Р
Е Ш Е
Н И Е № 114
гр.Кюстендил, 25.10.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на десети октомври
през две хиляди и деветнадесета
година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря Р. С.
с участието на
прокурора Валери Пенков
като разгледа
докладваното от съдия Братанова ВНАХД
№ 317
по описа за 2019 г. на
КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 378, ал.5 НПК
вр. глава XХI НПК- “Въззивно производство”.
С.Помпулуски- прокурор в Районна прокуратура-
Кюстендил протестира решение № 153/ 25.04.2019
г. на Кюстендилския районен съд, постановено по НАХД № 464/ 2019 г. по описа на
същия съд, с което подсъдимия В.Г.Г. *** е признат за невиновен в това, че на 10.03.2019
г. в гр.Кюстендил без надлежно разрешително е държал в себе си високорисково
наркотично вещество- канабис 0, 39 грама с процентно съдържание на активен
наркотично десйтващ компонент – тетрахидроканабинол 7, 85%, на стойност 2, 34
лева, като случаят е маловажен. Г. е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.354а,
ал.5 НК вр. ал.3, пр.2, т.1 НК на основание чл.9, ал.2 НК, като е счетено, че
деянието е малозначително. В протеста се
релевират съображения за неправилно приложение на закона, като се твърди, че не
са налице основанията за приложение на посочената разпоредба, тъй като деянието
е с висока степен на обществена опасност, респ. не е малозначително по смисъла
на посочената разпоредба. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което Г. бъде
признат за виновен по повдигнатото обвинение, респ. му се наложи предвиденото в
закона наказание.
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя
представител поддържа протеста. Изразява
се становище, че решението на КнРС е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, а вместо него се постанови ново, с което подс. Г. бъде признат за
виновен и му се наложи наказание съгласно предвиденото в закона.
Служебният защитник на обв.Г. пред
въззивния съд- адв.Д.М. изразява становище, че протеста е неоснователен и че
решението на КнРС следва да бъде
потвърдено. Представя и допълнителни доказателства относно личността на
подсъдимия.
Подсъдимият В.Г.Г. се явява пред окръжния съд. Моли за
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след
цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след
неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл.313 и чл. 314, ал.1 НПК,
като провери правилността на решението, и съобрази новите
доказателствени средства, събрани на осн. чл.313 НПК, счита, че протеста е допустим, доколкото е
предявен от надлежна страна и в срока по
чл. 319 НПК. Разгледан по същество, е неоснователен по следните
съображения:
Производството пред КнРС е съгласно правилата, установени в чл.375 и сл. от НПК- глава ХХVIII НПК. Фактическата обстановка е подробно изяснена от КнРС. По
делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд. следствие и този на
досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е
анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той
изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по
същество, като от него се установява
следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и допълва /с оглед новосъбраните
доказателства/ от въззивния съд:
На 10.03.2019 г.
около 20:00ч. служителите на МВР св. П. и св.В. при изпълнение на служебните си
задължения извършили обход в с. С., обл. Кюстендил. Свидетелите спрели за
проверка на ул. „***“ срещу № ** обв. В.Г. и забелязали, че лицето е видимо
притеснено. След като го попитали дали има забранени вещи и предмети в себе си,
обв. Г. признал, че държи един фас /цигара/ с „канабис“ в раницата си. При
личния обиск в сградата на ОД на МВР - Кюстендил в раницата, носена от обв. Г.,
бил открит 1 брой фас /цигара/ с бруто тегло от 0,004кг и при направен полеви
тест веществото реагирало на „канабис“.
Посоченото вещество е
иззето с протокол за обиск, одобрен от КнРС по реда на чл.164, ал.3 НПК. От СФХЕ № 124/14.03.2019 г.
на в.л. Найденов се установява, че същото представлява високорисково наркотично вещество с тегло от 0,39 грама от вида коноп "марихуана" със
съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 7,85% на стойност 2,34 лв.
КнРП на осн.чл. 375
от НПК е направила предложение уличения В.Г.Г.
да се освободи от наказателна отговорност на осн.чл. 78А от НК за
извършено престъпление по чл. 354а, ал.5
вр. ал.3, пр.2, т.1 НК.
КнРС е признал Г.
за невинен в осъществяване на фактическия
състав на деянието по чл. 354а,
ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1 НК. Съдът е
приел, че в случая деянието е малозначително
и че въпреки, че Г. формално е осъществил от обективна и субективна страна
състава на инкриминираното престъпление, неговата обществена опасност е явно
незначителна. Приложена е разп. на чл.9,
ал.2 НК и на това основание същият е оправдан.
Посочената фактическа обстановка не се
оспорва от подсъдимия. Тя се допълва и от новосъбраните доказателствени
средства- писмо № 479/09.10.2019 г. на КнРП, от които се установява, че по
отношение на Г. няма други висящи дела; констатация от трудов договор № 75/
30.07.2019 г., от която се установява, че същият е в трудовоправни отношения на
пълен работен ден; констатация от удостоверение за раждане, от което е видно,
че същият е с неизвестен баща и 1 бр. характеристика от работодателя на
обвиняемия.
КнОС също се съгласява с извода на
районния съд, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените
фактически изводи, описани в постановлението на прокуратурата, в каквато насока
КнРС е направил съответен доказателствения анализ. Липсват основания, които да
мотивират въззивния съд да промени направените в проверявания съдебен акт
фактически констатации, тъй като в мотивите му подробно са обсъдени всички
събрани по делото доказателствени материали, като не е допуснато превратното им
тълкуване. Правилно КнРС съд е приел, че фактологията, описана от него, се
подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за личен обиск и изземване с приложения
фотоалбум- л. 8- 13 от ДП; определение №
212/12.03.2019г. на КнРС по НЧД № 376/19 т. за одобряване на същия- л.7 от ДП;
протокол за извършване на полеви наркотест- л.13 от ДП; протокол за мерене на
открит наркотик- л.14; справка за съдимост – л.19 от ДП; протокол за оценка на
наркотични вещества-л. 26 от ДП; показанията на св. М.П. и К.К. – л.20-21 от
ДП; . от заключението на физикохимична експертиза № 124/14.03.19 г.- л.23 от
ДП.
Видно от мотивите на първоинстанционното
решение КнРС е направил анализ на всички доказателствени източници, като е
обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. В мотивите на
решението си КнРС е изложил и доводи за причините, поради които е кредитирал показанията на посочените
свидетели, както и на останалите доказателствени материали и е изложил и
мотивите за това, респ. в тази насока е спазил изискванията на разп. на чл.
305, ал.3 НПК. КнРС е кредитирал като
доказателствено средство и обясненията на подсъдимия, като се е съобразил с двоякия им характер- от една
страна като гласно пряко доказателствено средство, а от друга - като израз за защитната му позиция. Същевременно
мотивите на решението не сочат КнРС да е нарушил принципите на наказателния
процес да изгради вътрешното си убеждение единствено и само върху
доказателства, които са били събрани по надлежния процесуален ред- чл. 14, ал.1 НПК. Той нито е изопачил доказателствата, на които се е позовал, нито пък е
игнорирал други, които би ползувала прокуратурата, доколкото пък от друга
страна е длъжен да събира както уличаващи, така и оправдаващи доказателства-
арг. от разп. на чл. 107, ал. 3 НПК.
Анализираните от КнРС доказателствени източници, преценени и поотделно, и в
съвкупност, навеждат на единствен,
изключващ всякакво съмнение извод- за доказаност на релевантния за обвинението
факт- че на инкриминираната дата обв.Г. е държал високорисково наркотично
вещество.
Този фактически въпрос
е безспорен, като КнОС дължи отговор на спорния по делото правен въпрос-
дали деянието покрива признаците на
чл.9, ал.2 НК, респ. дали същото е малозначително.
Престъпното
поведение на обвиняемото лице се субсумира именно под нормата на чл. 9, ал.2 НК, но не и
под наказуемия състав на
чл.
354а, ал. 5, вр. ал.
3, пр. 2, т.
1, пр. 1 от НК. Доколкото мотивите на КнРП в протеста са свързани с
твърденията, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.354а,
ал.5 НК, на първо място следва изрично да се направи разграничение между този
институт и института на малозначителното деяние.
Разпоредбата на чл.9, ал.2 НК се
прилага тогава, когато деянието формално осъществява признаците на престъпния
състав на съответната правна норма, но
същото не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна, респ. нализце са две възможни хипотези. Наличието на малозначителност се определя,
като се съобразят всички фактически обстоятелства, които се отнасят до
конкретното деяние и затова за достигнатата степен на обществена опасност
следва да се прецени какъв е обекта на посегателство, степента и обхвата на
неблагоприятното въздействие върху него, начините и средствата на въздействие,
особените качества на субекта, допълнителни неблагоприятни последици и др.
Разпоредбата на чл.93, т.9 НК
пък е налице тогава, когато извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства преставлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Или
разликата между двата института е в това, че в случая на чл.93 т.9 НК деянието
на общо основание е престъпление, но в сравнение с другите прояви от съответния
вид е по- малко тежко, респ. се наказва
в предвидените в специалната част случаи; докато деянието по чл.9, ал.2 НК поради явната незначителност или липсата на обществена опасност не е
престъпление.
В настоящия случа изводите на КнРС, че деянието на Г.
формално осъществява признаците на престъпния състав на разп. на чл. 354а, ал.5 НК, но неговата
обществена опасност е явно незначителна, респ. налице е втората хипотеза,
визирана в разп. на чл. 9, ал.2 НК, са правилни.
В протеста са изтъкнати доводи, че
обществената опасност на деянието не е незначителна. Това твърдение се аргументира
със сериозното засягане на обществените отношения, свързани със здравето на
младите хора, употребяващи марихуана, тъй като тя е в списъка на
високорисковите наркотични вещества, както и с високата динамика на този род
престъпни деяния понастощем в страната. Според държавното обвинение без
значение за правната квалификация на деянието като престъпление е количеството
на намерения наркотик, неговата стойност и личността на подсъдимия.
Тези доводи се отхвърлят от настоящия
въззивен състав. Действително, разп. на
чл.354а, ал.5 НК защитава важни обществени отношения, свързани със
здравето на личността, с които се поставя под опасност живота и здравето на
неограничен кръг хора и режима на наркотичните вещества. Това обстоятелство е
преценено от законодателя при криминализиране на тези действия. За да се
определи като престъпно едно конкретно поведение обаче, то следва да покаже
типичната за този тип прояви степен на засягане
на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционни
средства и да ги направи обществено приемливи.
Обществената опасност на деянието е обективно качество и при преценка степента на
въздействие върху обекта и липсата на неблагоприятни последици извън него,
следва да се обсъдят всички обстоятелства, които са от значение за установяването й, респ. да се отчете като фактор и дълбочината на
неблагоприятното въздействие- дали обектът на посегателство е поставен в
опасност или е увреден.
За да определи явната незначителност на обществената опасност на деянието,
КнОС съобрази на първо място, че обекта на посегателство не е увреден,
доколкото по делото не са налице доказателства с действията на Г. да са
засегнати неограничен кръг лица, респ. няма данни наркотичното вещество да е
било предназначено за разпространение. Същото се е намирало в раницата на Г.,
представлявало е цигарен фас, респ. било е предназначено за лична употреба. На второ място- няма данни същият да е
наркотично зависим, респ. постоянно да поставя
в опасност собственото си здраве. На трето място- размерът на
наркотичното вещество е с изключително нисък размер- 2, 34 лева, който, сравним
с МРЗ за страната към датата на деянието – 560 лева е изключително
нисък.
На следващо място обвиняемият не
е осъждан, а видно от извършената от КнОС служебна справка от КнРП, спрямо
същия не са налице никакви други висящи дела или преписки, респ. не е с трайно
установен противообществен начин на живот. По- нататък- следва да се наблегне
на факта, че същият е израсъл в семейство с един родител и е отглеждан в дом за
деца, лишени от родителски грижи, респ. отглеждан е в социални институции, без
да се осъществява родителски контрол. Независимо от това същият е успял за
завърши средното си образование и има специалност „електрообзавеждане в
производството“ /срвн. констатация от
трудов договор № 75/30.07.2019 г. от КОС/. На следващо място следва да се отчете
младата му възраст и процесуалното му поведение- към датата на деянието същият
е бил 22- годишен и е направил самопризнание за обстоятелството, че държи
в раницата си половин цигара марихуана, респ. не е създавал пречки пред
разследващите органи, нито пък се е укривал, а доброволно, още преди
извършването на личен обиск е съобщил за наличието на забранени вещества.
По нататък- Г. упражнява обществено полезен
труд, свидетелство за което е посочената
вече констатация, която осветлява в
положителен смисъл неговата личност. Освен това същият е с добри
характеристични данни от страна работодателя си както по отношение на
изпълнение на трудовите си задължения, така и по отношения на собственото му
ежедневно поведение.
И на последно място, но не и по
значение- за обществената опасност на
едно деяние се съди и от настъпилите общественоопасни последици- от резултата,
който в действителност е настъпил, а не от предполагаемите бъдещи вреди, които
при друга обстановка биха били настъпили.
В този смисъл и изключително ниската стойност на вредата, и данните за
субекта на престъплението, както и всички гореизброени по- горе обстоятелства
не могат да не бъдат отчетени при преценка на обществената опасност на
деянието. Всички тези обстоятелства, обсъдени
в своята съвкупност, определено сочат, че обществената опасност на
деянието е явно незначителна, респ.
разп. на чл. 9, ал.2 НК следва да намери
приложение.
Този текст от закона е израз от и на
потвърждение на това, че формалното криминализиране на едно деяние не е
достатъчно само по себе си, за да бъде то престъпление. Необходимо е
съответното деяние съдържателно да разкрива висока степен на обществена
опасност.
При липсата на такава степен на обществена опасност, респ. наличие на явно незначителна степен на обществена
опасност, деянието не е престъпно. Установената фактическа обстановка по
делото по категоричен начин установява много ниска степен на увреждане на
обществените отношения- намереното количество марихуана е в нищожен размер,
за лична употреба, подсъдимият не е пристрастен, няма асоциални прояви,
обусловени от употреба на наркотици, характеристичните му данни са добри, упражнява общественополезен труд. Степента на обществената опасност на
инкриминираното деяние в настоящия случай е тясно зависима от личността на
подсъдимия, тъй като безспорно е установено, че той е консуматорът на
наркотика, в чието държане е обвинен. Ето защо изводите на КнРС, че въпреки формалното осъществяване на
признаците на състава на разп. на чл. 354а, ал.5 вр. ал.3 НК, обществена
опасност е явна незначителна, са напълно правилни и законосъобразни.
В този смисъл, като е оправдал подс.Г.,
КнРС е постановил обосновано решение, при спазване на материалния закон.
Изводите на съда по същество са обосновани и почиват на вярна интерпретация на
доказателствата по делото, респ. не се опровергават и от новосъбраните от КнОС
доказателствени средства. При разглеждането на делото не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените,
налагащи отменяването на решението и връщането му за ново разглеждане, поради
което същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от
гореизложеното и на осн.чл. 378, ал.5. вр.чл. 334 т.6 вр.чл.338 НК, окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 153 на Кюстендилския районен съд от 25.04.2019г. по НАХД № 464/2019г.
по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.