Р
Е Ш Е Н И Е
№
27
гр. Разград, 16.02.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 296 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР.
Постъпила е жалба от Т. К. А. от гр. С.,
подадена чрез адв. Х. С. от АК – Разград, против уведомително писмо изх. №
20-63122 от 15.09.2021 г. на началника на СГКК – гр. Разград, с което е
постановен отказ да се извърши служебно изменение в КККР на с. Радинград по
отношение на ПИ с идентификатор 61385.12.155, изразяващо се в промяна на
предназначението на територията от „земеделска“ в „урбанизирана“. В жалбата се
твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като постановен
в нарушение на материалния закон, тъй като по силата на чл. 50, ал. 6 от ППЗОЗЗ
предназначението на територията е променено и ответникът е следвало служебно да
отрази тази промяна. Иска се оспореният
отказ да бъде отменен и да се разпореди на административния орган да
извърши заявеното изменение. Претендира разноски.
Ответникът оспорва жалбата като недопустима,
алтернативно - като неоснователна. Излага доводи, че жалбоподателят няма
качеството на заинтересовано лице и че ответникът не е компетентен да извърши
исканото служебно изменение на КККР. Моли жалбата да бъде отхвърлена с
присъждане на разноски.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление вх. № 05-12234 от
15.09.2021 г., подадено до началника на СГКК – Разград, жалбоподателят е заявил,
че е собственик на сграда, изградена през 1946 г. върху земеделска земя.
Посочил е, че съгласно чл. 50, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за
опазване на земеделските земи предназначението на земята е променено. С оглед
на това е поискал да се извърши служебно изменение в Кадастралната карта и
кадастралните регистри /КККР/ на недвижимите имоти на с. Радинград, без
издаване на заповед, като се промени трайното предназначение на територията на
имот с идентификатор 61385.12.155 от „земеделска“ в „урбанизирана“, както и
начинът му на трайно ползване от „застроен имот в земеделска територия“ на
„поземлен имот за жилищни нужди-ниско застрояване“ съгласно чл. 7, ал. 1 ЗУТ
във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри, и съгласно чл. 31 ЗКИР във вр. с
чл. 14, ал. 4 от от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.
Към заявлението е приложен нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 21, дело № 967 от 1958 г., от който е
видно, че Касим Касимов Исмайлов е закупил нива от 500 кв.м в землището на с.
Радинград, Разградско, в местността „Лозята“, което дворно място е извън
чертите на селото, с построената в него къща от три стаи. Към заявлението
жалбоподателят представил договор за покупко-продажба на недвижим имот от
14.03.1981 г., с който е закупил горния жилищен имот – къща и дворно място.
Представена е и скица на поземлен имот с идентификатор 61385.12.155 по КККР на
с. Радинград, в която е отразено, че имотът е в местност „Дюстарла“, с площ 500
кв.м, с трайно предназначение на територията „земеделска“ и начин на трайно
ползване: застроен имот в земеделска територия, като по КРНИ няма данни за
собственици.
С оспореното уведомително писмо изх. №
20-63122 от 15.09.2021 г. началникът на СГКК – Разград е приел, че искането на заявителя
е недопустимо, заявлението му не може да бъде уважено и исканата промяна следва
да бъде отказана. В писмото е посочено, че промяната на предназначението на
територията на имота не е от компетентността на АГКК и в частност на
СГКК-Разград, а се допуска по ред и при условия на ЗОЗЗ и Правилника за
неговото прилагане. АГКК е орган,
призован да поддържа в актуално състояние КККР, но при точно разписани
процедури и документална обоснованост, каквато в случая не е налице.
СГКК-Разград не разполага с компетентност да прецени налице ли са материалните
предпоставки по чл. 50, ал. 6 ППЗОЗЗ. Отбелязано е и че съгласно чл. 18 ЗЗД
договорите за прехвърляне на собственост или други вещни права върху недвижими
имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт, какъвто заявителят не
притежава, поради което спорен остава въпросът доколко същият може да бъде
заинтересовано лице по смисъла на ЗКИР.
В хода на съдебното производство
ответникът представя Акт № 3185 за частна общинска собственост от 19.03.2021
г., от който е видно, че поземлен имот с
идентификатор 61385.12.155 по КККР на с. Радинград е собственост на Община –
Разград.
Жалбоподателят твърди, че поземлен имот
с идентификатор 61385.12.155 по КККР на с. Радинград е идентичен с недвижимия
имот, който е закупил с договора от 14.03.1981 г., че сам и чрез своя брат М. К.
А. упражнява фактическата власт върху него и го е придобил по давност, като
претенциите си за правото на собственост е предявил по гр. дело № 80/2022 г. по
описа на Районен съд – Разград.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Изхожда от лице, което е неблагоприятно засегнато от
постановения отказ и има правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в
законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗКИР измененията в
кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват от службата по
геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Оспореното
уведомително писмо е издадено от началника на СГКК – гр. Разград в кръга на неговата
материална и териториална компетентност.
Актът е в надлежната писмена
форма, има необходимото съдържание, включително фактически и правни съображения
на административния орган, и при издаването му не са нарушени
административнопроизводствените правила.
Постановеният отказ е и
материално законосъобразен. Трайното предназначение на територията и начинът на
трайно ползване на поземлените имоти са сред основните кадастрални данни,
посочени в чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗКИР
кадастралният регистър на недвижимите имоти - обект на кадастъра съдържа
основните кадастрални данни по чл. 27, ал. 1. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗКИР кадастралната
карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се
изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра,
настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните
регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка. В чл. 51, ал. 3 ЗКИР е предвидено, че измененията в кадастралната карта и кадастралните
регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено
в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или
община.
Съгласно чл. 50, ал. 1 от
Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи физически и
юридически лица - собственици на сгради и съоръжения, строителството на които е
започнало или завършено върху земеделска земя след 1 юли 1973 г., без да са
извършени процедурите по отменения Закон за опазване на обработваемата земя и
пасищата, съответно по Закона за опазване на земеделските земи, са длъжни да внесат
мотивирано предложение в Комисията за земеделските земи за промяна на
предназначението на застроената земя и на прилежащите площи за функционирането
на обекта. Съгласно чл. 50, ал. 6 ППЗОЗЗ, когато сградите и съоръженията са
изградени върху земеделски земи извън строителните граници на населени места
или селищни образувания, определени със застроителен и регулационен план или
околовръстен полигон преди влизането в сила на отменения Закон за опазване на
обработваемата земя и пасищата от 1973 г., се счита, че предназначението на
земята е променено и процедурата за промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ
и на този правилник не се провежда. Собствеността върху земята се придобива по
реда на чл. 53. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ППЗОЗЗ установява, че земеделската
земя, върху която е извършено строителство преди влизането в сила на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, без да е отчуждена,
предоставена или да е променено предназначението по установения ред, е държавна
или общинска собственост. В ал. 2, пр. 2 е посочено, че придобиването на земи –
общинска собственост, се извършва по реда на Закона за общинската собственост.
Жалбоподателят се позовава
на чл. 50, ал. 6 ППЗОЗЗ, но не е ангажирал доказателства, че по реда на чл. 53
от същия правилник е придобил собствеността именно върху поземлен имот с
идентификатор 61385.12.155 по КККР на с. Радинград. Доказано е по делото, че
този имот е общинска собственост и само Община – Разград може да поиска изменения в
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Радинград. Като несобственик
жалбоподателят няма материално правна легитимация да предизвика такова
изменение, поради което правилно административният орган е отказал да го
извърши.
При дължимата по чл. 168 АПК
проверка съдът намира, че не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК и
оспорването като недоказано следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените от него разноски. Същите са своевременно заявени и доказани в
размера на 900 лв.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. К. А. от гр.
С. против уведомително писмо изх. № 20-63122 от 15.09.2021 г. на началника на
СГКК – гр. Разград, с което е постановен отказ да се извърши служебно изменение
в КККР на с. Радинград по отношение на ПИ с идентификатор 61385.12.155.
ОСЪЖДА Т. К. А. да заплати на Службата
по геодезия, картография и кадастър – Разград за разноски по делото сумата 900 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.