№ 788
гр. Варна , 14.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20213100500712 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:09 часа се явиха:
Въззивникът МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
„СВЕТА АННА – ВАРНА“ АД, редовно призовани, представляват се от адв. Н.С., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна Б. М. М., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. М.М., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на МБАЛ „Света Ана“ АД, ЕИК *********
срещу Решение № 261734 от 18.12.2020г. по гр.д. № 11839/2020г. по описа на ВРС, XXI-ви
състав, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е признато
за незаконно уволнението на Б. М. М. с ЕГН ********** и отменена като незаконосъобразна
Заповед № 143/08.09.2020г. на Изп. директор на болницата, с която е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца по отношение на изпълняваната от него длъжност „Лекар,
1
хирургия“ в клиника „Хирургия“ – I-во Хирургично отделение“ в МБАЛ „Св. Ана – Варна“
АД, с място на работа в гр. Варна; ищецът е възстановен на заеманата преди незаконното
уволнение длъжност – лекар, хирургия в клиника „Хирургия“ – I-во Хирургично отделение“
в МБАЛ „Св. Ана – Варна“ АД, както и е осъден въззивникът да заплати на Б. М. М. с ЕГН
********** сумата от 3497.86 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа
вследствие незаконното уволнение за периода 09.09.2020г. - 04.1–.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба в съда –
21.09.2020г. до окончателното плащане на сумата.
Жалбата e основана на оплаквания за неправилност и материална
незаконосъобразност на решението. Изложените доводи по същество са, че в конкретния
случай е установено по делото, че ищецът е работил по трудов договор на длъжност „Лекар-
хирург“ в Първо хирургично отделение на Клиника „Коремна хирургия“ в МБАЛ „Св. Ана“
АД до 17.11.2017г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено. По оспорване
на заповедта, с влязло в сила решение от 22.04.2019г. по гр.д. № 237/2018г. по описа на
1ВРС, уволнението му е отменено и той е възстановен на работа. На 19.06.2020г. д-р Б.М. се
е явил на работа и бил уведомен от ръководството на болницата, че е възстановен на
длъжността, която е заемал и може да се яви на работа. До 06.07.2020г. ищецът не се е явил
на работа, когато представил два броя болнични листи от 11.06.2020г. и от 06.07.2020г. от
ЛКК при ДКЦ „Св. Марина“ ЕАД. Представил също ЕР № 3309/156 от 05.12.2019г., с което
на ищеца е определена 60% загубена работоспособност. По искане на работодателя, това
решение е допълнено с ЕР № 1834/106 от 16.07.2020г., съобразно което с оглед
здравословното състояние на ищеца, той не може да изпълнява задълженията си като лекар
– хирург в МБАЛ „Св. Ана“ АД. В изпълнение на това експертно решение е издадена и
оспорената заповед, с което ТПО на ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от
КТ. Изводът за незаконосъобразност на заповедта за уволнение поради това, че последното
експертно решение не е влязло в сила към момента на прекратяване на ТПО на ищеца и
незаконосъобразен. ЕР на ТЕЛК, в което е определена трайно намалена работоспособност и
противопоказни условия на труд е задължително за страните по ТПО, като едновременно
задължава работника да не изпълнява трудовата си функция, а работодателя – да не го
допуска до тази работа /арг. чл. 317, ал. 2 от КТ/. Това предписание на здравните органи
подлежи на незабавно изпълнение, независимо от обстоятелството дали експертното
решение е влязло в сила по отношение на всички адресати. В подкрепа на този извод е и
разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от ЗЗдр, обжалването на решенията не спира изпълнението
им. Предписанието на медицинските органи е в интерес на работника и цели запазване на
неговото здраве, чрез недопускането му до работната среда, която би го увредила. Няма
правно основание да се отлага изпълнението на ЕР при наличие на компетентна медицинска
оценка, че изпълнението на трудовите задължения при наличие на здравни
противопоказания би увредило живота и здравето на работника или служителя. Да се приеме
доводът, че при прекратяване на ТПО на това основание е необходимо да е налице влязъл в
сила ИАА – ЕР на ТЕЛК, би означавало необосновано да се постави в риск живота и
2
здравето на работника, което противоречи на основни принципи на трудовото и
осигурително законодателство и на разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от ЗЗ. Когато
работодателят не разполага с друга свободна подходяща за здравното състояние на
работника длъжност или работа, той може да прекрати ТПО на основание чл. 325, ал. 1, т. 9
от КТ. За законността на това уволнение няма нормативно изискване предписанието на
здравните органи при трудоустрояване, както и ЕР на ТЕЛК да е влязло в сила по
отношение на всички негови адресати. Отправя искане в тази връзка за отмяна на
обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове с извод за неоснователност.
В отговор на жалбата, Б. М. М. оспорва доводите в нея. Поддържа, че невлязлото в
сила ЕР на ТЕЛК не е годно правно основание за предприемане на уволнение по реда на чл.
325, ал. 1, т. 9 от КТ, в който смисъл е и съдебната практика на ВКС. Поддържа, че при
решаване на делото следва да се вземат предвид и настъпилите след завеждане на исковата
молба правно-релевантни факти, а именно, че с ЕР № 2565/183 от 201.10.2020г. на НЕЛК е
отменено ЕР № 1834 от 16.07.2020г. на ТЕЛК, като преписката е върната за ново
разглеждане, а с последващо ЕР № 3694/178 от 27.10.2020г. на ТЕЛК е прието, че като
„лекар – хирург“ в Клиника по коремна хирургия при въззивника, ищеца може да изпълнява
задълженията си по заеманата длъжност. Отправил искане в тази връзка за постановяване на
решение, с което обжалваното такова да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Въззивна жалба е постъпила и от Б. М. М. срещу Допълнително решение № 260225 от
27.01.2021г. постановено по същото дело, с което по реда на чл. 250 и чл. 248 от ГПК е
допълнено решение № 261734 от 18.12.2020г., като на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 от КТ е отхвърлен предявения от въззивника срещу МБАЛ „Св. Ана“ АД иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата над 3497.86 лв. до пълния предявен
размер на претенцията от 7500 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение, както е постановено изменение на решението в частта за
разноските.
Жалбата е основана на доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на допълнителното решение, доколкото след уволнението въззивникът
е останал без работа, поради което обезщетението му се дължи в пълен предявен размер за
периода 09.09.2020г. – 09.03.2021г. Отправил искане за отмяна на решението и уважаване на
претенцията в пълен размер.
Отговор на тази жалба не е депозиран от другата страна в срока и по реда на чл. 263,
ал. 1 от ГПК.
АДВ. С.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната от нас
въззивна жалба. Оспорвам въззивната жалба и отговора на насрещната страна.
АДВ. М.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираните от
нас въззивна жалба и отговор. Оспорвам въззивната жалба на насрещната страна.
3
Представям заверени извлечения от трудовата книжка, както и оригинал на трудовата
книжка за сверяване.
АДВ. С.: Не следва да се приемат. Считам, че са преклудирани. С допълнителното
решение първоинстанционният съд се е произнесъл по основателността на иска.
СЪДЪТ, след като се запозна с представената трудова книжка и извлечението от нея,
на основание чл. 183 от ГПК констатира, че извлеченията са извършени именно от трудова
книжка № 581 на д-р Б. М. М., серия Щ, № 281344.
С оглед на горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА трудовата книжка на процесуалния представител на въззиваемата страна.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото представеното в
днешно съдебно заседание от процесуалния представител на въззиваемата страна писмено
извлечение от трудова книжка № 581 на д-р Б. М. М., серия Щ, № 281344, заверено за
вярност с оригинала, общо 3 листа.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. М.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззивната страна списък на разноски, придружен с доказателства за извършени такива.
Предвид липсата на доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. С.: Моля да постановите решение, с което да отмените първоинстанционното
решение на основанията, изложени във въззивната жалба. Според разпоредбата на чл. 112,
ал. 9 от Закона за здравето решенията на ТЕЛК подлежат на незабавно изпълнение и в този
смисъл, както и доколкото КТ има закрилна функция по отношение на работниците и
служителите, недопустимо би било да се поставя в риск здравето на работника или
служителя, изчаквайки един дълъг срок за влизане на експертното решение в сила. Това би
довело до необоснован риск за здравето и е в противоречие както с нормите на вътрешното
4
право, така и с нормите на международното право. В този смисъл считам, че уволнението по
чл. 325, т. 9 от КТ не изисква наличието на влязъл в сила акт на ТЕЛК така, както е приел
първоинстанционният съд. Моля за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне
на предявените искове. Моля да ни присъдите сторените разноски за двете инстанции.
АДВ. М.: Моля да постановите съдебен акт, с който да оставите без уважение
въззивната жалба на МБАЛ „Света Анна“. Моля да потвърдите решението в обжалваната от
този въззивник част. Моля да уважите въззивната жалба на доверителя ми и отхвърлите
съдебния акт в частта му, с която предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставане
без работа поради незаконно уволнение, е частично отхвърлен. Моля да приемете, че искът
следва да се уважи до пълния му размер и да присъдите на същия дължимото обезщетение за
остатъка от срока така, както е заявен в исковата претенция на доверителя ми. По
въззивната жалба на въззивника МБАЛ „Света Анна“ считам, че не са налице релевираните
в жалбата основания за отмяна на съдебния акт на първоинстанционния съд. Намирам
същия за валиден, допустим и правилен. Намирам, че днес изложените съображения за това,
че решението на ТЕЛК подлежи на незабавно изпълнение не водят до правен извод за
законосъобразност на проведената уволнителна процедура спрямо моя доверител.
Безпротиворечива е практиката на ВКС, еднозначно приемаща, че за провеждане на
уволнение на това основание е необходимо решението на ТЕЛК да е влязло в сила. Отделно
от това, по жалба на доверителя ми това решение е отменено, за което са налице писмени
доказателства по делото. Моля за решение в този смисъл.
На основание чл. 317 от ГПК СЪДЪТ уведомява страните, че съдебното решение по
делото ще бъде обявено на 23.04.2021г., считано от която дата то ще подлежи на обжалване.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:17 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5