№ 363
гр. Кюстендил, 14.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500418 по описа за 2021 година
Адвокат К.А. като пълномощник на СТ. Г. Д., със съдебен адрес: гр.
Стара Загора, ул. „Гладстон“ №56, ет.2, офис 10 обжалва Определение №
278/09.09.2021 г., постановено по гр.д. № 1745/2021 г.по описа на КнРС, с
което е прекратено производството по делото, поради липса на международна
компетентност на българския съд за разглеждане и произнасяне по
предявената искова молба от С.Д. срещу Р.Й. с правно основание чл. 127, ал.
2 от СК, съдържаща искане за определяне от съда на местоживеенето на
детето (без да се сочи конкретен адрес), упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката за минал период и за напред на детето
– М.Р.Й..
В жалбата са наведени оплаквания, за неправилност на определението.
Твърди се, че не е отчетено, че по въпросите относно компетентността,
приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и
сътрудничеството, свързани със задължения за издръжка и режим на лични
отношения между родител и дете е приложим Регламент ( ЕО) №4/2009 на
Съвета от 18 декември 2008 г.
Искането е за отмяна на обжалваното определение като
незаконосъобразно.
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като
1
съображенията за това са следните:
Производството пред Кюстендилския районен съд е образувано по
предявени от С.Д. срещу Р.Й. обективно съединени искове с правно
основание чл.127, ал.2 от СК: за определяне на местоживеене на малолетното
дете М.Р.Й. при нейната майка С.Д., за предоставяне на родителските права
по отношение на детето на майката и определяне на режим на лични контакти
на бащата с детето и за осъждането на бащата да заплаща на детето месечна
издръжка в размер на 165 лева, считано от завеждане на исковата молба в
съда, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Ищцата твърди, че с ответника са живеели на семейни начала и от
фактическото им съжителство е родена дъщеря им Мелани. В началото на
2019 г. тя заедно с детето са заминали за Норвегия и раздялата между
родителите била окончателна. Майката полага грижите за детето, като живеят
в Норвегия.
При тези данни съдът е приел, че с оглед обичайното местопребиваване
на детето в Норвегия, компетентни да се произнесат по спора относно
упражняване на родителски права, режим на лични контакти на детето, са
съдебните органи на тази страна, поради което делото не му е подведомствено
и го е прекратил.
Окръжен съд- Кюстендил намира, че определението е правилно.
Съображения:
Касае се за случай с международен елемент, тъй като малолетното дете
живее с майка си в Кралство Норвегия.
Норвегия не е страна – член на ЕС, поради което Регламент (ЕО)
2201/2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност и Регламент ( ЕО) №4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г.
относно издръжката в случая не са неприложими. Приложима е Конвенция за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за
закрила на децата от 1996 г., която е ратифицирана от Република България и
от Кралство Норвегия. В чл.5 от конвенцията е уредена международната
компетентност на съдилищата да разгледат въпросите относно упражняването
на родителските права и определянето на лични отношения. Според
2
цитираната норма съдебните или административните органи на договарящата
държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност
да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето. Според
конвенцията основният критерий за определяне на международно
компетентният съд за решаване на въпросите относно родителските права на
детето е неговото обичайно местопребиваване, под което се разбира мястото,
в което детето е интегрирано в социална и семейна среда. Посочената
компетентност е абсолютна, като хипотезите, в които е възможно дерогацията
й, са изрично предвидени в чл. 8–10 от конвенцията. По силата на чл.5, ал.4
от Конституцията, конвенцията е част от вътрешното право и има предимство
пред нормите на вътрешното право, които й противоречат. Поради това и
предвидената в чл. 5 от конвенцията международна компетентност по
местопребиваването на детето относно исковете за предоставяне на
упражняването на родителските права спрямо ненавършило пълнолетие дете
и режима на лични отношения, изключва международната компетентност на
българските съдилища и по съединения с горните искове иск за издръжката
на детето, предвидена в чл.11 от КМЧП. След като според българското право
разглеждането на въпроса за издръжката на ненавършилите пълнолетие деца
е задължителен елемент от решението на съда по претенцията за упражняване
на родителските права и режима на лични отношения (чл.127, ал.2 от СК) и
при положение, че въпросът за упражняване на родителските права спрямо
ненавършили пълнолетие деца и режима на лични отношения е в
изключителната компетентност на съдебните органи на държавата по
местопребиваването на детето, следва да се приеме, че компетентността по
въпроса за родителските права и личните отношения ще предопредели и
международно компетентния съд по иска/исковете за издръжка.
В случая се твърди, че детето живее с майка си в Кралство Норвегия.
Ето защо и съгласно чл.5 от Хагската конвенция от 1996 г., ратифицирана и
от РБългария, и от Кралство Норвегия, компетентни да разгледат делото са
съдебните органи на Кралство Норвегия, както правилно е приел и
Кюстендилския районен съд в обжалваното определение. Следователно
същото е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 278/09.09.2021 г.на
Кюстендилския районен съд, постановено по гр.д. № 1745/2021 г. по описа на
същия съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на
РБългария при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от
връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4