Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. К., 17.07.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на петнадесети юни две хиляди
седемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар:АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1218 по описа за 2014 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР.
ИЩЕЦЪТ „Е.***“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния
директор Д.И.Л., чрез адв. В.А.Р., с
адрес за връчване на съобщения и призовки: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ №***,
вх.****, ет.***, твърди с исковата си молба и уточняващите такива, че е
единствен собственик на:
- част от УПИ - VI РТС
от кв. 103, общо 3 800 (три хиляди и осемстотин) кв. м. в южната част на
недвижимия имот УПИ VI-PTC,
които се намирали на север от южната граница на УПИ VI-PTC по регулация и съответно – на юг от северната
кадастрална граница на поземлен имот кадастрален идентификатор 36498.503.9504
(т. е. били заключени между южната граница на УПИ VI
по регулация и северната граница на имот с кадастрален идентификатор
36498.503.9504). Площта на тази реална част от 3 800 кв. м. била определена
съобразно извършено от „Г.Г.“ ЕООД заснемане, въз
основа на което била изготвена и скица-проект за изменение на кадастралната
карта. Тези 3 800 кв. м. били защриховани в син цвят на приложената
скица-проект и се намирали в южната част на имота, заключени между южната
граница на УПИ VI-PTC по
регулация (на юг) и южната граница на УПИ VI-PTC (като имот, попадащ в ПИ с кадастрален №
36498.505.2978), която от своя страна съвпадала със северната граница на ПИ с
кадастрален № 36498.503.9504 по кадастрална карта (на север);
- част от УПИ
XII - леярен цех, кв. 103 - общо 350 (триста и петдесет) кв. м. в югозападната
и западната част по кадастрална скица на поземлен имот с идентификатор
36498.503.2978. Площта на тази реална част от 350 кв. м. била определена
съобразно извършеното от „Г.Г.“ ЕООД заснемане, въз
основа на което била изготвена и скица-проект (комбинирана скица) за изменение
на кадастралната карта.
Твърди, че правото му на собственост произтичало от следните документи:
1. Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 166, том
II, peг. № 4829, дело № 348 от 2009 г. на С.Р.,
нотариус с peг. № ***в Нотариалната камара, вписан в
Служба по вписванията под № 183, том VI, дело № 781 от 2009 г., с който „Е.***“
АД е признато за собственик на следните недвижими имоти, а именно:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - САМО ДВОРНО МЯСТО, застроено и незастроено, с площ от
83 653 кв. м. /осемдесет и три хиляди шестстотин петдесет и три кв. м./, находящо се в гр. К., К.община,
П.област, с административен адрес: *****№47, който имот по одобрения устройствен план на града, одобрен със заповед 938/1966 г.
съставлява /урегулиран поземлен имот/ УПИ VI-PTC /парцел шести - РТС/, в
квартал 103 /сто и три/ като по одобрения нов кадастрален план със заповед
300-4-21/2004 г. - поземлен имот с идентификатор 364988.503.2978 по кадастрална
карта на гр. К. /тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,
петстотин и три, точка, две хиляди деветстотин седемдесет и осем/, при граници
и съседи от две страни - улица и УПИ XII - леярен цех
и спомагателни сгради, XI - гаражна площадка на ***;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - САМО ДВОРНО МЯСТО, застроено и незастроено, с площ от
10 700 кв. м. /десет хиляди и седемстотин кв. м./, находящо
се в гр. К., К.община, П.област, с административен
адрес: *****№47, който имот по одобрения устройствен
план на града със заповед 938/1966 г. съставлява УПИ XII - леярен
цех и спомагателни постройки /парцел дванадесети/, в квартал 103 /сто и три/,
като по одобрения нов кадастрален план със заповед 300-4-21/2004 г. – поземлен
имот с идентификатор 36498.503.2978
по кадастрална карта на гр. К. /тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет
и осем, точка, петстотин и три, точка, две хиляди деветстотин седемдесет и
осем/, при граници и съседи: УПИ VI - РТС и XI - гаражна площадка на ***.
Ищецът твърди, че констативният нотариален акт бил съставен по реда на
чл.587 от въз основа на представените пред
нотариуса документи, удостоверяващи внасянето на правото на собственост върху
гореописаните недвижими имоти в капитала на „Е.***“ АД като непарична вноска по реда на чл.72
от Търговския закон. Това обстоятелство било вписано в Търговския регистър към
Пловдивския окръжен съд с Решение № 1688/14.03.2005 г. по фирменото дело на
„Е.*****“ АД – ф.д. № 3669/2004 г., по което внасянето на непаричната вноска
било вписано в Служба по вписванията при PC К. на
18.10.2007 г., том VI, акт 195, вх. peг. № 4368.
Правото на собственост върху гореописаните недвижими имоти било внесено като
непарична вноска в капитала на „Е.****“ АД от учредителя „Е.“ ЕАД, ЕИК ******.
Ищецът твърди, че правото на собственост на „Е.“ ЕАД върху УПИ VI-PTC от кв. 103 произтичало от следните документи:
- Акт № 1224/14.11.1978 г. за
държавна собственост на недвижими имоти, с който на основание ЗТСУ, чл. 77 от НДИ и писмо № 2042 от 02.11.1978 г. на *****- гр. К., с
който се одържавява „цял имот - парцел VI в кв. 103 по плана на града, състоящ
се целия от 83 653 кв. м. дворно место, получено от бившата МТС гр. К.“, заедно
със застроените в него административна и производствени сгради, описани на
гърба на този акт. Съгласно записванията в този АДС,
недвижимият имот е бивша собственост на Завод за резервни части и нестандартно
оборудване.
- Заповед № 466/11.05.2001 г. на Областния управител на гр. П.на
основание чл. 78 във вр. с чл. 2, ал. 4 от Закона за
държавната собственост, съгласно която е отписан от актовите книги за
недвижимите имоти - държавна собственост, недвижимият имот, представляващ парцел
VI-PTC от кв. 103 по регулационния план на К. с площ
от 83 653 кв. м., ведно с построените в него сгради и съоръжения, актувани с АДС № 1224/14.11.1978 г. и № 2083/10.02.1995 г., като
недвижимите имоти са предадени в собственост на „Е.“ ЕАД.
Ищецът твърди, че правото на собственост на „Е.“ ЕАД върху УПИ XII от кв. 103
произтичало от следните документи:
- със Заповед № 552/21.07.1993 г. на Кмета на О.К. въз основа на
решението по чл. 32 от ЗТСУ и чл. 84 от ППЗТСУ било
одобрено изменението на регулацията частично за парцел VI-PTC
като част от него се отредила за нов парцел - XII – леярен цех и спомагателни
сгради в кв. 103 по плана на гр. К..
- Акт № 2198/29.05.1996 г. за държавна собственост на недвижими имоти,
съставен на основание ЗТСУ и чл. 81, ал. 4 от НДИ,
относно дворно място с площ от 10 700 кв. м. и построените в него сгради, находящ се в гр. К., квартал № 103, ул. „*****“. Бивш
собственик на имота бил *****.
- съгласно Заповед № 2854/15.12.1999 г. на Областния управител на гр.
П.имот, представляващ терен от 10 700 кв. м., парцел XII, кв. 103 по плана на
гр. К. е отписан от актовите книги за недвижими имоти и е предаден в
собственост на „Е.“ ЕАД.
- съгласно Решение № 13 от 11.01.1991 г. по ф. д. № 7/1991 г. по описа
на ОС – гр. Пловдив, с Решение № 330 от 11.12.1990 г., Министърът на
земеделието и хранителната промишленост решил да се образува фирма с държавно
имущество с наименование „Е.“ и седалище ***. Уставният фонд на фирмата бил в
размер на 3 461 хил. лева, който тя получавала като правоприемник на Завода за
резервни части - гр. К. от състава на прекратеното стопанско обединение
„Механизация и техническо обслужване на селското стопанство - гр.С.“. От датата
на обнародването в Държавен вестник на решението за регистриране на фирма „Е.“
– гр. К., се прекратявало като юридическо лице Завод за резервни части – гр. К.
от състава на прекратеното СО „Механизация и техническо обслужване на селското
стопанство“. Фирмата „Е.“ приемала активите и пасивите на прекратеното
предприятие по баланса към 31.10.1990 г.
- с Решение № 3117 от 04.03.1992 г., постановено по ф. д. № 2349/92 г.
по описа на Пловдивски окръжен съд в регистъра на държавните и общински
предприятия и дружества на обществени организации било вписано образуванотоеднолично дружество с ограничена отговорност с
държавно имущество „Е.“, което поело всички активи и пасиви на фирма „Е.“ – гр. К..
- с Решение № 7957 от 04.09.1996 г., постановено по ф. д. № 4247/1996 г.
по описа на Пловдивски окръжен съд било вписано преобразуването на „Е.“ ЕООД
чрез промяна на правната му форма, като дружеството било преобразувано в
еднолично акционерно дружество.
- с Решение № 1688 от 14.03.2005 г. по ф. д. 3869/2004 г. по описа на ОС
- гр. Пловдив, била вписана регистрацията на търговското дружество „Е.****“ АД.
Капиталът на новоучреденото дружество бил формиран от парични и непарична
вноска, последната – на правото на собственост върху няколко недвижими имоти,
сред които и недвижим имот, находящ се в гр. К., ул.
,,Дъбенско шосе“ № 47, представляващ парцел VI в кв.
103 по плана на гр. К. с площ от 83 653 кв. м. по АДС
№ 1224/14.12.1978 г. и Заповед № 466/11.05.2001 г. на Областния управител на
гр. Пловдив, както и недвижим имот /само терена/ с площ 10 700 кв.м., находящ се на ул. „Дъбенско
шосе" № 47, представляващ парцел XII в кв. 103 по плана на гр. К. при
съседи - от югозапад - обиколен път С. - Бургас, от останалите страни - *****-
по АДС № 2198/29.05.1996 х., Заповед на Областен
управител на гр. П.№ 2854/15.12.1999 г. За внасянето на непаричната вноска е
представено нотариално заверено съгласие на вносителя по чл. 73, ал. 1 от ТВ,
като същата била подробно описана и в устава на акционерното дружество с
описание на непаричната вноска. Апортът бил вписан в
Служба по вписванията – гр. К. с № от дв. вх. per. 28640, акт № 195, том VI от 18.10.2007 г.
Ищецът твърди, че съгласно действащия регулационен план на гр. К.,
южната граница на УПИ VI - PTC
се намирала южно от южната граница на имота, която била нанесена на
кадастралната карта. Същевременно, южната и западната граници на УПИ XII се намирали южно и съответно – западно от южната и
западната граници на имота по кадастралната карта. Тези обстоятелства били
видни и от комбинираната скица за пълна или частична идентичност на поземлени
имоти 36498.503.2978; 36498.503.3036; 36498.503.3037; 36498.503.3038.,
съгласувана от Началника на СГКК - П.относно данните
от кадастралната карта на 29.07.2013 г., както и от скицата – обследване на
история за УПИ VI-P.T.C. в кв. 103а,
изготвена от инж. В. Трайков.
Твърди, че след като констатирали това несъответствие възложили на „Г.Г.“ ООД, ЕИК *****,
представлявано от Д.С.Ж.и Д.Д.Б.и вписано в списъка
на правоспособните лица по чл. 12, т. 8 от ЗКИР под peг.
№ 2138 въз основа на Заповед РД-15-64/13.08.2008 г.
на изп. директор на АГКК,
да изработи скица - проект за изменение на кадастралната карта за поземлен
имоти 36498.503.2978, върху която е отразена действащата регулация, границите
на собствените му недвижими имоти по кадастрална карта и получените
несъответствия.
От скицата изготвена от „Г.Г.“ ООД и приложена
към исковата молба, било видно по отношение на кои части от собствените на
„Е.*****“ АД недвижими имоти е допусната грешка и неточност при отразяването им
на кадастралната карта. Защрихованата в син цвят площ на комибинираната
скица показвала каква част от УПИ VI-РТС,
кв. 103 /част с площ от общо 3 800 кв. м./ е грешно заснета на кадастралната
карта, а тази в зелен цвят – каква част от УПИ XII,
кв. 103 /част с общо 350 кв.м./ е погрешно нанесена на кадастралната карта,
като грешката се изразявала в изместване на границите по кадастралната карта на
тези имоти към вътрешността на всеки от имотите, собственост на ищеца и
придаване на гореописаните части от двете УПИ към
съседния поземлен имот с идентификатор 36498.505.9504. собственост на О.К.
Предвид констатираната грешка в кадастралната карта, на основание чл.54,
ал.1 от ЗКИР подали до СГКК – гр. П.искане за
отстраняване на грешки и непълноти с вх. № 05-5723/18.07.2014 г., с което
поискали отстраняване на грешката, допусната в КККР
на гр. К., съобразно представената скица-проект, изготвена от „Г.Г.“ ООД, а именно – промяна на южна и западни граници на ПИ
с ИД 36498.503.2978. След уведомяване на заинтересованото лице – О.К.
последната направила изричен отказ за изменение на кадастралната карта, поради
което административният орган констатирал, че е налице спор за материално
право, който следва да се реши по съдебен ред. С оглед на тези обстоятелства СГКК – гр. П.постановила отказ на исканото в подаденото от
ищеца заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г.
на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра – гр. С., изменена със
Заповед № КД-14-16-1974/09.12.2013 г. на Началника на СГКК
– П.– промяна на границите между ПИ с ИД 36498.503.2978 и 36498.503.9504.
Ищецът твърди, че на кадастралната карта не било отбелязано извършеното
отделяне на УПИ XII от УПИ
VI (със Заповед № 552/21.07.1993 г. на Кмета на О.К. с която частично е
изменена регулацията), съответно – не била нанесена границата между двата
недвижими имота, собственост на ищцовото дружество - УПИ VI – РТС и УПИ - XII – леярен цех. Тъй като, обаче част от границата
между двата имота попадала в погрешно придадената част към недвижимия имот,
собственост на О.К. /видно от скицата, изготвена от „Г.Г.“
ООД/, то следвало на първо място да бъде отстранена тази грешка в кадастралната
карта, поради което бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск
Твърди, че О.К. не била провеждала процедури по отчуждаване на процесните части от притежаваните от „Е.2004“ АД недвижими
имоти УПИ VI-PTC и УПИ XII. Съответно, на „Е.****“ АД не било заплатено и
обезщетение в тази връзка. Поради това твърди, че не било налице правно
основание за придаване на подробно описаните в настоящата искова молба части от
УПИ VI-PTC и УПИ XII към недвижимия имот, притежаван от О.К. с
идентификатор 36498.503.9504.
Счита, че кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., Област
Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г.
на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра - гр. С., изменена със
Заповед № КД-14-16- 1974/09.12.2013 г., изготвени въз основа на кадастралния
план на гр. К., одобрен със Заповед 300-4-21/2004 г., не съответствали на
действащия регулационния план на гр. К., като предявява настоящия иск с предмет
установяване на грешка в кадастралния план към момента на одобряването му и
пренасянето на тази грешка в одобрените кадастрална карта и кадастрални
регистри. Счита, че несъответствията между действащия кадастрален план и
действащия регулационния план на гр. К. се изразява в това, че описаните
по-горе части от притежаваните от „Е.2004“ АД недвижими имоти, са придадени към
съседния поземлен имот, собственост на О.К. (ПИ с идентификатор
36498.503.9504), както следва:
- от УПИ
VI-PTC, кв. 103 - общо 3 800 кв.м. в южната част на
недвижимия имот (които се намират на юг от границата по кадастрална карта);
- от УПИ
XII, кв. 103 - общо 350 кв.м. в южната и западната част на недвижимия имот
(които се намират на юг и съответно - на запад от южната и западната граница на
имота по кадастрална карта), като непълнотата е подробно илюстрирана на
приложената към настоящата искова молба скица-проект за изменение на
кадастралната карта на гр. К., изготвена от „Г.-Г.“
ЕООД.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответната О.К. че „Е.2004“ АД е собственик: 1) на
част от УПИ - VI РТС от кв.
103 – общо 3 800 (три хиляди и осемстотин) кв. м. в южната част на недвижимия
имот УПИ VI-PTC, които се
намират на север от южната граница на УПИ VI-PTC по регулация и съответно - на юг от северната
кадастрална граница на поземлен имот кадастрален идентификатор 36498.503.9504,
като площта на тази реална част от 3 800 кв. м. е определена съобразно извършеното
от „Г.Г.“ ЕООД заснемане, съобразно което е изготвена
и скица-проект за изменение на кадастралната карта; 2) на част от УПИ XII - леярен цех, кв. 103 - общо 350 (триста и
петдесет) кв. м. в югозападната и западната част на по кадастрална скица на поземлен
имот с идентификатор 36498.503.2978, като площта на тази реална част от 350 кв.
м. е определена съобразно извършеното от „Г.Г.“ ЕООД
заснемане, съобразно което е изготвена и скица-проект (комбинирана скица) за
изменение на кадастралната карта, както и че в кадастралния план и
кадастралните карти и регистри на гр. К.,одобрени със Заповед РД-18-52 от 16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед № КД-14-16-1974/09.12.2013 г., е
допусната грешка спрямо действащия регулационен план на гр. К., към момента на
приемане на кадастралната карта, вследствие на която грешка южната граница на УПИ VI-РТС и южната и западната
граници на УПИ XII — леярен цех, и двете от кв. 103
(по кадастрална карта двата имота представляват поземлен имот с идентификатор
36498.503.2978), са нанесени погрешно, в резултат на което гореописаните части
от собствените на „Е.2004“ АД, УПИ VI-PTC и УПИ XII от кв. 103 са
погрешно придадени към съседния имот с идентификатор 36498.503.9504,
собственост на О.К. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответната О.К. чрез адв.
Т.Д., с отговора на исковата молба заявява, че на основание ЗТСУ (отм), чл.77 от НДИ и писмо № 2042
от 02.11.1978г. на *****- гр.К., бил актуван като
държавна собственост парцел VI (VI-PTC) от кв. 103 по
одобрения плана на гр. К. със Заповед № 938/1966г.,
целият с площ от 83 653 кв. м., за което бил съставен АДС
№1224/14.12.1978г. С последваща
Заповед № 552/21.07.1993г. на Кмета на О.К. въз
основа на решение по ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ било
одобрено изменение на регулацията частично за същия парцел VI-PTC,
като част от него била отредена за нов парцел XII - леярен цех и спомагателни
сгради с площ от 10 700 кв. м. За този нов парцел на основание ЗТСУ (отм.) и
чл.81, ал.4 от НДИ бил съставен АДС
№ 2198/29.05.1996г. Тази промяна в квадратурата на VI-PTC представляваща намаляване на неговата площ от 83 653
кв. м. с площта от 10 700 кв. м. на новообразувания парцел, по недопустим от
закона начин не била съобразена в последващата
Заповед № 466/11.05.2001г. на Областния управител на
П.при отписване на имота по АДС №1224/14.12.1978 г. С
тази заповед неправилно на 11.05.2001 г. било разпоредено да се отпише процесния недвижим имот VI-PTC с
площ от 83 653 кв. м., след като с предходна Заповед № 2854/15.12.1999 г. също
на Областния управител на Пловдив, вече бил отписан като държавна собственост
новообразувания от него парцел с площ от 10 700 кв. м. по АДС
№ 2198/29.05.1996 г. Тези незаконосъобразни действия на Областния управител на
П.довели във времето до натрупана грешка в квадратурата на тези два имота в
размер на 10 700 кв. м., от която грешка не можело да се черпят валидни
(законни) права за собственост. В подкрепа на тази теза бил фактът, че и двата
поземлени имота – VI-PTC и XII по плана от 1966 г.,
по сега действащия кадастрален план на град К. представлявали един поземлен
имот с ИД 36498.503.2978., както било констатирано и в нотариалния акт на
нотариус Р.№166, том II, peг. № 4829, дело № 348 от
2009 г.. Също така, видно и от сега действащата КККР
на гр. К. имот VI-PTC бил с площ от 68 315 кв. м., а
не от 83 653, както неоснователно твърдял ищецът в исковата си молба.
Ответникът твърди, че ищецът „Е.2004” АД се бил
възползвал от гореописаната грешка в квадратурата, като извършил редица противоправни действия, целящи продобиване
на собственост без валидно правно основание. Тези действия се изразявали в
следното :
1. С Решение №
1688 от 14.03.2005г. по ф. д. 3869/2004г. по описа на ОС - гр. Пловдив, била вписана
регистрация на търговско дружество „Е.****” АД. Въз основа на двата АДС №1224/14.12.1978 г. и АДС №
2198/29.05.1996 г., при учредяването бил направен апорт
на земя с площ от 94 353 кв. м., представляващ парцел VI PTC
с площ от 83 653 кв. м. и въпреки отделянето на 10 700 кв. м. от същия за нов
парцел XII, отделно, още веднъж била апортирана земя,
представляваща парцел XII с площ от 10 700 кв. м. Така представен апортът бил вписан в Служба по вписванията – гр. К. с № от дв. вх. peг. 28640, акт № 195,
том VI от 18.10.2007г.;
2. Използвайки
същото Решение № 1688 от 14.03.2005 г., по реда на чл. 587 от бил съставен от нотариус Р.Констативен нотариален акт
за собственост на недвижим имот №166, том II, peг.
№4829, дело №348 от 2009 г., с който се признава собственост върху общо 94 353
кв. м. – един път върху парцел VI - PTC с площ от 83
653 кв. м. и второ върху парцел ХII с площ от 10
700 кв., макар същите да представлявали един поземлен имот с ИД 36498.503.2978
по сега действащия кадастрален план на град К., със значително по малка площ от
68 315 кв. м.;
3. С Нотариална
покана рег. №2816/23.04.2014г., том: 1, Акт: 50, на
същия нотариус С.Р. с рег.№***на НК и район на действие PC
К., ищецът „Е.****” АД бил отправил претенция към О.К. за заплащане от
общинския бюджет на обезщетение в размер на 871 500.00 лева за използването
(преминаващ път ул.„*****”) без правно основание на 4 150 квадратни метра,
представляващи според автора на поканата части от собствени на акционерното
дружество имот: УПИ VI-PTC
и УПИ XII от квартал 103 на град К..
Поради изложеното ответникът, счита предявените за
неоснователни и недоказани, като моли съда да ги отхвърли изцяло. Моли съда да
отмени на осн. чл.537, ал.2, изр,
3-то издадения в полза на ищеца Констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот №166, том II, peг. №4829, дело №348 от 2009 г.,
Оспорва съдържанието на Заповед № 466/11.05.2001г. на Областния управител на Пловдив, в частта, с която
е разпоредено да се отпише недвижим имот с площ от 83 653 кв.м. от актовите
книги за държавна собственост на недвижимите имоти, актуван с Акт за държавна
собственост №1224/14.12.1978 г.
Твърди, че към датата на издаване на тази Заповед №
466/11.05.2001 г., площта на този имот VI-PTC е
намалена, след като през 1993 г. с изменение на регулацията част от него била
отредена за нов парцел XII - леярен цех и спомагателни сгради с площ от 10 700
кв.м., актуван с Акт за държавна собственост № 2198/29.05.1996 г. Последното
обстоятелство следвало да бъде вписано по партидата на имот VI-PTC
в актовите книги на Област П.за недвижимите имоти държавна собственост, и като
вписано такова да бъде съобразено от Областния управител при отписване на имота
като държавна собственост.
Твърди, че с последващата
приватизация по ЗПСК (в ред. от 23.09.2003г. и 25.06.2004г.) осъществена през 2004г.
от „Е.***” АД на Еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Е.”, със
седалище ***, образувано с Решение №13/11.01.1990г.
по ф. дело №7 по описа за 1991 г. на Пловдивски окръжен съд, преобразувано на
04.09.1996г. в ЕАД, ищецът е придобил или е следвало
да придобие недвижим имот с площ от 10 700 кв. м. представляващ парцел XII по АДС № 2198/29.05.1996г. и
недвижим имот с площ от около 72 953 кв.м. (83 653 - 10 700 = 72 953 кв.м.)
представляващ парцел VI по АДС №1224/14.12.1978г. и двата от кв. 103 по плана на град К..
Оспорва твърдението на ищеца, констатирано и от
нотариус С.Р. в Констативен нотариален акт №166, том II, peг.
№ 4829, дело № 348 от 2009г., че към датата на
предявяване на исковете процесния имот VI-PTC от кв. 103а по плана на
град К. е с площ от 83 653 кв.м., а отделно от това, съседния имот XII е с площ
от 10 700 кв.м.
От друга страна, нотариалният акт, с който се признава
право на собственост върху недвижими имоти по реда на чл. 587 от , не се ползвал с материална доказателствена
сила по чл.179, ал.1 от относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. В този смисъл било и
постановеното Тълкувателно решение № 11/21.03.2013г.
на ВКС по тълкувателно дело № 11/2012 г., ОСГК.
Поради това, оспорва и признатото с Констативен нотариален акт за собственост
на недвижим имот №166, том II, peг. №4829, дело № 348
от 2009 г., на нотариус С.Р. с peг. № ***НК с район
на действие PC К., вписан в службата по вписванията
К. вх. рег. №1923 от 12.06.2009г., Акт №183, том №
IV, дело №781/09г., право на собственост върху :
1. Поземлен имот
с площ от 83 653 кв.м., който имот по стария план на гр.К. одобрен със Заповед
№ 938/1966г. съставлява VI-PTC
от кв. 103, а по одобрения нов кадастрален план на града със Заповед от 2004 г.
представлява поземлен имот с ИД 36498.503.2978;
2. Поземлен имот
с площ от 10 700 кв.м., който имот по стария план на гр. К. одобрен със Заповед
№ 938/1966г. съставлява XII - леярен цех и спомагателни
сгради от кв. 103, а по одобрения нов кадастрален план на града със Заповед от 2004г. представлява поземлен имот с ИД 36498.503.2978;
Оспорва и твърдението на ищеца, че южната и западната
граница на двата поземлени имота VI-PTC и XII,
представляващи по сега действащия кадастрален план на град К. поземлен имот с
ИД 36498.503.2978, засягат границите на съседния общински поземлен имот с ИД
36498.503.9504, представляващ общински път – второстепенна улица „*****”.
Твърди, че както парцел VI-PTC
от кв. 103 по плана на гр. К., така и образувания от него през 1993 г. нов
парцел XII актуван с АДС № 2198/29.05.1996г., не са променяли южната и западната граница –
очертана от границите на парцел VI от кв. 103 по одобрения плана на гр. К. със
Заповед № 938/1966 г., целият с площ от 83 653 кв. м. съгласно АДС № 1224/14.12.1978г.
Оспорва всички графични материали представени от ищеца
по делото, представляващи доказателства по искова молба вх. №11617/22.10.2014
г. – комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот;
скица – обследване на история; скица – проект за изменение на кадастралната
карта, както и представените с уточняващата молба комбинирана скица изготвена
от „Г.Г.” ЕООД. Същите не отразявали действителното
фактическо и правно положение, а целяли по недопустим
от закона начин да докажат право на собственост, като за част от тях липсва
съставител, подпис или печат.
С оглед всичко изложено счита, че исковете били
недопустими по отношение на искането за установяване на грешка спрямо имотните
граници на ПИ с ИД 36498.503.2978, собственост на „Е.***” АД и ПИ
36498.503.9504, собственост на О.К. както и че същите били неоснователни и
недоказани по отношение на правото на собственост на „Е.*****” АД върху
поземлен имот с площ от 83 653 кв. м. и поземлен имот с площ от още 10 700
кв.м.
Моли съда, да отхвърли исковете като недопустими, а
при условията на еветуалност – като неоснователени и недоказани, както и да отмени на основание
чл.537, ал.2, изр.3 от , издадения в полза на
ищеца констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 166, том II,
peг. № 4829, дело № 348 от 2009 г., вписан в службата
по вписванията К. вх.рег. №1923 от 12.06.2009 г., Акт №183, том № IV, дело
№781/09 г.. Претендира направените по делото разноски.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ – О.У.н.О.П. с отговора на
исковата молба заявява, че издаденият констативен нотариален акт в полза на
ищеца е незаконосъобразен и го оспорва, тъй като нотариусът бил признал ищцовото дружество за собственик по документи на два имота:
УПИ VI и УПИ XII, като не
била отчетена промяната в регулацията с отделянето на 10 700 кв. м. в нов
парцел XII по заповедта на кмета на общината /която липсвала в документите,
послужили за издаване на НА/, както и деактуването на
стар парцел VI - PTC с площ 83 653 кв. м., в който се
съдържала и квадратурата от 10 700 кв. м. по първоначалния АДС
№1224/78 г. Така нотариусът погрешно бил издал констативен НА за собственост на
два имота при дублиране квадратурата от 10 700 кв.м. първо в УПИ XII и после като част от имот VI-PTC.
Следователно нотариусът не бил обследвал имота в годините за да пристъпи към
издаване на НА.
Твърди, че издадените заповеди на областния управител
за деактуване на имотите били правилни и
законосъобразни. Съобразно константната практика на ВАС, актовете по вписването
и отписването (актуване и деактуване) на имоти от
актовите книги за държавна собственост не представлявали индивидуални
административни актове и не подлежали на съдебен контрол за законосъобразност
по реда на АПК. В Закона за държавната собственост и Правилника за неговото
приложение също не бил предвиден съдебен контрол върху актовете на областния
управител, постановени на основание чл.78 и чл.79 от ЗЛС. Това било така, тъй
като вписването или отписването на даден имот в актовите книги било техническо
действие, свързано с отчета, регистрацията и ръководството на държавните имоти,
свързано с правомощието на областния управител да регистрира и опазва
държавната собственост на територията на областта. По съществото си тези актове
съставлявали вътрешноведомствени актове, издадени въз основа сезирането ни като
административен орган за осъществяване на процедура по реда на чл.78 на Закона
за държавната собственост. Като вътрешноведомствени актове заповедите не
създавали права на собственост за субектите, в чиято полза се издават.
Заповедите за деактуване отписвали формално даден
имот от актовите книги, същите имали оповестително и
декларативно действие – удостоверявали факта на отписване на даден имот от
регистрите за държавни имоти. С тези актове се създавали права и задължения
само за органи и организации, подчинени на издателя на акта, тъй като били вътрешнослужебни такива. Действията по актуване или деактуване имали правни последици единствено за
длъжностните лица от администрацията, отговорни за извършването им, но не били правопораждащи факти и не засягали правата и законните
интереси на трети лица.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност във
връзка със становищата на страните съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото са представени в заверен препис Решение № 13 от 11.01.1991 г.
по ф.д. № 7/1991 г. по описа на ОС - гр. Пловдив; Решение № 330 от 11.12.1990
г. на Министъра на земеделието и хранителната промишленост; Решение № 3117 от
04.03.1992 г., постановено по ф. д. № 2349/92 г. по описа на Пловдивски окръжен
съд; Решение № 7957 от 04.09.1996 г., постановено по ф. д. № 4247/1996 г. по
описа на Пловдивски окръжен съд; Решение № 1688 от 14.03.2005 г. по ф.д.
3869/2004 г. по описа на ОС - гр. Пловдив, вписано в СВ;
информационен меморандум на „Е.“ ЕАД,
гр. К. към 2003 г.; писмо с изх. №675/01.10.2003 г. на изпълнителния директор
на „Е.“ ЕАД, гр. К., ведно с приложения
към него; протоколно решение №8366/20.05.2004 г. на Изпълнителния съвет на АПСК; протоколно решение №8683/07.07.2004
г. на Изпълнителния съвет на АПСК.
От тези писмени доказателства се установява, че съгласно Решение № 13 от 11.01.1991 г. по ф.
д. № 7/1991 г. по описа на ОС – гр. Пловдив, с Решение № 330 от 11.12.1990 г., Министърът
на земеделието и хранителната промишленост решил да се образува фирма с
държавно имущество с наименование „Е.“ и седалище ***. Уставният фонд на
фирмата бил в размер на 3 461 хил. лева, който тя получавала като правоприемник
на Завода за резервни части - гр. К. от състава на прекратеното стопанско
обединение „Механизация и техническо обслужване на селското стопанство -
гр.С.“. От датата на обнародването в Държавен вестник на решението за
регистриране на фирма „Е.“ – гр. К., се прекратявало като юридическо лице Завод
за резервни части – гр. К. от състава на прекратеното СО „Механизация и
техническо обслужване на селското стопанство“. Фирмата „Е.“ приемала активите и
пасивите на прекратеното предприятие по баланса към 31.10.1990 г.. С Решение №
3117 от 04.03.1992 г., постановено по ф. д. № 2349/92 г. по описа на Пловдивски
окръжен съд в регистъра на държавните и общински предприятия и дружества на
обществени организации било вписано образуванотоеднолично
дружество с ограничена отговорност с държавно имущество „Е.“, което поело
всички активи и пасиви на фирма „Е.“ –
гр. К.. С Решение № 7957 от 04.09.1996 г., постановено по ф. д. № 4247/1996 г.
по описа на Пловдивски окръжен съд било вписано преобразуването на „Е.“ ЕООД
чрез промяна на правната му форма, като дружеството било преобразувано в
еднолично акционерно дружество. С Решение № 1688 от 14.03.2005 г. по ф. д.
3869/2004 г. по описа на ОС - гр. Пловдив, била вписана регистрацията на
търговското дружество „Е.2004“ АД. Капиталът на новоучреденото дружество бил
формиран от парични и непарична вноска, последната – на правото на собственост
върху няколко недвижими имоти, сред които и недвижим имот, находящ
се в гр. К., ул. ,,Дъбенско шосе“ № 47, представляващ
парцел VI в кв. 103 по плана на гр. К. с площ от 83 653 кв. м. по АДС № 1224/14.12.1978 г. и Заповед № 466/11.05.2001 г. на
Областния управител на гр. Пловдив, както и недвижим имот /само терена/ с площ
10 700 кв.м., находящ се на ул. „Д. ш." № **,
представляващ парцел XII в кв. 103 по плана на гр. К. при съседи - от югозапад
- обиколен път С. - Бургас, от останалите страни - *****- по АДС № 2198/29.05.1996 х., Заповед на Областен управител на
гр. П.№ 2854/15.12.1999 г. За внасянето на непаричната вноска е представено
нотариално заверено съгласие на вносителя по чл. 73, ал. 1 от ТВ, като същата
била подробно описана и в устава на акционерното дружество с описание на
непаричната вноска. Апортът бил вписан в Служба по
вписванията – гр. К. с № от дв. вх. per. 28640, акт № 195, том VI от 18.10.2007 г..
Представени са в заверен препис като доказателства по делото Акт №
1224/14.11.1978 г. за държавна собственост на недвижими имоти; Заповед №
466/11.05.2001 г. на Областния управител на гр. Пловдив; Заповед №
552/21.07.1993 г. на Кмета на О.К. Акт № 2198/29.05.1996 г. за държавна
собственост на недвижими имоти; Заповед № 2854/15.12.1999 г. на Областния
управител на гр. П.за отписване на имот, представляващ терен от 10 700 кв. м.,
парцел XII, кв. 103 по плана на гр. К.; пълното досие на Заповед за деактуване №2854/1999 г.;
пълното досие на Заповед за деактуване
№466/2001 г.; пълното досие на Акт за държавна собственост № 2083/10.02.1995 г.
(което се припокрива със стар АДС №1224); пълното
досие на Акт за държавна собственост № 2198/29.05.1996 г..
От тези писмени доказателства се установява, че на основание ЗТСУ (отм), чл.77 от НДИ и писмо № 2042
от 02.11.1978г. на *****- гр.К., бил актуван като
държавна собственост парцел VI (VI-PTC) от кв. 103 по
одобрения плана на гр. К. със Заповед № 938/1966г.,
целият с площ от 83 653 кв. м., за което е бил съставен АДС
№1224/14.12.1978 г.. С последваща Заповед №
552/21.07.1993г. на Кмета на О.К. въз основа на
решение по ЗТСУ (отм.) и чл.84 от ППЗТСУ е било
одобрено изменение на регулацията частично за същия имот VI-PTC,
като част от него е била отредена за нов парцел XII - леярен цех и спомагателни
сгради с площ от 10 700 кв. м.. За този нов парцел на основание ЗТСУ (отм.) и
чл.81, ал.4 от НДИ е бил съставен АДС
№ 2198/29.05.1996 г. Със Заповед № 466/11.05.2001г.
на Областния управител на Пловдив, поради отпаднало основание за актуване и на осн. чл.78 от ЗДС е разпоредено да се отпише процесния недвижим имот VI-PTC с
площ от 83 653 кв. м.. Междувременно с предходна Заповед № 2854/15.12.1999 г.
също на Областния управител на Пловдив, на същото правно основание е бил
отписан като държавна собственост новообразувания от него парцел с площ от 10
700 кв. м. по АДС № 2198/29.05.1996 г..
Не е спорно между страните, че О.К. е собственик на недвижим имот с
идентификатор 36498.505.9504 с адрес:
ул. „*****“, с площ от 40 817 кв. м. и начин на трайно ползване: за
второстепенна улица. Общинският имот е съседен на собствените на „Е.2004“ АД
два недвижими имота УПИ VI - PTC
и УПИ XII от кв. 103, като УПИ
VI - PTC се намира северно от собствения на ответника
недвижим имот, а УПИ XII - северно и източно от имота
на Общината. Двата поземлени имота – VI-PTC
и XII по плана от 1966 г., по сега действащия кадастрален план на град К.
представляват един поземлен имот с идентификатор 36498.503.2978.
Безспорно е също така и се установява от приложения в препис Констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот №166, том II, peг. № 4829, дело № 348 от 2009 г. на С.Р., нотариус с peг. № ***в Нотариалната камара, вписан в Служба по
вписванията под №183, том VI, дело №781 от 2009 г., че „Е.****“ АД е признато
за собственик на недвижими имоти с обща площ 94 353 кв. м., а именно:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - САМО ДВОРНО МЯСТО, застроено и незастроено, с площ от 83 653 кв. м. /осемдесет и три хиляди
шестстотин петдесет и три кв. м./, находящо се в гр.
К., К.община, П.област, с административен адрес:
*****№47, който имот по одобрения устройствен план на
града, одобрен със заповед 938/1966 г. съставлява /урегулиран поземлен имот/ УПИ VI-PTC
/парцел шести - РТС/, в квартал 103 /сто и три/ като
по одобрения нов кадастрален план със заповед 300-4-21/2004 г. - поземлен имот
с идентификатор 364988.503.2978 по кадастрална карта на гр. К. /тридесет и шест
хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка, петстотин и три, точка, две хиляди
деветстотин седемдесет и осем/, при граници и съседи от две страни - улица и УПИ XII - леярен цех и спомагателни сгради, XI - гаражна
площадка на ***;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - САМО ДВОРНО МЯСТО, застроено и незастроено, с площ от 10 700 кв. м. /десет хиляди и
седемстотин кв. м./, находящо се в гр. К., К.община, П.област, с административен адрес: *****№47,
който имот по одобрения устройствен план на града със
заповед 938/1966 г. съставлява УПИ XII - леярен цех и спомагателни
постройки /парцел дванадесети/, в квартал 103 /сто и три/, като по одобрения
нов кадастрален план със заповед 300-4-21/2004 г. – поземлен имот с
идентификатор 36498.503.2978 по
кадастрална карта на гр. К. /тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и
осем, точка, петстотин и три, точка, две хиляди деветстотин седемдесет и осем/,
при граници и съседи: УПИ VI - РТС
и XI - гаражна площадка на ***.
Приложено е по делото искане от ищцовото
дружество с вх. № 05-5723/18.07.2014 г. до СГКК – гр.
П.за отстраняване на грешка допусната в КККР на гр.
К., съобразно представена скица-проект, изготвена от „Г.Г.“
ООД, а именно – промяна на южна и западни граници на ПИ с ИД 36498.503.2978. СГКК – гр. П.постановила отказ с изх. № 5723/14.08.2014 г.
за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.,
одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра – гр. С., изменена със Заповед
№ КД-14-16-1974/09.12.2013 г. на Началника на СГКК –
П.– промяна на границите между ПИ с ИД 36498.503.2978 и 36498.503.9504. Като
основание за отказа е посочено постъпило възражение с вх. №05-6322/06.08.2014
г. на заинтересованото лице – О.К. с оглед на което възникналият спор за
материално право следвало да се реши по съдебен ред.
С исковата молба ищецът е представил удостоверение за данъчна оценка с
изх. № **********/05.09.2014 г. по отношение на процесния
поземлен имот с идентификатор 36498.503.2978. В удостоверението е отразено, че
имотът е с площ 94 353 кв. м., а данъчната му оценка е 828 457.90 лева. На
базата на тази данъчна оценка е определена и цената на иска по настоящото
производство. Впоследствие ищецът представя данъчна оценка за същия имот с изх.
№ **********/17.02.2017 г., в което е посочено, че площта на имота е 68 304 кв.
м., а данъчната му оценка е 531 131.90 лева.
Ищецът представя удостоверение от О.К. с изх. № **********/01.03.2017
г., в което е отразено, че УПИ VI-РТС в кв.103 по
регулационния план на гр. К., одобрен със Заповед №552 от 1993 г. е с площ от
58 078 кв. м.. Удостоверено е също, че със Заповед №552 от 1993 г. е образуван УПИ XII – леярен цех и спомагателни сгради в кв.103 по
регулационния план на гр. К., с площ от 10 963 кв. м.. Посочва се, че „Е.2004“
АД на 28.06.2010 г. е подала декларация по чл.14 ЗМДТ за двата имота с
декларирана обща площ от 94 353 кв. м.. На 08.12.2015 г. „Е.****“ АД е подала коригираща декларация по
чл.14 ЗМДТ за двата имота с декларирана обща площ от 68 304 кв. м..
От заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза и приложените към нея скици и след изслушване на
вещото лице в открито съдебно заседание, се установява, че площта от
заснемането на процесния поземлен имот с идентификатор
36498.503.2978 е 68 292 кв. м.. По кадастрално регулационния план на гр. К.,
одобрен със Заповед № 938/1966 г., имотът попада в кв. 103 и е с площ от 70 008
кв. м.. По кадастралната карта на гр. К., одобрена със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изпълнителния директор на
Агенцията по кадастъра – гр. С., изменена със Заповед №
КД-14-16-1974/09.12.2013 г. на Началника на СГКК – П.имотът е с обща площ 68 304 кв. м. и показаните на
скицата имотни граници са материализирани и съвпадат с материализираните
граници на имот 2978 по кадастралния план на гр. К. одобрен със Заповед 300-4-21/2004 г.. В експертното
заключение е посочено, че в Констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот №166, том II, peг. № 4829, дело № 348
от 2009 г. на С.Р. границите и съседите правилно са отразени, докато площта на УПИ VI-РТС след отделянето на УПИ XII не е 83 653
кв. м., а 58 372 кв. м..
В изготвената комбинирана скица вещото лице е
съпоставило УПИ VI-РТС от
последно действащата регулация на гр. К., одобрена със Заповед №938/1966 г. и
одобрената кадастрална карта през 2011 г.. Констатирано е несъвпадение,
маркирано на скицата в жълт цвят, като вещото лице е посочило, че общо
навлизане от УПИ VI-РТС и ПИ
503.2978 към улично пространство на ПИ 505.9504 и ПИ 503.2978, общинска част е
6 131 кв. м.. От юг навлизането на УПИ XII е по точките 128,127 и 157. Границата по
кадастралната карта е по материализирана граница по точките 128 и 157. Или площ
от 72 кв. м. на УПИ
XII навлиза в уличното пространство на ПИ 505.9504.
От изготвената допълнителна съдебно-техническа
експертиза и приложената към нея скица,
се установява, че по трасировъчен карнет разстоянието от оста на улицата /ос по
трасировъчен карнет/ до регулацията на УПИ VI-РТС и УПИ XII – леярен цех и спомагателни сгради е 16 м., УПИ VI-РТС и УПИ
XII не навлизат в улично пространство между точките 131 и
132, съпоставяйки с границите по кадастралната карта. Показаната регулация по
трасировъчен карнет при точки 132, 131, 130, 129, 128 и 127 пресича сгради или
минава в близост до такива. По кадастрално регулационния план на гр. К.,
одобрен със Заповед № 938/1966 г., южната регулационна линия за УПИ VI-РТС и УПИ
XII е по точки 160, 159, 158, 146. Така одобрената южна
регулационна линия на кв.103 се намира на юг от тази трасировъчен карнет и към
настоящия момент попада в улично пространство. Чрез геодезическото
заснемане се установява действителното положение на масивна южна ограда на ПИ
2978. Построената ограда е отразена в КП, одобрен със
Заповед №300/2004 г.. Кадастралната карта, одобрена през 2011 г. следва южната
материализирана граница на ПИ 2978 по кадастралния план, одобрен през 2004 г..
Кадастралната карта трябва да следва и последно действащия КРП,
одобрен през 1966 г.. За процесния случай южната
регулационна линия на УПИ VI, при точки 160, 159, 158 и 157 се движи посредата на уличното платно. В регулационния план от 1966
г. оградата не е изчертана, т. е. тогава не е
съществувала. Тя се появява в КП, одобрен със Заповед
№300/2004 г, т. е. построена е в този период от време. При изслушването му в открито съдебно заседание вещото
лице заявява, че според него, след изготвянето на регулацията по трасировъчен
план, е било констатирано, че тя минава през сграда №14 и №17. Поради тази
причина, без заповед в Общината, тази граница е била преместена на юг. В
регулационния план на гр. К. за кв.103 е задраскана със знак „х“ действащата
южна регулационна граница на УПИ VI-РТС и УПИ XII от точка 130 до точка 132 по комбинираната скица. В
този участък зачертаната граница съвпада с трасировъчния план и не навлиза в
уличното пространство. Изчертаната без заповед
регулационна линия по точки 160, 159,
158 и 146 навлиза в уличното пространство.
Тези зачертавания и нерегламентирани промени по
регулационния план на гр. К. са били предмет на разследване и по досъдебно
производство – следствено дело №76/2016 г. по описа на Отдел „Следствен“ при ОП
– гр. Пловдив. Същото е биоло образувано срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 311 от НК, като видно от
приложеното в препис Постановление от 18.11.2016 г. на прокурор Петя Радева, е
било прекратено.
При така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, намира за неснователен и недоказан предявеният иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР – да
бъде признато спрямо ответника, че ищецът е собственик на 3 800 кв. м. от УПИ VI – РТС и 350 кв. м. от УПИ XII – леярен цех, съгласно устройствения
план на града, одобрен със заповед 938/1966 г. (по кадастрална карта двата
имота представляват поземлен имот с идентификатор 36498.503.2978) и че към момента на приемането им в
кадастралния план и кадастралните карти и регистри на гр. К., одобрени
със Заповед РД-18-52 от 16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед
№ КД-14-16-1974/09.12.2013 г., е допусната грешка спрямо действащия
регулационен план на гр. Карлов,.
Искът по чл. 54, ал.2 от ЗКИР е иск за установяване право на собственост
към момента на влизане в сила на кадастралния план върху спорната площ, за
която се твърди, че не е заснета, или, че е неправилно заснета. Предпоставка да
допустимостта му е наличието на спор за материалното право на собственост върху
неправилно заснетата площ. Предмет на доказване и установяване на иска по чл.
54, ал.2 от ЗКИР е правото на собственост на спорната площ към посочения момент
– одобряване на кадастралната карта, като се проследява заснемането на имота по
предходните планове и евентуално приложението на регулацията по тях, ако се
касае за придаваемо място.
Ищецът черпи правото си на собственост от Констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот №166, том II, peг. № 4829, дело № 348 от 2009 г. на С.Р., нотариус с peг. № ***в Нотариалната камара, вписан в Служба по
вписванията под №183, том VI, дело №781 от 2009 г., като се позовава и на
Решение № 13 от 11.01.1991 г. по ф.д. № 7/1991 г. по описа на ОС - гр. Пловдив;
Решение № 330 от 11.12.1990 г. на Министъра на земеделието и хранителната
промишленост; Решение № 3117 от 04.03.1992 г., постановено по ф. д. № 2349/92
г. по описа на Пловдивски окръжен съд; Решение № 7957 от 04.09.1996 г.,
постановено по ф. д. № 4247/1996 г. по описа на Пловдивски окръжен съд; Решение
№ 1688 от 14.03.2005 г. по ф.д. 3869/2004 г. по описа на ОС - гр. Пловдив,
вписано в СВ.
Доказателствената сила на констативния нотариален акт, удостоверяващ право на собственост
върху недвижим имот важи спрямо всички. Тя не е необорима, а важи само до
доказване на противното. В качеството си на охранителен акт, нотариалният акт
не се ползва със силата на присъдено нещо. Затова всяко трето лице, на което се
противопоставя доказателствената сила на нотариалния
акт за собственост, може да докаже, че титулярът на
нотариалния акт не е собственик. Оборването на нотариалния акт за собственост
може да стане инцидентно по повод на иск за собственост от или срещу трето
лице, но може да стане и чрез иск по чл.537, ал.2 ,
целящ да се отмени нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът на акта е собственик.
В случая настоящият съдебен състав намира, че при лежаща върху него доказателствена тежест, ответникът успя да обори законовата
презумпция за истинност на съдържанието на оспорения нотариален акт и да
докаже, че ищецът притежава право на собственост в обем,
съществено различаващ се от този, който е отразен в Констативен нотариален акт
за собственост на недвижим имот №166, том II, peг. №
4829, дело № 348 от 2009 г. на нотариус С.Р., включително и към момента на
одобряване на кадастралния план и кадастралните карти и регистри на гр.
К.,одобрени със Заповед РД-18-52 от 16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед
№ КД-14-16-1974/09.12.2013 г..
Ищецът от своя страна, не доказа
по безспорен и несъмнен начин, че е притежавал право на собственост върху:
- част от УПИ - VI РТС
от кв. 103, общо 3 800 (три хиляди и осемстотин) кв. м. в южната част на
недвижимия имот УПИ VI-PTC,
които се намират на север от южната граница на УПИ VI-PTC по регулация и съответно - на юг от северната
кадастрална граница на поземлен имот кадастрален идентификатор 36498.503.9504,
която площ от 3 800 кв. м. е определена съобразно извършено от „Г.Г.“ ЕООД заснемане, въз основа на което е изготвена и
скица-проект за изменение на кадастралната карта.
- част от УПИ
XII - леярен цех, кв. 103 - общо 350 (триста и петдесет) кв. м. в югозападната
и западната част на по кадастрална скица на поземлен имот с идентификатор
36498.503.2978, която площ от 350 кв. м. е определена съобразно извършеното от
„Г.Г.“ ЕООД заснемане, въз основа на което е
изготвена и скица-проект за изменение на кадастралната карта.
В този смисъл не се доказа и твърдяната в исковата молба грешка в
кадастралната граница между имотите на ищеца и ответника при отразяването им в
кадастралната карта на града.
Видно от заключенията на
съдебно-техническата и допълнителната съдебно-техническа експертиза УПИ VI-PTC в квартал 103 е с площ
различна от посочените в нотариалния акт 83 653 кв. м.. С експертизите се
установи, че след отделянето на УПИ XII площта на УПИ VI-РТС, не е 83 653 кв. м., а
58 372 кв. м, докато УПИ XII - леярен цех и
спомагателни постройки е 10 671 кв. м., вместо отразените в нотариалния акт 10
700 кв. м., т. е общата площ на процесния поземлен
имот с идентификатор 36498.503.2978 е 68 292 кв. м., която е значително
по-малка от упоменатата в нотариалния акт обща площ от 94 353 кв. м. на ПИ
с идентификатор 36498.503.2978.
По кадастрално регулационния план на гр. К., одобрен
със Заповед № 938/1966 г., имотът е с площ от 70 008 кв. м., а по кадастралната
карта на гр. К., одобрена със Заповед № РД-18-52/16.11.2011
г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра – гр. С., изменена със
Заповед № КД-14-16-1974/09.12.2013 г. на Началника на СГКК – П.имотът е с обща
площ 68 304 кв. м., които стойности са близки до установените от вещото лице.
Фактът, че площта на процесния имот е
значително по-малка от посочената в нотариалния акт, се признава косвено и от
самия ищец, който с коригираща декларация по чл.14 ЗМДТ е
декларирал площ от 68 304 кв. м..
Следва да се отбележи, че съгласно СТЕ и допълнителната
СТЕ южните граници на УПИ - VI РТС и УПИ XII - леярен цех по действащата кадастрална карта на
гр. К. не попадат в улично пространство. Южната масивна ограда на „Е.2004“ АД
съгласно одобрения нов кадастрален план със заповед 300-4-21/2004 г. също не засяга
улиците на ул. „*****“. Противно на това, по действащия кадастрален и
регулационен план на гр. К. южната регулационна линия на УПИ - VI РТС и УПИ XII попада в уличното
пространство. На кадастралния план, обаче за същите имоти е начертана и друга
южна регулационна линия, непопадаща в уличното пространство, която е зачертана
със знак „х“. Според трасировъчния карнет за кв.103, който е съставен по същия КРП на гр. К. южната регулация на тези два поземлени имота
не навлиза в уличното пространство. Несъмнено, преместването на южната
регулационна линия не е станало по законоустановения
за това ред и е недопустимо ищецът да доказва право на собственост върху част
от ул. „*****“ в гр. К. само въз основа на изчертаната
в плана регулационна линия по точки 160, 159, 158 и 146 по комбинираната скица
на вещото лице.
С оглед гореизложените съображения предявеният иск по
чл.54, ал.2 ЗКИР е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Практиката на ВКС /ТР № 3 от
29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 год. на ОСГК/ приема, че отмяната на констативния нотариален акт на
основание чл. 537, ал. 2 винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават права в полза на
лицето, срещу което се противопоставя издадения в полза на друго лице акт, т.е.
този, който иска отмяна по реда чл. 537, ал. 2
следва да докаже правото си на собственост върху вещта. Само ако е уважен
предявен иск за установяване правото на собственост срещу лице, което се
позовава на констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа на
обстоятелствена проверка, нотариалният акт следва да се отмени съгласно
разпоредбата на чл. 537, ал. 2 . Искът по чл.537,
ал.2 ГПК може да бъде предявен само при условията на
обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в
последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от предявяването
му. С оглед горното настоящият съдебен състав намира, че не дължи изричен диспозитив по искането на ответника за отмяна на Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот
№166, том II, peг. № 4829, дело № 348 от 2009 г. на
С.Р., нотариус с peг. № ***в Нотариалната камара,
вписан в Служба по вписванията под №183, том VI, дело №781 от 2009 г..
Относно разноските по
делото:
Всяка от страните претендира
сторените по делото разноски, като с оглед изхода на делото такива следва да
бъдат присъдени на ответника. Адв. Тодоров представя
списък по чл.80 и ангажира доказателства за
заплатени 325 лева депозит за вещо лице, 5 лева за издадено съдебно удостоверение
и 19 000 лева без ДДС (22 800 с ДДС) за адвокатски хонорар. Изчислен съобразно правилата
на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният адвокатски хонорар при цена на иска от
36 438.70 лева се равнява на 1 893.161 лева. Съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.5 , при прекомерност на разноските
следва да се присъдят такива в по-нисък размер, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. С оглед принципа
на законност, прокламиран в чл.5 , и съобразявайки
се с общия разум на закона, основните начала на правото, обичая и морала, съдът
намира за основателно възражението на ищцовата страна
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Отчитайки обема на писмените
материали и фактическата и правната сложност на делото, която намира за
относително висока, съдът счита, че справедливо в случая е адвокатско
възнаграждение в размер на 5 000 лева с ДДС, като следва да се присъдят и
сторените разноски депозит за вещо лице и за издадено съдебно удостоверение.
Мотивиран от горното и на
основание чл.54, ал.2 ЗКИР, съдът
Р Е Ш И:
отхвърля
предявения от
„Е.****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Д.И.Л. иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР да
бъде признато за установено по отношение на ответната О.К. БУЛСТАТ: *********, с адрес: ***, представлявана от
Кмета Е.С.К., че „Е.***“ АД е собственик: 1) на част от УПИ
- VI РТС от кв. 103 – общо 3 800 (три хиляди и
осемстотин) кв. м. в южната част на недвижимия имот УПИ
VI-PTC, които се намират на север от южната граница
на УПИ VI-PTC по регулация
и съответно - на юг от северната кадастрална граница на поземлен имот
кадастрален идентификатор 36498.503.9504, като площта на тази реална част от 3
800 кв. м. е определена съобразно извършеното от „Г.Г.“
ЕООД заснемане, съобразно което е изготвена и скица-проект за изменение на
кадастралната карта; 2) на част от УПИ XII - леярен
цех, кв. 103 - общо 350 (триста и петдесет) кв. м. в югозападната и западната
част на по кадастрална скица на поземлен имот с идентификатор 36498.503.2978,
като площта на тази реална част от 350 кв. м. е определена съобразно
извършеното от „Г.Г.“ ЕООД заснемане, съобразно което
е изготвена и скица-проект за изменение на кадастралната карта, както и че в
кадастралния план и кадастралните карти и регистри на гр. К.,одобрени със
Заповед РД-18-52 от 16.11.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, изменена със Заповед №
КД-14-16-1974/09.12.2013 г., е допусната грешка спрямо действащия регулационен
план на гр. К., към момента на приемане на кадастралната карта, вследствие на
която грешка южната граница на УПИ VI-РТС и южната и западната граници на УПИ
XII — леярен цех, и двете от кв. 103 (по кадастрална карта двата имота
представляват поземлен имот с идентификатор 36498.503.2978), са нанесени
погрешно, в резултат на което гореописаните части от собствените на „Е.2004“
АД, УПИ VI-PTC и УПИ XII от кв. 103 са погрешно придадени към съседния имот
с идентификатор 36498.503.9504, собственост на О.К.
ОСЪЖДА „Е.***“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Д.И.Л. да заплати на О.К. БУЛСТАТ:
*********, с адрес: ***, представлявана от Кмета Е.С.К. сумата от 5 330 лв. (пет хиляди триста и тридесет лева), представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.