Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на
двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова
изслуша докладваното от съдията административно
дело № 3200/2018г.
Производството
е образувано по жалба на Д.М.Д. срещу решение №03-РД06-0068/07.11.2018г. на
директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” гр.Варна, с което е отхвърлена
жалбата на Д.М.Д. с вх.№0301-94Д-00-3788/22.10.2018г. срещу заповед
№СОЦО/Д-В/5441/О0618 от 26.07.2018г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Варна, с която е спряна месечната добавка за социална
интеграция по чл.42 ал.2 т.3 от Закона за интеграция на хората с увреждания
/отменен ДВ бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ за обучение,
поради непредставяне на документ, удостоверяващ продължителността на
обучението, какъвто се изисква според §8 от ПЗР на ЗИХУ /отм./.
Жалбоподателят
смята, че неправилно му е поискан документ, удостоверяващ продължителността на
обучението, тъй като с влязло в сила решение по административно дело
№444/2017г. му е била присъдена месечна добавка за обучение, която не следва да
бъде отменяна, поради промяна на закона, която важи занапред. Смята също така,
че новата разпоредба противоречи на Конституцията на Република България.
Ответникът директорът на Регионална дирекция „Социално
подпомагане” гр.Варна чрез старши юрисконсулт Е. С. оспорва жалбата като
неоснователна. Смята, че материалният закон е приложен правилно и оспорения
административен акт отразява законовата промяна.
Решение
№03-РД06-0068/07.11.2018г. на директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане” гр.Варна е било съобщено на адресата му на 16.11.2018г., а жалбата
срещу него е била изпратена по пощата на в 14-дневен срок за обжалване. Подадена
е от лице с активна процесуална легитимация /по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК/,
срещу акт подлежащ на обжалване пред надлежния административен съд в
законоустановения срок, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
От приложените към жалбата и с административната преписка
доказателства и тези събрани по делото, както и предвид изявленията на страните
и техните процесуални представители, ХІХ състав на Варненски административен
съд, намира за установено следното от фактическа страна:
Със заповед №ЗИХУ32/Д-В/6547 от 09.01.2017г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна на Д.М.Д. въз основа на негово
заявление-декларация с вх.№ЗИХУ32/Д-В/6547 от 30.12.2016г. са били отпуснати
месечни добавки за социална интеграция, както следва: по чл.25 от ППЗИХУ за
транспортни услуги в размер на 9.75 лева, считано от 01.12.2016г. до
31.10.2019г.; по чл.29 от ППЗИХУ в
размер на 9.75 лева за диетично хранене и лекарства, считано от 01.12.2016г. до
31.10.2019г. Със същата е отказано изплащането на месечна добавка за обучение
по чл.27 от ППЗИХУ, като в тази част е обжалвана пред директора на Регионалната
дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, който я е потвърдил със свое решение
№03-РД06-0005/15.02.2017г.
Заповед №ЗИХУ32/Д-В/6547 от 09.01.2017г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна, с която е била отказана месечна добавка за
обучение на Д.М.Д., потвърдена с решение №03-РД06-0005/15.02.2017г. на директора на Регионалната дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна е била отменена с решение №1629/26.07.2018г. по
административно дело №444/2017г. по описа на Административен съд – Варна, което
е влязло в законна сила на 16.08.2018г. видно от приложения изпълнителен лист.
Преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне. Съдът
е приел, че изискването за представяне на документ, удостоверяващ
продължителността на обучението не касае отпускането на такава месечна добавка,
а нейното изплащане, което е нещо различно. Позовал се е и на решение
№7271/01.06.2018г. на Върховния административен съд по административно дело
№2858/2018г., с което разпоредбата на чл.27 ал.3 от ППЗИХУ е отменена като
незаконосъобразна.
Със заповед №СОЦО/Д-В/5441/О0618 от 05.07.2018г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е била отпусната в полза на Д.М.Д. въз
основа на негово заявление-декларация с вх.№СОЦО/Д-В/ от 23.11.2016г. месечна
добавка за обучение в размер на 15 лева, считано от 01.06.2018г. до
31.10.2019г. и социална оценка от
27.12.2016г. Заповедта е била връчена на заинтересованото лице на 19.10.2018г. със
заповед №СОЦО/Д-В/5441/26.07.2018г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна тази месечна добавка за обучение е била спряна, считано от
01.07.2018г., и това е било съобщено на Д.М.Д. на 19.10.2018г.
Варненският административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите
за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168
ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК установява следното от правна
страна:
На основание чл.142 от АПК съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му.
Законът за интеграция на хората с увреждания е
отменен с §2 от ПЗР от Закона за хората с увреждания, обнародван в ДВ бр.
105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г. със заповед от 05.07.2018г., към
която дата редакцията на чл.42 ал.2 т.3 от ЗИХУ /отм./ от ДВ бр. 91 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила
от 20.07.2018 г.) е предвиждала месечна добавка за социална интеграция на хора
с увреждания касаеща обучение. Алинея 3 на чл.42 от същата редакция на ЗИХУ е
гласяла, че индивидуалните потребности по ал. 1 се определят въз
основа на методика, утвърдена от министъра на труда
и социалната политика, по предложение на
изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания и на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
Д.Д.
е подал заявление-декларация за отпускане на месечна добавка за обучение на
23.11.2016г. и въз основа на него такава му е била отпусната в размер на 15
лева, считано от 01.06.2018г. до 31.10.2019г.
Разпоредбата на чл.27 ал.3 от ППЗИХУ от ДВ, бр. 41 от
2010 г., отменена с решение № 7271 на ВАС на РБ - бр. 50 от
2018 г., в сила от 15.06.2018 г. е поставяла като условие за изплащане на
месечната добавка за обучение представянето на документ, удостоверяващ
продължителността на обучението. След отмяната на горецитираната подзаконова
норма и отпадане на изискването за представяне на документ, удостоверяващ продължителността
на обучението на жалбоподателя е била отпусната на 05.07.2018г. спорната
месечна добавка за обучение, считано от
01.06.2018г.
Според чл.42б ал.2 от ЗИХУ (Нова – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила
от 20.07.2018 г.) по отменения закон, добавката по ал. 1, т. 1 - по чл.42,
ал. 2, т. 3 от ЗИХУ /отм./ за обучение, се отпуска след представяне на
документ, удостоверяващ продължителността на обучението. Това е процесуална норма и като такава щеше
да важи занапред, т.е. за случаите възникнали след 20.07.2018г., ако не беше
разпоредбата на § 8 от ПЗР към ЗИД на
ЗИХУ (ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.), която се отнася за
случаите, когато месечните добавки за обучение са отпуснати от 15 юни 2018 г.
до влизането в сила на този закон – т.е. до 20.07.2018г. без документ,
удостоверяващ продължителността на обучението, се спират и добавката се
възобновява след представяне на документа по чл.
42б, ал. 2 от ЗИХУ /отм./ – удостоверяващ продължителността на обучението.
Следователно,
с цитираната преходна разпоредба е дадена възможност процесуалната норма на
чл.42б ал.2 от ЗИХУ /отм./, която действа занапред да обхване и стари случаи,
възникнали от 15.06.2018г. до 20.07.2018г. Помощта на Д.Д. за обучение е била
отпусната на 01.06.2018г., но спряна считано от 01.07.2018г., предвид
разпоредбата на §7 от ПЗР към ЗИД на ЗИХУ (ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от
20.07.2018 г.) – отм., според която започналите и неприключили до влизането в
сила на този закон – т.е. до 20.07.2018г. производства по чл. 42
се довършват по новия ред.
В
обобщение, за месец юни 2018г. на Д.Д.
се дължи изплащане на месечна добавка за обучение в размер на 15 лева. След
01.07.2018г. и до отмяната на целия закон, считано от 01.01.2019 г., предвид
новата разпоредба чл.42б ал.2 от ЗИХУ, месечната
добавка за обучение е можело да бъде възобновена след представяне на документ,
удостоверяващ продължителността на обучението. По делото липсват данни за
представянето на такъв документ и самият жалбоподател не твърди обратното.
След
01.01.2019г. в ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г. е обнародван новия Закон за хората
с увреждания и според неговия чл.5: Средствата за оказване на подкрепа за
хората с увреждания с цел социално приобщаване включват: 1. медицинска,
професионална, социална, трудова и психологическа рехабилитация; 2. образование и
професионално обучение; 3. услуги, подпомагащи трудовата
реализация; 4.
достъпност и разумни улеснения; 5.
социални услуги; 6.
финансова подкрепа; 7.
достъпна информация; 8.
достъп до правосъдие и правна защита; 9. осигуряване на лична мобилност с
максимална степен на независимост; 10. лична помощ; 11. универсален дизайн; 12. други средства. Съгласно чл.20 от новия
закон, хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на
индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна. За изготвянето на
такава оценка, хората с увреждания трябва да подадат до дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес: 1/. заявление-декларация по образец,
утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане; 2/. формуляр
за самооценка на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън
тях по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално
подпомагане; 3/. медицински документи или експертно решение на
Териториално-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) или Националната експертна
лекарска комисия (НЕЛК).
С
оглед на изложените съображения, неоснователна е жалбата на Д.М.Д. с
вх.№0301-94Д-00-3788/22.10.2018г. срещу заповед №СОЦО/Д-В/5441/О0618 от
26.07.2018г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Варна,
потвърдена с решение №03-РД06-0068/07.11.2018г. на директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане” гр.Варна. Първоначалният административен акт и
този на по-горестоящия административен орган са материално законосъобразни и не
са налице основания за тяхната отмяна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.Д. с
вх.№0301-94Д-00-3788/22.10.2018г. срещу заповед №СОЦО/Д-В/5441/О0618 от
26.07.2018г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Варна,
потвърдена с решение №03-РД06-0068/07.11.2018г. на директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане” гр.Варна.
Решението може да се оспори пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от получаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: