№ 519
гр. Пловдив, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20235300900160 по описа за 2023 година
Искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗДД; чл.92 от ЗЗД; 86 от ЗЗД.
Предявени са искове от „ЕКО ГИПС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Стамболийски, ул.“Търговска“ № 2
против „СТРОЙ КОМЕРС 2008“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Девня, ул.“Славянска“ № 5 и Й. М. М., ЕГН
********** от *** за заплащане солидарно от двамата ответници на
следните суми, а именно:
- Сумата в размер на 60 000 лв., представляваща главница съобразно
сключен между страните договор от 01.10.2021 година;
- Сумата от 27 000 лв., представляваща наказателна неустойка върху
главницата за периода месец декември 2021 г. – месец март 2023 година по
чл.4 от договора сключен между страните.
- Сумата от 13 488 лева представляваща мораторна лихва за периода
30.04.2020 г. до 23.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
60 000 лв. и неустойката от 27 000 лв. до окончателното изплащане.
Твърди се от ищеца, че между него и ответника – юридическо лице
„ЕКО ГИПС“ ЕООД са сключени договори за продажба на варовик,
обективирани във фактури № 1195/04.03.2020 г. и № 1197/10.03.2020 г., по
1
силата на които ответното дружество се е задължило да достави на ищеца
количества варовик общо в размер на 10 833.334 тона. В изпълнение на
поетите задължения ответното дружество е доставил обаче само част от
договореното, но ищецът е заплатил цялата сума и по двете посочени
фактури. Поради неизпълнение на задължението на продавача да достави
цялото количество варовик, договорите са развалени от ищеца, като във
връзка с настъпилите модалитети в правоотношението е сключен нарочен
договор между страните от 01.10.2021 г., в който същите са постигнали
съгласие относно размера на дължимите от ответното дружество на ищеца
суми. Във връзка с твърдяното от ищеца неизпълнение на поетите задължения
по цитираната сделка и липса на изпълнение на разсроченото задължение се
инициира настоящата защита, като се претендира заплащане на главница в
размер на 60 000 лв. по договора, както и за плащане на посочената по-горе
наказателна неустойка и мораторна лихва.
Ответниците СТРОЙ КОМЕРС 2008“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Девня, ул.“Славянска“ № 5 и Й. М. М.,
ЕГН ********** от *** оспорват исковете по подробни съображения,
изложени в отговорите постъпили по делото. Основно се акцентира върху
неоснователност на акцесорните искове, които се считат за допустими, но
неоснователни. Счита се, че обезщетението за забава се дължи върху всяка
една отделна вноска, считано от деня, в който „СТРОЙ КОМЕРС 2008“
ЕООД е изпаднало в забава, доколкото ищецът не се е позовал на предсрочна
изискуемост на цялото задължение. Счита се, че в сключените договори за
доставка на варовик не постигнато съгласие за заплащане на обезщетение.
Също така се възразява по чл.1 и чл.3 от договора от 01.10.2021 г. относно
уговорката за дължима мораторна лихва за периода от 30.04.2020 г. до
окончателно плащане, тъй като се считат тези клаузи за нищожни, поради
липса на основание и накърняване на добрите нрави. Също се счита, че
неоснователно е искането за заплащане на неустойка в размер на 27 000 лв. по
чл. 4 от договора. Също така се счита, че тази клауза на облигацията е
нищожна, тъй като излиза извън присъщите й функции и дава възможност за
реализиране на значителен приход и неоснователно забогатяване на
кредитора. Твърди се от ответната страна, че в конкретния случай
неустойката драстично надхвърля очакваните от неизпълнението на
задължението вреди, поради което и се счита, че така са нарушени добрите
2
нрави и необходимата добросъвестност в търговските практики. Ответникът -
физическо лице оспорва исковете, като твърди допълнителни основания за
това, а именно че същите са предявени към ненадлежна страна в лицето на Й.
М.. При сключването на договора същият се твърди да е действал в
качеството си на управител на ответно дружество по чл.141 от ТЗ и не е
поемал лично никакви задължения като съдлъжник. Твърди се, че липсва в
договора съгласие от негова страна за встъпване в сделката и не е изразил
съгласие относно всички нейни задължителни елементи, като в договора
липсва изрично изразено от ищеца одобрение - съглашение за стъпване в
дълг. Поради това се счита, че договорът за стъпване в дълг е недействителен
и се прави възражение за нищожност на същия, поради липса на съгласие от
страна на М.. Също така се твърди, че дори и да се приеме, че същият е
поръчител, то отговорността му като такъв е отпаднала на основание чл. 147
от ЗЗД, който гласи, че е поръчителят остава задължен след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
продължение на 6 месеца. Счита се, че срокът е преклузивен и изтичането му
води до прекратяване на поръчителството, като в случая падежът на
задължението е 30.12.2021 г., а искът е предявен на 16.03.2023 г.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIII състав, като
обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Между страните е безспорно, че са сключени два договора за доставка
на варовик по фактура № 1195/04.03.2020 г. и фактура № 1197/10.03.2020 г.,
като впоследствие страните са сключили договор от 01.10.2021 година.
Очевидно съдържанието на отговорите на ответниците правят възможно да се
приеме за установено между страните и безспорно между тях
обстоятелството, че на практика продавачът в лицето на „СТРОЙ КОМЕРС
2008“ ЕООД не е доставило цялото количество варовик, но ищецът е заплатил
пълната цена.
Към момента на иницииране на исковата защита по делото падежите на
всички отделни разсрочени главници по сключения нарочен договор от
01.10.21г. са настъпили поради което и няма спор, че исковата сума от 60 000
лева се явява дължима от ответниците. Отделно от това може да се направи
3
извод и за дължимост на сумите по акцесорните искове, при липсата на
доказване от страна на ответниците за изпълнение на поетите по процесния
договор задължения.
В защитата на ответниците основно се акцентира върху
неоснователност на акцесорните искове, които се считат за допустими, но
неоснователни. Счита се, че обезщетението за забава се дължи върху всяка
една отделна вноска, считано от деня, в който „СТРОЙ КОМЕРС 2008“
ЕООД е изпаднало в забава, доколкото ищецът не се е позовал на предсрочна
изискуемост на цялото задължение. По този повод следва да се отбележи, че в
чл. 1 от договора от 01.10.2021г. е уговорено, че се дължи мораторна лихва
начиная от 30.04.2020г. до извършване на плащане, а не от падежите на
отделните разсрочени вноски. Наред с това от изготвената ССЕ, която съдът
изцяло кредитира се установява, че ищецът коректно претендира исковата
сума, която обективира реален дълг в размер на мораторна лихва върху
дължимата главница. На следващо място се възразява относно уговорката за
дължима мораторна лихва за периода от 30.04.2020 г. до окончателно
плащане, тъй като се считат тези клаузи за нищожни, поради липса на
основание и накърняване на добрите нрави. Оплакванията на ответната
страна са очевидно бланкетни. Въпреки това при извършена проверка се
установява безспорно наличието на основание за начисляване на мораторна
лихва, като съдът не намира, че с нейното уговаряне по някакъв начин са
нарушени правилата на добрите нрави.
Също се счита от ответниците, че неоснователно е искането за
заплащане на неустойка в размер на 27 000 лв. по чл. 4 от договора. Също
така се счита, че тази клауза на облигацията е нищожна, тъй като излиза
извън присъщите й функции и дава възможност за реализиране на значителен
приход и неоснователно забогатяване на кредитора. Твърди се от ответната
страна, че в конкретния случай неустойката драстично надхвърля очакваните
от неизпълнението на задължението вреди, поради което и се счита, че така са
нарушени добрите нрави и необходимата добросъвестност в търговските
практики. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена
от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските,
4
така и за приватизационните договори, а също и за търговските сделки - арг.
от чл. 288 ТЗ.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването
им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии:
- естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
- дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.;
- вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида
на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова
част;
- съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
от неизпълнение на задължението вреди;
При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori
5
нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Прекомерността на неустойката се преценява към момента на
неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от
неизпълнението вреди. В конкретния случай не може да се мотивира извод, че
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Размерът й,
съпоставен с размера на дълга, също не се счита от съда за такъв обосноваващ
извод, че е налице прекомерност на обезщетението накърняващо правилата на
добрите нрави. На следващо място трябва да се държи сметка за факта, че се
касае за наказателна неустойка, която освен обезщетителни обладава и
санкционни функции и страните по правоотношението в рамките на
свободата на договарянето са уговорили размер от 3% за всеки месец забава.
В заключение следва да се отбележи, че според настоящия състав на съда
частта от облигацията касаеща неустойката не страда от посочените от
ответника пороци. Искът по чл.92 от ЗЗД е доказан и по размер съобразно
заключението на вещото лице по назначената ССЕ, което съдът изцяло
кредитира.
Ответникът - физическо лице оспорва исковете, като твърди
допълнителни основания за това, а именно че същите са предявени към
ненадлежна страна в лицето на Й. М.. Счита се, че при сключването на
договора същият се твърди да е действал в качеството си на управител на
ответно дружество по чл.141 от ТЗ и не е поемал лично никакви задължения
като съдлъжник. Твърди се, че липсва в договора съгласие от негова страна за
встъпване в сделката и не е изразил съгласие относно всички нейни
задължителни елементи, като в договора липсва изрично изразено от ищеца
одобрение - съглашение за стъпване в дълг. Поради това се счита, че
договорът за стъпване в дълг е недействителен и се прави възражение за
нищожност на същия, поради липса на съгласие от страна на М.. По този
повод следва да се отбележи, че договор за встъпване в дълг липсва и всички
оплаквания на ответника са неосноватални. Видно от съдържанието на
договора е, че същият е подписан от Й. М. в качеството му на управител на
длъжника, при което с това волеизявление е ангажирана отговорността на
СТРОЙ КОМЕРС 2008 ЕООД. Освен това сделката е подписана и от М., като
физическо лице поръчител и съдлъжник. Очевидно е, че с това същият е
приел клаузите на сделката, като липсата на упоменаване на тези правни
6
фигури в заглавната и обстоятелствена страна на съглашението не опорочават
волята изразена в края на документа. Т.е. несъмнено валидно е упражнена
волята на М. да е поръчител и съдлъжник. В този аспекти и очевидно е налице
солидарна отговорност уговорена между страните и за Й. М., като физическо
лице в качеството му на съдлъжник. В този аспект и оплакванията, че
отговорността на М. като поръчител е отпаднала на основание чл. 147 от ЗЗД
не следва да се разглежда, като дори и да е основателно то е налице
солидарна отговорност и искът е основателен.
При този изход от спора ответниците следва да понесат сторените от
ищеца разноски в настоящото производство.
Воден от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд, ХVIII с
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТРОЙ КОМЕРС 2008“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Девня, ул.“Славянска“ № 5 и Й. М. М.,
ЕГН ********** от *** солидарно да заплатят на „ЕКО ГИПС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Стамболийски,
ул.“Търговска“ № 2 на основание чл. 79, ал.1 от ЗДД; чл.92 от ЗЗД; 86 от ЗЗД
следните суми, а именно:
- Сумата в размер на 60 000 лв., представляваща главница съобразно
сключен между страните договор от 01.10.2021 година;
- Сумата от 27 000 лв., представляваща наказателна неустойка върху
главницата за периода месец декември 2021 г. – месец март 2023 година по
чл.4 от договора от 01.10.2021 година сключен между страните.
- Сумата от 13 488 лева представляваща мораторна лихва за периода
30.04.2020 г. до 23.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
60 000 лв. и неустойката от 27 000 лв. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 от ГПК „СТРОЙ КОМЕРС 2008“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Девня, ул.“Славянска“ №
5 и Й. М. М., ЕГН ********** от *** да заплатят на ЕКО ГИПС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Стамболийски,
ул.“Търговска“ № 2 сумата от 13 091 лева направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
7
на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8