Р Е Ш Е Н И Е № 399
гр. Стара Загора,
10.11.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публично
съдебно заседание на двадесет
и осми октомври през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретаря Зорница Делчева
и
в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
кас.адм.дело № 560 по описа
за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 72,ал.4 от
Закона за Министерството на вътрешните работи.
Образувано е по касационна
жалба на Н.А.М. ***, чрез пълномощника му по делото адвокат Л.Д. против решение
№ 260195 от 04.06.2021 година, постановено по а.н.д.№ 1145 по описа за 2020
година на Казанлъшкия районен съд. Касаторът, чрез пълномощника си, излага
доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – полицейски орган при РУ
Казанлък не се явява, но в
писменото становище релевира доводи за
неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира разноски.
Окръжна прокуратура – Стара Загора дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Старозагорският административен съд, троен състав, като прецени
данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна
страна.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд град Казанлък е отхвърлил
жалбата на Н.М. против заповед за задържане на лице рег. № 28433- 324/20.09.2020
г., издадена от полицейски орган при РУ Казанлък на основание чл. 72, ал. 1, т.1
ЗМВР.
В оспорената заповед за задържане на лице е посочено, че на 20.09.2020
г. в 01.20 часа в помещение за временно задържане на РУ-Казанлък е задържан за срок от 24 часа
лицето Н.А.М., на основание чл. 72, ал. 1, т.1
от ЗМВР вр. чл. 354а,ал.1 от НК. Заповедта е подписана от лицето, като същото е освободено на 20.09.2020
г. в 10.00 часа. Приложен към преписката е протокол за обиск от същата дата,
както и декларация, с която лицето е запознато с правата му и е заявило, че не
желае адвокатска защита и не желае член от семейството му или друго лице да бъде уведомено за
неговото задържане.
Съдът при правилно разпределена доказателствена тежест, съгласно чл. 170, ал. 1 АПК,
е попълнил делото с релевантните към спора доказателства и при коректен анализ
на същите е достигнал до правилни правни изводи.
Съгласно докладна записка от 20.09.2020 година, изготвена от полицейски
служители в РУ Казанлък до началника на РУ Казанлък по време на изпълнение на
служебните им задължения в наряда като автопатрул около 1,20 часа на 20.09.2020
г. е задържал лице, което е притежавало наркотични вещества в гр. Казанлък, на
ул. „Георги Бенковски“, което е предадено доброволно от непълнолетното лице.
При тези фактически установявания съдът правилно е приел, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма по чл. 74, ал. 1 АПК,
като притежава необходимите реквизити по чл. 74, ал. 2 ЗМВР.
Мотивирано е счел, че заповедта съдържа фактически и правни основания за
издаването й, това число е посочената разпоредба на чл. 354а,ал.1 от НК във вр. чл. 72, ал. 1 НК
визира хипотезата на чл. 72, ал. 1, т.
1 ЗМВР. Поради това съдът е посочил, че неточната правна
квалификация по чл. 354а,ал.1 от НК не
опорочава заповедта до степен на незаконосъобразността й, независимо, че повдигнатото
обвинение в образуваното бързо производство е по чл. 354а,ал.5 от НК. Като аргумент в тази насока правилно е посочил
също, че правата на задържания да разбере причината за задържането не са
нарушени.
Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че
административният орган не е представил доказателства за уведомяване на лицето
за фактическите основания за задържането му и за необоснованост на изводите на
съда за яснота на акта по този въпрос. Основанията за задържане на М. са
отразени в приложената по преписка докладна записка, които се потвърждават и от
останалите данни по административната преписка.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, която има за цел
да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие.
За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление
и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се
уточнява характерът на престъплението. Понятията "данни" по смисъла
ЗМВР и "достатъчно данни" по смисъла на по чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно
производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които
да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При
налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24
часа" по чл. 72 от ЗМВР,
в хипотезата на ал. 1, т. 1, са необходими само данни за извършено
престъпление, т. е. тези данни могат да не са достатъчни за образуване на
досъдебно производство, но са достатъчни да бъде направен извод, че задържаното
лице е извършило престъпление. За прилагането на процесната принудителна административна
мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление, по смисъла на НК. Достатъчно е
само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето
да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право
на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката.
Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е материално
законосъобразна, като към момента на задържането на касатора е имало данни за
извършено инкриминирано деяние, към което той е бил съпричастен. С оглед
необходимостта от изясняване на съпричастността на лицето и предприемане на
процесуално - следствени действия в тази насока, спрямо жалбоподателя са
предприети правомерни действия по прилагане на принудителна административна
мярка.. Съдът точно е посочил, че за задържане на лицето за 24 часа не е
необходимо да са събрани доказателства, които установяват по несъмнен начин
извършено от него престъпление по Наказателния кодекс.
Обстоятелството, че спрямо касатора са
предприети следващи процесуално-следствени действия, но образуваното
наказателно производство е прекратено не
опорочава предприетото задържане на лицето. Развитите правни аргументи от съда
в тази насока са правилни и се споделят изцяло от касационната инстанция.
Съдът
не споделя релевираните доводи, че правата на непълнолетното лице били нарушени.
Към преписката са представени писмени доказателства в подкрепа на доводите, че
обжалваната заповед е издадена при спазване на изискванията за задържане на
непълнолетно лице и за уведомяване на правата му по чл. 72, ал. 3 ЗМВР
с попълване на декларация за това. Тези доказателства са били приобщени по административната
преписка. Декларацията по чл. 74, ал. 3 ЗМВР
е неразделна част от реквизитите заповедта за задържане и следователно при
наличност на такава следва да съпровожда оспорената заповед при представяне на
административната преписка по делото. Предвид
изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение,
поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото се
явява основателно искането на ответника по касационната жалба за присъждате на
разноски и за юрисконсултско възнаграждение по чл.37 от Закона за правната помощ
във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100
лева.
Водим от горните е
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260195 от 04.06.2021 година, постановено по а.н.д.№ 1145 по описа за 2020
година на Казанлъшкия районен съд.
ОСЪЖДА Н.А.М. *** с ЕГН ********** да заплати
на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.