РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Велико Търново, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, трети състав, в съдебно заседание на пети юли две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 433 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Същото е образувано по жалба на „Илюзия
- 1“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Върбица, общ.
Горна Оряховица, ул. „Цар Иван Асен II“ № 28, срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 11012/ 11.02.2021 г., издадена от началник на отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София. С обжалваната заповед основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, са наложени принудителни административни мерки „Запечатване на
обект“ за търговски обект – павилион за бързо хранене, находящ се в гр. Горна
Оряховица, ул. „Я.Б.“ № 6, стопанисван от „Илюзия - 1“ ЕООД, за срок от 14 дни,
което да се извърши в срок до 14 дни от
влизане в сила на заповедта, а на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена и
принудителна административна мярка “Забрана достъпа до обекта” за същия
търговски обект с указание наличните стоки да бъдат отстранени до определената
дата на запечатването му. В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна,
тъй като е издадена при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби на закона и несъблюдаване на неговата цел, отменителни основания по
чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Твърди се, че преобладаващата част от
изложените в оспорената заповед констатации, обосноваващи налагането на ПАМ, не
кореспондират с действителността, а по същество – че не е извършено соченото
нарушение „неиздаване на фискален бон“, а обектът изобщо не е работел към
момента на проверката, завареното в него лице е осъществявало само почистването
му и не е предоставило храна срещу заплащане на проверяващия инспектор по
приходите, при което същият се е върнал след известно време с колега, и са
извършили процесната проверка. Оспорващото дружество счита за необоснован и
определения срок за запечатване на обекта, като го намира за несъответстващ на
претендираното нарушение, дори да се приеме, че такова е осъществено, като е
нарушен принципът на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. С тези мотиви,
подробно изложени в подадената жалба и представеното по делото писмено становище
от съда се иска отмяната на оспорената заповед. В съдебно заседание
жалбоподателят чрез упълномощения адвокат поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Допълва, че отразената в Протокола за извършена проверка и това,
което административният орган е приел за установено, противоречи на събраните
доказателства. В тази връзка посочва, че съдържанието на протокола е
опровергано, а реалната фактическа обстановка не е тази, отразена в него. С
жалбата се претендират и разноски като не са поискани такива за настоящата
инстанция. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата – началникът на
отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново в дирекция „Оперативни
дейности“, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. София, чрез гл.***К.-Тенджеркова
заема становище за неоснователност на жалбата. Позовава се на мотивите,
изложени при предходното разглеждане на спора и тези в писмена защита вх. №
2888/ 24.06.2021 година. Излага подробни
доводи, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила във връзка с връчването на протокола
от проверката, представителят на дружеството е разбрал за извършеното нарушение
своевременно и организирал защитата си в срок. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък с разноски.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, приложени към жалбата и съдържащи се в представената от
ответника административна преписка, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 05.02.2021 г. в 14:10 часа, от органи по приходите в ГД „Финансов
контрол“ на НАП е извършена проверка на място в търговски обект – павилион за
бързо хранене, находящ се в град Горна Оряховица, ул. „Я.Б.“ № 6, стопанисван
от „Илюзия – 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Върбица, общ. Горна
Оряховица, ул. „Цар Иван Асен II“ № 28. При проверката, преди легитимация на
проверяващите, е извършена контролна покупка на 10 броя кюфтета и 2 броя
кебапчета на обща стойност 14,00 лв., като плащането е извършено с банкнота
от 20 лева. Сумата е приета
от И.П.И. – лице без трудови правоотношения, намиращо се в обекта, но не е била
издадена фискална касова бележка от наличното в обекта и работещо към момента
на проверката фискално устройство с ИН № ZK117928 и номер на фискалната памет
50141305, регистрирано в НАП. При проверката е
установена разчетена касова наличност 71,50 лв., фактическа наличност 74,40
лв., въведена служебно сума в касата 50,00 лв., изведена сума от касата 0,00
лв., установено различие между наличните средства в касата и тези, маркирани
във ФУ – 2,90 лева. От контролните органи е съставен Протокол за извършена
проверка серия АА №0067417/ 05.02.2021 г., към който са приложени Опис на паричните средства
в касата към
момента на започване на проверката от 05.02.2021 г., дневен финансов отчет от
регистрираното ФУ в обекта за 05.02.2021 г. и контролна лента на електронен
носител /КЛЕН/ от същата дата. Установено е, че обектът работи от
понеделник до петък от 7:00 ч. до 17:00
часа, а събота и неделя са почивни дни.
Не са извършвани сторно операции. Обстоятелството,
че не е регистрирана промяната в касовата наличност е определено като нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, а неиздаването на
фискален касов бон - като нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ,
вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Така констатираното е послужило за основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а“ от ЗДДС за издаване на оспорената заповед, с която е наложена принудителна
административна мярка „Запечатване на обект“ за срок от 14 дни, което да се извърши в срок до 14 дни от влизане в сила
на заповедта, а на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена и принудителна
административна мярка “Забрана достъпа до обекта” за същия търговски обект с
указание наличните стоки да бъдат отстранени до определената дата на
запечатването му. Заповедта е връчена на управителя на
дружеството П.И. ив. на 17.02.2021 г. Жалбата срещу нея е подадена до Административен съд – Велико Търново чрез ТД на НАП – гр. Велико
Търново на 19.02.2021 година, което се установява от пощенското
клеймо на приложения плик.
С Решение № 228/ 14.07.2021 г. по адм.
дело № 89/ 2021 г. на АСВТ е отменена заповедта на началник отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, ГДФК при ЦУ на НАП.
С Решение № 5435/ 07.06.2022 г. по адм. дело № 8691/ 2021 г. на Върховен
административен съд, е отменено Решение № 228/ 14.07.2021 г. по адм. дело № 89/
2021 г. на АСВТ и делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг състав,
съобразно указанията дадени от ВАС в мотивите на решението. За да постанови
този резултат, касационният съд е приел, че в хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на правото на защита на лицето, поради това, че
протоколът от проверката е подписан от бащата на управителя и не са налице
данни и твърдения, че същият не е бил информиран за проверката след като се е
възползвал от правото си да подаде жалба срещу заповедта в срок. Върховният съд
е намерил за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не се доказва
извършването на контролната покупка в обекта предвид съставения констативен
протокол по чл. 50 от ДОПК, ползващ се доказателствена сила, която не е оборена
по надлежния ред. В своето решение ВАС посочва, че в проверяваното решение
липсват мотиви по съществото на спора, в т.ч. относно изискването по чл. 59,
ал.2, т. 4 от АПК за мотивираност на акта досежно срока на налагане на мярката
и спазен ли е принципа на чл. 6 от АПК за съразмерност и целта на закона.
Дадени са указания да бъде извършена преценка относно съответствието на
оспорения акт с материалноправните разпоредби и целта на закона, за
мотивираност на акта и спазване на принципа на съразмерност, както и относно
спазване пределите на оперативната самостоятелност от страна на
административния орган.
Като доказателства по
настоящото дело са приобщени материалите, съдържащи се в адм.д. № 89/ 2021 г.
по описа на Административен съд –Велико Търново и в развилото се по повод на
неговото касационно обжалване, касационно адм.д. № 8691/ 2021 г. на ВАС.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна и като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, съдът прави следните изводи:
Оспорването е извършено от лице с надлежна
легитимация – адресат на обжалвания административен акт, ползвател на
търговския обект, за който е разпоредено запечатване. Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и от външна страна
отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Предвид горното и липсата на някоя от останалите предпоставки по чл. 159
от АПК същата се явява процесуално допустима за разглеждане по същество в
настоящото производство.
След извършена на основание чл. 168, ал.
1 от АПК проверка съдът установи, че Заповед № 11012/ 11.02.2021 г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП -
гр. София е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата
компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална
агенция по приходите и т. 1 от Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите по
чл. 59, ал. 2 от АПК, което отговаря на изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
за мотивираност. Същата включва подробно описание на фактическите и правни
основания за издаване на акта, включително пресъздава и съдържанието на
Протокола за извършена проверка серия АА № 0067417/ 05.02.2021 година. Изложени
са мотиви за налагането на ПАМ и за продължителността на срока на запечатване
на търговския обект и забраната за достъп до него. Заповедта съдържа подробно
словесно описание на приетите за установени от административния орган факти и
посочване на правните основания, които в пълнота кореспондират помежду си.
В хода на административното производство по издаването на обжалвания
административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, водещи до отмяна на заповедта. Последната е издадена
въз основа на протокол за извършена проверка в търговския обект, който протокол
е бил съставен в присъствието на И.П.И. – баща на управителя на дружеството П.И.
ив., и който го е подписал в качеството на упълномощено лице, навел е
възражение, че не е продавал нищо в павилиона за бързо хранене като е
съдействал на проверяващите по време на проверката за изготвянето на опис на
наличните в касата парични средства. Този опис също е подписан от И.И. в
качеството му на упълномощено лице, видно от отразеното в него отбелязване.
Както е посочил ВАС в мотивите на отменителното решение, липсват данни или
твърдения по делото управителят на дружеството да не е бил уведомен за
извършената проверка и за установените факти. Но дори да се приемат за верни
твърденията на оспорващото дружество, съдът намира, че независимо от
обстоятелството, че към момента на проверката представляващият го не е
присъствал, не е засегнато неговото право на защита и същото е имало възможността
да го упражни в пълен обем. Самата заповед е връчена лично на П.И. на дата
17.02.2021 г., като последният е предприел своевременни действия по обжалване
на административния акт в предвидения от закона срок, навеждайки всички свои
възражения относно неговата незаконосъобразност. Това мотивира съда да приеме,
че е осигурено участието му в производството и не е възпрепятствано или
ограничено правото му на защита. Съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК са изяснени значимите факти и обстоятелства при констатиране на
нарушението.
Не се откриват пороци, засягащи материалната
законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС /изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г./ принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде
съответен документ за продажба по чл. 118. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 2006 г. на МФ /изм., бр. 68 от 2020
г., в сила от 31.07.2020 г./, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8. Новоприетата норма
на чл. 3, (1а) /Нова - ДВ, бр. 8 от 2020 г./ предвижда изключения от
правилото за издаване на фискален или системен бон по ал. 1 при кумулативно
предвидени изисквания в няколко хипотези, измежду които не попада настоящата.
Съгласно
чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/ 2006 г. на МФ, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането
се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод
по чл. 3, ал. 1; а според чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 2006 г. извън случаите
на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност /начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. От цитираните
разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред
неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална
касова бележка или касова бележка от кочан, по силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС административният
орган налага на търговеца ПАМ – запечатване на обект и забрана за достъп до
него.
В настоящия случай, за осъществената проверка
в стопанисвания от жалбоподателя обект е съставен протокол от 05.02.2021
г., който обективира резултатите от нея
и който като официален документ се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Съобразно отразеното в
протокола съдът намира за безспорно установено извършването от страна на
органите по приходите на 05.02.2021г. в 14: 10 часа на контролна покупка на
обща стойност 14,00 лв., за която не е издадена фискална касова бележка при
плащането. Протоколът е подписан както от двамата проверяващи, така и от
присъстващия на място в обекта И.И.. Лицата по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
на МФ са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на
клиента издадената фискална касова бележка. Опитът за разколебаване на установените от контролните органи факти и
обстоятелства е неуспешен. Показанията на свидетеля Върбанова, дадени в о.с.з
от 21.06.2021 г., не способстват за решаването на основния спорен между
страните въпрос относно това налице е извършена контролна покупка на 05.02.2021
г., доколкото същата въобще не е присъствала в обекта към момента на извършване
на проверката от контролните органи на НАП, а го е напуснала към преди обяд –
към 11 часа. При изграждане на фактическите си констатации по делото съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите Куцарова и Цончев, които освен че
са вътрешно и помежду си непротиворечиви, но изцяло съвпадат смислово и с
отразеното в изготвения от проверката протокол серия АА № 0067417/ 05.02.2021
г. и със събраните писмени доказателства по делото, а именно че на 05.02.2021 г.
лицето И.И. се е намирало в обекта, стопанисван от „Илюзия -1“ ЕООД в гр. Горна
Оряховица и е продало процесната стока на купувача Д.Ц.– служител в ТД на НАП –
Велико Търново, без да му издаде за това необходимия фискален касов бон. Съдът
не кредитира с доверие показанията на самия И.И., разпитан като свидетел в
о.с.з. на 31.05.2021 г., който предвид близката си родствена връзка с
управителя на стопанисващо обекта
дружеството „Илюзия - 1“ ЕООД и факта, че именно той е лицето, за което се
твърди, че осъществило продажбата на процесната дата, се явява заинтересован от
изхода на спора. Твърденията му, че не е продавал храна и се е намирал в обекта
само за да го почисти, остават изолирани от съвкупния доказателствен материал.
Ирелевантно за този извод е
обстоятелството, че към момента на продажбата ив. не е имал сключен трудов
договор с „Илюзия - 1“ ЕООД – факт, който е посочен и в съставения от
проверката протокол от 05.02.2021 година. Освен това, от отпечатания съкратен
отчет и дневен отчет от работещия в обекта касов апарат с фискална памет се
установява, че освен неиздаване на касова бележка за покупката на кюфтета и
кебапчета от служителите при ответника, е налице и разлика между оборота в
касата и разчетената касова наличност от ФУ от 2,90 лв., което обстоятелство
доказва извършването и на друга продажба без издаване на фискална касова
бележка, освен установената в протокола. При това положение е недопустимо оспорващият да черпи благоприятни правни
последици от собственото си недобросъвестно поведение. От страна на
жалбоподателя не са ангажирани годни доказателства, които да оборят отразените
в протокола от проверката факти.
С неиздаването на фискална касова бележка при извършена покупка на предлаган в обекта асортимент, е налице нарушение на изискването на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, респ. на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. Налице са предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Възприемайки извършеното нарушение и съобразно чл. 186, ал. 3 във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството, чрез издадено за установеното нарушение наказателно постановление. Това е видно от самия текст на закона, който предвижда, че налагането на ПАМ е независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
При упражняване на правомощието си за определянето на срока за налагане на мярката, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, като така определената продължителност на срока следва да бъде надлежно мотивирана, както и да отговаря на принципа на съразмерност, застъпен в чл. 6 от АПК, и съобразена с установената в чл. 22 от ЗАНН законова цел. В този смисъл е константната практиката на ВАС, изразена напр. в Решение № 96 от 10.01.2022 г. по адм. д. № 5630/ 2021 г., на ВАС, Първо отделение, Решение № 23 от 04.01.2021 г. по адм. д. № 8910/ 2020 г. на ВАС, Първо отделение, Решение № 9560 от 23.09.2021 г. по адм. д. № 2219/ 2021 г. на ВАС, Осмо отделение, Решение № 9544 от 21.09.2021 г. по адм. д. № 2679/ 2021 г. на ВАС, Осмо отделение, Решение № 8627 от 15.07.2021 г. по адм. д. № 1695/ 2021 г.на ВАС, Осмо отделение, Решение № 10412 от 14.10.2021 г. по адм. д. № 3782/ 2021 г. на ВАС, Първо отделение, Решение № 10393 от 13.10.2021 г. по адм. д. № 11248/2020 г., на ВАС, Осмо отделение и много други. Доказателствената тежест е изцяло за административния орган, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК.
В случая определеният от
органа срок за запечатване на обекта по чл. 186, ал.
1, б. „а“ от ЗДДС е четиринадесет дни от максимално допустимия до 30
дни и забрана за достъп до него по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за същия срок и е мотивиран
с търговския потенциал на обекта, размера на неотчетената продажба,
установената разлика между фактическата наличност на паричните средства и
касовата наличност от работещото в обекта фискално устройство и последиците от
тези нарушения – неточно деклариране на облагаемия оборот, местоположението на
обекта в гр. Горна Оряховица, характера на дейността и вида на предлаганите
стоки – бързооборотни, а също така и за да се осигури защитата на обществения
интерес, като се предотврати възможно извършване на нови нарушения. В заповедта
е посочено още, че така определената продължителност на срока на мерките е
съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване
на системни незаконосъобразни практики в обекта, както и с необходимото време
за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
Целта била промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект и
правилното отразяване на оборота и отчетността, и недопускане на вреда за
фиска.
Безспорно в условията на
обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа установеност
приходният орган е длъжен да наложи ПАМ, но е задължен и да изложи конкретни
мотиви. Настоящата инстанция намира изложените в заповедта мотиви относно срока
за бланкетни, дори може да бъдат определени като стандартните общи мотиви,
които се излагат от органа във всяка една заповед за налагане на ПАМ от подобен
вид. В тях липсва индивидуализация във връзка със спецификите на конкретния
случай и не представляват мотиви по смисъла на
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във вр. с
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Макар като мотив за определяне на
продължителността на срока на мярката да е посочена стойността на неотчетената
продажба /14,00 лв./ и размерът на
положителната разлика в касовата наличност /2,90 лв./, липсва анализ как тези
стойности се отнася към реализирания през деня оборот и спрямо дневните обороти
от предходните дни; какъв е клиентопотока и посещаемостта в обекта; не е
отразено има ли места за седящи съответно какъв е капацитетът на обекта и други
факти, относими към конкретното нарушение и търговеца. В заповедта е посочено
работното време на обекта и че става въпрос за павилион за бързо хранене в град
Горна Оряховица, ул. „Я.Б.“ № 6, но това не може да обоснове правилност на
заключението на органа за търговски потенциал на обекта, след като от заповедта
не става ясно местонахождението му дали е в добър район, дали има други подобни
обекти в близост или този на жалбоподателя е единствен, за да е налице възможност за реализиране на
значителни обороти, а оттам и приходи за задълженото лице. Липсва описание на
приет от органа начин на организиране на отчетността, които да води до
отклонение от данъчно облагане, за да може констатациите за това да са критерий
при индивидуализирането на мерките за административна принуда. В заповедта е
посочено, че се цели „преустановяване на системни незаконосъобразни практики в
търговския обект“, но в административния акт и въобще в административната
преписка липсват данни търговецът да е извършвал и преди нарушения от вида на
процесното, т.е. еднократността на нарушението и съдържанието на ПАМ очертават
абсурда на намерението за преустановяване на порочни практики в обекта. Тоест,
очевидно преустановяването на „порочните практики“ се обвързва с прекратяването
на дейността в обекта. Не е направен анализ и съпоставка към релевантни за
спора факти и обстоятелства, имащи значение за определяне тежестта на
нарушението и оттам на срока, за който се налага мярката. Неизлагането на
конкретни мотиви обосноваващи налагане на срок на мярката от 14 дни,
като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок от 30 дни,
съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и e основание за
отмяна на оспорената заповед. Наред с това води до невъзможност да бъде
направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на
индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от
изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно
чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 от АПК.
Дори да се приеме
хипотетично, че заповедта съдържа мотиви, съдът намира налагането на ПАМ за
срок от 14 дни за несъразмерно спрямо конкретната фактическа установеност и
тежестта на нарушението. Противоречащ на доказателствата по делото е изводът на
административния орган, че 14-дневният срок е съразмерен на извършеното
нарушение и не става ясно как конкретният избор на срок на мерките постига
целите на превенцията в обхвата на възможното ограничение до 30 дни. При положение,
че се касае за неиздаване на фискален бон за неотчетена продажба на ниска
стойност от 14,00 лв., няма данни дружеството да е извършвано друго такова
административно нарушение и при липса на констатации от нарушението да са
произлезли определени вредни последици за фиска, нито да са налице неизплатени
публични задължения, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се
определи като съразмерно. За обосноваване на продължителността на срока е
посочена и установената при проверката разлика между наличните в касата парични
средства и отчетените продажби от ФУ, но както се посочи, същата е в
незначителен размер - 2,90 лева. Засяга се съществено правната сфера на
адресата на заповедта и се игнорира целта на закона за защитата на обществения
интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Законът не
предоставя правомощие на съда да измени определения от органа по приходите срок
на продължителност на принудителната административна мярка, поради което
заповедта, с която е наложена, следва да бъде отменена изцяло.
Предвид гореизложеното,
съдът намира обжалваната заповед за постановена при съществено нарушение на
административнопроизводствени правила относно съдържанието й, както и при
несъответствие с целта на закона. Жалбата е основателна и като такава следва да
бъде уважена, а оспорената заповед за налагане на ПАМ като незаконосъобразна,
следва да бъде отменена.
При този изход на делото и с оглед направеното в жалбата искане за присъждане на разноски по производството, съдът следва да присъди такива на основание чл. 143, ал. 1 от АПК като приема, че същите са в размер на 50,00 лв., представляващи внесената държавна такса за образуване на делото пред АСВТ, доколкото по делото не са приложени доказателства за платено адвокатско възнаграждение пред някоя от двете съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС съдът,
Р Е
Ш И :
Отменя
по жалба на „Илюзия - 1“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в с. Върбица, общ. Горна Оряховица,
ул. „Цар Иван Асен II“ № 28, представлявано от управителя П.И. ив., Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 11012/ 11.02.2021 г., издадена
от началника на Отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново в Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр.
София.
Осъжда Национална
агенция по приходите – гр. София, да
заплати на „Илюзия - 1“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в с. Върбица, общ. Горна Оряховица,
ул. „Цар Иван Асен II“ № 28, разноски по делото в размер на 50 / петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: