Решение по дело №65/2023 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 30
Дата: 5 май 2023 г.
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20235210200065
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. гр.Велинград, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И.КА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20235210200065 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на „Ойл Дистрибюшън“ ЕООД, ЕИК: *********
против Наказателно постановление № КГ- 2468/24.01.2023 г. на председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на
основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ и са възложени разходите от 580 лева за
вземане и изпитване на проба.
Излагат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт. Сочат се
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания
за отмяна на процесното наказателно постановление. Твърди се, че не е
спазен срокът по чл. 52, ал. 1 ЗАНН, в който административнонаказващият
орган е следвало да се произнесе по преписката и не били обсъдени
предпоставките за издаването му. Изложените в акта за установяване на
нарушението факти неправилно били подведени под съответната
материалноправна норма.
Не бил спазен и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като не били посочени
датата и мястото на извършване на нарушението, които са съществени
1
реквизити на наказателното постановление.
Оспорва се и самото извършване на нарушението, с доводи за спазване
на процедура по вземане на проба за изследване, не била посочена единицата
на величината на цетановото число, не били изследвани всички показатели
при преценката за спазване изискванията за съответствие на течните горива с
изискванията за качество по приложение № 2 към чл. 6, т. 2 от
НИКТГУРНТК. По тези съображения нарушението се явявало недоказано.
Иска се отмяна на обжалвания акт. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, в писмено становище чрез ст. експерт Ш. /лице с
юридическо образование/, оспорва жалбата. Счита, че наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-обжалваният акт е
връчен на жалбоподателя на 03.02.2023г., а жалбата е подадена на
14.02.2023г. /по куриер/, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като
прецени представените по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
На 10.08.2022г. в обект бензиностанция „Петролна база“ № 1, находящ
се в гр. Велинград, индустриална зона, стопанисван от Ойл Дистрибюшън
ЕООД, служители на ГД ККТГ в ДАМТН инспектор Н. К. и Г.Б. извършили
проверка за съответствие на разпространяваното течно гориво за дизелови
двигатели с изискванията по Приложение № 2, във вр. чл. 6, т. 2 от Наредба за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол /НИКТГУРНТК/.
В хода на проверката от бензиноколонка № 3 била взета проба от
разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови двигатели, за което
бил съставен Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Пд-
0074/10.08.2022 г. Пробата била взета веднага, след като преди това от
бензиноколонката било заредено дизелово гориво от лек автомобил.
Въз основа на представени документи било установено, че последната
доставка на гориво е в количество 1979 л. по Нареждане за експедиция №
2
1420194/08.08.2022 г. и с Декларация за съответствие № 298/29.07.2022 г.,
издадена от "Лукойл България" ЕООД за партида 298, в количество 3 000, т.
Наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка № 3 в
момента на проверката било 4 905 л.
При проверката и при вземане на контролните проби присъствал
служителят на дружеството С.Ф.Б..
Иззетите проби били изпратени за изпитване в подвижна лаборатория
със Заявка № В-198/11.08.2022г. При изпитването се установило отклонение
от показателя пламна температура, а именно при пламна температура,
съгласно Приложение № 2 към чл. 6, т. 2 от НИКТГУРНТК от над 55°,
пламната температура на изследваното гориво била 43,0 ± 1,0. За резултатите
от изпитването бил съставен Протокол от изпитване № В-0198-2/11.08.2022г.
Въз основа на него е изготвено експертно заключение за съответствие на
течно гориво с изискванията за качество № ЕЗ-0652/11.08.2022г.
Предвид установеното несъответствие на горивото с изискванията за
качество по показателя пламна температура при извършеното изпитване в
подвижната лаборатория, част от иззетата проба, била изпратена за повторна
проба в акредитирана стационарна лаборатория. При изпитване на
контролната проба в стационарна акредитирана Лаборатория за изпитване на
горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ- ДАМТН в гр. София,
бил отчетен резултат от 42,5 ± 0,8. За резултата бил съставен Протокол от
изпитване № С-0281/11.08.2022 г. На основание изготвения протокол от
изпитване в ГД ККТГ бил изготвен Констативен протокол № КП-
0481/12.08.2022 г. за съответствие на течното гориво с изискванията за
качество. Установено било и отразено в протокола, че горивото за дизелови
двигатели не съответства на изискванията за качество по показател "Пламна
температура" (°С), тъй като полученият резултат от изпитването бил 42,5 °С
при норма над 55, 0 °С. След прилагане на критериите за прецизност на
използвания метод за изпитване, съгласно чл. 7 от НИКТГУРНТК, бил
получен резултат от изпитването под 53, 3 °С, което сочело на същия извод -
продуктът не съответствал на изискването за качество по този показател, по
Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. Протоколът от изпитване и констативния
протокол били изпратени на основание чл. 22, ал. 8 от НИКТГУРНТК на
жалбоподателя с писмо с изх. № 84-01-633/12.08.2022 г. и доставени на
3
22.08.2022 г. на адреса на дружеството. Същите били връчени и на служител
на дружеството- И. Н. К. /обслужващ бензиностанцията/ със задължение да ги
предаде на представляващ дружеството.
Дружеството било поканено да се яви управителят или негов
упълномощен представител на 16.09.2022г. на адреса на РО „Проверка и
контрол на качеството на течните горива Южна България“ към ГД „Проверка
и контрол на качеството на течните горива“, за съставяне и връчване на
АУАН за установяване на нарушение, с покана с изх. № 84-00-100/12.08.2022
г., получена на 22.08.2022 г. Поканата била връчена и на служителя на
дружеството И. Н. К. /обслужващ бензиностанцията/ със задължение да я
предаде на управителя на дружеството.
На посочената дата се явил упълномощен представител на Ойл
Дистрибюшън ЕООД, в чието присъствие на дружеството бил съставен
АУАН № А-37/16.09.2022г., за това че на 10.08.2022г. на обект
Бензиностанция „Петролна база“ № 1, с адрес гр. Велинград, Индустриална
зона, е разпространявал течно гориво-гориво за дизелови двигатели, за което
на 12.08.2022г. е установено с Констативен протокол № КП-0481/12.08.2022г.
несъответствие с изискванията за качество, съгласно чл. 6, т. 2 от
Приложение № 2 от НИКТГУРНКТК. С това, в качеството му на краен
разпространител по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, дружеството е
извършило нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ, във чл. 6, т. 1, Приложение № 2
НИКТГУРНКТК.
Актът е подписан от представляващия дружеството без възражения и
препис от него му е надлежно връчен. Възражения не са постъпвали и в срока
по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно
постановление № КГ-2468/24.01.2023г. на Председателя на ДАМНТ, с което
на осн. чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ на „Ойл Дистрибюшън“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 лв. и са възложени разходите за
вземане на проба в размер на 580 лв., за това че като е разпространявал на
10.08.2022г. течно гориво-гориво за дизелови двигатели, за което на
12.08.2022г. с Констативен протокол № КП-0481/12.08.2022г. е установено
несъответствие с изискванията за качество, съгласно Приложение № 2 от
НИКТГУРНТК, в качеството му на краен разпространител по смисъла на § 20
4
от ДР на ЗЧАВ и § 19 от ДР на НИКТГУРНТК е извършил нарушение на чл.
8, ал. 2 от ЗЧАВ, във вр. чл. 6, т. 2 и Приложение № 2 от НИКТГУРНТК.
Съдът установи фактическата обстановка от показанията от
служителите на ДАМТН-свидетелите Н. К., Ж. К. и И. Н., които кредитира
като обективни, логични и взаимно допълващи се. Не се установи, че
свидетелите се намират с жалбоподателя в отношения, които дават
основание на съда да приеме, че биха го уличили в извършване на процесното
нарушение.
От показанията на свидетелите се установяват съставомерни признаци
от обективната страна на нарушението-време и място на извършване,
обстоятелствата при които е извършено и установено, предприетите от
контролните органи действия за установяването му, самоличността на
нарушителя.
В подкрепа на гласните доказателствени средства са представените
писмени такива, надлежно приобщени към делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от
правна страна:
Актът за установяване на административното нарушение № А-
37/16.09.2022г. и издаденото въз основа на него Наказателно постановление
№ КГ-2468/24.01.2023г. със съставани от компетентни органи, съгласно чл.
43а, ал. 1 ЗЧАВ, във вр. чл. 30б, ал. 1, т. 9 ЗЧАВ, Заповед № А-
413/22.06.2022г. и чл. 43а, ал. 3 ЗЧАВ и в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В хода административнонаказателното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са абсолютни основания за
отмяна на обжалвания акт.
Неоснователно е възражението, че непроизнасянето на
административнонаказващия орган по преписката в срока по чл. 52, ал. 1
ЗАНН опорочава наказателното производство. Действително не е спазен
едномесечния срок, в който след получаване на материалите по преписката е
следвало да бъде издаден обжалваният акт. Така допуснатото процесуално
нарушение обаче не е съществено, тъй като този срок за произнасяне е
инструктивен и само поради неспазването му наказателното постановление не
следва да се отмени, ако същото е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН
5
Не представлява съществено процесуално нарушение некоректното
посочване на нарушената бланкетна материалноправна норма в акта за
установяване на нарушението. Действително макар да е приел, че
разпространяваното от жалбоподателя гориво за дизелови автомобили не
отговаря на изискванията на чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от НИКТГУРНТК,
актосъставителят е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 8, ал. 2
ЗЧАВ, във вр. чл. 6, т. 1 от Приложение № 2 от наредбата. Допуснатата
неточност обаче не опорочава обективираната в него воля, така че да я прави
неясна и неразбираема до степен, при която жалбоподателят е поставен пред
невъзможност да узнае фактите, срещу които трябва да се защитава.
Доколкото словесно е посочено, че в обекта на контрол е разпространявано
гориво за дизелови двигатели и че то следва да отговаря на изискванията на
приложение № 2 от НИКТГУРНТК, където са посочени, на жалбоподателя са
станали известни всички обстоятелства, въз основа на които може да бъде
ангажирана неговата отговорност и срещу, които трябва да се защитава.
Не представлява съществено процесуално нарушение, това че не са
събрани допълнително доказателства преди издаване на наказателното
постановление, тъй като в производството по неговото обжалване пред
районния съд възможността на жалбоподателя да сочи нови доказателства не
е преклудирана. Нещо повече, съдът не само може, но е длъжен да събере
служебно доказателства за разкрИ.е на обективната истина.
Спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта
за установявана на нарушението и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление по идентичен начин са посочени дата и място на
извършване и установяване на нарушението. За дата на извършване на
нарушението правилно е посочена 10.08.2022г. Доколкото жалбоподателят е
обвинен, че е реализирал една от формите на изпълнителното деяние на
нарушение по чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ-разпространение на течни горива, които не
отговарят на някое от изискванията за качество, а разпространението се
извършва и чрез продажбата им, за дата на извършване на нарушението
следва да се приеме именно датата на продажбата на дизелово гориво, която
контролните органи са констатирали, че е извършена в обекта при зареждане
на лек автомобил от бензиноколонка № 3, от където впоследствие е взета и
контролната проба. Тази дата-10.08.2022г., е посочена като дата на
6
извършване на нарушението.
Еднозначно е посочено и мястото на извършване на нарушението-гр.
Велинград, индустриална зона, където се намира стопанисвания от
жалбоподателя обект на контрол. Там именно е разпространявано горивото.
Съдът счита, че въз основа на установените факти, Ойл Дистрибюшън
ЕООД е осъществен съставът на административното нарушение на чл. 8, ал.
2 ЗЧАВ. По делото няма спор, че дружеството стопанисва обекта на контрол-
бензиностанция „Петролна база“ № 1 в гр. Велинград. Установи се от
доказателствата, че в деня на проверката, като краен разпространител е
разпространявало течни горива. Сред тях е и провереното гориво за дизелови
двигатели. Установи се, че провереното гориво за дизелови двигатели не е
съответстващо на изискванията за качество по признак пламна температура.
Ето защо по отношение на съставомерните признаци от обективна страна се
доказва по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ – разпространение на течни горива, които
не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в Наредбата.
Легалната дефиниция за "Разпространение на течни горива", дадена в § 1, т.
23 от ДР на ЗЧАВ, сочи, че то съставлява движението на течните горива по
веригата от производител, съответно от вносител, до крайния
разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови
услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5. В този
смисъл е и легалната дефиниция в § 1, т. 16 от Наредбата.
Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на процедурата
по вземането на пробите. Вземането пробите по време на проверката е станало
в пълно съответствие с изискванията на чл. 18 и сл. от НИКТГУРНТК. Взети
са проби от бензиноколонка, непосредствено след, като преди това от същата
е заредено гориво от автомобил, за което е съставен Протокол № ПД-
0074/10.08.2022г. При проверката е присъства служител на проверявания
обект, който е подписал протокола. Пробите от взетото гориво са изследвани
първоначално в подвижна лаборатория, а след като резултатите от
изследването са показали отклонение по показателя „пламна температура“, е
извършено изследване и в акредитирана стационарна лаборатория. Предвид
че при отклонения в който и да е показател по Приложение № 2 към чл. 6, т. 2
от НИКТГУРНТК при изследване в подвижна лаборатория, изследването в
7
акредитирана стационарна такава е задължително, за да се провери
достоверността на резултата, в чл. 22, ал. 7 от Наредбата е предвидено в
констативния протокол за съответствие на течното гориво с изискванията за
качество да се отрази именно резултатът от проведеното изследване в
стационарната лаборатория, което е сторено. В този смисъл възраженията, че
некоректно в протокола за съответствие е отразен този резултат е
неоснователно.
Спазено е и изискването на Наредбата на дружеството да се изпратят
копия от констативния протокол заедно с протокола от изпитване, след като
такова бъде проведено. В настоящия казус това е направено, което е видно от
уведомително писмо и обратна разписка, находящи се по делото /л. 52/.
Препис от него е връчен и на служител на дружеството. Макар
уведомителното писмо да не е получено лично от управителя на дружеството,
а в разписката да не посочено, че лицето получател е натоварено да приема
книжа, обстоятелството, че върху нея е поставен печат на дружеството,
налага извод че получателя е имал такива правомощия, а и в жалбата си
дружеството твърди, че е получил протоколите. С това изискването на чл. 22,
ал. 8 от наредбата е спазено. В седмодневния срок от получаване на
протоколите с резултата от изследването, съгласно чл. 22, ал. 9 от
НИКТГУРНТК, жалбоподателят не е започнал процедура по оспорването им.
Не е поискано провеждане на арбитражна проба, поради което резултатът
следва да се приеме за достоверен.
В случая няма доказателства, че изпитванията са негодни, тъй като са
проведени в акредитирани лаборатории. Получаването на Сертификат за
акредитация от дадена изпитвателна лаборатория е официално признаване на
компетентността й да извършва специфични изпитвания или видове
изпитвания на продукти по показатели и по стандартизирани методи за
изпитване, които са евро норма и изпитването на конкретното гориво е
извършено в съответствие с всички изисквания на Българската служба по
акредитация. Неслучайно чл. 30а, ал. 1, т. 2 и чл. 30б, ал. 1, т. 6 от ЗЧАВ
изискват установяването на съответствието на течни горива с изискванията за
качество да се извършва чрез изпитване в акредитирани лаборатории. В
случая резултатите от изпитване показват еднозначно несъответствие на
горивото с изискванията за качество по показател "Пламна температура".
Следва да се отбележи, че обстоятелството, че горивото е придружено с
8
декларация за съответствие по никакъв начин не може да докаже само по себе
си, че наличното процесно гориво към момента на проверката е съответствало
на изискванията за качество по чл. 6, т. 2, Приложение 2 от НИКТГУРНТК.
Съдът намира, че за да е извършено процесното нарушение е
достатъчно да се установи отклонение, от което и да е изискване за
стойността на посочените в Приложение № 2 от чл. 6, т. 2 на НИКТГУРНТК
показатели, а не кумулативно на всичките, защото неминуемо всяко
отклонение влошава качеството на течните горива и допринася за отделяне на
повече вредни емисии в околната среда при неговата употреба.
Процесното нарушение не може да се приеме за маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Макар да е извършено за първи път същото не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на
нарушенията от този вид. Самото нарушение е на формално извършване и
принципно чл. 8 от ЗЧАВ не изисква настъпването на реални вреди. В случая
обаче вредни последици са напълно вероятни, като същите биха се изразявали
неминуемо в замърсяване на околната среда при продажба на некачествено
горивото на крайните потребители. Обществените отношения свързани с
опазване на околната среда, регулирани от ЗЧАВ са от изключителна
важност. Във всички случаи следва да се има предвид и целта на ЗЧАВ,
обективирана в чл. 1 от закона, а именно да се защити здравето на хората и на
тяхното потомство, животните и растенията, техните съобщества и
местообитания, природните и културните ценности от вредни въздействия,
както и да се предотврати настъпването на опасности и щети за обществото
при изменение в качеството на атмосферния въздух в резултат на различни
дейности, което безспорно е изключително висок приоритет.
С оглед изложеното правилно е била ангажирана обективната
административнонаказателна отговорност на дружеството по реда на чл. 34,
ал. 2 от ЗЧАВ. При определяне размера на имуществената санкция са
съобразени изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания. Отчетена е обществената опасност на
нарушението и обстоятелството, че същото е извършено за първи път, поради
което е наложена имуществената санкция в минимален размер от 10 000
лева. Така наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и с
него ще бъдат постигнати целите по чл. 12 от ЗАНН.
9
Съобразно гореизложеното, в тежест на жалбоподателя следва да
останат и разходите за вземане и изпитване на пробите в размер на общо 580
лв.
По тези съображения, обжалваното наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
При този изход на правния спор право на разноски има въззиваемата
страна, на осн. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във вр. чл. 143, ал. 3 АПК.
В производството по делото ДАМТН е представлявана от лице с
юридическо образование, видно от приложеното по делото пълномощно-л.
85, за което му се дължат разноски за юрисконсултско възнагарждение в
размер, определен от съда, съгласно чл. 37 ЗПП, във вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ . Искането за присъждане на разноски е
заявено своевременно-с подаденото писмено становище преди о.с.з.
Съдът, като съобрази, че извършените от процесуалния представител
правни действия изразяват единствено в подаване на писмено становище,
счита, че на ответника по жалбата следа да се определи възнаграждение в
минимален размер от 80,00 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КГ- 2468/24.01.2023 г.
на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с
което на „Ойл Дистрибюшън“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. Лозенец, ул. „Бисер“ № 2, ет. 2, ап. 5, общ.
Столична, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. /десет
хиляди лева/, на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ и са възложени разходите от
580 лева за вземане и изпитване на проба.
ОСЪЖДА „Ойл Дистрибюшън“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. Лозенец, ул. „Бисер“ № 2, ет. 2, ап. 5,
общ. Столична, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор разноски за процесуално представителство по а.н.д.
65/2023 г. на Районен съд Велинград, в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.
10
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен
срок от връчване на страните на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
11