по-късно.
Адв. Попов: Това е твърдение на ищеца, че той
няма пари да регистрира дружество и му искат този капитал.
Вещото лице Б.: Той отнякъде ги е взел, за да ги внесе за капитала тези пари, имал ги е
значи, защото са внесени и то по банка.
Въпрос на адв.
Попов – Установихте ли от доказателствата по делото за
незаконна престъпна дейност, присъда или съдебно решение по силата на които Е.С.
е осъден за престъпление от общ характер от 2005-2011г.?
Инсп. И.: Възразявам на този въпрос, няма отношение към задачата на вещото лице и
специалността му.
Въпрос на съда – При изготвяне на Вашето
заключение имали ли сте предвид някаква присъда той да е имал по делото?
Вещото лице Б.: Видях по делото, има някакъв протокол от Омуртаг от съда, но това няма
нищо общо с делото. Не разбирам каква е връзката с моето заключение.
Въпрос на адв.
Попов – Вещото лице отразило ли е всички вноски по банкови
сметки от физическите и юридически лица? Имам предвид третите лица.
Вещото лице Б.: Да.
Въпрос на адв.
Попов – На стр. 78 от анализа накрая, приложение 1 и 2, Вие пишете
170 000 лева.
Вещото лице Б.: Ама 170 000 лв. остават, защото по анализа 216 000лв. все едно
по този неговия вариант му признаваме и след като сме ги признали остават
170 000 лв. като недоказани, че не са внесени по фирмената сметка, това
имам предвид. Те са постъпили от третите лица, но не са внесени във фирмената
сметка.
Тези 216 000лв. отиват по
фирмената сметка, а за тези 170 000лв. нямаме такива преводи. Дори тези ще
бъдат намалени с 3 000лв. и ще останат 167 000лв. по този вариант.
Вие ги смятате 400 000лв.,
но вноските от трети лица е 370 и няколко хиляди лева, а аз признавам все едно
двеста и няколко хиляди по варианта и остават 170 000лв. недоказани, т.е.
че няма такива пари, които да са отишли към фирмената сметка. Може да има, но вече
да е внасял към личната си сметка. Взели сме предвид прехвърлените средства от
личната на фирмената му сметка. Тук са изтеглени и прехвърлени и са останали
тези, които са внесени от третите лица. Тези 170 000лв. не са отишли към
фирмената сметка.
Въпрос на адв.
Попов – Тези вноски по банкови сметки те от трети лица ли са
внесени?
Вещото лице Б.: Да, това са само суми от трети лица.
Въпрос на адв.
Попов – Придобиването на дружествени дялове, взета ли е цената
на договора? Реално колко е заплатено за него? Той е уговорен, че има такава
стойност, но реално колко е заплатено за него?
Въпрос на съда - Имали ли сте някаква
документация въз основа на която да прецените, че сумата е различна от
10 000 лева общо?
Вещото лице Б.: Не, за тези суми, внесени като дружествени дялове, си имаше и вносни
бележки, приложени по делото. Всичко е документално по банка, те са учредителен
капитал.
Въпрос на адв.
Попов – Този капитал от 10 000 лева изтеглил ли го е в
последствие?
Вещото лице Б.: Не съм проверявала дали той е изтеглил капитала. Той трябва да ги внесе и
казах, че след два дни може да ги изтегли, но не съм казала, че ги е изтеглил, но може да
ги изтегли.
Въпрос на адв.
Попов – Вие казахте, че е купил недвижими имоти на цената,
посочена в експертизата на колежката Ви. Това ли е цената, която е посочена в
нотариалните актове?
Вещото лице Б.: Не съм гледала какви са цените на имотите в нотариалните актове, а тази
на експерта.
Въпрос на адв.
Попов – Ако ви се постави допълнителна задача ще посочите ли по
документите каква друга сума излиза за недвижимите имоти и дружествените дялове,
дали са изтеглени?
Вещото лице Б.: Да, ако ги има по делото приложени мога да ви кажа колко са.
Въпрос на адв.
Попов – За недвижимите имоти, можете ли да посочите другата
сума, която е сбор от покупко-продажната цена на
всеки имот?
Вещото лице Б.: Да.
Въпрос на адв.
Попов – Ще искам допълнителни задачи. Откъде остават тези
170 959 лева?
Вещото лице Б.: Те остават от сумите от колоната на третите лица. От там имаме 200 и
няколко хиляди по вашия вариант и за другите суми не остават пари, отивам
някъде другаде вече.
Въпрос на адв.
Попов – Общото имущество сте оценила на 698 000 лева. В
тях сте включили дружествени дялове, покупка на имоти и всичко останало, така
ли е?
Вещото лице Б.: Да, всичко. И после вече между нетният доход, който е на чистата сума и
общото имущество се получава съответното несъответствие.
Въпрос на инсп.
И. – Ако се
предположи, че вноските от трети лица са във връзка с осъществяваната търговска
дейност от ответника, коя б. сметка би следвало той да даде на третите лица,
личната или фирмената си б. сметка?
Вещото лице Б.: Те са постъпвали сумите от трети лица по личната му сметка.
Въпрос на инсп.
И. – Но ако е
във връзка с търговската му дейност за добив на дървесината и продажба, по коя б.
сметка би следвало да бъдат внесени от третите лица?
Вещото лице Б.: По фирмената, категорично, от счетоводна гледна точка.
Въпрос на адв.
Попов – От тези суми
които са пост от трети лица, има ли извършвани плащания за търговската
дейност?
Вещото лице Б.: Да.
Въпрос на адв.
Попов – Има ли плащане за данъци, за заплати по лизинговите
вноски?
Вещото лице Б.: Да, има. По лизинговите вноски имаше и данъци имаше плащани по сметката,
но дали са от сумите на третите лица сега не мога да кажа точно и конкретно.
Имаше много движение за плащане по НАП. Лизинговите вноски си ги е плащал
редовно.
Въпрос на адв.
Попов – Тези средства от третите лица изцяло ли са останали
като резултат в личната му сметка?
Вещото лице Б.: В личната, които е изтеглил и привел, а другите не зная дали са останали.
Той мисля, че вече имаше преводи и към други. Имало е плащания и към които
други лица, т.е. не цялата тази сума е останала в посочената сметка.
Въпрос на адв.
Попов – Можете ли да посочите по банковите сметки на
дружествата какво налично салдо сте установили към 2015г.?
Инсп. И.: Какво отношение има това? Няма
претенции КОНПИ към фирмата му.
Въпрос на адв.
Попов – Има ли налично
салдо по банковите сметки на дружествата към 2015г.?
Вещото лице Б.: Мисля, че бяха на нула към 2015г.
Само малко назад да се върна, в
2007г. той има преведени 96 800 лева от трети лица, 96 330 лева има
изтеглени, обаче като сложим вноските, които са към фирмената сметка, едни
80 000 лева още от тук се губят и не става ясно къде отиват. Става въпрос
за тези 170 000 лева, за които ме питате.
Инсп. И.: Нямам
въпроси, да се приеме експертизата.
Адв. Попов: Нямам
въпроси към вещото лице, да се приеме експертизата.
Съдът намира, че следва да се приеме и приложи
представената съдебно икономическа експертиза от вещото лице, като на същото се
изплати възнаграждение в размер на 1400.00 лева, от определеният от съда и
внесен от ищеца депозит, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА изготвената от вещото лице Б. съдебно - техническа експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице Е.Б.В. възнаграждение в размер на 1400.00
лева, от внесения от страните депозит.
Съдът освобождава в.л. Б. от съдебната зала със
съгласието на страните.
Съдът след като съобрази, че във ВКС е образувано тълкувателно
дело №1/2018г. за приемане на тълкувателно решение, относно правното значение
на изтичането срока за проверка по чл. 15 ал. 2 от Закона за отнемане в полза
на Държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /отменен/, съответно
и чл. 27 ал. 1 и ал. 2 от Закона за отнемане в полза на Държавата на незаконно
придобито имущество /отменен/ и чл. 112 ал. 1 и ал. 2 от сегашния Закон за противодействие
на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, за възникването и
надлежното упражняване на правото на иск и на материалното право на Държавата,
за отнемане на имущество, предвид и риска от постановяване на процесуално
недопустимо решение по съществото на настоящия гражданско правен спор, при
приемане от Върховният съд, че срокът по чл. 27 е преклузивен, а не
инструктивен, като съобрази и наличната съдебна практика по тази регламентация,
например решение № 323/18.01.2018г. по гр.д. № 5291/2016г. на ВКС, Четвърто
гражданско отделение, с което се приема, че максималната продължителност на
посоченият срок е регламентирана с императивни правни норми, предвид и, че се
касае за санкционен закон, чиито норми следва да бъдат тълкувани ограничително
и надвишаването срока за проверка би довело до накърняване принципите за законоустановеност и пропорционалност на съответната правна
регулация, съгласно трайно установената практика по приложение на чл. 1 от допълнителния
Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и чл. 6 от същата Конвенция,
то обстоятелствата по настоящото дело обуславят неговото прекратяване, а именно
следните обстоятелства:
В конкретният случай уведомлението на сезиращият прокурор
от Районна прокуратура-Омуртаг е регистрирано под № УВ 1636/20.08.2015г., т.е.
едногодишният срок по чл. 27 от Закона за отнемане в полза на Държавата на
незаконно придобито имущество /отменен/ би следвало да изчете на 20.08.2016г.
Същият е бил продължен по реда на чл. 27 ал. 2 от Закона за отнемане в полза на
Държавата на незаконно придобито имущество /отменен/, поради което и крайният
момент на максималната му продължителност е 20.02.2017г., докато решение № 124
на КОНПИ е едва от 07.03.2018г., т.е. близо година след крайният момент. След
като решението на КОНПИ е постановено след преклузивният
срок по чл. 27 ал. 1 и 2 от Закона за отнемане в полза на Държавата на
незаконно придобито имущество /отменен/, то правомощията на последната са били преклудирани,
както е било преклуридарано и материалното право на
Държавата за отнемане от ответниците на описаното имущество, поради което и предявеният
иск по чл. 74 от Закона за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито
имущество /отменен/, е недопустим и производството по делото следва да бъде
прекратено.
Въз основа на изложените съображения, съдът,
О П
Р Е Д
Е Л И : №
177
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 43/2018г. по описа на Окръжен
съд-Търговище, поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество - София да
заплати на ответниците Е.Ш.С. с ЕГН ********** и Р.Р.Й.
с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 10 000
/десет хиляди/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от днес пред Апелативен
съд-Варна.
Инсп. И.: Моля
за препис от протокола, който да ми бъде изпратен на електронната поща – а.******@******.**.
Съдът разпорежда препис от протокола да се изпрати на
посочената от инсп. И. електронна поща.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 12:30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: