Р Е Ш Е Н И Е
№ 540/11.10.2023г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІ – и състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при участието на секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от
съдия Хубчева адм. дело № 187 по описа на съда за 2023 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 43, ал. 3 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на „Форс 2018“ ЕООД, ЕИК
205260598със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище, ул. „Тодор
Калоянов“ № 11, Община Пазарджик, представлявано от управителя Д. С. П., против
Уведомително
писмо (УП) с изх. № 01-2600/627 от 07.02.2023 год. на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2020 год., в частите му, с които е:
- отказано финансиране по
схема/мярка „Памук“, в размер на 37 145,76 лева по Таблица 1 (Оторизирани суми
в лева);
- постановено е прихващане от оторизирана сума по Таблица 2 (Извършени плащания)
на сумите: 12 758, 35 лева (по схема/мярка СЕПП), 3 911,06 лева (по схема/мярка
СЕПП) и 3 8634, 4 лева (по схема/мярка СЗ-КЛЧ) и
- на дружеството са наложени санкции за бъдещ период в размер на 37 145,76
лева.
В жалбата се релевират
оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправните разпоредби, в противоречие с целта
на закона и нищожност на административния акт, в оспорените му части. В съдебно
заседание процесуалният представител на търговското дружество – адв. Г.М. излага
доводи за незаконосъобразност на уведомителното писмо, в посочените части. В
писмени бележки сочи, че актът не е издаден в установената и предписаната от
закона форма, а именно не е мотивиран, не са посочени точно и ясно фактическите
и правните основания за издаването му – по арг. на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
В частта на обжалвания акт, в която е посочено прихващане от оторизираната сума
по Таблица 2 (Извършени плащания) на сумите: 12 758, 35 лева (по схема/мярка
СЕПП), 3 911,06 лева (по схема/мярка СЕПП) и 3 8634, 4 лева (по схема/мярка
СЗ-КЛЧ), е налице влязло в законна сила Решение № 851 от 14.11.2022 год. на Административен съд – Пазарджик постановено
по адм. дело № 976 от 2021 год. по описа на същия съд, с което е отменено като
незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2019 год. с изх. № 02-130-2600/7895 от
05.08.2021 год. на Заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ за наложена на дружеството-жалбоподател санкция в размер на сумата
от 55 304, 35 лева, представляваща сбор от сумите 12 758,35 лева, 3 911,06 лева
и 38 634,40 лева по Таблица 2 от обжалваното пред настоящата съдебна инстанция
УП. При издаване на оспорения акт, в посочените му части, органът не е
съобразил отменителното решение на Административен съд – Пазарджик постановено по адм. дело № 976 от 2021
год. по описа на същия съд, което е лишило от правно основание извършеното с
процесното УП прихващане. Жалбоподателят, чрез пълномощника му моли за отмяна
на обжалваното УП, в процесните му части. Претендира присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК – л. 146 от настоящото дело.
Ответникът по жалбата – Заместник-изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, чрез пълномощника си старши
юрисконсулт М., заявява, че оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й с доводи
за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заявеното от процесуалния
представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Административен съд –
Пазарджик, VІІ – и състав, като прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Предмет на обжалване е Уведомително
писмо изх. № 01-2600/627 от 07.02.2023 год. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2020 год. на Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр. София, в оспорените му части, като на „Форс 2018“ ЕООД, с УРН
712299 и заявление с УИН 13/150620/07006, е:
- отказал финансиране по
схема/мярка „Памук“, в размер на 37 145,76 лева по Таблица 1 (Оторизирани суми
в лева);
- постановил е прихващане от
оторизирана сума по Таблица 2 (Извършени плащания) на сумите: 12 758, 35 лева
(по схема/мярка СЕПП), 3 911,06 лева (по схема/мярка СЕПП) и 3 8634, 4 лева (по
схема/мярка СЗ-КЛЧ) и
- е наложил на дружеството
санкции за бъдещ период в размер на 37 145,76 лева.
В хода на съдебното
производство е представено Становище с изх. № 01-2600/627#2 от 05.04.2023 год.
на Заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, съдържащо отговор на
твърденията на жалбоподателя за липса на правни и фактически основания при
издаване на оспореното уведомително писмо, в посочените му части; Заявление за
подпомагане от „Форс 2018“ ЕООД с № 13/150620/07006 от 15.05.2020 год., с
приложените към него таблици за използваните парцели 2019 год. и 2020 год.,
Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2002 год., Таблица на използваните
парцели, върху които се отглежда култура памук 2002 год. и изискуемите
декларации, както и резултати от автоматични проверки на въведените данни в
заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 год., Резултати
от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявление за подпомагане
по директни плащания за кампания 2020 год.; Заповед № РД 09-155 от 23.02.2021
год. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е наредено
одобряването на окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи,
допустими за подпомагане“ за кампания 2020 год.; Заповед № 422892 от 25.08.2020
год. и Заповед № 400167 от 18.06.2020 год., и двете на РА към ДФ „Земеделие“ за
извършване на проверка на място; Доклад за проверка на площи на кандидата от
2020 год.; Договор № 45 от 14.05.2020 год. за покупко-продажба на неомагенен
памук реколта 2020 год., сключен между „Текстилни влакна“ АД - купувач и „Форс
2018“ ЕООД – продавач за покупко-продажба от 300 дка памук, приложена към него
Фактура № ********** от 14.05.2020 год., с посочено основание „За памучно семе
за посев“, 240 кг, единична цена – 6,00 лева за общата стойност от 1 728,00
лева с ДДС и Приемо-предавателен протокол от 14.05.2020 год., сключен между „Текстилни
влакна“ АД и „Форс 2018“ ЕООД за обработени сертифицирани памучни семена за
посев – 6 броя чували, съдържащи по 40 кг всеки един (общо 240,00 кг); Справка
от СЕБРА за изплатените суми на бенефициента за кампания 2020 год.; 14 бр.
листа, съдържащи цветни снимки с географски кординати от проверка на място.
Във връзка с компетентността на
издателя на акта е приложена Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 год., с която в
т. 1 Изпълнителният директор е делегирал правомощията си на г-жа В. И. К. – Заместник
– изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово
подпомагане, които са подали заявление по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 год.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания и други.
По искане на жалбоподателя пред
съда са снети свидетелските показания на И. Г. Н., предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. Същият обясни, че през месец май, 2020 год., е
помагал в земеделската обработка на имоти на „Форс 2018“ ЕООД, находящ се в с.
Априлци и с. Сбор. В тях са орали, дисковали и сели, а след това е ходил там да
кара камионче с вода за пръскане и тогава вече е имало поникнали растения.
По настоящото дело е изискано и
приложено за послужване адм. дело № 976 от 2021 год. по описа на
Административен съд – Пазарджик, образувано по жалба на „Форс 2018“ ЕООД,
представлявано от управителя Д. С. П. против Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2019 год. с изх. № 02-130-2600/7895 от
05.08.2021 год. на Заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
в частта му, с която е извършено намаление на поисканата от „Форс 2018“ ЕООД
сума за подпомагане по схемата за Специално плащане на култура – памук, в
размер на сумата от 55 304, 35 лева, представляваща сбор от сумите 12 758,35
лева, 3 911,06 лева и 38 634,40 лева по Таблица 2 и в частта му, с която са
наложени санкции за бъдещ период, в размер на 55 304, 35 лева. По спора съдът е
постановил Решение № 851 от 14.11.2022 год. по адм. дело № 976 от 2021 год. по
описа на Административен съд – Пазарджик, влязло в сила на 07.12.2022 год. С
него отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания,
базирани на площ за кампания 2019 год. с изх. № 02-130-2600/7895 от 05.08.2021
год. на Заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в
частта му, с която е извършено намаление на поисканата от „Форс 2018“ ЕООД сума
за подпомагане по схемата за Специално плащане на култура – памук, в размер на
сумата от 55 304, 35 лева, представляваща сбор от сумите 12 758,35 лева, 3
911,06 лева и 38 634,40 лева по Таблица 2 и в частта му, с която са наложени
санкции за бъдещ период, в размер на 55 304, 35 лева, делото е изпратено като
административна преписка на органа за ново произнасяне по заявлението на
търговското дружество, в отменената му част, съобразно дадените от съда
указания по тълкуване и прилагане на закона, в определения от съда 14-дневен
срок за издаване на административен акт, в считано от влизане в сила на
решението. В мотивите си съдът е приел, че процесният административен акт
представлява индивидуален такъв и следва да отговаря на изискванията на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК – да съдържа фактическите и правни основания за издаването
му, но в него безспорно е допуснато нарушение на посочената правна норма, тъй
като не са ясно изразени мотиви, които да гарантират ефективно упражняване
правото на жалба на адресата на акта и да осигурят възможност за съдебен
контрол за спазване на материалния закон. В оспореното УП, в обжалваните му
части, не са посочени причините за намаленото подпомагане, както и не е посочен
актът или проверката, въз основа, на която е направено. Въз основа на тези
изводи административният съд е приел, че издаване на процесния акт, в оспорените
му части, е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила – основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което го е отменил и
е върнал делото като административна преписка на органа на ново произнасяне при
съобразяване на задължителните указания на съда.
Оспореното уведомително писмо,
в разглежданите му части, е връчено на жалбоподателя „Форс 2018“ ЕООД, ЕИК
205260598със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище, ул. „Тодор
Калоянов“ № 11, Община Пазарджик, представлявано от управителя Д. С. П., на
10.02.2023 год., видно от приложеното на л. 124 от делото известие за доставяне,
а жалбата му е подадена директно до Административен съд – Пазарджик на
23.02.2023 год., поради което същият е упражнил правото си на жалба в
законоустановения 14-дневен срок.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът формира следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, в
обжалваните му части, от лице с правен интерес от обжалването, адресат на акта
и чиито права и законни интереси са засегнати от него и е подадена в
законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна. Съображенията за
това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.
146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразена
ли е с целта на закона. Извън правомощията на съда е да преценява
целесъобразността на административния акт.
Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран
за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП
на ЕС (чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители).
Разплащателна агенция, съгласно параграф 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията,
според параграф 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП е „процедура по признаване на статут на
Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на
възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските
земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз“.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП, изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция,
организира и ръководи дейността й и я представлява, като разполага и с
правомощието по вземане на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по
схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от
Разплащателната агенция. От своя страна, съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП,
изпълнителният директор може да делегира правомощията си, произтичащи от
правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за
финансово подпомагане на заместник изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. С т. 1
от Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 год. Изпълнителният директор е делегирал
правомощията си на г-жа В. И. К. – Заместник – изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките
за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане
до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявление по реда на
Наредба № 5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания и други.
Съдът счита, че оспореното в
настоящето производство Уведомително писмо изх. № 01-2600/627 от 07.02.2023
год. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки
за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 год., в оспорените му
части, като на „Форс 2018“ ЕООД, с УРН 712299 и заявление с УИН 13/150620/07006 е:
- отказал финансиране по
схема/мярка „Памук“, в размер на 37 145,76 лева по Таблица 1 (Оторизирани суми
в лева);
- постановил е прихващане от
оторизирана сума по Таблица 2 (Извършени плащания) на сумите: 12 758, 35 лева
(по схема/мярка СЕПП), 3 911,06 лева (по схема/мярка СЕПП) и 3 8634, 4 лева (по
схема/мярка СЗ-КЛЧ) и
- е наложил на дружеството
санкции за бъдещ период в размер на 37 145,76 лева,
е издадено при неспазване на императивните
изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт.
От проверката на съдържанието му не може да се направи извод, че в него се
съдържат фактически и правни основания за издаването му. В цитираната правна
норма изрично е въведено изискването при издаване на индивидуални
административни актове, какъвто е безспорно разглежданият, да са изложени
мотиви, въз основа на които да се извърши преценка за материалноправна
законосъобразност на УП. Излагане на фактически и правни основания ще позволи
на адресата на акта да разбере волята на издателя му и да организира адекватната
си защита на правата и интересите си. Също така мотивите са от съществено
значение и при осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на акта, а
липсата им представлява съществен порок на процесното уведомително писмо и е самостоятелно
основание за отмяната му.
В разглеждания случай,
единствено като фактически основания за издаване на административния акт е
посочено, че „Общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрирана система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни
проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в
подаденото от Вас заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП.“. Други фактически, а също така и
правни основания не се съдържат в процесния акт, от които да се достигне до
извод кои изисквания не са спазени. Не е ясно за кои площи от заявените за
подпомагане парцели е прието, че са недопустими за подпомагане, по всяка една
от заявените схеми и мерки, наложило и намаление на заявеното подпомагане, за
да е възможна проверката за съответствието на фактическите констатации с
действителното положение. Нито от таблица 1 “Оторизирани суми“ и в частност
колона 3 „Намаления“ към същата, нито от приложените към преписката
доказателства не са направени пояснения кои законови изисквания жалбоподателят
не е спазил и респективно не може да се установи конкретното правно основание
за намаленията, посочени в колона 3 „Намаления“ на таблица 1 “Оторизирани
суми“. От изброените под колона 3 „Намаления“ пет хипотези също не могат да
бъдат извлечени данни коя от тях е приложена за всяка една от мерките и
схемите, по отношение на които е налице намаление на оторизираните суми. Такива
не могат да бъдат извлечени и от подписания от жалбоподателя документ за
резултатите от автоматични проверки на въведените данни в заявление за
подпомагане по директни плащания за кампания 2020 год. Безспорно в него са
посочени грешките и предупрежденията, които са констатирани при подаване на
заявлението за подпомагане, но същите не съставляват мотиви за отказа от
оторизиране на заявената сума по всяка една мярка или схема. Уведомителното писмо,
в оспорените му части, следва да съдържа конкретна информация за всеки един
парцел, който не отговаря на изискванията, неговата площ и основанието за
извършеното намаление. От самото писмо по никакъв начин не може да се установи
каква е причината за извършеното намаление на заявените за финансово
подпомагане суми. Изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията
към тях, не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание
за извършената редукция с оспореното уведомително писмо оторизация по
заявлението на „Форс 2018“ ЕООД. Няма конкретни, относими констатации по
отношение на заявлението на оспорващия. Дори и в приложените към преписката
доказателства липсва излагане на фактическите основания за извършеното
изчисление на размера на финансовото подпомагане. Не са посочени и относимите
правни основания. В разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП са изброени
хипотезите, в които Разплащателната агенция намалява размера на плащането или
отказва плащане по схемите за директни плащания, но при липса на фактически
установявания, не могат да бъдат изведени и правните такива за издадения отказ.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че размерът на заявеното финансово подпомагане следва да бъде
намален, е върху административния орган, който следва да установи фактическите
и правни основания за издаване на административния акт. Предвид посочената
процесуална норма, не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с
допустими доказателствени средства може да се санира пропускът на
административния орган да изложи фактическите основания за издаване на
оспорения акт. От мотивите към оспореното уведомително писмо следва да е ясно
защо следва да бъде намалено заявеното финансовото подпомагане, както и да се
посочи актът или проверката, въз основа на която това е направено. Мотивирането
на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на
мотиви се довеждат до знанието на страните в административното производство
съображенията, по които административният орган издава или отказва да издаде
административен акт, което подпомага страните в избора им на защита и съответно
прави възможен и/или улеснява контрола върху законосъобразността и правилността
на акта, който се обжалва. Следва да се отбележи също, че в рамките на
съдебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на
акта, съобразно посочените в него фактически и правни основания, но недопустимо
е мотивите да се допълват впоследствие в съдебна фаза със съображения, които не
се съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които
актът препраща. Също така с представеното в хода на съдебното производство
Становище с изх. № 01-2600/627#2 от 05.04.2023 год. на Заместник –
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“(л. 81 от настоящото дело)
административният орган не може да допълни оспорения акт в частта му относно
липсващите мотиви и правни основания за издаването му. Същото е издадено на 05.04.2023
год., а съдебното оспорване е инициирано от жалбоподателя на 23.02.2023 год.
Следователно административният орган допълва мотивите на обжалваното
уведомително писмо, в процесните му части, едва в хода на съдебното
производство, чрез изразяване на писмено становище от ответната страна с вх. № 3392 от 21.04.2023 год.
Изложеното становище не може да допълва липсващите мотиви на оспорения
административен акт, поради което и съдът не съобразява същото, при формиране
на правните си изводи за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо.
Съдът също не може да допълва липсващите мотиви на органа в съдебната фаза да
изяснява факти, които не са намерили отражение в оспорения акт. Нещо повече,
жалбоподателят е поставен в недопустима ситуация да не разбира основанието за
издадения отказ и не е в състояние да организира адекватно защитата си. В този
смисъл съдът не може да осъществи и контролните си функции спрямо акта, както и
да анализира аргументите на жалбоподателя за незаконосъобразност на същия.
Следователно в разглеждания
случай ответникът е издал процесния акт, в разглежданите му части, в
противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е основание по чл. 146, т. 2
от АПК за неговата отмяна. Съдебната практика е категорична, че посочването на
фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са
предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а
и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. По принцип
няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг
документ по преписката. Този документ обаче, следва да е приобщен към акта,
като бъде упоменат в него, предвид мотивите изложени в ТР № 16/75 год. на ОСГК
на Върховния съд на Република България. Това не е сторено при съобразяване на
цитираното тълкувателно решение. Предвид констатираната липса на фактически и
правни основания за издаване на акта, в оспорените му части, съдът не следва да
обсъжда и анализа останалите приети по делото писмени и гласни доказателства.
От съдържанието на процесното УП не може да се установи причината, поради която
административният орган е извършил намаление на заявените за подпомагане суми.
Същата не може и да се изведе от съдържанието на таблиците и обясненията към
тях. Няма конкретни относими констатации по отношение на заявлението на
оспорващия, както и посочени правни основания.
По идентичен начин е посочена и
наложената санкция за бъдещ период. Съдът е възпрепятстван да извърши преценка
за нейното налагане, тъй като липсва мотивирането й от страна на органа.
В допълнение съдът следва да
отбележи, че като фактически основания за издаване на акта, в оспорената му
част (в таблица 2, колона 4) е посочено единствено: „Прихваната сума“, като в
обяснението към Таблица 2 за колоната „Прихваната сума“ е посочено, че същата „отразява
приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от
предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или
приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани
от ДФЗ“. В посоченото обяснение са предвидени няколко различни хипотези, но органът
не е конкретизирал коя от тях е относима за процесния случай. Обстоятелства,
изясняващи предвидените варианти също не са посочени в уведомителното писмо
като причина за удържаната сума. Тоест в писмото не се съдържат нито
фактически, нито правни основания, които да сочат кое е наложило прихващането
на определения размер на финансова помощ, за да е възможна проверката за
съответствието на фактическите констатации с действителното положение. Липсва
каквато и да е конкретика, позволяваща на жалбоподателя към момента на
съобщаване на акта да се запознае с позицията на органа относно установените
предпоставки, наложили прихващането на посочените суми по вид и размер. Също
така липсва посочена правна норма, която органът е приложил в изпълнение на
своите правомощия да намали дължимите суми за изплащане на извънредната
финансова помощ чрез прихващане. От приложеното за послужване адм. дело № 976
от 2021 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, образувано по жалба
на „Форс 2018“ ЕООД, представлявано от управителя Д. С. П. против Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 год. с изх. №
02-130-2600/7895 от 05.08.2021 год. на Заместник – изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която е извършено намаление на
поисканата от „Форс 2018“ ЕООД сума за подпомагане по схемата за Специално
плащане на култура – памук, в размер на сумата от 55 304, 35 лева,
представляваща сбор от сумите 12 758,35 лева, 3 911,06 лева и 38 634,40 лева по
Таблица 2 и в частта му, с която са наложени санкции за бъдещ период, в размер
на 55 304, 35 лева е постановено влязло в сила Решение № 851 от 14.11.2022 год.
по описа на същия съд. С него отменено като незаконосъобразно Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 год. с изх. №
02-130-2600/7895 от 05.08.2021 год. на Заместник – изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, в посочените му части и са дадени задължителни
указания на органа по тълкуване и прилагане на закона, а също така е определен и
14-дневен срок за издаване на административен акт, в считано от влизане в сила
на решението. От страна ответника не бяха представени доказателства за
изпълнение на посочения съдебен акт, поради което не може да се приеме, че
прихванатите суми представляват неуредени задължения на
дружеството-жалбоподател, установени в съответствие с националното
законодателство. За да бъде изпълнено това изискване на приложимото европейско
законодателство е необходимо сумите да са изискуеми, в противен случай няма
неуредено задължение. Едва след влизането в сила на един такъв индивидуален
административен акт, респективно съдебен акт, с който вземането се установи по
основание и размер, вече законоустановените като дължими суми могат да бъдат
предмет на прихващане с оторизирани суми на бенефициера, при спазване правото
на ЕС за извършване на такова прихващане.
Предвид изложеното, съдът
намира, че процесното уведомително писмо, в оспорените му части, е издадено при
неспазване на установената от закона форма, поради липса на конкретни фактически
основания за издаването му, както и поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т.
2 и т. 3 АПК, поради което следва да бъде отменено. Тъй като естеството на
въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на
компетентния административен орган за ново произнасяне по подаденото от „Форс
2018“ ЕООД, ЕИК 205260598със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище, ул.
„Тодор Калоянов“ № 11, Община Пазарджик, представлявано от управителя Д. С. П.,
заявление за подпомагане за 2020 год. съобразно указанието, дадено в мотивите
на настоящото решение.
С оглед изхода на делото и
заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, обективирани в списък по чл. 80
от ГПК от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 146 от делото) съдът счита, че
същото е частично основателно, с оглед направеното възражение от ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, за
да намали размера на платеното адвокатско възнаграждение, съдът трябва да
установи, че фактическата и правна сложност на делото не съответства на размера
на заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая, възнаграждението, което е
заплатено реално за настоящото производство, не отговаря на фактическата и
правна сложност на делото, поради което е прекомерно и размерът следва да се
съобрази с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В последната е прието, че
за дела по Закона за подпомагане на земеделските производители законодателят
адвокатското възнаграждение не следва да надвишава размера на сумата от 500, 00
(петстотин) лева. Ето защо, претенцията за присъждане на адвокатски хонорар в
размер на 800,00 (осемстотин) лева надвишава стойността на посочената сума и
следва да се редуцира до определения минимум. Следователно Държавен фонд
„Земеделие“ следва да се осъди да заплати разноски в общ размер на 850,00 (осемстотин
и петдесет) лева, от които 50,00 (петдесет) лева за заплатена държавна такса, 800,
00 (осемстотин) лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен
съд-Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. №
01-2600/627 от 07.02.2023 год. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ гр. София за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2020 год., с което на „Форс 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Панагюрище, ул. „Тодор Калоянов“ № 11, Община Пазарджик,
представлявано от управителя Д. С. П., е отказано финансово подпомагане за 2020
год., по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, в частите му, с
които е отказано финансиране по схема/мярка „Памук“, в размер на 37 145,76 лева
по Таблица 1 (Оторизирани суми в лева); постановено е прихващане от оторизирана
сума по Таблица 2 (Извършени плащания) на сумите: 12 758, 35 лева (по
схема/мярка СЕПП), 3 911,06 лева (по схема/мярка СЕПП) и 3 8634, 4 лева (по
схема/мярка СЗ-КЛЧ) и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 37 145,76
лева.
ИЗПРАЩА делото като административна
преписката на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
гр. София, за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на „Форс 2018“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище, ул.
„Тодор Калоянов“ № 11, Община Пазарджик, представлявано от управителя Д. С. П.,
съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК,
едномесечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила
на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.
София, да заплати на „Форс 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Панагюрище, ул. „Тодор Калоянов“ № 11, Община Пазарджик,
представлявано от управителя Д. С. П., сумата от 850,00 (осемстотин и петдесет)
лева, представляващи съдебно-деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
(П)