№ 1575
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110124637 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,чл.240,ал.1 от
ЗЗД,чл.9 от ЗПК,чл.240,ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „А“ЕООД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.Средставлявано от П В и Х М,против Е. В.
С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане за признаване за установено,че
съществува вземане на ищеца в размер от 949,28 лева главница по договор за
паричен заем,293,02 лева договорна лихва за периода 22.05.2021 г. до
22.11.2022 г.,340,67 лева мораторна лихва за периода 22.05.2021 г. до
23.01.2024 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди,че е носител на вземане,което му е прехвърлено с
договор за цесия,сключен между ищцовото дружество и "С" АД. Сочи се,че
"С" АД и ответникът С. са сключили договор за паричен заем № 696461 на
22.05.2021 г. като заемната парична сума възлиза на 1000 лева,която е
следвало да бъде връщана на осемнадесет вноски – последната вноска с падеж
22.11.2022 г. Твърди се,че съгласно сключения договор за кредит е уговорена
дължимост на договорна възнаградителна лихва. С исковата молба са
релевирани твърдения,че ответникът С. е допуснал неизпълнение на своите
договорни задължения и има задължения по договора за заем в размер на
949,28 лева главница и 293,02 лева договорна лихва,а с оглед това,че
задължението не е изплатено в срок ищецът претендира мораторна лихва в
размер от 340,67 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед
подадено възражение е налице правен интерес от предявяване на
установителните искове. Ищецът моли съда да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
1
чрез пълномощника му със становище за неоснователност на исковете –
твърди се,че не е доказано да са прехвърлени конкретните вземания,нито е
налице потвърждение на цесията. Ако не бъдат споделени изложените
съображения,ответникът релевира възражение,че договорът за кредит е
недействителен,защото са нарушени разпоредбите на чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от
ЗПК. Сочи се,че клаузата за неустойка се явява недействителна,а и предвид
невключването на неустойката при изчисляване на ГПР се достига до
нарушение на закона. Изтъква се,че при недействителен договор
заемополучателят връща само чистата заемна парична сума. Ответникът
поддържа,че е заплатил по договора сумата от 474,20 лева. Моли съда да
постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 01.02.2024 г. „А“ЕООД
претендира от Е. В. С. сумите от 949,28 лева главница по договор за
заем,1754,66 лева договорна неустойка по чл.17 от договор за заем,293,02 лева
възнаградителна лихва за периода 22.05.2021 г. до 22.11.2022 г.,340,67 лева
мораторна лихва за периода 22.11.2022 г. до 23.01.2024 г.,ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
6032/2024 г. по описа на СРС,42 състав за главницата,възнаградителната лихва
и мораторната лихва,а с разпореждане на съда е отхвърлено заявлението в
частта за претендираната неустойка.
Приет е договор за потребителски кредит,предоставен от разстояние №
696461,сключен на 22.05.2021 г. между "С" АД и Е. В. С. при заемна парична
сума от 1000 лева,договорна лихва от 36 % и ГПР 42,58 %. Съгласно чл.17 от
договора,ако не бъде предоставено обезпечение,начислява се неустойка в
размер на 0,9 % на ден за всеки ден,в който не е предоставено обезпечение. От
погасителния план към договора за заем се установява,че размерът на
месечната фиксирана вноска с включена неустойка възлиза на 153,82 лева.
Приети са по делото общи условия на договора за потребителски
кредит,предоставен от разстояние,уреждащи отношенията между "С" АД и
потребителите.
Видно от договор от 12.07.2023 г.,сключен между „А“ЕООД,като
цесионер,и "С" АД,като цедент,съгласно който страните са постигнали
съгласие цедентът да прехвърли свои вземания към трети лица,а цесионерът
се е съгласил да придобие вземанията при условията,уговорени в договора за
цесия.
Представено е уведомление за цесия,с което „А“ЕООД уведомява Е. В.
С.,че е носител на вземане по договор за кредит № 696461 от 22.05.2021 г.
По делото са приети разписки,с които Е. В. С. заплаща в полза на "С"
АД суми в размер на по 154 лева по две от вноските и 166,20 лева по трета
вноска,съответно на 23.06.2021 г.,22.07.2021 г. и 14.09.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
2
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че
този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер. В конкретния случай следва да бъде проведено
доказване,че ищецът е носител на вземането на основание договор за цесия,да
докаже вземането си по размер и да докаже,че същото е действително.
Законът регламентира фикция,че искът се явява предявен на датата на
подаване на заявлението,когато исковата молба е подадена в едномесечен
срок,считано от съобщението с указанията за предявяване на иск,т.е. на
01.02.2024 г.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция като
неоснователна подлежи на отхвърляне. Анализирайки представените по
делото доказателства,съдът счита,че ищецът не е доказал,че е носител на
вземането спрямо ответника С.,възникнало за заплащане на задължения по
договор за паричен заем,който ответникът по настоящото производство е
сключил с друго дружество – "С" АД. Когато ищецът се легитимира като
носител на вземане,придобито на основание договор за цесия,необходимо е да
бъде доказано по еднозначен и категоричен начин,че вземането,което е
претендирано с исковата претенция му е прехвърлено с договор за цесия. В
конкретния случай по делото – и по заповедното производство,и по исковото
производство са представени договор за цесия,сключен на 12.07.2023 г.,но не и
приложението към договора,което да съдържа описание на прехвърлените
вземания. Софийският районен съд намира,че не е достатъчно да бъдат
представени договори за прехвърляне на вземания,а за успешното провеждане
на исковата претенция е необходимо доказване,че е прехвърлено конкретно
вземане по конкретно правоотношение,т.е. вземането да бъде
индивидуализирано – чрез правоотношението,от което вземането е
възникнало,както и чрез конкретизация на паричните суми – поотделно за
главница,договорна лихва,които са предмет на договора за цесия. С оглед
това,че ищецът единствено е представил договора за цесия,който доказва
принципното съгласие между страните относно прехвърляне на вземания,но
не е представил доказателства,че договорът за цесия прехвърля и вземанията
на "С" АД към ответника С. по договор за паричен заем № 696461,съдът
намира,че исковата претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана по
основание – липсва проведено доказване,че ищецът е носител на вземане
спрямо ответника. Изводът на съда не се променя предвид твърденията на
ищцовото дружество,че представя приложение към договора за цесия,тъй като
представянето на доказателство,в което единствено се съдържа записване на
един ред на имената на ответника в производството и на парични суми не
може валидно да докаже,че са прехвърлени именно процесните вземания по
договора за заем от 22.05.2021 г.,защото не може да бъде счетено,че
представеното доказателство е извлечение от приложение към договора за
цесия,а и във вида,в който е представено,доказателството не съдържа данни да
представлява част от постигнато съглашение между конкретни страни към
конкретен договор за цесия. Предмет на договора за цесия е постигане на
3
съгласие между страните относно прехвърляне на вземания на дружеството
цедент към трети лица,което означава,че в основния предмет на договора е
конкретизиране на прехвърлените вземания,които трябва да бъдат
индивидуализирани надлежно – с посочване имената на страната
длъжник,посочване на договора,от който произтича вземането,описание на
вземането – дали представлява главница,лихва и др.,посочване дата на
изискуемост,а в настоящия случай ищецът не е провел доказване,че е
придобил вземане спрямо ответника С.,произтичащо от договора за паричен
заем,сключен със "С" АД. Това означава,че липсва материалноправна
предпоставка за уважаване на иска и искът подлежи на отхвърляне.
Разбирането на съда за неоснователност на иска не се променя предвид
представеното от ищцовото дружество уведомление за цесия,адресирано до
ответника С.. За да бъде възприето,че ищецът е носител на вземане,което му е
прехвърлено на основание договор за цесия,сключен с друго
дружество,ищецът цесионер следва да проведе доказване,че договорът за
цесия включва в предмета си процесното вземане по договора за заем,а не се
явява достатъчно наличието на едностранно изявление от ищцовото
дружество,че е носител на това вземане. Липсата на проведено доказване,че
на ищеца са прехвърлени вземанията по договор за кредит,сключен между "С"
АД и ответника С.,представлява достатъчно основание да бъде възприето,че
исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло. Както беше посочено,
изискуема материалноправна предпоставка за уважаване на исковата
претенция е да бъде доказано,че ищецът е носител на вземането на основание
сключен договор за цесия и му е прехвърлено вземането,което претендира
спрямо ответника. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че
исковете подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира
присъждането на адвокатско възнаграждение съдът приема,че следва да бъде
присъдено такова в размер от 300 лева,за което са представени
доказателства,че е заплатено. В тази насока съдът намира,че следва да бъде
отчетено,че защитата срещу издадената заповед за изпълнение се реализира
чрез подаване на възражение по образец,за което законът не изисква да бъде
мотивирано. При това положение и при съобразяване формираната съдебна
практика на ВКС,че в хипотезата на подадено възражение по чл.414 от ГПК и
на защита по установителен иск на ответника е дължимо единно
възнаграждение,защото подаването на възражение не представлява
упражняване на материалноправна защита ( в този смисъл определение №
45/23.01.2019 г.,постановено по ч.търг.дело № 3074/2018 г. по описа на ВКС)
съдът намира,че в полза на ответника С. следва да бъде присъдено
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,чл.240,ал.1 от
ЗЗД,чл.9 от ЗПК,чл.240,ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „А“ЕООД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.Средставлявано от П В и Х М,против Е. В.
4
С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане за признаване за установено,че
съществува вземане на ищеца в размер от 949,28 лева главница по договор за
паричен заем,293,02 лева договорна лихва за периода 22.05.2021 г. до
22.11.2022 г.,340,67 лева мораторна лихва за периода 22.05.2021 г. до
23.01.2024 г.,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 6032/2024 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА „А“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.Средставлявано от П В и Х М да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на Е. В. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,сумата от
300 ( триста ) лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5