№ 338
гр. П., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20251230100238 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „П. К.. Б.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.” № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***,
против М. М. Я., с адрес в гр. П., ул. „Г. Б.“ № 10, ЕГН **********, Д. С. Я., с адрес в
гр. П., ул. „Г. Б.“ № 10, ЕГН ********** и Х. С. Я., с адрес в гр. П., ул. „Д. Л.“ № 1, ет.
4, ап. 14, ЕГН **********.
Ищецът твърди, че между него (като кредитодател), С. С. Я. (като
кредитополучател) и третата ответница (като солидарен длъжник /съдлъжник/ на
кредитополучателя) е бил сключен Договор за потребителски кредит с № **********
от 23.06.2017 г. Поддържа, че в рамките на така възникналото облигационно
отношение е предоставил на кредитополучателя паричен кредит от 5 000 лв., който е
бил изцяло усвоен, а също и пакет от допълнителни услуги. Сочи, че е било уговорено
и заплащането на възнаградителна лихва. Изтъква, че крайният срок на кредита е бил
до 21.08.2020 г., но на 23.04.2018 г. кредитополучателят е починал, оставяйки за
наследници по закон тримата ответници. Пояснява, че понастоящем кредитният дълг
възлиза на: 3 929,59 лв. – неплатена главница; 1 825,91 лв. – договорна
(възнаградителна) лихва, за периода от 21.09.2018 г. до 21.08.2020 г.; 1 392,32 лв. –
мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 22.08.2020 г. до 23.02.2025
г., и 1 867,14 лв. – неплатено възнаграждение за допълнителните услуги. Смята, че
1
третата ответница, поради качеството на съдлъжник, отговаря за погасяването на
целия остатък от дълга, докато първите двама ответници носят отговорност за по 1/3
от него. Иска присъждане на визираните вземания, както и на съдебни разноски.
Ответниците оспорват ищцовите претенции и настояват за тяхното отхвърляне.
Излагат доводи, че: не е надлежно доказано сключването на процесната сделка от
страна на кредитополучателя; самият кредитен договор е недействителен заради
противоречие с конкретни разпоредби на ЗПК (отразени в отговора на исковата
молба); търсените вземания за лихви са погасени по давност. Претендират съдебно-
деловодни разходи.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Предмет на разглеждане са осъдителни искове по:
- чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД – за главницата,
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба (24.02.2025 г.) до
погасяването;
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД – за договорната
(възнаградителната) лихва;
- с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за мораторната лихва, и
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД – за допълнителните
услуги по кредита.
Уважаването на исковете, поставени за решаване, е детерминирано от
кумулативното наличие на съответните законови предпоставки, произтичащи от
цитираните материалноправни разпоредби, а именно:
- За главницата – 1/ валидно облигационно правоотношение, породено от
процесния договор за кредит, по силата на който ищецът има качеството на
кредитодател, наследодателят на ответниците – на кредитополучател, а третата
ответница – на съдлъжник; 2/ реално предоставяне на кредитната сума от
кредитодателя на кредитополучателя; 3/ настъпване на падежа за нейното връщане и
4/ непогасяване на това задължение.
- За договорната лихва – 1/ валидна уговорка, постигната между
кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на сочения кредитен договор, за
дължимост на възнаградителна лихва в определен размер; 2/ настъпване на падежа на
задължението за изплащане на тази лихва и 3/ неизпълнение на последното.
- За мораторната лихва – 1/ съществуването на главния дълг, чийто падеж е
настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и непогасяване на самото лихвено
задължение.
- За допълнителните услуги – 1/ валидна уговорка между кредитодателя и
кредитополучателя за ползването от последния на допълнителни услуги по кредита, на
2
определена цена; 2/ реалното им предоставяне; 3/ настъпване на падежа на
задължението за заплащането на тяхната стойност и 4/ неизпълнението му.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните
предпоставки по всеки от исковете, а на ответниците – погасяването на задълженията.
Сключването на процесната сделка, по която ищцовото дружеството е
кредитодател, С. С. Я. е кредитополучател, а ответницата Х. Я. е солидарен длъжник
на кредитополучателя, се доказва от приложените към исковата молба документи,
обективиращ договора, ведно с погасителния план, общите условия и анекса към него.
Подписите на кредитополучателя и на солидарния длъжник върху тези документи не
са оспорени, поради което трябва да се счита, че те обективират техни изявления (по
аргумент от чл. 180 ГПК).
От съдържанието на коментираните писмени доказателства се изясняват и
базисните параметри на облигационното отношение, както следва:
- Главницата (кредитната сума) е 5 000 лв.
- Годишният процент на разходите, вписан в договора, е 49,89 %.
- Начинът на формиране на годишния процент на разходите (според чл. 5.2
от общите условия към договора) включва следното: „При първоначалното изчисление
на годишния процент на разходите (ГПР) по договора за потребителски кредит (ДПК)
кредиторът (КР) отчита общите положения по Приложение № 1 от ЗПК, както и
следните допълнителни допускания съгласно ЗПК: ДПК е валиден за срока, за който е
сключен, и КР и кредитополучателят (КЛ) са задължени да изпълняват своите
задължения в съответствие с условията и сроковете по него; първоначалното
изчисление на ГПР по ДПК се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са
неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на
срока на ДПК.“.
- Годишният лихвен процент по кредита е 41,17 %.
- Общата стойност на плащанията, обхващаща главницата и договорната
лихва, е 8 783,28 лв., от което следва, че величината на договорната лихва е 3 783,28
лв.
- Срокът на кредита е 36 месеца и изтича на 21.08.2020 г.
- Погасяването на задълженията е чрез нарочни погасителни вноски,
разписани в погасителния план.
- Предоставя се и пакет от допълнителни услуги, включващ: „приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, „възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски“, „възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски“, „възможност за смяна на дата на падеж“ и „улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства“.
- Общата цена на допълнителните услуги е 2 922,48 лв. и също е платима
3
на месечни вноски.
Според представеното извлечение от сметката, по която се обслужва кредитът,
изходящо от самия ищец, общата платена сума по договора, в резултат на доброволни
погасявания, е 6 687,08 лв., което изрично се признава и в исковата молба.
От приложеното удостоверение за наследници е видно, че С. С. Я. е починал на
23.04.2018 г., а ответниците са единствените му наследници по закон, тъй като
ответницата М. Я. е негова съпруга, а ответниците Д. и Х. Я.и са му деца (чл. 5, ал. 1
ЗН и чл. 9, ал.1 ЗН).
В този контекст централният дискусионен проблем, от който всъщност е
детерминиран изходът от съдебния спор е свързан с това дали сделката, от която
произтичат ищцовите претенции, е недействителна.
Този договор разкрива признаците на такъв за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила от 12.05.2010 г.).
Кредитополучателят по него е физическо лице, за което няма данни при встъпването в
кредитното отношение да е действало при упражняването на професионална или
търговска дейност, а ищецът е търговско дружество, част от чиято базова дейност е
кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити. Следователно,
при сключването на договора за кредит, ищецът е действал в качеството на
„кредитор“, според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а
кредитополучателят е имал качеството на „потребител“, съобразно легалното
определение на чл. 9, ал. 3 от с. з.
Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за
потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина,
определен в Приложение № 1 към закона. Касае се за ясна императивна разпоредба,
която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за
действителност на договорите за потребителски кредит.
В коментирания аспект допълнително трябва да се отчете, че годишният
процент на разходите по потребителския кредит изразява общите разходи по него за
потребителя – настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК). Изчисляването му пък се извършва по
специалната формула, която също е разписана в Приложение № 1 към закона (чл. 19,
ал. 2 ЗПК).
Систематичното и телеологическото (смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от с. з. водят до извода, че посочването в договора за
потребителски кредит само на цифрово изражение на годишния процент на разходите
4
не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби.
Целта на нормативния текст на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще стори
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. Ето защо е нужно в потребителската кредитна сделка да
бъдат ясно упоменати и компонентите, включени в годишния процент на разходите,
както и математическият алгоритъм (методиката), по който (която) тези компоненти
формират самия годишен процент на разходите (вж. в този смисъл Решение №
336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/17 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, Решение №
229/18.10.2018 г. по в. гр. д. № 229/18 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил, Решение №
198/07.11.2019 г. по в. гр. д. № 256/19 г. на Окръжен съд – гр. Разград, Решение №
260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110/21 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик и
Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д. № 670/23 г., І т. о. на ВКС).
На фона на казаното дотук се налага констатацията, че договорът за кредит, на
който се позовава ищецът, не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него
отсъства ясно и конкретно визиране как всъщност е бил е бил формиран годишният
процент на разходите, щом като не е уточнен конкретният начин, по който е била
получена крайната му величина. Вместо това са изложени съвсем общи
формулировки, които имат изцяло бланкетен характер.
Както беше изяснено, отклоненията от императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
имат за последица недействителността на потребителския кредитен договор по чл. 22
от с. з. А когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по него – чл. 23 ЗПК.
От гореизведените предпоставки за уважаване на предявените искове е
очевидно, че в основата на един такъв резултат стои наличието на валидно
облигационно отношение, част от чието съдържание е търсеното вземане. Приетата
недействителност на договора насочва към обратното, поради което ищцовите
претенции подлежат на цялостно отхвърляне.
По повод на последното е нужно да се отчете, че доброволните плащания по
кредита (6 687,08 лв.) превишават чистата му стойност (5 000 лв.). Отнасянето на
доброволните плащания към погасяването на чистата стойност на кредита не
представлява компенсация (по чл. 103 ЗЗД във вр. с чл. 298, ал. 4 ГПК), която да се
извършва служебно от съда, а е прихващане на изпълнението (по чл. 76, ал. 2 ЗЗД).
Логическата конструкция на така даденото разрешение се опира на обстоятелството,
че сумите, които длъжникът по един договор е платил в полза на кредитора, се отнасят
за погасяване на валидните задължения по него (вж. Решение № 151/15.05.2019 г. по в.
гр. д. № 197/19 г. на Окръжен съд – гр. Враца).
5
2. По съдебните разноски:
Неоснователността на исковете дава право на съдебни разноски само на
ответниците (чл. 78, ал. 3 ГПК). Те се равняват на 1 800 лв. и са формирани от
адвокатско възнаграждение, което е реално заплатено, съгласно отбелязването в
депозирания по този повод договор за правна защита и съдействие. (съобр. т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/12 г., ОСГТК на ВКС).
Не може да бъде споделено възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК, за
прекомерност на разноските за адвокат, сторени от ответниците. Паричната им
величина не е непропорционална спрямо материалния интерес от делото (9 014,96 лв.),
неговите особености от фактическо и правно естество и осъществените от адвоката
процесуални действия (защита на трима ответници, изготвяне на подробен отговор на
исковата молба, участие в две открити заседания и представяне на подробна писмена
защита). Тук допълнително е нужно да се каже, че според принципните постановки,
приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, преценката на
съдилищата на държавите-членки от ЕС при решаване на проблема дали разноските за
адвокатски хонорар са прекомерни трябва да се концентрира именно върху
характеристиките на защитата, възложена по делото, неговия предмет, извършените
процесуални действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на
проведените съдебни заседания, като също така не трябва да се пропуска, че все пак
става въпрос за строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа
правоспособност, което носи и завишена отговорност за своята дейност. Пренасянето
на тези критерии в полето на сегашното дело показва, че сумата, платена от
ответниците за адвокатско възнаграждение, няма как да се приеме за прекомерна.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „П. К.. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „Б.” № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, предявени срещу М. М.
Я., с адрес в гр. П., ул. „Г. Б.“ № 10, ЕГН **********, Д. С. Я., с адрес в гр. П., ул. „Г.
Б.“ № 10, ЕГН ********** и Х. С. Я., с адрес в гр. П., ул. „Д. Л.“ № 1, ет. 4, ап. 14,
ЕГН **********, с които се претендира Х. С. Я. да бъде осъдена да заплати следните
суми, а М. М. Я. и Д. С. Я. по 1/3 част от същите суми, а именно:
- 3 929,59 лв. – непогасена главница по Договор за потребителски кредит с
№ ********** от 23.06.2017 г., сключен между „П. К.. Б.“ ЕООД (кредитодател), С. С.
Я. (кредитополучател) и Х. С. Я. (солидарен длъжник на кредитополучателя), като
кредитополучателят е починал на 23.04.2018 г., оставяйки за наследници по закон М.
6
М. Я. (съпруга), Д. С. Я. (син) и Х. С. Я. (дъщеря), ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2025 г., до
погасяването;
- 1 825,91 лв. – договорна (възнаградителна) лихва по кредита, за периода
от 21.09.2018 г. до 21.08.2020 г.;
- 1 392,32 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от
22.08.2020 г. до 23.02.2025 г., и
- 1 867,14 лв. – неплатено възнаграждение за допълнителни услуги по
кредитния договор.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „П. К.. Б.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, да заплати
поравно на М. М. Я., с адрес в гр. П., ул. „Г. Б.“ № 10, ЕГН **********, на Д. С. Я., с
адрес в гр. П., ул. „Г. Б.“ № 10, ЕГН ********** и на Х. С. Я., с адрес в гр. П., ул. „Д.
Л.“ № 1, ет. 4, ап. 14, ЕГН **********, сумата от 1 800 лв. – съдебни разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7