ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2789
Варна, 10.10.2023 г.
Административният съд – Варна –ХV състав, в закрито заседание в състав:
Съдия: |
ЕВЕЛИНА ПОПОВА |
Като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА административно дело № 20237050702035 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
В
изпълнение
на разпореждане № 8390/13.09.2023 г. по делото е подадена молба с. д. №
14115/06.10.2023 г. от адвокат Я.С., към която е приложено доказателство за
валидността на положения от адвокат С. квалифициран електронен подпис под
жалбата срещу АУЗД № МД-АУ-5163-1/10.05.2022 г. на старши инспектора в Дирекция
„Местни данъци“ на община Варна, подадена от адвокат С. в качеството на
пълномощник на Р.Н.П..
Разпореждане № 8390/13.09.2023 г. не е
изпълнено в частта, в която е дадена възможност в 7-дневния срок по чл. 151 ал.
2 ДОПК по делото да се представи доказателство за упълномощаването на адвокат С.
да подаде жалбата срещу АУЗД № МД-АУ-5163-1/10.05.2022 г. от името и за сметка
на жалбоподателката Р.Н.П., както и в частта, в която е дадена възможност в
същия срок да се представи доказателство по делото за заплатена по сметка на
Административен съд – Варна държавна такса от 10 лв. за оспорването на ИАА.
С твърдение, че доверителката му се намира извън
Варна адвокат С. е поискал да се продължи срокът за отстраняване на двете
нередовности, без да уточни периода на отсъствие на жалбоподателката от града
нито да предостави каквато и да било друга информация относно твърдяното
отсъствие.
Същевременно в изпълнение на т. 4 от
разпореждане № 8390/13.09.2023 г. адвокат С. е уточнил в молбата, че на
17.07.2023 г. едновременно с подаването чрез системата за сигурно електронно
връчване на адресираната чрез директора на Дирекция “Местни данъци“ жалба до
Административен съд – Варна срещу АУЗД № МД-АУ-5163-1/10.05.2022 г., е подал
отново чрез системата за сигурно електронно връчване и адресирана до директора
на Дирекция „Местни данъци“ чрез инспектора, издал акта, жалба срещу АУЗД №
МД-АУ-5163-1/10.05.2022 г. Това обстоятелство се потвърждава от приложените към
молба с. д. № 14115/06.10.2023 г. документи. Твърдението на адвокат С. е, че не
му е известно какви действия са предприети от Дирекция „Местни данъци“ и дали
жалбата до директора на Дирекция „Местни данъци“ е входирана като в молбата си
претендира съдът да върне на Дирекция „Местни данъци“ жалбата, въз основа на
която е образувано настоящото съдебно производство, с указание, че до директора
на Дирекция „Местни данъци“ има подадена идентична жалба, която следва да бъде
разгледана.
Съобразявайки изложеното в молба с. д. №
14115/06.10.2023 г., съдът намира жалбата срещу издадения от старши инспектор в
Дирекция „Местни данъци“ на община Варна АУЗД № МД-АУ-5163-1/10.05.2022 г., въз
основа на която е образувано производството по делото, за процесуално
недопустима, поради преждевременното й подаване.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 4 ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК,
от което следва, че относно установяването на местните данъци са приложими
нормите на глава Четиринадесета, раздел Първи на ДОПК. Според поместения в този
раздел чл. 107 ал. 4 ДОПК издаденият в условията на чл. 107 ал. 3 ДОПК акт за
установяване на задължения подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаването пред директора на съответната териториална дирекция, като съгласно
чл. 4 ал. 5 ЗМДТ в този случай
правомощията
на териториален директор на Националната агенция за приходите се изпълняват от
ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община.
Отново в чл. 4 ал. 1 ЗМДТ е регламентирано,
че както установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършват по реда на ДОПК, така и относно обжалването на свързаните с тях
актове е приложим отново реда на ДОПК като самото обжалване се извършва по
местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението.
Препратката по отношение на обжалването към
установения в ДОПК ред за това сочи на приложимостта на чл. 144 ал. 1 ДОПК,
според който по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите
актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е
предвидено друго.
Оттук следва, че установеният с чл. 156 ДОПК
косвен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионните актове е изцяло
приложим и относно издадените от приходните органи на общинската администрация
актове по чл. 107 ал. 3 ДОПК, с които въз основа на подадена от задълженото
лице декларация по чл. 14 ЗДМДТ се установяват задълженията му за местен данък
върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци, респективно въз основа на
данните по чл. 54 ЗМДТ се установяват задълженията му за данък върху превозните
средства.
Значението на косвения съдебен контрол се
състои в невъзможността актът да се обжалва пред съд преди да е обжалван по
административен ред и преди по обжалването да се е произнесъл компетентният
административен орган /както се посочи, относно издадените по чл. 107 ал. 3 ДОПК актове за установяване на задължения по декларация това е ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община/. В този ред на законодателно
разрешение чл. 156 ал. 2 ДОПК регламентира изрична забрана за обжалването на
ревизионния акт по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по
административен ред. По смисъла на чл. 156 ал. 3 ДОПК на обжалване пред съд
подлежи единствено частта от ревизионния акт, относно която жалбата е оставена
без уважение от компетентния да се произнесе по нея административен орган.
Същевременно с нормата на чл. 156 ал. 4 ДОПК е въведена фикция, че
непроизнасянето на решаващия орган в законоустановения срок по чл. 155 ал. 1 се
смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част.
От проследената нормативна уредба, която както
се посочи е приложима и по отношение на издадените от приходните органи на
общинската администрация по реда на чл. 107 ал. 3 ДОПК актове за установяване
на задължения за местни данъци и такси, се налага извод, че непроизнасянето на
решаващия административен орган /било то с изрично или с мълчаливо
потвърждаване на обжалвания пред него АУЗД по чл. 107 ал. 3 ДОПК/ се явява
процесуална пречка за допустимост на обжалването пред съд.
Или, казано другояче, наличието на изрично
или мълчаливо потвърждаване от директора на Дирекция „Местни данъци“ на
обжалвания пред него АУЗД по чл. 107 ал. 3 ДОПК е положителна процесуална
предпоставка за допустимост на обжалването по съдебен ред, която обаче в случая
отсъства.
Поради това, след като според собственото му
признание в молба с. д. № 14115/06.10.2023 г. адвокат Я.С. в един и същи ден е
подал жалба срещу АУЗД № МД-АУ-5163-1/10.05.2022 г. както до директора на
Дирекция „Местни данъци“, така и до съда, то по изложените вече съображения
жалбата до съда е процесуално недопустима като заведена без да се изчака
произнасянето на решаващия административен орган, поради което образуваното по
нея съдебно производство подлежи на прекратяване. При това ирелевантно за
допустимостта на съдебното обжалване е обстоятелството дали впоследствие
директорът на Дирекция „Местни данъци“ се е произнесъл по жалбата и какво точно
е решил, тъй като наличието на предпоставките, обуславящи допустимостта на
жалбата до съда, се преценява към момента на сезирането на съда.
Неоснователно е искането на адвокат С. съдът
да върне на директора на Дирекция „Местни данъци“ жалбата, въз основа на която
е образувано съдебното производство, с изричното указание да я разгледа, тъй
като до него била подадена идентична жалба. При положение, че до директора на
Дирекция „Местни данъци“ е вече подадена жалба срещу АУЗД №
МД-АУ-5163-1/10.05.2022 г. и то в същия ден, в който с оспорването на АУЗД е
сезиран и съдът, то е безпредметно препращането на жалбата от съда към
решаващия да се произнесе по нея административен орган. При вече подадена жалба
до директора на Дирекция „Местни данъци“ той има задължението да се произнесе
по нея в срока по чл. 155 ал. 1 ДОПК, преценявайки на първо място нейната
допустимост от гледна точка на спазването на преклузивния срок по чл. 152 ал. 1 ДОПК вр. чл. 144 ал. 1 ДОПК, а при положителен отговор на този въпрос – и
нейната основателност. Относно евентуалното му непроизнасяне в срока по чл. 155
ал. 1 ДОПК е приложима фикцията по чл. 156 ал. 4 ДОПК с произтичащото от това
право на адресата на АУЗД да подаде жалба до съда в срока по чл. 156 ал. 5 ДОПК.
Установената недопустимост на съдебното
производство сочи, че уважаването на подаденото искане по чл. 63 ал. 1 ГПК вр.
§ 2 ДР ДОПК за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите в
жалбата, допуснати поради неспазването на чл. 149 ал. 2 т. 1 и 4 ДОПК, би
представлявало единствено излишен разход на процесуално време, тъй като дори и
при отстраняването им, съдебното производство отново ще подлежи на прекратяване
по вече изложените от съда съображения. Поради това подаденото на основание чл.
63 ал. 1 ГПК искане следва да се остави без уважение. Отделен е въпросът, че
след като на посоченото в молбата основание адвокат С. заявява претенция за
продължаването на законоустановен и изрично указан му от съда процесуален срок,
то би следвало да внесе и уточнение относно периода на твърдяното отсъствие на
доверителката му от града, явяващо се причина за подаване на искането.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в молба
с. д. № 14115/06.10.2023 г. искане за продължаване на срока за изпълнение на т.
2 и 3 от разпореждане № 8390/13.09.2023 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №
2035/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, ХV състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в молба
с. д. № 14115/06.10.2023 г. искане за препращане до директора на Дирекция
„Местни данъци“ при община Варна на подадената от адвокат Я.С. като пълномощник
на Р.Н.П. жалба вх. док. № 12830/12.09.2023 г. срещу АУЗД №
МД-АУ-5163-1/10.05.2023 г.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВАС РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
Съдия: |
||