Р Е Ш Е Н И Е
№…..…/13.05.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджия, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 383 по описа
за 2021 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод предявени искове с правно основание чл. 128, ал.2 от КТ и чл. 224, ал.
1 от КТ от К.В.В., ЕГН ********** *** срещу „П.Т.Л."***, 1592, р-н Слатина, бул. „Христофор
Колумб", № 80, Офис сграда „Астрал Бизнес Център", ет. 5, офис 5.1,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 567,51 лв.,
представляваща сбор от незаплатено нетно трудово възнаграждение за периода м.
01.2020 г. -07.2020г. на основание чл. 128, ал. 1 от КТ и сумата от 812,85лв,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 4
/четири/ работни за 2020г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът К.В.
е работел в ответното дружество „П.Т.Л." ООД, ЕИК ********* на длъжност
„Системен администратор, заместник ръководител екип" в офис Варна от
15.03.2017 г. до 31.07.2020 г., когато трудовото му правоотношение било
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 - поради взаимно съгласие. Независимо
от отправените покани и проведените разговори, до настоящия момент ответникът
не му е заплатил заработеното трудово възнаграждение за периода м. 01.2020 г.
до 07.2020г. в размер на 3879,42 лева за всеки месец или 26567,51 лева общо за целия период в нетен
размер както и обезщетение за 4 раб. дни
неизползван отпуск на основание чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 812,85 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в
който се изразява следното становище по спора: не се оспорва наличието на трудово
правоотношение между страните, както и прекратяването му, считано от
31.07.2020г. по взаимно съгласние на страните. Не се оспорва и че работодателят не е заплатил
трудовите възнаграждения, както и обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск. Оспорва исковете само по размер, като сочи, че не е ясно дали
претенцията е в брутен или нетен резмер. Направено е евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
С нарочна молба от
28.04.2021г. ответникът поддържа, че дружеството е заплатило изцяло
претендираните суми. Молбата е придружена с писмени доказателства за извършеното
плащане в полза на ищеца в общ размер на 27380,38 лева
В съдебно заседание
ищецът, чрез адв. С. поддържа предявения иск. Признава извършенoто
плащане в негова полза.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
По делото е безспорно, че
страните са били обвързано от валидно
трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е заемал при ответника
длъжността „Системен администратор, заместник ръководител екип" в офис Варна за
периода от 15.03.2017 г. до 31.07.2020 г.; Няма спор,че ТПО е прекратено по взаимно съгласние на страните.
Ответникът в отговора не е оспорил
съществуването на процесните вземания, а в хода на процеса е погасил същите.
Извършеното в хода на
исковия процес плащане, следва да се съобрази от съда, като погасяващ спорното
материално право факт на осн чл. 235, ал. 3 ГПК/ така т.9 и т.11 от ТР
4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. По тези
съображения следва да се счете, че процесните вземания са погасени чрез плащане
и исковата претенция да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
Към момента на подаване
на исковата молба ответникът не е изпълнил процесните по делото изискуеми задължения. С обсъденото
свое поведение ответникът е станал повод за предявяване
на иска, поради което независимо
от отхвърляне на иска поради
извършено плащане, в полза на ищеца
се дължат разноски в пълен размер за исковото
производство. Следователно на ищеца
се следват разноски за производството за заплатено възнаграждение за адвокат.
Възражението за прекомерност на адв. възнаграждение, заплатено от ищеца по реда
на чл. 78, ал.5 от ГПК не може да бъде споделено, тъй като уговореният и
заплатен хонорар съотвества на минимума съгл. Наредбата за минималните размери
на адвокатските възанграждения. В заключение на ищеца се следват разноски за процесуално
представителство в размер на 1350 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на
ВРС държавна такса в размер на 1112,70 лева, както и сумата от 200 лева, представляваща
разноски за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.В.В., ЕГН **********
*** срещу „П.Т.Л."***,
1592, р-н Слатина, бул.
„Христофор Колумб", № 80, Офис сграда „Астрал Бизнес Център", ет. 5,
офис 5.1 искове с правно основание чл. 128, ал.2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 567,51 лв., представляваща сбор от незаплатено нетно
трудово възнаграждение за периода м. 01.2020 г. -07.2020г. и сумата от 812,85лв, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 /четири/ работни за 2020г.
ОСЪЖДА „П.Т.Л."***, 1592, р-н Слатина, бул.
„Христофор Колумб", №
80, Офис сграда „Астрал Бизнес Център",
ет. 5, офис 5.1 ДА ЗАПЛАТИ на К.В.В.,
ЕГН ********** *** сумата 1350 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото
производство, по арг. чл. 78, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА „П.Т.Л."***,
1592, р-н Слатина, бул.
„Христофор Колумб", № 80, Офис сграда „Астрал Бизнес Център", ет. 5,
офис 5.1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд сумата от 1112,70
лева, представляваща дължима по делото държавна такса, както и 200 лева, представляващи заплатен депозит от бюджета на
съда ССчЕ, на осн. чл. 78, ал.2 вр. ал.6 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: