№ 271
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502842 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.Г ПК, вр. Чл.17 от Закона за защита срещу
домашното насилие и е образувано по въззивни жалби, както следва:
Въззивна жалба от К. М. Б., чрез адв. Н.В. – АК Пловдив, срещу решение №
1068/13.08.2021г., постановено по гражданско дело № 6714 по описа за 2021г. на Районен съд –
Варна, в частта, с която е отхвърлена молбата на въззивника- лично и в качеството му на родител и
законен представител на детето М. Б.а за налагане на мерки за защита от домашно насилие по чл.5,
ал.1, т.3 – т.5 от ЗЗДН спрямо Д. Н. Ч., а именно: задължаване на Д.Ч., да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо детето М. Б. временно определяне на местоживеене на
дето при молителя, налагане на забрана за ответницата да доближава молителя и детето и
жилището им за срок от 18 месеца и задължаване на същата да посещава специализирани
програми.
В жалбата се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита, че от събраните
доказателствата по делото категорично се установява, че на 11.04.2021г. по отношение на молителя
и детето М. е извършен акт на домашно насилие. Първоинстанционният съд не е обсъдил всички
събрани доказателства и неправилно е преценил показанията на разпитаните по делото свидетели и
заключението на СПЕ. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, като молбата за
допускане на мерки за защита по ЗЗДН се уважи изцяло.
С писмен отговор насрещната страна е оспорила жалбата като неоснователна.
Въззивна жалба от Д. Н. Ч. с рещу решение № 1068/13.08.2021г., постановено по гр.д. №
6714/2021г. на ВРС, в частта, с която е уважена молбата на К.Б. за налагане на мерки за защита по
ЗЗДН и на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като въззивницата е задължена да се въздържа от
извършване на актове на домашно насилие спрямо К.Б. и на основание чл.5, ал.4 ЗЗД е осъдена да
заплати глоба в размер на 200лв. Счита решението в посочените части за неправилно и
необосновано, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материално-правните
разпоредби. Съдът не е преценил събраните по делото доказателства в тяхната цялост, в
1
съвкупност и взаимовръзка, което е довело и до неправилни изводи. Посочва също, че не е
обсъдено представеното по делото становище от ДСП Варна, като необосновано съдът е изградил
правните си изводи за осъществено насилие въз основа на заключението на СПЕ, което съдържа
изводи относно възприемането на молителя за осъществен акт на домашно насилие по повод на
събитие, което е различно от това осъществило се на 11.04.2021г., съгласно изложеното в молбата
и не е предмет на производството по делото. В заключение, моли за отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на нова, с което молбата за налагане на мерки по ЗЗДН се
отхвърли като неоснователна.
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от обжалването на
решението, при изпълнение на изискването за надлежна представителна власт, поради което и
същите се явяват допустими и следва да се разгледат по същество.
За да се произнесе ВОС съобрази следното: производството по гр.д.№ 6714/21г. По описа
на ВРС е образувано по молба на К. М. Б., лично и като баща и законен представител на
малолетната М. К. Б.а за постановяване на мерки за защита по отношение на Д. Н. Ч.. В молбата се
излага, че молителят и Д.Ч. са родители на детето М., като съгласно влязло в сила съдебно
решение, постановено по гр.д. №2627/2015г. На РС Пловдив, упражняването на родителските
права по отношение на детето е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични
отношения. На 11.04.2021г. молителят пътувал от гр.Пловдив до гр.Варна, заедно с двема свои
приятели и детето, което следвало да върне на майката след осъществяване на среща по
определения режим. Пристигнали във Варна около 11 часа и до около 18,45ч, оглеждали
автомобили за закупуване. Около 19,40 часа пристигнали на адреса на майката. Тя ги чакала
отпред, приближила се ядосана да колата и без причина започнала да заплашва и обижда молителя
с думите:»идиот…, ти малоумен ли си… няма да се разправям с теб… имам хора, да не се върнеш
почупен.. да не се окажеш някъде, където не могат да те намерят»: Молителят се уплашил за
живота си и този на детето , от тези думи и му прилошало. Отговорил, че съгласно съдебното
решение следва да върне детето до 19 часа вечерта и отправил молба към ответницата да не
говорят пред детето. Тя се ядосала още повече и започнала да му крещи и отправя нови заплахи и
обиди. Детето се уплашило, ответницата му изкрещяла и го дръпнала да тръгва с нея. Случката
продължила около 5-6 минути, на ответника му прималяло, и приятелите м уму помогнали да
седне на задната седалка на автомобила, след като полежал 2 минути се обадил на тел.112. Дошла
полицзейска кола с четирима полицаи, които го посъветвали да пусне жалба. След инцидента
молителят бил уплашен и стресиран.
Моли по отношение на ответницата да сe наложат мерки по по чл.5, ал.1, т.1, т.3, т.4, т.5
ЗЗДН, като се задължи същия да се въздържа от домашно насилие; забрана да приближава
молителя и детето; определяне временно местоживеенето на детето при бащата; задължаване
ответницата да посещава специализирани програми за извършители на домашно насилие.
Ответницата счита молбата за неоснователна, като оспорва фактите, изложени в нея.
Контролиращата страна ДСП- Варна е изложила становище пред ВРС, че е запозната с
конфлриктите мужду родителите на М., които се случват в нейно присъствие основно при
предаване на детето от единия на другия родител и се отразяват на психо-емоционалното й
развитие. Продължаващите съдебни производства между родителите се отразяват негативно върху
неговата психика. Службата е била сигнализирана многократно от страна на бащата на детето,
относно грижите, които майката полага за детето. Рискове за детето в дома на майката не са
констатирани, тя показва отговорно родителство. Констатираните рискове за детето са в следствие
на взаимоотношенията на родителите, като в заключение е посочено, че не следва да се допуска
въвличане на детето в тези конфликтни отношения.
По същество на спора съдът намира следното: Молбата, се основава на твърдения за
осъществено по отношение на молителя и детето домашно насилие на 11.04.2021г.
Като акт на домашно насилие, съобразно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН се
определя всеки такъв на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН. Безспорно е, че страните по делото са родители на детето М., р. на
31.05.2012г., което обуславя и активната процесуална легитимация на К.Б. да иска налагане на
мерки по ЗЗДН. Молбата е насочена срещу легитимирано по закона лице.
На основание чл.9, ал.3 ЗЗДН като доказателство към делото е приложена декларация от
2
въззивника за осъществено спрямо него и детето домашно насилие, с твърдения идентични на
описаните в исковата молба.
Не се спори, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че с
влязло в сила решение № 705/16.05.2016г., постановено по гр.д. № 2627/2015г. на ОС Пловдив,
упражняването на родителските права по отношение на детето М. е предоставено на майката, като
на бащата е определен режим на лични контакти. С Решение № 4638/15.11.2018г., постановено по
в.гр.д. № 17617/2017г. по описа на ВРС са отхвърлени предявените от К.Б. искове за ограничаване
на родителските права на майката на М. и за изменение в титулярството относно упражняването на
родителските права.
Представено е копие от решение №3953/30.10.2020г. постановено по гр.д. № 9813/2020г. на
ВРС, от което е видно, че спрямо К.Б. са наложени мерки по ЗЗДН, като е задължен да се въздържа
от упражняване на домашно насилие спрямо Д.Ч. и му е наложена глоба в размер на 200лв.
Представено е копие от постановление на ОП Варна от 09.04.2021г., от което е видно, че по
подадена от Д.Ч. жалба е отменено постановление от 17.03.2021г. на ВРП по преписка
№442/2021г., с която е отказано образуване на досъдебно производство за извършено от К.Б.
престъпление от общ характер по чл.144, ал.1 НК срещу Д.Ч. и партньора й на 10.01.2021г.
Ответницата е представила копие от договор за охраната й като физическо лице от двама
охранители в предварително определени с телефонно обаждане дни и часове.
Първоинстонционният съд е приле инкорпориран в протокол от с.з. на 14.06.2021г.
аудиозапис от сигнал, подаден от молителя на тел.112 на 11.04.2021г. в 20 часа.
В производството пред ВРС са ангажирани гласни доказателства/ свид.Е. Я./приятел на
молителя, свид. Т.М. и Е. Б./полицейски служители, отзовали се на сигнала, подаден на тел.112 и
свид. К. И./съседка на ответницата/. В показанията си свид. Я., който е присъствал на случилото се
на 11.04.2021г., излага, че е придружил молителя от гр.Варна. Пристигнали в града около 11 часа и
обикаляли автосалони. Заради трафика закъснели и били на адреса на Д. около 18,40ч. за да
предадат детето. Тя била пред блока с двама едри униформени мъже, като в последствие уточнява,
че е объркал случките и на посочената дата Д. била сама пред блока. Тя била раздразнена заради
закъснението, приближила колата и казала на К., че не може да го чака цял ден и започнала да го
обижда. Детето и бащата слезли от колата с багажа. Според свидетеля Д. малко грубо се обърнала
към детето, като му казала „хайде вземай ски куфара, няма да се разправям цял ден с теб“. Д.
продължила да обижда молителя и го заплашвала, че ще му се случи нещо лошо, обвинявала го, че
има нещо общо с намерени наркотици в колата й. Казала му, че това може да му е последното
идване и повече никой няма да го види. Детето било уплашено притеснено и се разплакало. К. не
отговарял на ответницата, а се притеснил и се разтреперил. С помощта на свидетеля легнал на
задната седалка на колата и след като се успокоил се обадил на тел.112. След 10-15 мин. Дошъл
полицейски патрул. Полицаите казали, че часът е късен, след края на работното времве и в
почивен ден, както и, че молителят може да пусне жалба в Пловдив. При обратния път, молителят
нямал сили да управлява автомобила и затова се сменил с другият им спътник –Божко.
Свид. М., който е полицейски служител заявява, че не си спомня случая, но подписът
положен в докладна записка, приложена на л.84 от делото на ВРС е негов.
Свид. Б. е извършил проверка по подаден сигнал на 11.04.2021г. от молителя, който е казал,
че е получил заплахи от бившата си жена. Според свидетеля молителят е бил видимо здрав и нищо
в състоянието му не му направило особено впечатление.
Свид. И. посочва, че началото на април 2021г. видяла от терасата си, че ответницата стои
пред входа на блока и разговаряла с по-малката й внучка. Казала, че чака детето си да се прибере.
След 2-3 минути спряла кола и от нея слезли М., баща й и още двама мъже. Детето тръгнало с
бащата с един куфар към входа. Майката също тръгнала към тях и по средата на пътя детето било
предадено. Не е чула родителите да са си казали нещо.
Съгласно приетото по делото заключение на СПЕ, не може да се направи извод, че детето
М. е възприела акт на емоционално насилие от някой от родителите си. Детето е споделило, че се
разстройва, когато родителите се срещат по време на предаване за осъществяване на режима на
контактите с бащата; не изпитва страх от никой от родителите.
Експертът е посочил, че може да се направи обоснован извод, че К.Б. е възприел акт на
емоционално насилие, осъществен от Д.Ч.. Същият изпитва ситуативна тревожност и уплаха.
3
Съдът намира, че събраните по делото доказателства безспорно установяват, че на
посочената в молбата дата – 11.04.2021г. е осъществено психическо и емоционално насилие
спрямо молителя отстрана на ответницата. От гласните доказателства се установяват изложените в
молбата и декларацията по чл.9 ЗЗДН твърдения, че на посочената дата при връщане на детето в
дома на майката след осъществен режим на лични контакти с неговия баща, ответницата е
отправил към К.Б. обидни и заплашителни думи и изрази. Свидетелските показания, в частта с
която установяват тези обстоятелства напълно кореспондират с останалите събрани доказателства,
включително и със заключението на СПЕ. Предвид съдържащото се противоречие в показанията
на ангажираната от ответницата свидетелка, изолираността на тези показания от всички
останалите събрани по делото доказателства, включително и от заключението на СПЕ, съдът
намира, че въз основа на същите не може да се направи извод, че акт на насилие на посочената
дата не осъществен спрямо молителя от страна на ответницата. Същите не са достатъчни да
разколебаят доказателствената стойност на представената по делото декларация и останалите
писмени и гласни доказателства.
Безспорно се установява, че на посочената дата ответницата е осъществила акт на домашно
насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо молителя и молбата в тази част е основателна. Съдът
намира, че наложените мерки по чл.5, ал.1, т.1 и ал.4 ЗЗДН са напълно адекватни, съответни на
интензитета на установеното насилие и в достатъчна степен ще проявят своето предупредително и
възпиращо действие, с цел избягване на по-нататъшни конфликти между страните. Същите
осигуряват възможност двете страни да обмислят отношенията си, като Д.Ч. осъзнае и прецени
евентуалните последиците от своето поведение, а молителят да преодолее ситуиативна тревожност
и уплаха от конкретния инцидент.
Предвид изложеното, и решението в тази част следва да се потвърди.
От доказателствата по делото не се установяват изложените в молбата и декларацията
твърдения за осъществено психическо, емоционално или физическо насилие от ответницата
спрямо детето М.. От всички доказателствата, събрани по делото безспорно се установява, че
родителите са в конфликтни отношения, което се отразява негативно върху емоционалното
състояние на детето. Не може обаче да се направи извод, че с поведението си към детето на
11.04.2021г., ответницата е осъществила домашно насилие, дори това поведение да е създало
негативни емоции у него. Описаното и доказано поведение на майката, макар и неприемливо не е
поставило в риск и опасност живота и здравето на детето. Не се установява ответницата да е
извършила действия, които да са насочени към телесната неприкосновеност или психическата и
емоционална стабилност на детето, и които да създават пряка опасност за живота и здравето му.
От данните по делото не се установяват твърденията в молбата, че извършените от ответницата
действия са повлияли негативно на психиката на детето. В тази връзка следва да се има предвид,
че целта на производството по ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които се
намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за разрешаване на
други спорове между страните. В случая, предвид отсъствието на признаци за оказано психическо
или емоционално насилие спрямо детето, не е налице и необходимост за предприемане на мерки за
защита.
Представената с молбата декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН не е достатъчна да обоснове извод,
че е осъществен акт на насилие Декларацията има значение на доказателство за заявените с нея
факти, което при липса на други доказателства, следва да бъде съобразено от съда при преценка на
основателността на молбата. Тази декларация следва да бъде обсъдена във връзка с останалите по
делото доказателства, като същата в случая не е категорично и безспорно потвърдена от тях.
Обобщавайки изложеното от фактическа и правна страна съдът приема, че не са налице
предпоставките, при които законът предвижда мерки за закрила срещу домашно насилие по
отношение на детето М..
Предвид изхода на делото и неоснователността на двете жалби, разноските следва да
останат за страните така, както са направени.
Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН въззиваемата следва да заплати дължимата в производството
държавна такса в размер на 25лв.
Водим от горното съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1068/13.082021г. на ВРС, постановено по гр.д. №
6714/2021г.
ОСЪЖДА М. К. Б. ЕГН **********, гр.Варна, да заплати по сметка на ВОС сумата от
25лв., представляваща дължимата за производството държавна такса, на основание чл.11 ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5