Определение по дело №41667/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30975
Дата: 16 ноември 2022 г. (в сила от 16 ноември 2022 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20211110141667
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30975
гр. София, 16.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110141667 по описа за 2021 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от ............ против Г. Д. С. (след връщане на исковата молба и
прекратяване на производството по делото в частта относно предявените искове срещу
втория ответник В. Д. К. – предвид настъпилата смърт на лицето преди депозиране на
исковата молба, с влязло в сила определение от 20.09.2021 г.) осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 958,20 лева,
представляваща сума, получена от ответника в хода на производството по изпълнително
дело № 20137830400294/2013 г. по описа на ЧСИ И.Ч. с рег. № 783 на КЧСИ и с район на
действие Софийски градски съд, на отпаднало правно основание, която сума представлява ½
част от общо събраната сума в хода на изпълнителното дело, както и сумата от 216,12 лева,
представляваща лихва за периода от 28.04.2021 г. до 14.07.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
С разпореждане № 14127/15.02.2022 г. е върната подадената от ответника Г. С.
насрещна искова молба. Същото е потвърдено с определение от 14.06.2023 г., постановено
по в. ч. гр. дело № 3675/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, IV А състав и влязло
в законна сила на 02.08.2022 г.
Ищецът твърди, че с Решение № 779 от 30.11.2007 г. на Министерския съвет на
Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за
държавна нужда – за изграждане на обект „Автомагистрала Марица“ от км. 5+ до км. 117
+000 на територията на областите Стара Загора и Хасково, била отчуждена част с площ от
10 843 км. м. от имот № 331012, находящ се в землището на село ............, област Хасково,
представляващ нива с обща площ от 14 548 кв.м., собственост на В. Д. К. и Г. Д. С. –
ответника по делото с определено първоначално обезщетение в размер от 22 732 лева.
Изяснява, че с решение № 15805/21.12.2009 г., постановено по адм. дело № 112/2008 г. по
описа на Върховния административен съд, така постановеното решение било изменено и
определеното обезщетение на собствениците на отчуждената част от имота било увеличено
на 288 315 лева. Поддържа се, че въз основа на решението и за присъдената със същото сума
бил издаден изпълнителен лист от 17.10.2010 г. в полза на Г. С. и В. К.. Ищецът сочи, че по
молба на последните и за събиране на вземането било образувано изпълнително дело №
20137830400294/2013 г. по описа на ЧСИ И.Ч. с рег. № 783 на КЧСИ и с район на действие
1
Софийски градски съд с длъжник ............. В хода на същото до последната била изпратена
покана за доброволно изпълнение, като в резултат от предприети конкретни изпълнителни
действия – налагане на запори била удържана сума в общ размер от 21 916,40 лева,
изплатена на двамата взискатели. Твърди се, че междувременно поради настъпила промяна в
инвестиционните намерения на държавата във връзка с изграждане на обект
„Автомагистрала Марица“, с Решение № 536/15.07.2011 г на МС от процесния имот с №
331012, находящ се в село ............, обл. Хасково, била отчуждена за държавни нужди само
част с площ от 2393 кв.м. с определено обезщетение в размер от 479 лева, изплатено по
сметка на Областния управител на област Хасково. Поддържа се, че точно през така
отчуждената част от имота реално преминава Автомагистрала „Марица“. Ищецът изяснява,
че с последващо решение № 166/01.03.2012 г. МС е изменил първоначалното решение №
779/30.11.2007 г., като е отменил отчуждаването на имот № 331012. Твърди се, че реално
отчуждената част от имота е с площ от 2393 кв.м. съгласно решението на МС от 15.07.2011
г. По предявен от ищеца срещу обезщетените собственици отрицателен установителен иск
било образувано адм. дело № 5863/2015 г. пред Върховния административен съд, по което
било постановено решение № 9270/27.07.2016 г., с което било признато за установено, че
............ не дължи сумата, предвидена като обезщетение за частта от процесния имот от 10
843 кв.м., с оглед отмененото първоначално отчуждаване, определена с решение №
15805/21.12.2009 г. по адм. дело № 112/2008 г. по описа на ВАС. С оглед така постановеното
решение и на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК производството по изп. дело №
20137830400294/2013 г. по описа на ЧСИ И.Ч. било прекратено с постановление от
24.08.2017 г. По изложените съображения, ищецът намира, че събраната в хода на същото
сума и преведена в полза на взискателите се явява недължимо платена, като всеки един от
тях му дължи по ½ част от получената стойност, предвид разделната отговорност помежду
им. С тези доводи ищецът отправя искане за заплащане от ответника на сумата от 10 958,20
лева, с която последният неоснователно се е обогатил за сметка на ............. Претендира се и
лихва за забава в размер от 216,12 лева за периода от 28.04.2021 г. до 14.07.2021 г.,
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
15.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски по
делото.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът Г. Станчев,
чрез пълномощника си адв. М. А., оспорва иска по основание и размер с твърдение, че не
дължи процесната сума от 10 958 лева. Не оспорва обстоятелството, че за изграждане на
обект „Автомагистрала Марица“ е била отчуждена част – 10 843 кв. м. от имот с пл. №
331012, находящ се в землището на ............, обл. Хасково, тогава съсобствен между
ответника и лицето В. К.. Заявява, че определеното от ВАС обезщетение в полза на
собствениците, от които е отчуждена частта от имота, възлизащо на сумата от 288 315 000
лева, не било изплатено от ищеца. Навежда доводи, че в хода на производството по изп.
дело № 294/2013 г. по описа на ЧСИ И.Ч. за събиране на това вземане вследствие от
предприети принудителни действия била събрана сума в общ размер от 21 915,18 лева,
която била разпределена в полза на двамата взискатели – ответника Г. Станчев и другия
съсобственик поравно – в размер от по 10 223,58 лева, а не посочените от АПИ 10 958,20
лева, чрез два превода – на 28.04.2014 г. и на 01.10.2014 г. Счита, че тези суми са получени
на годно правно основание – влязло в законна сила решение на Върховния административен
съд, поради което и правомерно събрани. Не оспорва и признава, че с решение №
9270/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 5863/2015 г. по описа на ВАС, по предявени
от ............ срещу ответника Г. Станчев и В. К., отрицателен установителен иск било
признато за установено, че настоящият ищец не дължи на лицата – ответници сумата на
обезщетението за този имот, определена с решение № 15805/21.12.2009 г. на ВАС, адм. дело
№ 112/2009 г. Намира, че до влизане в сила на решението – 27.07.2016 г. за ответника е било
налице годно правно основание да получи сабраната в изпълнителния процес сума, тъй като
2
решението по установителния иск по чл. 292 АПК има действие занапред.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
1. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
твърдяното имуществено разместване – реалното предаване (чрез превод към ответника на
събрани от ищеца, в резултат от предприети конкретни изпълнителни способи в хода на
образувано изпълнително дело), съответно получаване от ответника на претендираната сума
в размер от 10 958,20 лева.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
наличието на основание за получаване и последващо задържане на сумата.
2. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗДД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главно задължение, изпадането на
ответника а в забава – чрез установяване на изискуемостта на задължението на
неоснователно обогатилото се лице и връчване на покана от страна на ищеца, както и
размера на обезщетението за забава.
С оглед становището на ответника в отговора на исковата молба и на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че с Решение № 779 от 30.11.2007 г. на Министерския съвет на Република
България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за държавна
нужда – за изграждане на обект „Автомагистрала Марица“ от км. 5+ до км. 117 +000 на
територията на областите Стара Загора и Хасково, била отчуждена част с площ от 10 843 км.
м. от имот № 331012, находящ се в землището на село ............, област Хасково,
представляващ нива с обща площ от 14 548 кв.м., собственост на ответника Г. Д. С. и трето
за процеса лице; че с Решение № 15805/21.12.2009 г., постановено по адм. дело № 112/2008
г. по описа на Върховния административен съд било увеличено обезщетението на
собствениците на отчуждената част от имота в размер до 288 315 лева; че въз основа на това
решение и за присъдената със същото сума бил издаден изпълнителен лист от 17.10.2010 г. в
полза на ответника и другия обезщетен съсобственик; че по молба на последните и за
събиране на вземането било образувано изпълнително дело № 20137830400294/2013 г. по
описа на ЧСИ И.Ч. с рег. № 783 на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд с
длъжник ............, както и, че с Решение № 9270/27.07.2016 г., постановено по адм. дело №
5863/2015 г. по описа на Върховния административен съд било признато за установено, че
............ не дължи сумата, предвидена като обезщетение за частта от процесния имот от 10
843 кв.м., с оглед отмененото първоначално отчуждаване, определено с решение №
15805/21.12.2009 г. по адм. дело № 112/2008 г. по описа на ВАС.
По доказателствените искания:
Приложените към исковата молба и депозираната от ищеца уточнителна молба от
09.08.2022 г., както и от ответника – с отговора на исковата молба писмени материали,
съдът намира за относими към предмета на спора и необходими за правилното му
разрешаване, поради което същите следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Предвид несъвпадащите твърдения на двете страни относно размера на реално
получената от ответника сума в хода на образуваното изпълнително дело, следва да бъде
уважено искането на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба, като при отговора на въпрос № 1 вещото лице
посочи каква част – като конкретна парична сума от общо събраните в хода на образуваното
изпълнително дело е отнесена за погасяване на вземания по изпълнителния лист, въз основа
на който е било образувано същото, и преведена в полза на всеки един от двамата
3
взискатели.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2023 г. от
11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца, като приложение към исковата молба и уточнителната молба от 09.08.2022 г., и от
ответника - към отговора на исковата молба писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебносчетоводна експертиза по
задачите, формулирани от ищеца в исковата молба, като при отговор на въпрос № 1
вещото лице посочи каква част – като конкретна парична сума от общо събраните в хода на
образуваното изпълнително дело е отнесена за погасяване на вземания по изпълнителния
лист, въз основа на който е било образувано същото, и преведена в полза на всеки един от
двамата взискатели.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза вещото лице Мимоза
Влъчкова, включена в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район
на Софийски градски съд за 2022 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 230 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
УКАЗВА на вещото лице да изготви заключението въз основа на материалите по
делото и след проверка в счетоводството на ищеца.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДА СЕ УВЕДОМИ за поставените задачи и ДА СЕ ПРИЗОВЕ за
съдебно заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
4
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5