Определение по дело №488/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 768
Дата: 26 февруари 2020 г.
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20202100500488
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 768    

                                    

 

 

                                   град Бургас ,26.02. 2020 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   закрито      заседание  

на ............26.02……..през

две хиляди и  двадесета    година ,             в състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                             ЧЛЕНОВЕ  :Пламена Върбанова        

                                                  мл.с. Марина Мавродиева                                                 

                                                                                              

при  секретаря …………….      като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева.в.гр.д. №  488    по описа  за

                    2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         

 

                   Производството е по чл.258 и сл. ГПК и е образувано  по повод въззивната жалба на  процесуалния  представител на  на Главна Дирекция „Национална полиция“ – МВР, представлявана от директора гл.комисар Х. Терзийски, чрез гл.юрисконсулт  Габриела Розенова   против решение 3409/05.12.2019 г.постановено по гр.д. № 5797/2019 г. на Районен съдБургас, с което въззивната Главна дирекцияНационална полицияна МВР, е осъдена да заплати на  Х.Й.Й.   от гр.Бургас  сумата от 1759,88  лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд общо 255,40  часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143  на положния от него за периода от 19.07.2016 г. до 19.07.2019  г.  1786  часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2019 г. до окончателното плащане,  както и сумата от 224,34 лв. – лихва за забава  върху дължимите суми от момента на изискуемостта на всяка вноска до  датата на депозирането на исковата молба-за периода от 31.10.2016 г. до 19.07.2019г.    и сумата  от 350 лв, представляваща направени от ищеца разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142 ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Счита, че приложението  на  общите  правила  по  ЗДСл  (и  съответно  КТ  и  актовете по прилагането им) е отклонено  с  чл. 187,  ал. 9  от ЗМВР -2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни  възнаграждения  и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно  прилагане  на  КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща  към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане  на  нощен  или  извънреден  труд  е  изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните  правоотношения  на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Наредба 8121з--776/29.07.2016 г.  . Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода,  на  който  основава  решението си,  че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд.. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излагат се и  съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групиположен  по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебноикономическа експертиза.

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят изцяло исковите претенции.Не се сочат нови доказателства.

 Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

 В законовия срок по чл. 263, ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия  и същият не е взел становище по нея.  

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна ДирекцияНационална полиция“ – МВР, представлявана от директора Х. Терзийски , чрез юрисконсулт Габриела Розенова  , със съдебен адрес:*** против  решение № 3409/05.12.2019 г. постановено по гр.д. № 5797/2019 г.г. на Районен съдБургас.

НАСРОЧВА  делото на 15.04.2020 г. от 10,00 часа ,за което да се призоват страните.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                                             2.