Русенска окръжна прокуратура
е обвинила Г.Е.Й. в това,че през периода 21.04.2015г.- 03.06.2015г., вкл. в
гр.Р., при управлението на МПС- лек автомобил „С. И.“ с рег.№ ***, нарушила
правилата за движение по пътищата: чл.20 ал.2 от ЗДвП -„Водачите на ППС са
длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“, като по непредпазливост
причинила смъртта на Д. Ц. Н. от гр.Русе, ЕГН: ********** -престъпление по чл.343
ал.1 б.”в.”, вр. чл.342 ал.1 пр.1 от НК.
Съдебното
следствие се проведе по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението. Изразява становище, че подсъдимата следва да бъде призната
за виновна, като й бъде наложено наказание, по реда на чл.58а ал.4, вр.чл.55
ал.1 т.1 от НК, в размер на една година лишаване от свобода, изтърпяването на
което да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
Повереникът
на частния обвинител А.К.- дъщеря на починалия, адв. В.Н.
от САК, поддържа обвинението. Изразява становище, че подсъдимата следва да бъде
призната за виновна за престъплението, което е извършено на 21.04.2015г., а не
през посочения период от време. Счита, че следва да й бъде определено наказание,
по реда на чл.58а ал.1,вр.чл.54 от НК, в размер на
две години лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено за
подходящ изпитателен срок, както и наказания лишаване от право да управлява МПС.
К. не се явява и не взема становище по делото.
Частният
обвинител Ц.Ц.- син на починалия и неговият повереник адв.А.С. от РАК, поддържат
обвинението. Изразяват становище, че подсъдимата следва да бъде призната за
виновна за престъплението, което е извършено на 21.04.2015г., а не през
посочения период от време. Считат, че следва да й бъде определено наказание при
наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, с приложение на чл.66
от НК, както и наказание лишаване от право да управлява МПС в подходящ размер.
Подсъдимата Г.Й. признава всички факти
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава се за виновна,
изразява съжаление за извършеното и моли за минимално наказание. Упълномощеният
й защитник адв. Е. Т. от РАК считат, че тя следва да
бъде призната за виновна за престъплението, което е извършено на 21.04.2015г.,
а не през посочения в обвинителния акт период от време. Иска наказанието да
бъде определено по реда на чл.58а ал.4, вр.чл.55 ал.1
т.1 от НК в размер на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което
да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, както и наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от една година.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимата
Г.Е.Й. е родена на ***г***, живее в същия град, българска гражданка, неомъжена,
с висше образование, работи по трудов договор в „Сади 93“ ООД-Русе, неосъждана.
Притежава свидетелство за правоуправление на МПС от 2006г., категории
„В” „М“ „АМ”. Не е наказвана по административен ред за нарушения по ЗДвП.
Починалият
Д. Ц. Н. е роден на ***г., вдовец, бивш жител ***, починал на 03.06.2015г. на
62 години, като е оставил двама наследници- децата си Ц.Д.Ц. и А.Д.К.
/удостоверение за наследници и акт за смърт в п.1, л.53 и л.54а от ДП/.
На
21.04.2015г. в гр.Русе, подсъдимата Й. управлявала собствения си лек автомобил
„С. И.“ с рег. № *** Движела се от светофара на кръстовището, свързващо ж.к.
„Дружба“-3 и ж.к.“Чародейка“- юг, по западното платно за движение на
бул.“Христо Ботев“ в посока гр.Варна. Западното платно за движение на булеварда
било широко 7,70 метра, еднопосочна, с две ленти за движение, равно, право,
покрито с дребнозърнест гладък асфалт, без повреди и неравности. Подсъдимата се
движела в дясната пътна лента, със скорост от 48,6 км/ч, в условията на ясно
време, суха пътна настилка и при добра видимост. В автомобила й нямало други
лица. Спирачната му уредба била изправна. Лявата пътна лента била свободна, а в
дясната, непосредствено преди лекия автомобил на подсъдимата, се движели два
неустановени леки автомобила.
В
същата пътна лента, до тротоара, пред бензиностанцията на ОМВ-„***“, намираща
се в гр.Р., на бул.“***, бил спрян лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№ ***,
управляван от пострадалия Д. Ц. Н., ЕГН: **********, от гр.Русе. Автомобилът
бил с включени аварийни светлини, с отворена предна лява врата, а водачът Н.
бил излязъл от него и стоял изправен от лявата му страна. В неговият автомобил
нямало други лица.
Подсъдимата
не възприела навреме спрелия автомобил и го блъснала. Ударът възникнал между
предната дясна част на л.а. „С. И.“ и задната лява част на л.а. „Ф. П.“. В
резултат на удара л.а. „Ф. П.“ се завъртял по посока на часовниковата стрелка и
се изместил с предната си част върху тротоара, в посока ж.к.“***. В резултат на
удара Н. паднал на платното за движение, вляво от своя лек автомобил и получил
тежка черепно-мозъчна травма.
След
сблъсъка, управлявания от подсъдимата автомобил изминал още 20 метра, след
което спрял в лявата лента на западното платно. Случилото се било видяно от
свидетелите К. В. К., Ц. Х. Р. и от други неустановени по делото лица, които се
обадили на спешен номер 112. На мястото пристигнал екип на ЦСМП, който откарал
пострадалия Н. в МБАЛ-Русе. Малко след това местопроизшествието било посетено
от още един екип на ЦСМП, който оказал помощ на подсъдимата, която била
изпаднала в шоково състояние, както и от полицейски екип при ОД МВР-Русе.
Пострадалият
Н. бил приет за лечение в МБАЛ-Русе в състояние на сопор
и тежко общо състояние. По време на лечението му в отделението по
„Неврохирургия“ и в интензивното отделение, възникнало генерализирано възпалително
усложнение- сепсис с гноен менингоенцефалит и на 03.06.2015г. той починал.
От
изготвената съдебно-медицинска експертиза на труп /п.1,л.56-57 от ДП/ е
установено, че настъпването на смъртта на Н., се намира в пряка причинно-следствена
връзка с установената тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на
черепа, хроничен субдурален кръвоизлив, контузии на
мозъка, с вътремозъчен кръвоизлив и мозъчно размекчение, кръвонасядане на
меката черепна покривка, счупване на лява зигоматична
кост, кръвонасядане на главата в ляво, кръвонасядане и оток на лява глезенна
става – резултат от действието на твърди, тъпи предмети, която може да бъде получена при ПТП на 21.04.2015г., с
тежки увреждания на централната нервна система, в съчетание с възникналото
генерализирано възпалително усложнение- сепсис с гноен менимгоенцефалит.
От
заключението на изготвената химическа експертиза е видно, че в кръвната проба,
взета от пострадалия Н., не е установено наличието на етилов алкохол.
От
изготвената справка от ОД МВР-Русе е видно, че подсъдимата е изпробвана с
техническо средство „Алкотест 7510“, при което не е
установено наличието на алкохол- 0,00 промила.
От
заключението по изготвените автотехническа експертиза
/п.2, л.22-32 от ДП/ и допълнителна автотехническа
експертизи /п.2,л.80-85 от ДП/ е видно, че подсъдимата е имала обективна
възможност да възприеме намиращия се пред нея л.а. „Ф. П.“. Видимостта към него,
за подсъдимата, се е открила в момента, в който вторият неустановен по делото
автомобил, който се е движел непосредствено пред нея, е предприел заобикаляне
на спрелия на пътното платно л.а. „Ф. П.“- започнал е да се изнася вляво. От
този момент разстоянието между л.а., управляван от подсъдимата и л.а. „Ф. П.“ е
било най-малко 40,5 метра. При положение, че л.а. „Ф. П.“ се е движил бавно и
внезапно е спрял, до момента, в който вторият неустановен по делото автомобил е
започнал да се изнася вляво, за да го заобиколи, т.е.
момента, в който за подсъдимата се е открила видимост към вече спрелия л.а.,
разстоянието между л.а.“Ф. П.“ и л.а. „С. И.“ е било най-малко 57,46 метра. При
установената скорост на движение на автомобила, управляван от подсъдимата- 48,6
км/ч, опасната й зона за спиране е била 32,5 метра. Изчислените отстояния на л.а. „С. И.“ от мястото на удара, в момента, в
който подсъдимата е имала възможност да види л.а.“Ф. П.“, в двата варианта-
съответно 40,5 метра и 57,46 метра са по-големи от опасната зона за спиране,
която е била 32,5 метра. Така подсъдимата е имала техническа възможност да спре
преди мястото на ПТП, което е било предотвратимо, ако същата не е закъсняла да
започне спиране. Освен това за подсъдимата е съществувала възможност да
предотврати произшествието и като навлезе в съседната лента за движение, по която
в този момент не са се движили автомобили.
Тази
фактическа обстановка съдът приема според всички събрани по делото доказателства. Това са показанията на свидетелите: К. К., Ц.
Р., Ц.Ц., Г. В., К. М.,И. Ц.,Р. Д., Б. Г.,М. М., Г. С.,
И. И., С. Р., В. С. Както и от писмените доказателства и доказателствени
средства: протокол за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие, констативен
протокол за ПТП с пострадал, справка за нарушител-водач, карта за проверка на
спирачната уредба, справка от ОД МВР-Русе, протоколи за оглед на веществени
доказателства, фотоснимки, копие от свидетелство за регистрация част І на л.а.
„Ф. П.“ с рег. № *** договор за покупко-продажба на същия л.а.,заявление за
промяна на регистрация, застрахователна полица Гражданска отговорност,
препис-извлечение от смъртен акт, удостоверение за наследници, справки,
разписки, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, химическа експертиза,
съдебно-медицинска експертиза на труп, автотехническа
експертиза, допълнителна автотехническа експертиза. Както
и от представените в съдебно заседание писмени доказателства: трудов договор №
18/29.07.2014г, допълнително споразумение към него и трудова характеристика на
подсъдимата.
По
делото няма спор относно изложената по-горе фактическа обстановка, като в тази
насока всички писмени и гласни доказателства са еднозначни и непротиворечиви.
Времето, мястото и начина на извършване на
деянието и авторството на престъплението са установени по безспорен
начин от писмените, гласните доказателства и заключението на посочените експертизи,
които съдът намира за последователни, обективни и логични, а експертизите за
обосновани и компетентни. С оглед провеждането на съкратено съдебно следствие,
по реда на чл.371 т.2 от НПК, съдът не обсъжда подробно доказателствата.
Анализа
на кредитираните доказателства, налага следните правни изводи:
Съдът
намира за безспорно и категорично установено, че на 21.04.2015г. подсъдимата е
управлявала л.а. „С. И.“ с рег. № ***,
а не както е посочено в постановлението за привличане на обвиняем и в
обвинителния акт с рег.№ ***. Това е видно от приложените към ДП документи
относно собствеността на л.а. /п.1, л.27 от ДП/, неговото описание в протокола
за оглед на местопроизшествие, отразеното в снимковия материал, в картата за проверка
на спирачната уредба /п.1, л.19 и 20 от ДП/, протокола за оглед на веществени
доказателства /п.1, л.37 от ДП/ и други, както и от обясненията на подсъдимата.
В същото време съдът намира, че посочената разлика в една от буквите на
регистрационния номер не сочи на съществено процесуално нарушение, допуснато в
хода на ДП, а се касае за техническа грешка при изписването. Това е така, тъй
като автомобилът е индивидуализиран освен със своя регистрационен номер и
всички цифри и букви в него, и със своята марка- „С.“ и модел- „И.“, както и с
номер на рамата, видно от отразеното в КП за ПТП с пострадали и в гражданската
отговорност /п.1, л.9 и л.10 от ДП/. С оглед на това не е налице основание за
връщане на делото на ДП за отстраняване на съществено процесуално нарушение,
нито е налице основание за изменение на обвинението в тази му част. Същото се
отнася и до различното изписване на модела на автомобила в материалите по
делото- „С. И.“ и „С. И.“, тъй като това е въпрос на превод на наименованието /I./.
Съдът
намира за безспорно и категорично установено, че престъплението е извършено на
21.04.2015г., а не както е посочено в постановлението за привличане на обвиняем
и в обвинителния акт- през периода от 21.04.2015г. до 03.06.2015г. Това е така,
тъй като подсъдимата е управлявала МПС само на 21.04.2015г. в нарушение на
посочените правила за движение по пътищата, а не през целия период от време и
именно на тази дата е настъпило ПТП. Обстоятелството, че пострадалият е живял
известно време след ПТП и е починал на 03.06.2015г. не променя този факт. В
тази насока също не е налице допуснато съществено процесуално нарушение в хода
на ДП, което да налага връщане на делото на ДП или изменение на обвинението в
тази му част. Това е така, тъй като субективно право на водещия разследването и
на наблюдаващия прокурор е да преценят как да формулират обвинението и за какъв
период от време да бъде повдигнато то срещу дадено лице. Съдът не може да им
дава указания в тази насока, а едва с присъдата си и в мотивите към нея да прецени
правилността на обвинението- в случая датата, на която е извършено
престъплението.
От обективна страна
подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.“в.“, вр. чл.342 ал.1 пр.1 от НК, тъй като на 21.04.2015г. в
гр.Русе, при управление на МПС- л.а.”С.
И.“ с рег. № ***, е нарушила правилата за движение по пътищата- чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на Д. Ц. Н. от гр.Русе, ЕГН: **********,
който е починал на 03.06.2015г.
Лекият автомобил безспорно е
моторно превозно средство, по смисъла на ЗДВП. Налице е управление на МПС, по
смисъла на закона, тъй като подсъдимата е
шофирала л.а. и автомобилът е бил в движение когато тя е блъснала спрелия лек
автомобил на пострадалия. В случая в причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП и смъртта на пострадалата е допуснатото нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
В конкретния
случай, въведената специална норма от ЗДвП - чл.20 ал.2 от ЗДвП, която запълва бланкетната наказателна норма на чл.342 ал.1 от НК, съдържа
в себе си задълженията, които произтичат за водача при управление на МПС, а
именно: „Водачите на ППС са длъжни при избиране
скоростта на движение да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“. Въпреки че се е движела със скорост в рамките
на разрешената за градски условия, подсъдимата не е изпълнила посоченото
задължение като водач на МПС. Тя е закъсняла с реакциите си- не е започнала
своевременно намаляването на скоростта и спирането на л.а., нито е предприела
изнасяне на автомобила в съседната свободна пътна лента, с цел заобикаляне на
спрелия л.а. В същото време подсъдимата е имала обективна възможност да изпълни
това свое задължение. Можела е да възприеме спрелия автомобил на пострадалия от
разстояние по-голямо от опасната зона на спиране и при двата обсъдени в
експертизите варианта и да избегне сблъсъка със спрения л.а. Тя е можела и е
била длъжна да избере скоростта на движение на автомобила, съобразно
конкретните условия на видимост, за да може да спре пред всяко предвидимо
препятствие, каквото в случая се явява спрелия л.а. на пострадалия. Тя е можела
и е била длъжна да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при
възникване на опасност за движението, каквато в случая била на лице. В това се състои
допуснатото от подсъдимата нарушение на правилата за движение, което се намира
в причинна връзка с настъпилите последици за пострадалия- блъскането на неговия
спрял л.а. в задната лява част, който от своя страна ударил тялото на намиращия
се извън автомобила пострадал, при което той паднал на платното за движение и
получил тежка черепно-мозъчна травма и останалите, подробно описани по-горе увреждания.
Въпреки проведеното болнично лечение, пострадалият починал на 03.06.2015г.
Нарушението
на посочения текст от ЗДвП от страна на подсъдимата е в причинно-следствена
връзка с удара на спрелия автомобил на пострадалия, който при изместването си е
ударил тялото на Н. и настъпилите обществено-опасни последици- смъртта на пострадалия.
Нарушението е извършено от подсъдимата на 21.04.2015г., а съставомерният
резултата от престъплението, изразяващ се в причиняване на смърт, е настъпил на
03.06.2015г., когато Н. е починал.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимата по непредпазливост. Не е искала и не е предвиждала
настъпването на обществено-опасните последици от деянието- смърт на пострадалия,
но е била длъжна /по силата на ЗДвП/ и е могла да ги предвиди, предвид липсата
на обективни пречки за това и с оглед своя житейски опит, опита си като водач
на МПС и конкретната ситуация на пътя.
Не може да намери приложение разпоредбата
на чл.343а от НК. Въпреки че пострадалият е бил жив след ПТП, няма данни подсъдимата
да е потърсила помощ, да се е обадила на спешния телефон за такава, нито да е отишла
до тялото на пострадалия и да е извършила някакви конкретни действия по
оказване на помощ на същия. Напротив, доказателствата по делото сочат, че след
ПТП подсъдимата е изпаднала в шок и не е извършвала никакви обективни и конкретни
действия, които да могат да бъдат преценени като оказване на помощ на
пострадалия мъж, по смисъла на посочения текст от НК.
Не се касае за случайно деяние, по смисъла
на чл.15 от НК, тъй като не може да се приеме, че подсъдимата не е била длъжна
или не е могла да предвиди настъпването на обществено-опасните последици. Управлявайки
лекия автомобил по прав участък, с две
ленти с еднопосочно движение и в конкретната ситуация на пътя, подсъдимата не е
взел всички необходими мерки да се движи с такава скорост, която да й позволи своевременно
да намали скоростта и да спре или да заобиколи
автомобила на пострадалия. С оглед заключенията на автотехническата
и допълнителната автотехническа експертиза и при наличието
на движещи се пред нея автомобили, тя е имала необходимата видимост и
възможност да предотврати ПТП. Освен това, с оглед показанията на свидетеля
очевидец Ц. Р., пострадалият е бил спрял автомобила си с включени аварийни
светлини, поради което не е налице
нарушение от негова страна, което да е допринесло за възникването на ПТП. Касае
се за предвидима и често срещана ситуация, при която подсъдимата, която е водач
с опит, само е следвало да спази задълженията си по ЗДвП. Като не ги е изпълнила
тя се е поставила в ситуация за невъзможност да предотврати ПТП. Така й поведение
е в разрез с правилата за безопасно движение на пътищата и е в пряка причинна
връзка със станалото произшествие и настъпилата смърт на пострадалия. С оглед
на това не са налице материалните предпоставки за приложение на чл.15 от НК.
С оглед изложеното подсъдимата
следва да бъде призната за виновна за гореописаното престъпление, извършено на
21.04.2015г. и призната за невинна да е нарушила правилата за движение по
пътищата- чл.20 ал.2 от ЗДвП през периода от 22.04.2015г. до 03.06.2015г., като
бъде оправдана по обвинението по чл.343 ал.1 б.“в.“, вр.чл.342
ал.1 пр.1 от НК за този период от време.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да й бъде
наложено, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото
й съдебно минало; полагането на труд и добрите характеристични данни; липсата
на допуснати предходни нарушения по ЗДвП, въпреки че упражняваната от подсъдимата
трудова дейност е свързана с ежедневно управление на МПС, което я очертава като
изряден водач; наличието на допуснато нарушение само по един текст от ЗДвП,
което е довело до ПТП; младата й възраст /под 30 години/; оказаното съдействие
на разследващите органи, което е допринесло за разкриване на обективната истина
по делото; изразеното критично отношение към извършеното и съжаление за
станалото от първия момент на ДП до приключването на делото пред първата
инстанция.
Не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства, а посочените смекчаващи такива имат характера на многобройни, по
смисъла на чл.55 от НК.
С оглед обстоятелството, че делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, размерът
на наказанието следва да бъде определен на основание чл.58а
от НК. При наличието на посочените
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът следва да прецени по коя алинея на чл.58а
от НК да определи наказанието на подсъдимата- по ал.1 или по ал.4. В настоящия случай по-благоприятно
за подсъдимата се явява приложението на чл.58а ал.4 от НК, вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК
по следните съображения:
Ако наказанието й бъде
определено при условията на чл.58а ал.1, вр.чл.54 от НК, най-лекото наказание, което
би могло да бъде определено на подсъдимата
е такова в минималния размер, предвиден в текста на
чл.343 ал.1 б. „в” от НК, а именно 2 години лишаване от свобода /24 месеца/.
След редукцията на това наказание
с 1/3 /намаляване с 8 месеца/,
окончателният размер на наказанието
ще бъде 16 месеца /1 година и 4 месеца лишаване от свобода/.
При определяне
на наказанието при условията
на чл.58а ал.4, вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК съдът ще слезе под минимума от две години,
предвиден в текста на чл.343 ал.1 б. „в” от НК, като й
определи наказание в рамките от 3 месеца
/минималното възможно наказание,
съгласно чл.39 ал.1 от НК/ до 24 месеца /минимума предвиден в чл.343 ал.1 б. „в” от НК/. Приложението на чл.58а
ал.4, вр.чл.55 от НК не предвижда редукция на определеното от съда наказание, каквато е предвидена само при приложението
на чл.58а ал.1 от НК.
Така
при приложението на чл.58а ал.4, вр.
чл.55 ал.1 т.1 от НК на подсъдимата може да бъде определено наказание
в размер по-малък от 16 месеца,
което е невъзможно при приложението на чл.58а ал.1,
вр.чл.54 от НК. С оглед на това
приложението на 55 от НК в случая се явява по-благоприятно за подсъдимата, поради което именно този текст следва да намери приложение.
Предвид наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и посоченото досежно по-благоприятната за дееца разпоредба на чл.55 от НК, съдът определя на подсъдимата наказанието при условията на чл.58а ал.4, вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК, което отмери на една година
лишаване от свобода.
При наличието на всички предпоставки на
чл.66 от НК и с оглед личността на подсъдимата, за постигане целите на личната
и генерална превенция, не е необходимо това наказание да бъде изтърпяно
ефективно. Поради което съдът отлага изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода за изпитателен срок от три години. Въпреки високата обществена опасност
на престъплението и тежкият краен резултат от него, съдът определя на
подсъдимата минималния предвиден в закона изпитателен срок, с оглед всички
посочени по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, които сочат, че
случилото се е инцидент в живота й.
На основание чл.343 г.,вр. чл.343 ал.1 б.”в.”, вр.чл.342
ал.1 от НК, във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК и чл.49 от НК на подсъдимата
следва да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС. В тази
насока съдът съобрази от една страна допуснатото от подсъдимата нарушение на
ЗДвП; високата обществена опасност на този вид престъпления, към които обществото
ни е особено чувствително и непримиримо; тежкия краен резултат от него, при
който мъж в зряла възраст е намерил смъртта си, а от друга страна отчете факта,
че управляването на МПС е пряко свързано с полагания труд от страна на подсъдимата, с който тя се издържа. С оглед на
това съдът й налага наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от две години.
С
така определените наказания, по вид и размер, ще се постигнат целите на
генералната и лична превенция. Подсъдимата ще има възможност да преосмисли
поведението си занапред, ще може да работи и да се издържа, като в същото време
ще й бъде отнета възможността да върши нарушения по пътя, с които да застрашава
живота и здравето на останалите участници в движението.
С оглед изхода
на делото подсъдимата следва да заплати направените по делото разноски, а
именно:
777,81 лв.- разноски на досъдебното производство, в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РОС.
Мотивиран така съдът постанови присъдата
си.
Окръжен съдия: