№ 1466
гр. Варна, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110106189 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „М.п.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: София, р-н Изгрев, ул.
***, партер, офис 4, представлявано от управителя К.Д.М., срещу „Е.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, общ.
Аксаково, обл. Варна, ***, представлявано от управителя Я.Й.Я., обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 758,74 лв., представляваща незаплатена стойност на потребена
електроенергия за м. ноември 2017 г., дължима по договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от 04.11.2016 г., сключен между ответника и „Ф.е.“
ООД-в несъстоятелност, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 04.02.2021 г., до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 227,64 лв., представляваща неустойка за
забава по чл. 11, ал. 5 от договора в размер на законната лихва, начислена за
периода от 14.12.2017 г. до 03.02.2021 г., вкл., които вземания са възложени
на ищеца „М.п.“ ЕООД с постановление № 260000/06.01.2021 г. по т.д. №
3343/2017 г. по описа на СГС, VI-19 състав, и за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 1722/2021 г. по описа на Районен
съд – Варна, 51-ви състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 04.11.2016 г. между ответника
„Е.“ ЕООД, в качеството му на купувач, и „Ф.е.“ ООД-продавач, е сключен
комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги. Излага, че по силата на
1
договора „Ф.е.“ ООД се е задължило да продава на ответното дружество
комбинирана електрическа енергия, както и да му предоставя услугата
„Отговорност за балансиране“, като поема за своя сметка отговорността за
небалансиране на потреблението му, и услугата „Прогнозиране на
потреблението“, като изготвя прогнозни графици за доставка на електрическа
енергия до обектите на потребление, срещу насрещното задължение на
ответника да заплаща цената на доставените количества ел.енергия в размер
на 77,50 лв./МВч, отчетени съгласно СТИ в точките на присъединяване и
остойностени с издавани от търговеца месечни фактури, в които са включени
и допълнителните му задължения за акциз, ДДС, такса „Задължение към
обществото“, мрежови услуги за достъп и пренос. Твърди, че според договора
плащането по фактурите е дължимо в срок до 14-то число на месеца, следващ
месеца на доставка. Излага, че за м. ноември 2017 г. „Ф.е.“ ООД е доставило
на ответника договореното количество електроенергия и същата е измерена
по предвидения в договора ред и фактурирана на стойност 758,74 лв.
Поддържа, че същата не е заплатена в уговорения срок до 14.12.2017 г.,
поради което за ответника е възникнало и задължение за заплащане на
предвидената в чл. 11, ал. 5 от договора неустойка за забава в размер на
законната лихва, която за периода от 14.12.2017 г. до 03.02.2021 г., вкл.,
възлиза на 227,64 лв.
Твърди, че срещу дружеството – продавач „Ф.е.“ ООД е открито
производство по несъстоятелност и с влязло в сила на 29.01.2021 г.
постановление № 260000/06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. по описа на
СГС, VI-19 състав, вземанията му срещу ответника по процесния договор,
продадени от синдика на проведен на 21.12.2020 г. търг с тайно наддаване, са
възложени в негова полза. Твърди още, че за тези вземания се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е възразил.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявените установителни искове и присъждане на разноски по заповедното
и исково производство, вкл. адвокатско възнаграждение. Прави възражение за
недължимост на претендираното от длъжника адвокатско възнаграждение за
подаване на бланкетно възражение по заповедното дело, евентуално – за
намаляването му като прекомерно.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Не оспорва, че между него и „Ф.е.“ ООД - в
несъстоятелност е сключен процесният договор, но твърди, че всички
фактурирани стойности на потребена електроенергия са заплатени от него.
Поддържа, че освен плащанията по издадените фактури той е извършвал още
и ежемесечни авансови плащания за бъдещ период, съобразно уговореното в
договора. Твърди, че последно получената от него фактура е с №
**********/31.10.2017 г. на стойност 593,87 лв. за отчетния период от
01.10.2017 г. до 31.10.2017 г. и същата е заплатена на 08.11.2017 г. Излага, че
на същата дата е заплатил авансово и получената следваща фактура №
2085/31.10.2017 г. с падеж 06.11.2017 г., в която е остойностена в размер на
593,86 лв. бъдещата прогнозна стойност на електроенергията за процесния м.
ноември 2017 г. Твърди, че други счетоводни документи не е получавал, нито
има данни такива да са издавани, вкл. в постановлението за възлагане, от
което ищецът черпи правата си. Затова и намира, че не дължи процесната
2
главница и изискуемостта на същата изобщо не е настъпила. Оспорва още, че
реално потребените от него количества електроенергия за м. ноември 2017 г.
възлизат на претендираната стойност от 758,74 лв. В условията на
евентуалност поддържа, че от тази стойност следва да бъде приспадната
авансово заплатената от него сума в размер на 593,86 лв. за същия период на
потребление. Оспорва също и дължимостта на търсената неустойка за забава
с аргумент, че вземането не е индивидуализирано в достатъчна степен, вкл. с
посочване на главницата, върху която е начислена неустойката, и нейният
размер.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените
искове и претендира разноски за заповедното и исковото производство, вкл.
адвокатско възнаграждение.
В депозираното пред заповедния съд възражение длъжникът (сега
ответник) е направил идентични възражения и е релевирал възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъденото в полза на заявителя
адвокатско възнаграждение с издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Предварително депозира писмено становище, с което поддържа исковата
молба. Във връзка с възраженията в отговора допълва, че процесните
вземания били установени в производството по несъстоятелност чрез
приетите там експертизи и постановлението за възлагане на вземанията било
официален документ, ползващ се с обвързваща доказателствена сила, който
надлежно го легитимирал като кредитор по тях. Оспорва да е извършено
твърдяното от ответника авансово плащане за м. 11.2017 г. по посочената в
отговора фактура № 2085/31.10.2017 г. и намира за неоснователно
възражението за прихващане с вземането по нея. Отделно счита, че
изявлението за прихващане следвало да бъде направено пред синдика на
„Ф.е.“ ООД - в несъстоятелност, като се позовава на чл. 645, ал. 2 ТЗ.
Ответникът се представлява в открито заседание от процесуалния му
представител адв. м. ж., който поддържа отговора на исковата молба и
направеното в него искане по същество. Претендира и разноски по делото,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно
и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено обстоятелството, че
между ответника „Е.“ ЕООД и „Ф.е.“ ООД-в несъстоятелност е сключен
процесният комбиниран договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от
04.11.2016 г. Същото се потвърждава и от приобщения договор №
FE9000281/04.11.2016 г., сключен при Общи условия (л. 9-10).
От съдържанието на договора се изяснява още, че „Ф.е.“ ООД, като
търговец, се е задължило да продаде, а „Е.“ ЕООД, като клиент, да закупи и
получи активна нетна електрическа енергия, измерена в точките за измерване,
в сроковете и при условията в договора (чл. 1, ал. 1 от ОУ). Клиентът се е
задължил за периода на действие на договора да закупува и приема активната
3
ел.енергия от търговеца в точките на присъединяване към съответната
преносна или екектроразпределителна мрежа на обектите му, посочени в
индивидуалния договор (чл. 3, ал. 1 от ОУ), както и да заплати на търговеца
възнаграждение според отчетените количества ел.енергия от търговските
електромери след получаване на сетълмент за дадения период на отчитане,
изпращан от собствениците на измервателните уреди, в съответствие с ПТЕЕ
(чл. 3, ал. 2 от ОУ). Според договора цената за закупената и доставена
ел.енергия, отчетена от средствата за измерване в точките на присъединяване,
е в размер на 77,50 лв./мВтч, която не включва цени за мрежови услуги,
добавки и др. услуги (чл. 10, ал. 1 от ОУ). Уговорено е, че за дължимото
плащане на доставената ел. енергия през всеки месец търговецът издава
фактура до 10-то число на следващия месец, платима от клиента до 14-то
число на месеца, в който фактурата му е изпратена от търговеца (чл. 11, ал. 1
и ал. 5 от ОУ). При забава в плащането по издадени фактури е предвидена
мораторна неустойка в тежест на клиента в размер на годишната лихва,
определена като основен лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 лихвени
пункта, дължима върху размера на забавеното плащане за всеки ден забава
(чл. 11, ал. 5 от ОУ). Договорена е и възможност за заплащане на дължимата
сума за ел.енергия на база прогнозно потребление, в който случай търговецът
издава фактурата за текущия месец и при заплащане на същата извършва
последващо периодично изравняване на дължимата сума според реално
измерените със СТИ количества потребена ел.енергия, като включва
дължимото изравнително плащане във фактурата за съответния месец, в
който е извършено изравняването (чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ОУ).
Приобщено по делото е и влязло в законна сила на 29.01.2021 г.
постановление № 260000 от 06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. на СГС (л. 5),
с което са възложени върху „М.п.“ ЕООД срещу продажна цена от 26700 лв.
следните имуществени права от масата на несъстоятелността на „Ф.е." ООД
/в несъстоятелност/, а именно: вземанията на „Ф.е.“ ООД - в несъстоятелност
към клиенти за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги в общ
размер на 1635182,24 лв., съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна
оценка. Приложен е и посоченият опис към постановлението (л. 6-8), в който
фигурира вземане към „Е.“ ЕООД в размер на 758,74 лв.
От страна на ответника са представени следните фактури, издадени от
„Ф.е.“ ООД с получател „Е.“ ЕООД, а именно:
- фактура № **********/31.10.2017 г. за посочен обект: по приложение
Договор № FE 9000281, клиентски № **********, с която е остойностена в
размер на 593.87 лв. цената за снабдяване и разпределение на електрическа
енергия за периода от 01.10.2017 г. до 31.10.2017 г., и е отразен срок за
плащане до 14.11.2017 г. (л. 37), и
- фактура № **********/31.10.2017 г. на стойност 593.87 лв. с посочено
основание: аванс по д-р FE 9000281/01.11.2016 г. и срок за плащане до
06.11.2017 г. (л. 39).
Видно от приложеното извлечение по разплащателна сметка № ***
открита в „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр „Е.“ ЕООД (л. 40), сумите по
двете фактури са заплатени в полза на издателя им „Ф.е.“ ООД на 08.11.2017
г.
Ангажирано от ответника е и удостоверение, издадено от „Ф.е.“ ООД
(л. 61), според което към 08.11.2017 г. „Е.“ ЕООД има просрочени неплатени
4
задължения към „Ф.е.“ ООД в размер на 593.87 лв.
По инициатива на ищеца е събрана и приобщена към доказателствения
материал справка от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (л. 57),
според която на основание подадени от „Ф.е.“ ООД месечни справки „Е.“
ЕООД е било включено като непряк член в стандартна балансираща група на
„Ф.е.“ ООД за периода 01.07.2015 г. – 01.12.2017 г., вкл.
Представена от ищеца е и издадена от „Електроразпределение Север“
АД справка сетълмент за размера на доставените през м. 11.2017 г.
количества ел.енергия от „Ф.е.“ ООД до обекти на „Е.“ ЕООД по договор от
04.11.2016 г. (л. 93), в която са отразени следните клиентски/абонатни номера
за клиент „Е.“ ЕООД и при следния сетълмент за м. 11.2017 г., а именно:
клиентски номер ********** и абонатен номер 1679065 със сетълмент
639.668 и клиентски номер ********** и абонатен номер *** със сетълмент
4560.5382.
Видно от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 1722/2021 г. по описа
на Районен съд – Варна, въз основа на подадено на 04.02.2021 г. заявление от
„М.п.” ЕООД срещу „Е.“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми за главница от 758,74 лв. и
мораторна неустойка от 227,64 лв. Същите са оспорени от длъжника чрез
своевременно подадено възражение по чл. 414 ГПК и в указания му
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил положителните
установителни искове, предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Обективно кумулативно съединените положителни установителни
искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск,
както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422,
ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е
установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните
в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания срещу ответника
„Е.“ ЕООД за неизплатена главница за доставена електроенергия за м.
ноември 2017 г. и начислена мораторна неустойка върху просрочената сума,
придобити от ищеца в производство по несъстоятелност срещу кредитора
„Ф.е.“ ООД. Следователно основателността на исковете е обусловена от
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а
именно: 1.) валидно възникнало облигационно правоотношение между
ответника и „Ф.е.“ ООД въз основа на процесния договор, 2.) реално
доставяне на съответното количество електроенергия за м. ноември 2017 г.,
измерено и фактурирано по предвидения в договора ред; 3.) настъпила
изискуемост на задължението за заплащане на потребената ел. енергия; 4.)
неговото неизпълнение, респ. забавата на ответника; 5.) наличието на валидно
уговорена неустоечна клауза за забава, както и 6.) придобиването на
вземанията за главница и мораторна неустойка от страна на ищеца. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
5
проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи
съдебно предявените вземания, и техния размер. По отношение на
неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест
да установи положителния факт, който го изключва, а именно: точното
изпълнение и/или други правопогасяващи или правоизключващи факти.
Не е спорно между страните, а се установява и от приобщения договор
№ FE9000281 от 04.11.2016 г. за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, че
между „Е.“ ЕООД и „Ф.е.“ ООД-в несъстоятелност е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение.
От представеното постановление за възлагане, издадено от СГС в
производството по несъстоятелност срещу „Ф.е.“ ООД, се доказва, че в полза
на ищцовото дружество са възложени множество вземания на посоченото
дружество, описани в приложен към постановлението списък, изготвен от
синдика. В последния вземанията са индивидуализирани с посочване на
длъжник и глобален размер, като е отразено общо, че произтичат от фактури
за доставена ел. енергия и допълнителни услуги за клиенти. В списъка не са
отразени конкретни фактури, точно количество на доставената електрическа
енергия, отчетен период, както и конкретен обект на потребление.
При това положение и липсата на надлежна точна индивидуализация на
възложените в полза на ищеца вземания, съдът намира, че не е доказано, при
условията на пълно и главно доказване, че именно процесните вземания са
придобити, респ. че ищецът е техен титуляр.
Отделно от това, самите вземания не са доказани по основание и размер
в хода на настоящото производството, като единствено фактът на възлагането
им от съда по несъстоятелността не води до положителен извод за тяхното
съдебно установяване, каквито доводи застъпва ищецът. Според чл. 717з, ал.
1 и ал. 2 ТЗ когато лицето, обявено за купувач, внесе своевременно
дължимата сума, съдът с постановление му възлага вещта или правото в деня,
следващ деня на плащането, и от датата на издаване на постановлението за
възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху
имущественото право. От цитираните разпоредби, предпоставящи
придобиването на правата от купувача от тяхното съществуване в
патримониума на несъстоятелния длъжник, следва, че постановлението за
възлагане е деривативен придобивен способ, респ. купувачът става техен
титуляр само ако длъжникът е бил такъв, което на общо основание подлежи
на отделно доказване.
За установяване на последния факт ищецът е ангажирал единствено
справки от трети за спора лица („Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и
„Електроразпределение Север“ АД), от които само се потвърждават
безспорни по делото обстоятелства, че ответното дружество „Е.“ ЕООД е
било включено като непряк член в стандартна балансираща група на „Ф.е.“
ООД в процесния период през м.ноември 2017 г., както и че му е доставено
определено количество ел.енергия.
Няма данни обаче отразеният в справката на „Електроразпределение
Север“ АД сетълмент за м. ноември 2017 г. да е включен в издадена от
търговеца фактура, респ. стойността на доставените количества ел.енергия да
се равнява на процесната главница. Според клаузите на чл. 11 от ОУ към
6
договора издаването на такава фактура за месечното потребление е условие за
възникването и изискуемостта на вземането, респ. за ангажиране на
договорната отговорност на ответника.
От друга страна, от представените от ответното дружество писмени
доказателства, вкл. удостоверение от „Ф.е.“ ООД, фактури и банково
извлечение, се доказва, че всички претендирани от търговеца плащания по
процесния договор към м.11.2017 г., за които са издадени фактури, са реално
заплатени.
По изложените мотиви съдът намира, че ищецът не е провел пълно и
главно доказване на съдебно предявените вземания, поради което
установителните искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното
искане и представения списък, в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв., доказателства за реалното заплащане на което са представени – договор
за правна защита и съдействие от 18.04.2022 г., съдържащ разписка за
плащане в брой (л. 97).
Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е
неоснователно, доколкото възнаграждението е в минималния размер по
Наредба № 1/2004 г.
С оглед изхода на делото, разноски на ищеца не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „М.п.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: София, р-н Изгрев, ул.
***, партер, офис 4, представлявано от управителя К.Д.М., срещу „Е.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, общ.
Аксаково, обл. Варна, ***, представлявано от управителя Я.Й.Я., обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 758,74 лв. (седемстотин петдесет и осем лева и
седемдесет и четири стотинки), представляваща незаплатена стойност на
потребена електроенергия за м. ноември 2017 г., дължима по договор №
FE9000281 от 04.11.2016 г. за продажба на електрическа енергия, балансиране
на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, сключен между
ответника и „Ф.е.“ ООД-в несъстоятелност, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 227,64 лв.
(двеста двадесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща неустойка за забава по чл. 11, ал. 5 от договора в размер на
законната лихва, начислена за периода от 14.12.2017 г. до 03.02.2021 г., вкл.,
които вземания са възложени на ищеца „М.п.“ ЕООД с постановление №
260000/06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, VI-19 състав, и
7
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
1722/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав.
ОСЪЖДА „М.п.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: София, р-н Изгрев, ул. ***, партер, офис 4, представлявано от
управителя К.Д.М., да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна, ***,
представлявано от управителя Я.Й.Я., сумата от 300 лв. (триста лева) за
сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8