РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 21.09.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VI - ти състав, в публично съдебно заседание на осми септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря БИСЕРКА
В. като разгледа докладваното
от съдия ДИМИТРОВА адм.
дело № 368 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 104, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от Община Борово,
представлявана от В.П. – кмет, против Решение № BG05M9OP001-2.010-0188/13 от
17.06.2020 г. за изменение на Решение № BG05M9OP001-2.010-0188/3 от 28.08.2019
г. за верификация на постъпило искане за междинно плащане № 2 от ИСУН 2020 с
отчетен период 08.11.2018 г. – 10.06.2019 г. по Проект „Създаване на социално
предприятие за благоустройство и озеленяване в Община Борово – БОР“ с №
BG05M9OP001-2.010-0188/С01, издадено от Заместник-министъра
на труда и социалната политика, Ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, с което предвид
установени факти и обстоятелства и на основание чл. 102, ал. 2, във връзка с
чл. 99, т. 2 от АПК и проведена процедура по чл. 34, ал. 3 от АПК, във връзка с
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ , след направено уточнение, в частта ,с която е изменено
и допълнено цитираното решение за верификация като:
по т. 1.2 В т. 2 от решението за
верификация е определен нов общ размер на неверифицирани средства:
6 149,67 лева;
по т. 1.3 В решението за верификация е
добавена нова подточка 2.3 със следния текст: 3 958,67 лева отчетени разходи по
бюджетен ред 3.2 „Консултанти (фонд: ЕСФ, режим на финансиране: de minimis, допустим)“, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗУСЕСИФ. Не се верифицират разходи за възнаграждения и осигурителни вноски
на психолога М.Д. за провеждане на индивидуални консултации както следва: м.
01.2019 г. – 359,68 лева; м. 02.2019 г. – 2 399,32 лева и м. 03.2019 г. –
1 199,67 лева;
по т. 1.4 В решението за верификация е
изменена подточка 2.2 по следния начин: 1
757,05 лева ограничение на разходите по бюджетен раздел II.
„Единна ставка“, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ. УО верифицира разходи
в размер на 40 % от допустимите преки разходи за персонал, съгласно чл. 55, ал.
1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 6, ал. 1 от ПМС № 189/28.07.2016 г. и чл.
686, параграф 1 от Регламент № 1303/2013 г. и
по т. 2 на основание чл. 3.77 от
Административния договор, бенефициентът следва да възстанови сумата от 5 542,14 лева, в
срок от 14 дни от датата на получаване на решението.
В жалбата са наведени подробни
съображения за липсата на предпоставки по чл. 99, т. 2 от АПК, нарушение на
административно-производствените правила и нарушение на материалния закон.
Претендира се съдът да отмени оспореното решение за изменение на решението
за верификация на постъпило искане за междинно плащане.
Ответната в производството страна – Заместник-министърът на труда и
социалната политика, Ръководител на УО на ОП РЧР, чрез процесуален представител
главен експерт А. Т. – лице с юридическо образование (л. л. 7 и 8 от
преписката), в писмен отговор на жалбата (л. л. 2 – 4 от делото) и в съдебно
заседание в хода по същество, както и в подробни писмени бележки оспорва
основателността на жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски,
съгласно приложен списък на разноските (л. 10 от преписката). Оспорва, в случай
че са претендирани от жалбоподателя, разноски по основание и размер, вкл.
поради прекомерност.
Съдът, като
съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за
установено следното:
По
фактите
На 08.11.2018 г., на основание
чл. 37, ал. 3 от ЗУСЕСИФ между МТСП, чрез ГД ЕФМПП, представлявано от З.
Русинова – Заместник-министър, в качеството на Ръководител на УО на ОП РЧР и
Община Борово е бил сключен Административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014-2020, процедура чрез подбор на проекти BG05M9ОP001-2.010 „Развитие на социалното предприемачество“ с рег. номер
на договора BG05M9ОP001-2.010-0188-C01, с който Ръководителят на УО предоставя на бенефициента
безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 99 665,30 лева по ОП
РЧР 2014-2020, Приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на
социалното включване“, Процедура BG05M9ОP001-2.010 „Развитие на социалното предприемачество“ за изпълнение
на Проект „Създаване на социално предприятие за благоустройство
и озеленяване в Община Борово - БОР" (л. л. 22 – 47 от преписката).
Основните дейности по проекта са : 1. Идентифициране и мотивиране на целевата
група от 15 участника, 2.Създаване и функциониране на социалното предприятие,
3. Професионално обучение на лицата, които ще бъдат наети в социалното
предприятие ,4. Осигуряване на заетост в социалното предприятие и др. По
проектното предложение на оспорващата страна в ИСУН2020 дейност 1.
Идентифициране и мотивиране на целевата група , изпълнявана с партньора
Сдружение „ Клуб Отворено общество- Русе “ следва да е поетапна и включва
информационно събитие/ модул 1/, индивидуални консултации/ модул 2/ : изготвяне
на индивидуален профил, от който да се получи информация за областите на
интереси на всяко лице,за потенциала му, трудностите при намиране на работа и
др., като мотивирането на лицата от целевата група започва през 3 месец на
проекта и продължава 7 месеца. За повишаване на мотивацията е предвидено да
бъде нает на трудов договор „ психолог“ ,който да осигури учебна програма и
материали и да предостави индивидуални консултации в продължение на посочените
седем месеца/ Модул 2/. Дейността по Модул 1 предвижда групово мотивационно
обучение на целевата група с продължителност 5 дни по 6 часа.
С Решение № BG05M9OP001-2.010-0188/3 от 28.08.2019 г. за
верификация на постъпило искане за междинно плащане на основание чл. 62, ал. 3
от ЗУСЕСИФ по т. 1 е бил определен общ размер на верифицираните средства по
постъпилото искане за плащане: 28 076,16 лева; по т. 2 е бил определен общ
размер на неверифицираните средства: 607,53 лева и по т. 3 е бил определен общ
размер на сумата за плащане: 28 076,16 лева (л. л. 50 и 51 от
преписката).
На
основание чл. 102, ал. 2, във връзка с чл. 99, т. 2
от АПК, във връзка чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ
е бил извършен повторен
преглед на пакет отчетни документи във връзка с искане за плащане № 2 от ИСУН 2020 с
отчетен период 08.11.2018 г. - 10.06.2019 г. по Проект „Създаване на социално
предприятие за благоустройство и озеленяване в Община Борово – БОР“ с № BG05M9ОP001-2.010-0188-C01 с общ бюджет: 99 665,30 лева, от които 84 715,51
лева европейско съфинансиране с бенефициент по проекта Община Борово.
С цел проверка на отчетени дейности и разходи по Искане за окончателно
плащане № 4, се твърди, че през периода 30.03.2020 г. - 01.04.2020 г. е била извършена
проверка на изпълнение на дейности по проекта посредством интервюта по телефон
с участници в проекта. Проверката била установила, че по изпълнението на
дейността „Идентифициране и мотивиране на целевата група“ в частта й относно
провеждане на индивидуални психологически консултации анкетираните лица
твърдели, че не били участвали в такива консултации в периода на отчета:
февруари - юли 2019 г. Въз основа на проведените разговори не можело да се
направи извод относно коректното изпълнение на дейността „Идентифициране и
мотивиране на целевата група“ във връзка с реалното участие на посочените в
документацията потребители в индивидуални психологически консултации.
АО е приел за установени проведени разговори по телефон с шест от общо
петнадесет идентифицирани лица. Свързването с останалите от тях приел за обективно невъзможно поради представени
неактуални телефонни номера в таблицата с микроданни участници ЕСФ. Счел, че са
били проведени по телефона беседи с откритите лица, които дали следните
сведения: Нито едно лице не потвърждавало, че е участвало в посочения в
отчетния доклад на психолога брой индивидуални консултации. Лицата Б.М. и А.П.
споделили, че изобщо не били участвали в консултации с психолог. З.И. твърдяла,
че е срещала психолога по проекта не повече от два или три пъти, но в никой
случай това не е било, както било посочено в доклада - двадесет и четири срещи.
М.М. и П.М. разказали, че са се срещали с психолога няколко понеделнични дни
през месеците януари и февруари 2019 г. Тези срещи са били в група, заедно с
другите участници. Отричали да са се срещали самостоятелно с психолога след
края на груповите срещи, който е бил през месец февруари. Надка Иванова също
споделила, че е срещала психолога не повече от 3 или 4 пъти, като това са били
групови срещи, на които са присъствали всички участници и с всеки по отделно са
провеждани разговорите с психолога. Тя също била категорична, че не е участвала
в посочения в доклада на психолога единадесет броя срещи.
Разходите за възнаграждения и
осигуровки на психолога М.Д. за провеждане на индивидуални консултации в
периода 01.2019 г. -03.2019 г. били верифицирани изцяло въз основа на
документална проверка от УО с Решение № BG05M90P001-2.010-0188/3 от 28.08.2019 г. Те възлизали на 3958,67 лева.
При така приетата за установена фактическа обстановка, УО на ОП РЧР
2014-2020 на основание чл. 99, т. 2, във връзка с чл. 102, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ е възобновил административното производство
по верификация по искане за плащане № 2 от ИСУН 2020 с отчетен период
08.11.2018 г. — 10.06.2019 г. (вж. Решение за възобновяване на административно
производство, рег. № BG05M9ОP001-2.010-0188/6 от 22.05.2020 г. на л.
54 от преписката).
На основание чл. 34, ал. З от АПК бенефициентът Община Борово бил
уведомен за възобновяване на производството с кореспонденция BG05M90P001-2.010-0188-C01-M049.
В предоставения 7-дневен срок, бенефициентът е представил своите
възражения против решението на УО за възобновяване на административното
производство (л. л. 55 – 58 от преписката).
На първо място се възразява срещу начина на извършване на проверка „по
телефон“, който не бил регламентиран като способ за проверяване на данни от
проект. Същевременно имало отчет за дейности на лицето, наето по проекта
(психолога М. Д.), в който били подробно отразени всички проведени индивидуални
срещи с психолога. Освен това на дата 26.08.2019 г. от Н. Н. и Г. С. –
представляващи МТСП, ГД ЕФМПП, УО НА ОП РЧР била извършена проверка на място
като към този момент не били констатирани пропуски и нарушения – в изготвен
протокол за проверката била вписана констатация, че има изготвени индивидуални
профили на всяко лице, присъствена форма за явяване на консултациите,
присъствени списъци на участниците, протоколи от проведени индивидуални
консултации. Предвид това бенефициентът твърди, че в случая не била доказана
хипотезата на чл. 99, т. 2 от АПК и не било налице основание за възобновяване
на административното производство по този ред. Освен това бил изтекъл и
преклузивния срок за възобновяване на производството по чл.99, т. 1 от АПК,
който бил тримесечен от влизане в сила на акта. Същият в случая изтекъл на
28.11.2019 г.
На 17.06.2020 г., АО издава Решение № BG05M9OP001-2.010-0188/13 за
изменение на Решение № BG05M9OP001-2.010-0188/3 от 28.08.2019 г. за верификация
на постъпило искане за междинно плащане № 2 от ИСУН 2020 с отчетен период 08.11.2018
г. – 10.06.2019 г. по Проект „Създаване на социално предприятие за благоустройство
и озеленяване в Община Борово – БОР“ с № BG05M9OP001-2.010-0188/С01, с което
предвид установени факти и обстоятелства и на основание чл. 102, ал. 2, във
връзка с чл. 99, т. 2 от АПК и проведена процедура по чл. 34, ал. 3 от АПК, във
връзка с чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ по т. 1 е изменено и допълнено цитираното
решение за верификация като:
по т. 1.1 В т. 1 от решението за
верификация е определен нов общ размер на верифицираните средства по
постъпилото искане за плащане: 22 534,02 лева;
по т. 1.2 В т. 2 от решението за
верификация е определен нов общ размер на неверифицирани средства:
6 149,67 лева;
по т. 1.3 В решението за верификация
е добавена нова подточка 2.3 със следния текст: 3 958,67 лв. отчетени разходи
по бюджетен ред 3.2 „Консултанти (фонд: ЕСФ, режим на финансиране: de minimis, допустим)“, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗУСЕСИФ. Не се верифицират разходи за възнаграждения и осигурителни вноски
на психолога М.Д. за провеждане на индивидуални консултации както следва: м.
01.2019 г. – 359,68 лева; м. 02.2019 г. – 2 399,32 лева и м. 03.2019 г. –
1 199,67 лева;
по т. 1.4 В решението за верификация
е изменена подточка 2.2 по
следния начин: 1 757,05 лева ограничение на разходите по бюджетен раздел II.
„Единна ставка“, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ. УО верифицира разходи
в размер на 40 % от допустимите преки разходи за персонал, съгласно чл. 55, ал.
1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 6, ал. 1 от ПМС № 189/28.07.2016 г. и чл.
686, параграф 1 от Регламент № 1303/2013 г. и
по т. 2
на основание чл. 3.77 от Административния договор, бенефициентът
следва да възстанови сумата от 5
542,14 лева, в срок от 14 дни от датата на получаване на решението. (л. л. 1 – 6 от преписката).
В оспорения в настоящото съдебно производство акт, АО е обсъдил подробно
и приел за неоснователни всички наведени от страна на Община Борово възражения,
направени по реда на чл. 34, ал. 3 от АПК.
Оспореният акт е връчен на 19.06.2020 г. (л. 11 от преписката), а
жалбата срещу него е депозирана чрез административния орган като е изпратена по
куриер на дата 03.07.2020 г. (л. 2 от делото).
Пред съда ответната страна представя писмени доказателства относно
трудовото правоотношение на психолога по проекта – М. Д., заплатеното й трудово
възнаграждение и осигуровки за сметка на работодателя, както и отчетни доклади
на М. Д. за процесния период м. януари – м. март 2019 г. относно работата й по
проекта (л. л. 28 – 45 от делото). По делото не е спорен размерът на
изплатените на психолога трудови възнаграждения и осигурителни вноски за
процесния период за работата й по проекта, по-конкретно за проведени
индивидуални консултации (л. 48, гръб от делото).
Представен е и Доклад до РУО на ОП РЧР № BG05M90P001-2.010-0188/4
от 22.05.2020 г. за извършена през април 2020 г.
проверка по проекта (л. л. 46 и 47 от делото).
По делото не са ангажирани писмени доказателства – надлежно изготвени по
реда на чл. 46, ал. 3, вр. ал. 2, във връзка с чл. 44 от АПК протоколи за
проведени телефонни разговори с лицата, посочени в оспореното решение – част от
целевата група, участвала в проекта,
както и за устно дадените от тези лица сведения.
По делото страните са представили редици писмени доказателства във
връзка с участието на посочените в оспореното решение лица в процесния проект –
декларации на лицата, изготвени от психолога отчети за проведени от него
групови и индивидуални срещи с тези лица и др. (л. л. 68 – 78, л. л. 81 – 113
от делото).
По делото не е спорно, че преди издаване на решението за верификация на
постъпило искане за междинно плащане, на 26.08.2019 г. е била извършена
проверка на място по договор BG05M9ОP001-2.010-0188-C01. Проверката е била извършена от служителите Н. Н. и Г. С..
При тази проверка на място са били предоставени всички документи, вкл. и такива
относно провеждани консултации – групови и индивидуални от психолога М. Д.. При
тази проверка на място са били проверени, на работното им място по време на
работния процес, три лица – крайни бенефициенти от целевата група от общо 15
човека, но към този момент с тези лица не е бил провеждан
целенасочен разговор относно видовете и броя психологически консултации, в
които са участвали. Било е заявено само, че са се срещали с психолога и са
провеждали разговори. Според АО при тази проверка са били проверени само
наличността на документите, но при извършената проверка на място не е бил
провеждан целенасочен разговор с наличните лица от целевата група относно броя
на психологическите консултации, в които са участвали.
По искане на жалбоподателя съдът е разпитал психолога М.Д., както и лицата
от посочената в оспореното решение целева група Б.М., А.П., М.М. и П.М., а по
искане на ответника лицето Н.Н. – служител на адм. орган, с оглед доказване
начина, по който е била установена фактическата обстановка, послужила като
фактическо основание за издаване на обжалвания акт.
От св. показания на психолога М. Д. се установява начина, по който са били
провеждани груповите и индивидуалните срещи с лицата от целевата група.
Свидетелката посочва, че първо са били провеждани груповите занимания, след
които и индивидуалните срещи, понякога индивидуални срещи са били провеждани и
през почивките. Груповите занимания и индивидуалните консултации са били
провеждани в една и съща зала. Според психолога лицата, с които е работела са
възприемали разговорите, които е водела с всеки един от тях поотделно като
личен контакт, но не е сигурна дали са асоциирали този начин на работа като
„индивидуални срещи“. Свидетелката заявява, че не може да си спомни колко точно
индивидуални срещи е провела с всяко едно от посочените в оспореното решение
лица, но е категорична, че не са били само 3-4. Заявява, че когато е провеждала
индивидуалните срещи не се е уверявала в самоличността на лицето, с което
работи – лицата си казвали имената в началото на груповата работа и
впоследствие тя запомняла как изглеждат. Признава, че представеният по делото предварително
изготвен график (л. л. 91 – 101 от делото) не е могло да бъде спазван, тъй като
организаторите на проекта организирали и нейния транспорт до мястото. Заявява,
че с оглед изминалото време не може да си спомни визуално лицата, участвали в
проекта.
Св. Н. Н. заявява, че във връзка с искане за окончателно плащане с период
11.06.2019 г. – 31.12.2019 г. извършила проверка по телефона за анкетиране на 6
лица. Обяснява, че когато се обадила по телефона на тези лица попитала всяко
едно от тях за имената му, те потвърдили самоличността си, тогава тя се
представила и ги попитала дали са запознати с проекта на Община Борово за
създаване на социално предприятие „Бор“. Те потвърдили, че са запознати. Тогава
тя провела разговори относно психологическата работа - дали са участвали в
консултации с психолог. Лицата отговорили различно. По-голяма част твърдели, че
са имали няколко срещи с психолог, повечето хора казали, че било през зимата,
но отричали провеждането на индивидуални консултации. При проведените телефонни
разговори лицата обяснили, че груповите срещи били в някаква зала, в която
присъствали всички и всеки поотделно е водел разговор с психолога малко по-настрани. Не били
задавани въпроси за конкретен отчетен период, но лицата заявили, че срещите са
били през зимата.
В оспореното решение е посочено, че при проведен телефонен разговор с
лицата Б.М. и А.П., същите заявили, че изобщо не са участвал в консултации с психолог.
При разпита на св. Б.М. в о.с.з. на 08.09.2020 г., той категорично заявява, че
на 30 март и 01 април тази година никой не му се обаждал по телефона във връзка
с проект на Община Борово. Посочва, че телефонният му номер е *** на А1. По
отношение на това лице по делото са представени писмени доказателства –
декларация от 20.12.2018 г. относно включването на лицето в дейности по проект BG05M9ОP001-2.010-0188-C01 „Създаване
на социално предприятие за благоустройство и озеленяване в Община Борово – БОР“
(л. л. 72 и 73 от делото), в която е посочен телефонен номер **********.
Свидетелят заявява, че в края на февруари, началото на март 2018 г. присъствал
на групова среща с психолог. Свидетелят разпознава присъстващата в залата М. Д.
като госпожата, която им преподавала. Свидетелят описва и къде и как са
протичали срещите с психолога – срещите били в стаята на кмета, свидетелят е
разговарял с психолога, когато тя го попитала нещо, докато преподава, но не е
имало случай да го извика настрани в другия край на масата.
Св. А.П. посочва, че действително тази година й се
обадили от министерството да я попитат дали е участвала в някакъв проект, тя
отговорила, че не е ходила на лекции, помислила, че е фалшиво обаждане и
затворила телефона. Заявява, че през 2019 г. не е участвала в проект,
организиран от Община Борово – не е била на лекции, на срещи с психолог. От
представени писмени доказателства се установява, че на 19.06.2018 г. между св. П.
***, във връзка с изпълнението на Договор № РР-07-01-86#7/18.06.2018 г. за
осигуряване на заетост по Проект „Работа“ с Агенция по заетостта, гр. София –
Проект № BG05M9OP001-1.028-001 „Работа“,
финансиран от ОП РЧР 2014-2020, е бил
сключен трудов договор, прекратен на 25.06.2018 г. По силата на този трудов
договор свидетелката е изпълнявала длъжността „Работник озеленяване“ (л. л. 68
и 69 от делото).
В оспореното решение е посочено, че при проведен телефонен разговор с
лицата М.М. и П.М., те разказали, че са се
срещали с психолога няколко понеделнични дни през месеците януари и февруари
2019 г. Тези срещи са били в група, заедно с другите участници. Отричали да са
се срещали самостоятелно с психолога след края на груповите срещи, който е бил
през месец февруари. В о.с.з. на 08.09.2020 г. св. М. М. категорично заявява,
че не е разговарял с никого по телефона в края на м. март и началото на м.
април тази година, по време на извънредното положение заради Ковид 19
пандемията относно проекти, организирани от Община Борово, срещи с психолог.
Св. П. М. потвърждава, че е получила обаждане от социалното министерство,
попитали я дали е участвала в курсове, организирани от Община Борово, тя
отговорила, че е участвала, но не й издали никакъв документ. И двамата
свидетели разпознават св. М. Д. като психолога, който им преподавал. Срещите
били през зимните месеци през 2018 г. И двамата свидетели описват кога, къде и как
са протичали тези срещи. Св. М. заявява, че е контактувала и лично с психолога,
споделяла е свои притеснения, за личните си вярвания и уповавания, но не помни
подробности, докато св. М. твърди, че не е имало случай да разговаря насаме с
психолога. Посочените свидетели и св. М. сочат еднозначно, че след края на
срещите са се разписвали срещу името си на предоставен списък.
По отношение на лицето Надка Иванова в оспореното решение се твърди, че
при проведения телефонен разговор, същата е споделила, че е срещала психолога
не повече от 3 или 4 пъти, като това са били групови срещи, на които са
присъствали всички участници и с всеки поотделно са провеждани разговорите с
психолога. Тя също била категорична, че не е участвала в посочения в доклада на
психолога единадесет броя срещи. Следва да се има предвид обаче, че от
писмените доказателства се установява, че първата индивидуална психологическа
среща с това е лице е била на 25.03.2019 г., т.е. в края на процесния период (вж.
Развитие на случая на това лице на л. 113 от делото). Следователно сведенията,
които се твърди, че това лице е дало при проведен с него телефонен разговор не
са относими към настоящия спор.
По отношение на лицето З.И. в оспореното решение се твърди, че се е
срещала с психолога, но само 2-3 пъти, а не както е било посочено в доклада-24
срещи. Следва да се има предвид, че за периода м.януари-март 2019г. според
доклада и развитие на случая на З.И. са посочени 12 срещи, а не твърдяните и
отречени 24 бр. Психологът я описва като губеща концентрация и със затруднения
в мисловния процес и осмислянето,като са отчетени дефицити на база личностни
качества, за осъзнаване и надграждане, ниско самочувствие и самооценка,
неумения да възприема информация,със страхове и тревоги, като е проявила
интерес само към темата „ Мозъчни зони и центрове“.
За това лице е постъпила молба от
съпруга й с писмени доказателства, че страда от параноидна шизофрения, поради
което не е надежден свидетел.
По
правото
Жалбата е процесуално допустима,
като
подадена в срок, от надлежна страна, имаща
правен интерес от обжалването и срещу акт, който подлежи на оспорване по реда
на АПК.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган – по арг. от чл. 60, ал. 1, във връзка с чл. 9, ал. 5 от
ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 4, т. 7 от Устройствения правилник на МТСП, приет с ПМС №
266 от 10.11.2009 г., Министърът на труда и социалната политика управлява
програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от предприсъединителните
и структурните фондове на Европейския съюз и от други международни финансови
институции и донори.
В рамките на своята
компетентност, със Заповед № РД01-268 от 04.04.2018 г., Министърът на труда и
социалната политика е оправомощил Зорница Русинова – Заместник-министър на
труда и социалната политика да изпълнява функциите на Ръководител на
Управляващия орган на ОП РЧР 2014-2020 в посочения в заповедта обхват (л. 9 от
преписката).
Решението е издадено
в законоустановената писмена форма. При проверка по задължителното
съдържание на административния акт, визирано в чл. 59, ал. 2 от АПК, като се
съобразят посочените разпоредби на чл. 102, ал. 2, във връзка с чл. 99, т. 2 от АПК и чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ и описаните фактически обстоятелства, има
основание от външна гледна точка да се приеме, че в оспореното решение са
изложени фактически и правни основания.
При постановяване
обаче на оспорения акт административният орган е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила, довели и до неправилното приложение на материалния
закон.
Действително в
решението са описани факти и обстоятелства, които органът е квалифицирал като
такива по см. на чл. 99, т. 2 от АПК, но същите не са доказани по надлежния
ред, респ. постановеното решение се явява необосновано.
Въпреки
изричните указания от съда при разпределяне на доказателствената тежест, в
производството не са представени доказателства на които се позовава както
работната група, същите преповторени и в решението за възобновяване на
производството от 17.06.2020
г.
Производството
по чл. чл. 99 – 106 от АПК е извънреден способ
за контрол на влязъл в сила индивидуален административен акт, поради което са
регламентирани изчерпателно процесуалните изисквания към това производство и
основанията по чл. 99 от АПК, с оглед формалната законна сила, с
която се ползва влезлият в сила и неоспорен пред съда административен акт.
В случая решението
е издадено в резултат на възобновяване на
административно производство по чл. 102, ал. 2, във връзка с чл.
99, т. 2 от АПК, по инициатива на органа.
Основанието
по чл. 99, т. 2 от АПК е налице, когато се
открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за издаване на акта, които при решаването на въпроса от
административния орган не са могли да бъдат известни на страните в
производството.
Този правен ред касае непълнота на фактическия и
доказателствен материал, която се разкрива след влизането в сила на
административния акт и не се дължи на бездействие на органа.
По
смисъла на цитираната норма под нови обстоятелства следва да се разбират такива
факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение
на юридически или доказателствени факти-тези обстоятелства и писмени доказателства, които са
могли, ако са били известни, да бъдат включени в доказателствения материал по
административната преписка при полагането на дължимата грижа от органа. Те
следва да са нови, т.е. да не са били включени в доказателствения материал при
издаване на административния акт, но следва да са съществували към момента на
постановяването му като страната не е знаела за тях или по обективни причини не
е била в състояние да се снабди с доказателства за установяването им.
Основанието
по чл. 99, т. 2 от АПК касае непълнота на
фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след влизането в сила
на административния акт и не се дължи на небрежност на страната.
В
хипотезата на т. 2 основанието за допускане на отмяната е
нарушението на принципа на истинност – чл. 7, ал. 1 от АПК, тъй
като актът е постановен в противоречие с действителните факти от значение за
случая.
Вярно е,
че законът в т. 2 използва понятието „страна“,
а е ноторно известно, че административният орган не е страна в
административното производство, а решаващ орган, но използваното от
законодателя понятие трябва да се тълкува в контекста на визираното в чл. 100 от АПК право и
на органа да възобнови административното производство при условията на т. 2.
Но за да
е допустима отмяната е необходимо това противоречие с действителните факти да
не е резултат на неполагане на дължимата грижа от страната, която е била длъжна
да докаже релевантните факти. Настоящият случай не е
такъв.
Според УО новите обстоятелства, които са от съществено значение за
издаването на процесния акт са твърдения на анкетирани лица, че не са участвали
в посочен в документацията брой индивидуални консултации с психолог. Тези
обстоятелства от една страна не били взети предвид при постановяване на
решението за верификация на постъпилото искане за междинно плащане, а от друга
се явявали съществени по см. на чл. 146, т. 4 от АПК, тъй като допуснатото
нарушение било от ключово значение за определяне на допустимостта на даден
разход.
Данните
по делото безпротиворечиво сочат, че наличието на нови
обстоятелства е прието въз основа на твърдения за събрани сведения от анкетирани
по телефон лица, част от целевата група, участвала в проекта.
Съгласно разпоредбите на чл. 46, ал. 3, вр. с чл. 44, ал. 1 от АПК е
допустимо да се получават сведения от неучастващи в административното
производство лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и
обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени
по друг начин /освен чрез сведенията, получени от тези лица/ и по телефона, ако
няма основания за съмнение в самоличността на лицата, които ги дават.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. З от ЗУСЕСИФ разходите по
проектите се считат за допустими, ако са за реално извършени услуги. В тази
връзка наблюдението в конкретния случай било фокусирано върху резултата от
извършените услуги от психолога по проекта спрямо крайните бенефициенти при
постъпилото искане за окончателно плащане. Твърди се, че наблюдението е
извършено с участието на лицата, включени в изпълнението на проекта, избрани на
случаен принцип и без предварително известяване. Действително същите тези лица
доброволно са предоставили личните си данни при участието си в проекта, вкл. и
за целите на проверка от страна на контролни органи, включително и телефонен
номер съобразно изискуемата информация за участниците в таблицата с микроданни
участници ЕСФ, в Карта за участие и в Декларация Приложение 4. В тези документи
изрично е посочено, че данните на лицата се събират във
връзка с извършване на проверки, верификация и одити от страна на Управляващия
орган и други служби. Освен това ангажиментът на бенефициента за предоставяне
на тази информация е посочен и в чл. 3.13 и в чл. 3.14
от сключения административен договор.
В тази
връзка съдът счита, че е предвидена възможност да бъдат събрани сведения и по телефон като по този начин бъде
осъществен директен контакт с крайните получатели на услугата. Тази възможност е била известна на жалбоподателя, тъй като той самият
се задължава да събира и предоставя на УО за целите на проекта личните данни,
включително телефонните номера на участниците в проекта.
В случая обаче по делото не са ангажирани писмени доказателства за
проведените телефонни разговори, както и за събраните сведения от посочените в
оспореното решение лица, каквито са изискванията на закона в случаите на устно
даване на сведения пред административен орган или определен от него служител.
Несъмнено получаването на сведения по телефона представлява устно
изслушване на лицето и следва да бъде документирано по предвидения в закона ред.
Това в случая не е сторено.
Съгласно изискванията на ал. 2 на чл. 46 от АПК, при
устното изслушване по ал. 1 се съставя протокол, който съдържа името на лицето,
дало сведения, обяснения или пояснения, съществената за случая информация,
подпис, име и длъжност на съставилото го длъжностно лице и дата на съставяне. Такъв протокол не е съставен.
Към момента на издаване на процесния акт, не е доказано, че процесуалното
действие - събиране на сведения от неучастващи в производството лица е било
извършено и съответно, че са дадени и описаните в решението сведения.
Обстоятелството, че са получени точно описаните в акта сведения по телефона
не е надлежно удостоверено, макар и това да е допустим способ за събиране на
сведения от неучастващи в производството лица. Нещо повече твърдението на УО
,че са провеждани телефонни разговори с лицата Б.М., А.П., М.М. е категорично
опровергано от гласните доказателства-свидетелските показания на посочените
лица, както е и удостоверено разминаване с телефонния номер на св.М.. С
изключение на свид.А.П., другите свидетели сочат на срещи с психолога през
зимните месеци. Видно и от показанията на свид.Н. лицата,с които е разговаряла
, в случая безспорно се установи, че това е само свид. П.М., всеки поотделно е
водел разговор с психолога в същият кабинет, където са провеждани и груповите
срещи. Тези изнесени данни съответстват на показанията на свид. М.Д. за начина
на провеждане на т.нар.индивидуални консултации. Следва да се има предвид и
представените отчети за процесния период м. 02-03.2019г.,/ една през м.януари/,
които визират групови и индивидуални консултации. Поставеният от св.Д. въпрос е
дали срещите са били насаме или в група и дали са продължили до м.юли.
В тази връзка следва да се има предвид
социалното положение и образователния ценз на разпитаните свидетели, които
трудно разграничават периода от време, като всички сочат на зимен сезон
–февруари,март, но посочват друга година. Именно на база дадения ориентир-
зимни месеци, е следвало да бъде дадена констатация само за визирания в
оспореното решение период, а не за целия обхващаш и периода след м.март до края на м.юли 2019г., в каквато посока са мотивите
на адм.орган.
На следващо място настоящият съдебен състав не споделя становището на АО,
че той не е могъл да се снабди с данни за броя и вида на проведените
психологически консултации за процесния период януари – март 2019 г. преди
датата на издаване на Решение № BG05M9OP001-2.010-0188/3 от 28.08.2019
г. за верификация на постъпило искане за междинно плащане № 2 от ИСУН 2020, т.е. при решаване на въпроса за това искане.
По делото не се спори, че на 26.08.2019 г., преди издаване на решението за
верификация на постъпило искане за междинно плащане е била извършена проверка
на място. По време на тази проверка на място служители на административния
орган са установили контакт на работното им място, по време на работния процес с
три лица – крайни бенефициенти по проекта. Насочеността на проверката към този
момент е била да се установи дали и как функционира социалното предприятие,
затова и с тези
лица,
макар да са споделили, че познават психолога и са се срещали с него,както е отразено в мотивите на оспореното решение,но не
е била провеждана анкета в колко на брой срещи са
участвали и дали те са били индивидуални или групови. За АО обаче несъмнено е съществувала възможност към този момент да събере
данни и за тези обстоятелства, още повече след като вече е бил запознат с
представени документи като изготвени индивидуални профили на всяко лице,
участващо в проекта, присъствена форма за явяване на консултациите, присъствени
списъци на участниците, протоколи от проведени индивидуални консултации.
Ако при извършената проверка на място на 26.08.2019г от
работната група определени факти и обстоятелства са интерпретирани по различен
начин, в резултат на което органът първия път е приел за допустими извършените
разходи за възнаграждение на психолог, а при постановяване на настоящото
решение – до извод за наличие на недопустими разходи, то това обстоятелство не
може да се приеме за новооткрито, тъй като установените факти и обстоятелства
не са новооткрити, същите са били налични и са представени при подаване на
искане за пращане и ако още при
проверката на място при проявена активност е можело да се извърши проверка за
психологическите консултации и са липсвали обективни причини проверяващите да не са били
в състояние да се снабдят с доказателства за установяването им. Допуснатите пропуски при осъществения контрол не
може да бъде основание за възобновяване на производството по реда на чл. 99 т. 2 АПК
Във
връзка с изложените факти, настоящият състав формира
заключението, че пред административния орган не
са били налице предпоставките за възобновяването на административното
производство на основание чл. 99, т. 2 от АПК.
С оглед горното
жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
Предвид изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № BG05M9OP001-2.010-0188/13 от
17.06.2020 г. за изменение на Решение № BG05M9OP001-2.010-0188/3 от 28.08.2019
г. за верификация на постъпило искане за междинно плащане № 2 от ИСУН 2020 с
отчетен период 08.11.2018 г. – 10.06.2019 г. по Проект „Създаване на социално
предприятие за благоустройство и озеленяване в Община Борово – БОР“ с №
BG05M9OP001-2.010-0188/С01, издадено от Заместник-министъра
на труда и социалната политика, Ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, с което предвид
установени факти и обстоятелства и на основание чл. 102, ал. 2, във връзка с
чл. 99, т. 2 от АПК и проведена процедура по чл. 34, ал. 3 от АПК, във връзка с
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ,в частта, с която е изменено и допълнено цитираното
решение за верификация като:
по т. 1.2 В т. 2 от решението за
верификация е определен нов общ размер на неверифицирани средства:
6 149,67 лева;
по т. 1.3 В решението за верификация
е добавена нова подточка 2.3 със следния текст: 3 958,67 лева отчетени разходи
по бюджетен ред 3.2 „Консултанти (фонд: ЕСФ, режим на финансиране: de minimis, допустим)“, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗУСЕСИФ. Не се верифицират разходи за възнаграждения и осигурителни вноски
на психолога М.Д. за провеждане на индивидуални консултации както следва: м.
01.2019 г. – 359,68 лева; м. 02.2019 г. – 2 399,32 лева и м. 03.2019 г. –
1 199,67 лева;
по т. 1.4 В решението за верификация
е изменена подточка 2.2 по следния
начин: 1 757,05 лева ограничение на разходите по бюджетен раздел II.
„Единна ставка“, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ. УО верифицира разходи
в размер на 40 % от допустимите преки разходи за персонал, съгласно чл. 55, ал.
1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 6, ал. 1 от ПМС № 189/28.07.2016 г. и чл.
686, параграф 1 от Регламент №1303/2013 г. и
по т. 2
на основание чл. 3.77 от Административния договор, бенефициентът
следва да възстанови сумата от 5
542,14 лева, в срок от 14 дни от датата на получаване на решението.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: