№ 10550
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110164448 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. С. И. и М. Е. И. за разделно заплащане при равни
квоти по 1/2 на сумите, както следва: сумата от 2991,22 лв., представляваща цена на
ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №78, находящ се в
гр.София, адрес, аб. № **********, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /10.08.2023г./
до плащането, сумата от 450,32 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 02.08.2023г., сумата от 45,12 лв.,
представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2020г.
до 30.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК /10.08.2023г./ до плащането, както и сумата от 9,64 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 15.09.2020г. до
02.08.2023г. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са
ползвали енергията, като за процесния период не е заплатили дължимата цена. Моли
съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Т. С. И. и М. Е. И. са депозирали писмен
отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Излагат доводи, че не са приели
оставеното им от общия им наследодател Е.Б. И. наследство, поради което не са
собственици, съответно не са потребители на топлинна енергия в имот, находящ се
гр.София, адрес. Поддържат, че не били ангажирани доказателства за реално доставяне
1
и потребление на топлинната енергия. Средствата за търговско измерване не са
преминали през нормативно определената проверка, поради което е налице неточно
измерване. Излагат доводи, че липсва валидно облигационно правоотношение между
ищеца и „Техем сървисис“ ЕООД. Релевират възражение за изтекла погасителна
давност на вземанията. Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба № 116, том LLII, дело
№ 20464 от 02.11.1995г. се установява, че процесният недвижим имот – апартамент
№78, находящ се в гр.София, адрес, е придобит от Е.Б. И., като същият е подал и
молба-декларация до ищеца за откриване на партида за този имот на 13.08.2002г.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № РИС23-УГ51-5687 от 07.07.2023г.,
издадено от Столична община, район Искър, е, че Е.Б. И. е починал на 26.02.2023г. и е
оставил двама наследници по закон Т. С. И. – съпруга и М. Е. И. – син /ответници по
делото/. Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, т.е. същото не
преминава автоматично към наследниците. При откриване на наследството, което в
случая е станало със смъртта на наследодателя Е.Б. И. на 26.02.2023г., за лицата, които
имат право да наследяват, възниква правото да го приемат, а с приемането му те го
придобиват. Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът
изявява волята си да го придобие. С него се определят отношенията между
наследниците помежду им и между тях и третите лица, които са били в имуществени
отношения с наследодателя.
Приемането на наследството може да бъде изрично или мълчаливо. Изричното
приемане се извършва с писмено изявление до районния съдия по местоокриване на
наследството, което се вписва в особена за това книга – чл.49, ал. 1 ЗН, а мълчаливо
приемане е налице, когато наследникът извърши действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши, освен в качеството си на наследник – чл. 49, ал. 2 ЗН. В ЗН е предвидена
възможност наследникът да бъде заставен да се произнесе по въпроса за приемане на
наследството. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован,
районният съдия може да определи на наследника срок, за да заяви приема ли
наследството или се отказва от него. Преди да определи този срок, съдът призовава
2
наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса. Според чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН,
когато има заведено дело срещу наследника, срокът за приемане се определя от съда,
който разглежда делото. Тълкуването на чл. 51, ал. 1, изр. 2 налага извод, че когато
има заведено дело срещу наследник, съдът му определя срок да заяви дали приема
наследството или се отказва от него, само по искане на заинтересована страна по
делото. Такава заинтересована страна в случая е ищецът, тъй като той има интерес да
се установи безспорно кои са приелите наследството наследници на лицето, с което той
има правен спор или спрямо което иска да установи правата си. Ако наследникът не
отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да приеме откритото в негова
полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок, който нито спира,
нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото субективно право
на наследника, с оглед на което в хипотеза на заведено дело по предявен иск срещу
наследник и при изрично оспорване от наследника и липса на данни дали същият е
приел или се е отказал от наследството, съдът следва да даде срок на наследника да
заяви приема ли наследството или се отказва от него само по искане на
заинтересована страна по делото. В този смисъл е и трайната съдебна практика –
Решение № 101 от 08.10.2019г. на ВКС по гр. д. № 2260/2018г., IV Г.О., в т.ч. и тази,
цитираната от ищеца в молбата от 18.03.2024г. – Решение № 437 от 17.01.2012г. на
ВКС по гр.д. №70/2011г. на III Г.О./.
В настоящия случай, съдът е взел предвид изричното оспорване от ответниците,
релевирано с отговора на исковата молба, да са приели наследството, оставено им от
Е.Б. И., и при съобразяване с гореизложеното и трайната съдебна практика по този
въпрос, е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението
да представи доказателства, че ответниците са приели оставеното им от общия им
наследодател Е.Б. И. наследство или в същия срок да инициира производство по чл. 51
ЗН пред настоящия състав. До приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция, ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока и не е инициирал
производство по чл. 51 ЗН, поради което съдът приема, че ответниците не са приели
наследството, оставено им от Е.Б. И. и съответно не следва да отговарят за процесните
задължения за потребена от него топлинна енергия в топлосбандения имот –
апартамент №78, находящ се в гр.София, адрес, аб. № **********.
С оглед изложеното искове за заплащане на цената на топлинна енергия и
извършена услуга дялово разпределение са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена топлинна
енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния имот,
следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответниците. Ответниците са представлявани в настоящото производство от адв. Д.П.,
който е осъществявал безплатна правна помощ по делото, видно от представените по
делото два броя договори за правна защита и съдействие, представени в о.с.з на
14.05.2024г. Последният претендира възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, вр. ал. 1, т.
3 ЗА. Същото, определено по реда на Наредба №1/2004г. е в размер от 474,82 лв., която
на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал. 2, вр. ал. 1, т.3 ЗА следва да бъде присъдена
3
на адвоката.
Ответниците нямат право на отделно адвокатско възнаграждение в заповедното
производството за подадено възражение и такова не следва да им бъде присъждано /в
този смисъл Определение №45/23.01.2019г. по ч.т.д.№3074/2018г. на ВКС, I ТО,
Определение №140/19.03.2020г. по ч.т.д.№236/2020г. на ВКС, II ТО и др./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,ЕИК *********, срещу
Т. С. И., ЕГН ********** и М. Е. И., ЕГН **********, действащ чрез Т. С. И., ЕГН
**********, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Т. С.
И., ЕГН ********** и М. Е. И., ЕГН **********, действащ чрез Т. С. И., ЕГН
**********, дължат разделно при равни квоти по 1/2 на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, сумите, както следва: сумата от 2991,22 лв., представляваща
цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №78, находящ
се в гр.София, адрес, аб. № **********, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
сумата от 450,32 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2021г. до 02.08.2023г., сумата от 45,12 лв., представляваща цена за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., както и
сумата от 9,64 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ
за периода от 15.09.2020г. до 02.08.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №45055/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 ЗА,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Д.П., личен №
**********, сумата от 474,82 лв. – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита
по исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4