Р Е Ш Е Н И Е
№ ____
гр. София, 19,07,2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 14с-в., в публичното
заседание на двадесет и осми май през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
при участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №11657 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 от ГПК.
Образувано е по предявен от Застрахователна компания „Л.И.“АД
срещу В.В.В. иск с правна квалификация чл.500, ал.2 от КЗ за сума в размер на
50771,29лева, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение на Г.С.Я., ведно със законната лихва от 13,09,2017год. до изплащане
на вземането.
Поддържа се в резултат на пътнотранспортно
произшествие от 07,07,2012год.,
реализирано по вина на В.В. В.,
застрахован при ищеца по застраховка гражданска отговорност срещу З. „Л.и.“АД
да са предявени искове от пострадалото лице за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
изплащане на вземането. Виновният водач е управлявал моторно превозно средство без
свидетелство за правоуправление. С оглед обстоятелството, че предявения срещу
ищеца иск с пр.осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е уважен и е изплатено обезщетение
за ищеца е налице правен интерес от настоящата регресна претенция. Поддържа, че
процесната сума е формирана от присъдена главница в размер на 36900,00лв.,
както и 13871,29лв.-законна лихва върху главницата, за периода от
07,07,2012год. до 17,03,2016год. В производството по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./
ответникът е конституиран като трето лице помагач.
Ответникът-В.В.
В. в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК не
излага становище по основателността на исковата претенция.
Софийски
градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, преценени по реда на първоинстанционното производство, приема от фактическа и правна страна следното:
С решение №2436/14,04,2015год.
на СГС, ГК, І‑12 състав е уважен предявен от Г.С.Я. срещу З.Л.и. АД иск с
пр.осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ за сума в размер на 30000лв.-обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие 07,07,2012год.,
ведно със законната лихва от 07,07,2012год. до окончателното изплащане. Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ответника В.В.В..
С решение №352/22,02,2016год. на САС, ГО, ІІ състав,
на пострадалия е присъдено допълнително
обезщетение в размер на 6900,00лв. Решението е влязло в сила на 17,01,2017год.,
/определение №19/17,01,2017год. постановено по т.д.№60155/2016год. по описа на
ВКС, ГК, ІІ отд., с което не е допуснато до касация решение на САС/.
Въз основа на издаден изпълнителен лист от 07,03,2016год. от САС, по гр.д.№3910/2015год.,
е инициирано изпълнително производство по изп.д.№20168570400409 по описа на
ЧСИ Б.Я.и със страни- взискател Г.С.Я. и длъжник З.„Л.и.“АД. Сумите
предмет на изпълнението са 36900лв.-главница, законна лихва от 07,07,2012год.
до изплащане на вземането и разноски.
От изслушаното заключение на съдебносчетоводна
експертиза, прието от съдът като компетентно и обективно изготвено се
установява, че по изпълнителното дело ищецът е заплатил общо сума в размер на 56055,91лв.
на 17,03,2016год. С посочената сума е изплатено обезщетение на взискателя Я.,
като на 31,03,2016год. е преведена
сумата от 50897,29лв., с която погасена главница в размер на 36900лв.-главница
и лихва. Дължимата за периода от 07,07,2012год.
до 17,03,2016год. законна лихва върху обезщетението е 13871,29лв. С преведената
от длъжника разлика до 56055,91лв. са платени разноски за адвокат в размер на
1200,00лв. и 3958,62лв.-такса по т.26 от
ТТЧСИ.
В мотивите на постановеното решение по предявения
иск с пр.осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, обвързващи в отношенията между ищеца и
ответника на осн.чл.223, ал.2 от ГПК, е
установено че към датата на ПТП 07,07,2012год. В.В.В. е без свидетелство
за правоуправление. Посоченото обстоятелство е видно и от присъда
№222/01,07,2013год. постановена по НОХД №2883/2013год. по описа на СГС, НО, 24
състав.
Исковата претенция съдът намира да е с правна
квалификация чл.500, ал.2 от КЗ. За определяне на правната квалификация следва
да бъде съобразено обстоятелството, че регресното право на застрахователя
възниква с осъществяването на фактически състав включващ изплащане на сумата на
правоимащото лице по силата на застраховката, което в конкретната хипотеза е осъществено при действието на
Кодекса за застраховане обн. ДВ, бр. 102/2015год., в сила от 01,01,2016год., поради
което не е приложима редакцията съобразно §22 от ПЗР на КЗ, вр.чл.274, ал.2 от КЗ/отм./.
Съгласно нормата на чл.500, ал.2 от КЗ застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление
на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е
отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Следователно за да се ангажира
отговорността на ответника следва да бъде установено наличието на деликтно
правоотношение, във връЗ.а с което да е ангажирана отговорността на
застрахователя по гражданска отговорност, изплатил застрахователно
обезщетение на увреденото лице, въз
основа на валиден застрахователен договор и управление на МПС без свидетелство
за правоуправление. Визираните по-горе елементи от фактическия състав на правната
норма съдът намира за установени. Налице е осъществено противоправно деяние от
ответника, причинил виновно ПТП от 07,07,2012год., във връЗ.а с което е
ангажирана отговорността на ищеца като застраховател по договор за застраховка
Гражданска отговорност. Налице е и допълнителното условие за реализиране на
регрес срещу застрахования по смисъла на чл.500, ал.2 от КЗ–управление на МПС без
необходимата правоспособност. Изплатено е присъденото с решение по чл.226, ал.1
от КЗ/отм./обезщетение за неимуществени вреди, поради което исковата претенция за
платено обезщетение в размер на 36900лв. е основателна.
Основателна е и претенцията за платена
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за сума в размер на 13871,29лв.,
за периода от 07,07,2012год. до 17,03,2016год. За разликата от отменения чл.227,
т.2 от КЗ/отм./ застрахователя има право на регрес за платените лихви за забава, без да е налице ограничението до уведомяване на
застрахователя или до предявяване на прекия иск / чл. 224,
ал. 1 от КЗ/отм./ , чл.226, ал.1 от КЗ отм./.
Ето
защо исковата претенция за платена сума в размер на 13871,29лв. следва да бъде
уважена изцяло.
Задължението на ответника за заплащане на платеното от застрахователя обезщетение /регресно
вземане, включващо платено обезщетение и лихва/ е задължение без срок за изпълнение, поради което забавата на длъжника върху
същото настъпва след покана отправена до него по общите правила на чл.86, ал.1
от ЗЗД и не намира приложение нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД. Плащането от
страна на застрахователя предпоставя възникване на регресното вземане за
застрахователя, но не поставя ответника в забава. Тъй като към датата на
депозиране на исковата молба-13,09,2017год. регресното вземане е възникнало, то законна лихва следва да се
присъди от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По разноските:
Предвид изхода от спора и съобразно уважената част
от иска на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 2410,85лв.
от които 2030,85лв.-държавна такса, 280,00лв.- в.л. и 100,00лв.-юрк.
Възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.В.В., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на ЗК „Л.и.“АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес *** на основание
чл. 500, ал.2 от КЗ сума в размер на
50771,29лв., от които 36900,00лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди и 13871,29лв.,
законна лихва върху главницата, за периода от 07,07,2012год. до 17,03,2016год.,
платени от ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“ по повод
възникнало на 07,07,2012год. ПТП, ведно със законна лихва от 13,09,2017год. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В.В.В., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на ЗК „Л.и.“АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес *** на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 2410,85лв.-разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: