Решение по дело №2022/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,29.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 28.11.2019 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2022 по описа за 2019 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 28.05.2019 г. от ”Теленор България”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Младост ж.к.”Младост 4” Бизнес парк София сграда 6,чрез адв.З.Й.Ц. ***,против М.Т.Н. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищецът твърди,че между страните били сключени следните договори за предоставяне на услуги:

1. договор за мобилни услуги №********* и заявление за пренасяне на номер в мрежата на ищеца от 09.02.2015 г. /съгласно договора,на ответницата били предоставени мобилен телефонен номер **********/пренесен съгласно изявено със заявлението желание/ и мобилно устройство Nokia 220/;

2. допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 14.11. 2016 г./съгласно споразумението,за мобилен номер ********** влизал в сила нов абонаментен план,съгласно договора,на ответницата било предоставено мобилно устройство Apple iPhone 7 32Gb Gold,с цена 864.57 лв. - 23 ежемесечни вноски от по 37.59 лв. с ДДС/;

3. договор за мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 31.03.2016 г./съгласно първия договор,на ответницата били предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Lenovo A6010 White, съгласно втория договор,цената на устройството била 243.57 лв. с ДДС - 23 ежемесечни вноски от по 10.59 лв./;

4. договор за мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 17.12.2016 г./съгласно първия договор,на ответницата били предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Telenor Smart 4G White, съгласно втория договор,цената на устройството била 312.57 лв. с ДДС - 23 ежемесечни вноски от по 13.59 лв./.

Ответницата не била изпълнила задълженията,начислени в 5 бр. фактури,издадени в периода м.12.2016 г.-м.04.2017 г.,във всяка от които били начислени вземания,произтичащи от договорите:

1. фактура №**********/15.12.2016 г.,начислени 132.24 лв.,претендирани 128.42 лв./приспадане на 3.82 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период/;

2. фактура №**********/15.01.2017 г.,начислени и претендирани 195.23 лв.;

3. фактура №**********/15.02.2017 г.,начислени и претендирани 152.73 лв.;

4. фактура №**********/15.03.2017 г.,начислени и претендирани 35.78 лв.;

5. фактура №**********/15.04.2017 г.,начислени 2 640.19 лв./1 513.51 лв. неустойки за предсрочното прекратяване на договорите и 1 126.68 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски/,претендирани 1 374.12 лв. /247.44 лв. неустойки частично и 1 126.68 лв. лизингови вноски/.

За задълженията,ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против ответницата и било образувано ч.гр. дело №5270/2018 г. на ВРС.Връчването на заповедта за изпълнение на ответницата по реда на чл.47 ал.5 от ГПК обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че ответницата му дължи сумите по заповедта за изпълнение : 1 886.28 лв. главница, представляваща неплатени мобилни услуги,съгласно договор за мобилни услуги №*********/09.02.2015 г.,допълнително споразумение №********* към договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 14.11.2016 г.,договор за мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 31.03.2016 г., договор за мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 17.12.2016 г. и фактури №№**********/15.12.2016 г., **********/15.01.2017 г.,**********/15.02.2017 г., **********/15.03.2017 г. и **********/15.04.2017 г.; законната лихва върху главницата,считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.

Претендират се и разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответницата не е представила отговор /призована чрез работодател ”Релакс стил”ЕООД гр.Враца ул************Не се е явила и в с.з..

При което,ищецът е поискал и постановяване на неприсъствено решение.Съдът е обявил делото за решаване, като е приел,че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 14.12.2018 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата за : 1 886.28 лв. главница, представляваща неплатени мобилни услуги,съгласно договор за мобилни услуги №*********/09.02.2015 г.,допълнително споразумение №********* към договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 14.11.2016 г.,договор за мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 31.03.2016 г., договор за мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 17.12.2016 г. и фактури №№**********/15.12.2016 г., **********/15.01.2017 г.,**********/15.02.2017 г., **********/15.03.2017 г. и **********/15.04.2017 г.; законната лихва върху главницата,считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на главницата;разноските по делото - 37.73 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

Исканата заповед/№3242/ е била издадена на 19.12.2018 г..Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен на 22.05.2019 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №5270/ 2018 г. по описа на ВРС.

По делото са представени и описаните в исковата молба договори и фактури,които установяват задължения на ответницата към ищеца:

1. договор за мобилни услуги №********* и заявление за пренасяне на номер в мрежата на ищеца от 09.02.2015 г.,съгласно който договор на ответницата вкл. е предоставено мобилно устройство Nokia 220;

2. допълнително споразумение от 14.11.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за номер ********** и договор за лизинг,съгласно който договор на ответницата вкл. е предоставено мобилно устройство Apple iPhone 7 32Gb Gold;

3. договор за мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 31.03.2016 г.,съгласно който договор/първия договор/ на ответницата вкл. е предоставено мобилно устройство Lenovo A6010 White;

4. договор за мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 17.12.2016 г.,съгласно който договор/първия договор/ на ответницата вкл. е предоставено мобилно устройство Telenor Smart 4G White;

5. фактури №№**********/15.12.2016 г. за сумата от 132.24 лв.,**********/15.01.2017 г. за сумата от 195.23 лв.**********/15.02.2017 г. за сумата от 152.73 лв., **********/15.03.2017 г. за сумата от 35.78 лв. и **********/15.04.2017 г. за сумата от 2 640.19 лв. /1 513.51 лв. неустойки за предсрочното прекратяване на договорите и 1 126.68 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски/.

Съобразявайки наличието на формалните предпоставки по чл.238 ал.1 от ГПК,както и че на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в с.з. и че исковете вероятно са основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,Съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум-като уважи исковете така,както са предявени.

При този изход на делото,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските по делата/37.73 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС адв. възнаграждение по заповедното производство и 412.27 лв. държавни такси и 434.45 лв. с ДДС адв. възнаграждение по исковото/.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Т.Н. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***,че дължи на ”Теленор България”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Младост ж.к.”Младост 4” Бизнес парк София сграда 6,сумите по издадената по ч.гр. дело №5270/2018 г. на ВРС заповед за изпълнение №3242/ 19.12.2018 г.,а именно : 1 886.28 лв. главница, представляваща неплатени мобилни услуги,съгласно договор за мобилни услуги №*********/09.02.2015 г.,допълнително споразумение №********* към договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 14.11.2016 г.,договор за мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 31.03.2016 г., договор за мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 17.12.2016 г. и фактури №№**********/15.12.2016 г., **********/15.01.2017 г.,**********/15.02.2017 г., **********/15.03.2017 г. и **********/15.04.2017 г.; законната лихва върху главницата,считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.

 

 

ОСЪЖДА М.Т.Н. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** да заплати на ”Теленор България”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Младост ж.к.”Младост 4” Бизнес парк София сграда 6,397.73 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №5270/2018 г. на ВРС и 846.72 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :