Определение по дело №239/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 427
Дата: 17 юни 2020 г. (в сила от 17 юни 2020 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20201500500239
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л Е  Н  И  Е

 

                                17.06.2020г., гр.Кюстендил

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на седемнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                  Председател:Ваня Богоева

                                                                          Членове:Евгения Стамова

                                                                                              Веселина Джонева         

 

След като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№239/20г. и, за да се произнесе взе предвид:

 

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представлявано от д.б.б.чрез пълномощника И.С. – юрисконсулт срещу решение №123/10.02.2020г. по гр.д.№701/2019г. на Кюстендилския районен съд.

 

С посоченото решение е отхвърлен, като неоснователен предявеният от Н.Я.М., ЕГН ******** *** иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1954/2018г. по описа на КРС, както следва: ** лева, незаплатена главница от неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.12.2017г. до 14.07.2024г., по отношение на които договорът на основание чл.16, ал.2 б.”а” ОТ ОУ към договор за потребителски кредит №1517360, одобрен на 01.07.2014г и подписан на 07.07.2014г. е обявена предсрочна изискуемост, считано от 19.05.2017г. сумата ** лева – лихва за забава дължима за периода от 14.12.2017г. до 01.10.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.10.2018г. до окончателното погасяване на дълга.

 

В подадената жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, несъгласие с изводите за липса на валидно сключен договор за нищожност на същия.Жалбоподателят се позовава на следните обстоятелства- договор за кредит с небанкова институция, сключен в съответствие с действащото законодателство – в писмена форма, с посочено от закона съдържание, наименование, правноорганизационна форма на кредитора, ЕИК, седалище и адреси, отпуснатата в заем сума, дължимите такса и застраховка за кредита, годишният лихвен процент, фиксиран за срока на договора в размер на 13,99%, годишния процент на разходите 15,7%, падежна дата на първата вноска 14.08.2014г. и броя на месечните вноски 120.Съдържа се подпис на последната страница на договора, и изрична декларация относно прочитането, разбирането и безусловното приемане на написаното на всяка от четирите страници в това число Общи Условия и Погасителен план, които представляват неразделна част от договора, като непосредствено след декларацията е положен подпис.Подписания погасителен план, припокрива информацията като параметри и условия на кредита, на всяка страница е посочен номер на договора.Представения застрахователен сертификат е подписан от ответника.Жалбоподателят счита, че към процесния договор не са приложими изискванията относно шрифта, тъй като законовата разпоредба е с действие последващо сключването на договора, изменението на ЗПК е обнародвано бр.35/22.0.2014г. и влиза в сила на 23.07.2014г.Клаузите от договора са написани по ясен и разбираем начин, на български език, подписани от ответника с оглед на представения оригинал.Позоваването на Директива 2008/48/ЕО намира за неправилно, тъй като Директивата касае преддоговорна информация, освен това директивите нямат пряко действие.Оспорва задължение за кредитодателя да съхранява европейски стандартен формуляр, който има преддоговорен характер съставя се в един екземпляр който се предоставя на кредитополучателя.Оспорва наличието на законоустановен размер на договорната лихва, а разпоредбата на чл.19, ал.4 е неприложима към конкретния договор, тъй като е в сила от 23.07.2014г.Счита, че методика за начисляване на лихва се посочва при договори с плаващ лихвен процент, какъвто не е процесния.Позовава се на съгласие за прехвърляне на вземането съгласно съдържанието на чл.16, ал.6 и 7 от ОУ към договора.Оспорва се заключение на вещото лице и заявено искане за изготвяна не повторна експертиза, доколкото въпреки представените му справки включително и в молба за заседанието на 29.01.20г. вещото лице е заявило, че такива не са му представени.В жалбата е формулирано искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените обективно кумулативно съединени искове при отхвърлянето им уважаване на евентуално съединените осъдителни искове.Заявено е искане за постановяване на решение в отсъствие представител на жалбоподателя, за предоставяне възможност за изразяване становище по евентуални доказателствени искания на другата страна, за намаляване размера на адвокатско възнаграждение , за прихващане на присъдените разноски и за задължаване на ответника за посочи банкова сметка ***.Заявено е и искане за представяне на препис от протокола.

 

В законен срок е подаден писмен отговор на жалбата от адв.С.К.от АК – Кюстендил, служебен адрес гр.Кюстендил, ул.”ДЕмокрация”№36А особен представител на ответника.В отговора е отправено искане за задължаване на ищеца да внесе следващото и се във връзка с оказваната правна помощ възнаграждение.Поддържа се становището на съда, че поради липса на логическа връзка и последователност между четирите страници, липсва валидно сключен договор за потребителски кредит.Освен това твърди нищожност на договора поради липса на данни за представляващия юридическото лице – кредитодател, подпис на това лице, мотивирайки се с действащите правни норми във връзка с представителството на ЕАД, какъвто е кредитодателя- чл.235, ал.1 и ал.2 ТЗ.Оспорва позоваването на ОУ относно валидна клауза за цесия на вземането.Без да оспорва допустимостта на съобщаването за извършена цесия в хода на производството, то доколкото в случая ответникът е представляван от особен представител, счита, че получено съобщение за цесия не може да се приеме за валидно и да породи правно действие.Последното обосновава с факта, че съгласно чл.34, ал.3 ГПК за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, представителят следва да разполага с изрично пълномощно с каквото особения представител не разполага.С оглед нормата на чл.29, ал.5 ЗПК сочи, както липса на съгласие на особения представител да приеме съобщението, така и одобрение от съда за това.Приложимостта на правилата по чл.29 ГПК към процесуалното представителство по чл.47, ал.6 ГПК се основава на т.6 от Тлкувателно решение №6/06.11.2013г. на ВКС по д.№6/2012г.По допускането на повторна експертиза възразява, като счита, че по същество се касае за оспорване заключението на в.л., което е недопустимо да се извърши едва с въззивната жалба.Във връзка със съобщаването на цесията преповтаря възраженията си за непротивопоставимост поради несъобщаването й, представеното пълномощно с което ищецът е упълномощен да уведоми длъжника не носи дата, достоверна такава и не е индивидуализиран договора, за прехвърляне на вземания от който се черпят претендираните права, твърдението, относно връчване на документ с изх.№УПЦ-П-УФК/1517360, както и надлежното връчване на ответника на уведомително писмо с дата 31.05.2017г., т.к в известието за доставяне като полу2чател е посочена Ц.М., направеното с исковата молба изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на непадежиралите към 28.03.2019г. вноски от №57 до №230 не може да породи действие, т.к следва да му бъде връчено лично.

 

Жалбата е подадена в срок.Осъществена е редовна размяна на книжа.

 

В разглеждания случай с искова молба  с вх.№7777/01.04.2019г. КнРС е сезиран за произнасяне от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по предявени срещу Н.Я.М. обективно съединени искове по чл.422 ГПК и чл.79 ЗЗД.В исковата молба са изложени обстоятелства и е формулирано искане за признаване за установено дължимостта на горепосочените суми, по договор за потребителски кредит, при настъпила предсрочна изискуемост, обявена преди издаване на заповед за изпълнение.Извън горното визирайки исковата молба като уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита под условие при неуважаване на установителните искове ищецът е отправил искане за постановяване на осъдително решение спрямо ответника за същите суми.

 

В проекто доклада от 10.10.2019г. съдът е отразил сезирането си за произнасяне по евентуално съединен осъдителен иск с правно основание чл.99, ал.1 вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

 

В с.з. 06.11.2019г. докладът е обявен за окончателен.

 

Постановено е обжалваното решение в което липсва произнасяне по евентуално съединения иск въпреки отхвърлянето на главния.

 

Когато ищецът прибягва до евентуално съединени искове, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от уважаването респ. неуважаването на главния.Макар и да е предявен евентуално, искът се смята за висящ и по него съдът дължи извършване на всички процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество.

 

В случая разглеждането на евентуалния иск е обусловено от отхвърляне на главния респ. сбъднало се е условието обуславящо произнасяне по евентуалния иск.

 

 Доколкото в жалбата се съдържа искане за отмяна на обжалваното решение и произнасяне и по евентуално съединени искове по които липсва произнасяне от районния съд, съдът приема, че е налице сезиране по реда на чл.250 ал.1 ГПК, компетентен да се произнесе по което е районният съд, който е дължал произнасяне по евентуално съединените искове при отхвърляне на главния.

 

Горната констатация при съблюдаване нормата на чл.7, ал.1 ГПК налага производството пред КнОС да бъде прекратено, а делото изпратено на КнРС за произнасяне по евентуално предявените искове.

 

След приключване на производството по чл.250 ал.1 ГПК делото да се изпрати отново на КнОС за произнасяне по въззивната жалба.

 

Водим от горното, съдът

 

                                          О   П   Р   Е   Д   Е   Л  И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№239/20г. по описа на КнОС.

 

ИЗПРАЩА делото на Кюстендилския районен съд за произнасяне по предявени при условията на евентуалност от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* с искова молба с вх.№7777/01.04.2019г.  срещу Н.Я.М.,*** осъдителни искове.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

                      Председател:                                             Членове: